The Watchers / Наблюдателите: Наблюдателите

Английски оригинал Перевод на български

E>

#1

E>

Деница Минчева 20.12.17 в 18:41

When did you last kill a fly? Yes, you! Have a care… and listen!

#2

Кога за последно си убивал муха? Да, ти! Слушай внимателно!

Деница Минчева 20.12.17 в 18:41

E$

#3

E$

Деница Минчева 20.12.17 в 18:41

In this room the sound of the tapping of the typewriter keys is like knuckles on wood, and my perspiration falls down upon the keys that are being punched unceasingly by my trembling fingers. And over and above the sound of my writing comes the ironical melody of a mosquito circling over my bent head, and a number of flies buzzing and colliding with the wire screen. And around the naked filament-skeleton of the yellow bulb in the ceiling a bit of torn white paper that is a moth flutters. An ant crawls up the wall; I watch it—I laugh with a steady, unceasing bitterness. How ironical the shining flies and the red ants and the armoured crickets. How mistaken we three were: Susan and I and William Tinsley.

#4

В стаята тракането на машинописните клавиши звучи, като че ли някой чука на дърво, а потта ми капе върху клавишите, които натискам безспирно с треперещи пръсти. Над моето тракане се извисява ироничната мелодия на комар, обикалящ около сведената ми глава, и бръмченето на мухи, които се удрят в мрежата на прозореца. На тавана, около голата жълта крушка, чиито жички прозират като скелет през стъклото, пърха молец, подобен на късче бяла хартия. Нагоре по стената пълзи мравка. Аз я наблюдавам и от гърдите ми се откъсва горчив смях. Каква ирония само, лъскавите мухи и червените мравки, и щурците с твърдата им хитинова черупка. Колко много сгрешихме ние тримата: Сюзан, аз и Уилям Тинсли.

Деница Минчева 20.12.17 в 18:43

Whoever you are, wherever you are, if you do happen upon this, do not ever again crush the ants upon the sidewalk, do not smash the bumblebee that thunders by your window, do not annihilate the cricket upon your hearth!

#5

Който и да си ти, където и да си, ако четеш това, никога повече на стъпквай мравките на тротоара, не убивай пчелата, която бръмчи до прозореца ти, не унищожавай щуреца, застанал на рафта над камината!

Деница Минчева 20.12.17 в 18:43

That’s where Tinsley made his colossal error. You remember William Tinsley, certainly? The man who threw away a million dollars on fly-sprays and insecticides and ant-pastes?

#6

Тъкмо това беше колосалната грешка на Тинсли. Вие със сигурност помните Уилям Тинсли. Мъжът който изхарчи милион долара за препарати против мухи, инсектициди и отрови за мравки.

Деница Минчева 20.12.17 в 18:44

There was never a spot for a fly or a mosquito in Tinsley’s office. Not a white wall or green desk or any immaculate surface where a fly might land, before Tinsley destroyed it with an instantaneous stroke of his magnificent flyswatter. I shall never forget that instrument of death. Tinsley, a monarch, ruled his industry with that flyswatter as a scepter.

#7

В офиса на Тинсли нямаше никакво място за мухи и комари. Само някое насекомо да кацнеше на бялата стена или зеленото бюро, или някоя друга безупречна повърхност, Тинсли веднага го унищожаваше с внезапен удар на великолепната си мухобойка. Никога няма да забравя този инструмент на смъртта. Тинсли управляваше своя бизнес като същински монарх, а мухобойката беше неговият скиптър.

Деница Минчева 20.12.17 в 18:45

I was Tinsley’s secretary and right-hand man in his kitchenware industry; sometimes I advised him on his many investments.

#8

Аз бях секретар и най-близък довереник на Тинсли, чийто бизнес беше производството на кухненско оборудване. Понякога му давах съвети за множеството му инвестиции.

Деница Минчева 20.12.17 в 18:45

Tinsley carried the flyswatter to work with him under his arm in July, 1944. By the week’s end, if I happened to be in one of the filing alcoves out of sight when Tinsley arrived, I could always tell of his arrival when I heard the swicking, whistling passage of the flyswatter through the air as Tinsley killed his morning quota.

#9

През юли, 1944 г., Тинсли носеше мухобойката, стисната под мишница, със себе си на работа. Чак до края на седмицата, даже да се случеше да съм в някоя ниша на архива, без директна видимост към неговия офис, винаги знаех кога е пристигнал, защото чувах съскащото свистене, което придружаваше размахването на мухобойката из въздуха, докато той убиваше сутрешната си норма насекоми.

Деница Минчева 20.12.17 в 18:45

As the days passed, I noted Tinsley’s preoccupied alertness. He’d dictate to me, but his eyes would be searching the north-south-east-west walls, the rug, the bookcases, even my clothing. Once I laughed and made some comment about Tinsley and Clyde Beatty being fearless animal trainers, and, Tinsley froze and turned his back on me. I shut up. People have a right, I thought, to be as damned eccentric as they please.

#10

С всеки следващ ден все по-ясно забелязвах колко превъзбудено Тинсли оглежда четирите стени, пода, рафтовете и дори дрехите ми. Даже да ми диктуваше нещо, мислите му винаги бяха заети с насекомите. Веднъж се пошегувах, че и Тинсли като Клайд Бийти е безстрашен повелител на животните, но той посрещна забележката ми с ледено мълчание и ми обърна гръб. Така че аз си замълчах и реших, че хората имат право да са ексцентрични, колкото си искат.
[* Клайд Бийти — американски цирков артист (1903 г. — 1965 г.), укротител на лъвове и дресьор на животни. — Б.пр.]

Деница Минчева 20.12.17 в 18:48

"Hello, Steve.” Tinsley waved his flyswatter one morning as I poised my pencil over my pad. "Before we start, would you mind cleaning away the corpses.”

#11

— Здравей, Стийв — поздрави ме една сутрин Тинсли и размаха мухобойката, докато аз чаках с молив и тефтер в ръка. — Преди да започнем, ако обичаш, разчисти мъртвите насекоми.

Деница Минчева 20.12.17 в 18:51

Spread in a rumpled trail over the thick sienna rug were the fallen conquered, the flies; silent, mashed, dewinged. I threw them one by one in the waste-bin, muttering.

#12

Разпръснати по дебелия италиански килим бяха нападали победените мъртви мухи, утихнали, смачкани с разкъсани крила. Аз ги изхвърлих една по една в коша, като си мърморех.

Деница Минчева 20.12.17 в 18:54

"To S. H. Little, Philadelphia. Dear Little: Will invest money in your insect spray. Five thousand dollars—”

#13

— До С.Х. Литъл, Филаделфия. Уважаеми Литъл, Ще инвестирам във вашия инсектициден спрей. Пет хиляди долара...

Деница Минчева 20.12.17 в 18:55

“Five thousand?” I complained. I stopped writing.

#14

— Пет хиляди? — възмутих се аз и спрях да пиша.

Деница Минчева 20.12.17 в 18:55

Tinsley ignored me. "Five thousand dollars. Advise immediate production as soon as war conditions permit. Sincerely.” Tinsley twisted his flyswatter. “You think I'm crazy,” he said.

#15

Тинсли не ми обърна внимание.
— Пет хилади долара. Заемете се с производство, веднага щом военните условия позволят. Искрено ваш...
— Тинсли изви мухоловката в ръцете си. — Мислиш, че съм се побъркал, нали.

Деница Минчева 20.12.17 в 18:58

"Is that a p.s., or are you talking to me?” I asked.

#16

— Това послепис ли е или говориш на мен? — попитах го аз.

Деница Минчева 20.12.17 в 18:58

The phone rang and it was the Termite Control Company, to whom Tinsley told me to write a thousand-dollar check for having termite-proofed his house. Tinsley patted his metal chair. “One thing I like about my offices—all iron, cement, solid; not a chance for termites.”

#17

Тогава звънна телефонът. Обаждаха се от фирмата за контрол на термити, на които Тинсли разпореди да напиша чек за двадесет хиляди долара, понеже бяха изолирали дървесината в къщата му срещу термити.
— Хубавото на офиса е, че е построен изцяло от желязо и цимент, все солидни материали, без никакъв шанс да хванат термити.

Деница Минчева 20.12.17 в 19:02

He leaped from his chair, the swatter shone swiftly in the air.

#18

Той скочи от стола си и мухобойката проблесна във въздуха.

Деница Минчева 20.12.17 в 19:02

"Damn it, Steve, has THAT been here all this time!”

#19

— По дяволите, Стийв, това през цялото време ли е било там?!

Деница Минчева 20.12.17 в 19:03

Something buzzed in a small arc somewhere, into silence. The four walls moved in around us in that silence, it seemed, the blank ceiling stared over us and. Tinsley's breath ached through his nostrils. I couldn’t see the infernal insect anywhere. Tinsley exploded. "Help me find it! Damn you, help me!”

#20

От някъде се дочу кратко избръмчаване и утихна. Последвалата тишина беше оглушителна, сякаш стените се опитваха да ни притиснат, а таванът се взираше в нас. Тинсли изсумтя. Аз не виждах проклетото насекомо никъде и накрая той избухна.
— Помогни ми да го намеря! Проклет да си, помогни ми!

Деница Минчева 20.12.17 в 19:07

“Now, hold on—” I retorted.

#21

— Я чакай малко... — понечих да му възразя аз.

Деница Минчева 20.12.17 в 19:07

Somebody rapped on the door.

#22

Някой почука на вратата.

Деница Минчева 20.12.17 в 19:07

“Stay out!” Tinsley’s yell was high, afraid. “Get away from the door, and stay away!” He flung himself headlong, bolted the door with a frantic gesture and lay against it, wildly searching the room. “Quickly now, Steve, systematically! Don’t sit there!”

#23

— Не влизай! — провикна се Тинсли с тънък, изплашен глас. Хвърли се към вратата, заключи я трескаво и я подпря с гръб. — Побързай, Стийв. Да проверим систематично навсякъде! Недай само да стоиш там!

Деница Минчева 20.12.17 в 19:08

Desk, chairs, chandelier, walls. Like an Insane animal, Tinsley searched, found the, buzzing, struck at it. A bit of insensate glitter fell to the floor where he crushed it with his foot in a queerly triumphant sort of action.

#24

Бюрото, столовете, полилея, стените. Като обезумяло животно Тинсли се мяташе наоколо, докато откри източника на бръмченето и го халоса. Покосено, лъскавото създание тупна на пода, където той го стъпка с крак в пристъп на необичаен див възторг.

Деница Минчева 20.12.17 в 21:55

He started to dress me down but I wouldn’t have it. “Look here,” I came back at him. "I’m a secretary and right-hand stooge, not a spotter for high-flying insects. I haven’t got eyes in the back of my head!”

#25

След това отново взе да ме укорява, но аз не му се дадох.
— Слушай какво, аз съм ти секретар и помощник, но не е моя работа да следя за високо прелитащи насекоми. Нямам очи на тила си!

Деница Минчева 20.12.17 в 21:57

"Either have they!” cried Tinsley. "So you know what They do?”

#26

— И Те нямат! — провикна се в отговор Тинсли. — Така че знаеш ли какво правят?

Деница Минчева 20.12.17 в 21:58

“They? Who in hell are They?”

#27

— Те? Кои, по дяволите, са Те?

Деница Минчева 20.12.17 в 21:59

He shut up. He went to his desk and sat down, wearily, and finally said, "Never mind. Forget it. Don’t talk about this to anyone.”

#28

Той рязко млъкна, видимо помръкна, отиде до бюрото си и седна. Накрая отново проговори.
— Няма значение, забрави. Не го споменавай повече.

Деница Минчева 20.12.17 в 22:00

I softened up. "Bill, you should go see a psychiatrist about—”

#29

Аз от своя смекчих тона си.
— Бил, защо не се консултираш с психиатър...

Деница Минчева 20.12.17 в 22:02

Tinsley laughed bitterly. "And the psychiatrist would tell his wife, and she’d tell others, and then They’d find out. They’re everywhere, They are. I don’t want to be stopped with my campaign.”

#30

Тинсли се изсмя горчиво.
— А той ще разкаже на жена си, а тя на приятелите си и накрая Те ще научат. Те са навсякъде. Не искам никой да спре кампанията ми.

Деница Минчева 20.12.17 в 22:03

"If you mean the one hundred thousand bucks you’ve sunk in your insect sprays and ant pastes in the last four weeks,” I said. "Someone should stop you. You’ll break yourself, me, and the stockholders. Honest to God, Tinsley—”

#31

— Ако имаш предвид стоте хиляди долара, които пръсна по инсектициди в последните четири седмици, някой трябва да те спре! — възразих му аз. — Ще разориш себе си, мен и акционерите. Честна дума, Тинсли...

Деница Минчева 20.12.17 в 22:24

"Shut up!” he said. "You don’t understand.”

#32

— Млъквай! Нищо не разбираш.

Деница Минчева 20.12.17 в 22:25

I guess I didn’t, then. I went back to my office and all day long I heard that damned flyswatter hissing in the air.

#33

Тогава наистина не разбирах. Върнах се в офиса си и цял ден слушах свистенето на мухобойката.

Деница Минчева 20.12.17 в 22:26

I had supper with Susan Miller that evening. I told her about Tinsley and she lent a sympathetically professional ear. Then she tapped her cigarette and lit it and said, "Steve, I may be a psychiatrist, but I wouldn’t have a tinker’s chance in hell, unless Tinsley came to see me. I couldn’t help him unless he wanted help.” She patted my arm. “I’ll look him over for you, if you insist, though, for old time’s sake. But half the fight’s lost if the patient won’t cooperate.”

#34

Същия ден вечерях със Сюзан Милър. Разказах й за Тинсли и тя ме изслуша с вниманието на професионалист. Преди да отговори, тя почука цигарата си на масата и я запали.
— Стийв, аз може и да съм психиатър, но нямам никакъв шанс да помогна на Тинсли, освен ако той сам не ме потърси. За да съм му от полза, той трябва да иска моята помощ — тя потупа ръката ми. — Ако настояваш, ще го прегледам, но битката е предварително загубена, ако пациентът няма желание да сътрудничи.

Деница Минчева 20.12.17 в 22:30

"You’ve got to help me, Susan,” I said. "He’ll be stark raving in another month. I think he has delusions of persecution—”

#35

— Трябва да ми помогнеш, Сюзан — настоях аз. — Още месец така и той окончателно ще полудее. Мисля, че си въобразява, че го следят...

Деница Минчева 20.12.17 в 22:32

We drove to Tinsley’s house.

#36

Двамата заедно отидохме в дома на Тинсли.

Деница Минчева 20.12.17 в 22:33

The first date worked out well. We laughed, we danced, we dined late at the Brown Derby, and Tinsley didn’t suspect for a moment that the slender, soft-voiced woman he held in his arms to a waltz was a psychiatrist picking his reactions apart. From the table, I watched them, together, and I shielded a small laugh with my hand, and heard Susan laughing at one of his jokes.

#37

Първата среща мина добре. Посмяхме се, танцувахме, вечеряхме в Браун Дерби и Тинсли дори не се усъмни, че елегантната сладкодумна жена, с която танцува валс, е психиатър, преценяващ всеки негов жест. Аз ги наблюдавах от масата, прикрил усмивката си с ръка, и чух как Сюзан се смее на една от неговите шеги.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:04

We drove along the road in a pleasant, relaxed silence, the silence that follows on the heels of a good, happy evening. The perfume of Susan was in the car, the radio played dimly, and the car wheels whirled with a slight whisper over the highway.

#38

На връщане в колата бяхме потънали в приятно, спокойно мълчание, което обикновено следва една добре прекарана вечер. Парфюмът на Сюзан изпълваше купето, радиото свиреше тихо и гумите се въртяха по магистралата с приглушен шепот.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:06

I looked at Susan and she at me, her brows going up to indicate that she’d found nothing so far this evening to show that Tinsley was in any way unbalanced. I shrugged.

#39

Погледнах Сюзан, тя отвърна на погледа ми и изви вежди нагоре, сякаш да каже, че не е открила никакви признаци, че Тинсли е неуравновесен. Аз свих рамене.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:08

At that very instant, a moth flew in the window, fluttering, flickering its velvety white wings upon the imprisoning glass.

#40

В същия момент през прозореца влетя един молец и запърха с белите си крила по невидимата бариера на стъклото.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:10

Tinsley screamed, wrenched the car involuntarily, struck out a gloved hand at the moth, gabbling, his face pale. The tires wobbled. Susan seized the steering wheel firmly and held the car on the road until we slowed to a stop.

#41

Тинсли изпищя, колата рязко изви, той заудря по молеца с ръка в ръкавица и цял пребледня. Гумите започнаха да криволичат. Сюзан сграбчи волана и задържа колата на пътя, докато намалихме и спряхме.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:12

As we pulled up, Tinsley crushed the moth between tightened fingers and watched the odorous powder of it sift down upon Susan’s arm. We sat there, the three of us, breathing rapidly.

#42

Докато отбивахме, Тинсли смачка молеца между пръстите си и втренчено проследи как прашеца от крилата му се сипе върху ръката на Сюзан. Тримата останахме за момент на място, задъхани.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:13

Susan looked at me, and this time there was comprehension in her eyes. I nodded.

#43

Сюзан ме погледна и този път в погледа й се четеше разбиране. Аз кимнах.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:14

Tinsley looked straight ahead, then. In a dream he said, "Ninety-nine percent of all life in. the world is insect life—”

#44

Тинсли беше вперил поглед пред себе и проговори като насън.
— Деветдесет и девет процента от всички живи организми в света са насекоми...

Деница Минчева 20.12.17 в 23:15

He rolled up the windows without another word, and drove us home.

#45

Той не продума повече. Само вдигна прозорците на колата и ни закара у дома.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:16

Susan phoned me an hour later. "Steve, he’s built a terrific complex for himself. I’m having lunch with him tomorrow. He likes me. I might find out what we want to know. By the way, Steve, does he own any pets?”

#46

Сюзан ми се обади час по-късно.
— Стийв, той си е вменил страхотен комплекс. Утре ще обядвам с него. Изглежда ме харесва. Може да успея да разбера какво му става. Между другото, той има ли някакви домашни любимци?

Деница Минчева 20.12.17 в 23:18

Tinsley had never owned a cat or dog. He detested animals.

#47

Тинсли никога не беше притежавал куче или котка. Той ненавиждаше животните.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:18

"I might have expected that,” said Susan. "Well, good-night, Steve, see you tomorrow.”

#48

— Това не ме изненадва — коментира Сюзан. — Лека нощ, Стийв. Ще се видим утре.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:19

The flies were breeding thick and golden and buzzing like a million intricately fine electric machines, in the pouring direct light of summer noon. In vortexes they whirled and curtained and fell upon refuse to inject their eggs, to mate, to flutter, to whirl again, as I watched them, and in their whirling my mind intermixed, I wondered why Tinsley should fear them so, should dread and kill them, and as I walked the streets, all about me, cutting arcs and spaces from the sky, omnipresent flies hummed and sizzled and beat their lucid wings. I counted darning needles, mud-daubers and hornets, yellow bees and brown ants. The world was suddenly much more alive to me than ever before, because Tinsley’s apprehensive awareness had set me aware.

#49

Безброй златисти, бръмчащи мухи се рояха под ярките лъчи на обедното слънце като фини електрически механизми. Ту се извиваха в своеобразен вихър, ту се спускаха като пелерина над всевъзможни отпадъци, в които да снасят яйцата си и да се множат, и да се реят и пак да се вихрят и докато ги наблюдавах, не можех да не се чудя защо Тинсли толкова се страхува от тях и толкова ревностно ги унищожава. Докато вървях по улицата навсякъде около мен из въздуха се стрелкаха вездесъщи мухи, жужяха и пърхаха с прозрачните си крила. Започнах да забелязвам морските кончета, осите, стършелите, жълтите пчели и кафевите мравки. Светът изведнъж се оказа много по-населен от преди, защото манията на Тинсли, изглежда беше отворила и моите очи.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:33

Before I knew my actions, brushing a small red ant, from my coat that had fallen from a lilac bush as I passed, I turned in at a familiar white house and knew it to be Lawyer Remington’s, who had been Tinsley’s family representative for forty years, even before Tinsley was born. Remington was only a business acquaintance to me, but there I was, touching his gate and ringing his bell and in a few minutes looking at him over a sparkling good glass of his sherry.

#50

Преди да се усетя какви ги върша, изтръсквайки от палтото си малка червена мравка, която падна върху мен от един люляков храст, аз се изправих пред позната бяла къща, принадлежаща на адвокат Ремингтън. Той от години беше семеен адвокат на Тинсли и беше представлявал семейството му, дори преди неговото раждане. Аз познавах Ремингтън само делово, но ето че отворих портата му, натиснах звънеца и след няколко минути се озовах лице в лице с него над чаша искрящо шери.

Деница Минчева 20.12.17 в 23:38

Следваща страница →

Минутку...