A Matter of Survival / Въпрос на оцеляване: Въпрос на оцеляване

Английски оригинал Перевод на български

| E. C. Tubb

#1

Едуин Чарлз Туб

КатеринаК 18.01.18 в 14:52

| A Matter of Survival

#2

Въпрос на оцеляване

КатеринаК 23.01.18 в 22:42

It is obviously impossible for anyone to know who is making the call from the mere sound of the telephone, but, impossible or not, General Erwin Rasch flinched as his desk phone gave its muted buzz. Sighing he reached for the receiver. Sighing he listened to the all too-familiar voice echoing stridently in his ear.

#3

Макар да е невъзможно да се разбере кой се обажда само по звънa на телефона, генерал Ъруин Раш се присви, когато телефонът на бюрото му приглушено избръмча. С въздишка посегна към слушалката. С въздишка изслуша твърде познатиятглас, който отекваше пронизително в ухото му.

КатеринаК 23.01.18 в 23:24

"Yes, dear," he murmured. "No, dear, I won't forget. Yes, dear. Yes, dear. Yes..."

#4

- Да, скъпа - промърмори той. - Не, скъпа, няма да забравя. Да, скъпа. Да, скъпа. Да...

КатеринаК 23.01.18 в 23:26

Across the room Captain John Carmody bent very low over his desk suddenly intent on the papers spread before him. At his side Lieutenant Wilson, young, brash and careless, whispered from the corner of his mouth.

#5

Отсреща капитан Джон Кармоди се приведе ниско над бюрото си внезапно погълнат от разтворените пред него документи. До него лейтенант Уилсън - млад, безочлив и безгрижен, прошушна с ъгълчето на устата си.

КатеринаК 23.01.18 в 23:39

"Listen to him! Nature's own yes-man!"

#6

- Чуй го! Чистокръвно раболепно човече!

КатеринаК 23.01.18 в 23:40

"Shut up!"

#7

- Млъкни!

КатеринаК 23.01.18 в 23:41

"I swear he hasn't a soul to call his own. God save me from marriage if that's what it does to a man!"

#8

- Кълна се, той дори не може да нарече душата си своя. Боже, пази ме от брака, ако прави това с мъжете!

КатеринаК 23.01.18 в 23:42

"You crazy fool!" Carmody was in agony. "Pipe down!"

#9

- Ти, откачен глупако! - Кармоди беше в агония. - По-тихо!

КатеринаК 23.01.18 в 23:45

The captain had reason to be afraid. With a spending budget larger than a major city, with more men and material under his command than any small-time dictator, the General could wield an axe with a devastation equal to any medieval monarch. And, if the devastation was not quite as bloody the distinction was slight. A man can only lose one career.

#10

Капитанът имаше причина да се страхува. Разполагащ с бюджет по-голям от на областен град и с повече хора и материали под негово командване от дребен диктатор, генералът можеше да посича опустошително като средновековен монарх. И макар опустошението да не беше така кърваво, разликата беше малка. Човек можеше да загуби кариерата си.

КатеринаК 24.01.18 в 0:34

"Have you ever seen her?" Wilson seemed hell-bent on committing careericide. "A battleaxe if there ever was one. He must have been crazy to have hooked his wagon to a dragon like that."

#11

- Виждал ли си я? - Уилсън изглежда държеше да унищожи кариерата си. - Заядлива до краен предел. Трябва да е бил луд да сe обвърже с такава ламя.

КатеринаК 24.01.18 в 0:49

It was too much. Carmody rose, not knowing quite what he intended doing but knowing that anything was safer than listening to that dangerous whisper. The General had two ears, only one of which was occupied, and he didn't trust the office acoustics.

#12

Това беше прекалено. Кармоди се изправи без да е решил какво ще предприеме, но знаеше че каквото и да е то, ще бъде по-малко рисковано от това да слуша този опасен шепот. Генералът имаше две уши и само едното беше заето, а той не се доверяваше на акустиката в офиса.

КатеринаК 24.01.18 в 0:54

He was drawing a cup of water from the cooler when the General softly replaced the receiver.

#13

Тъкмо изваждаше чаша вода от хладилника, когато генералът тихо остави слушалката.

КатеринаК 24.01.18 в 0:56

"Carmody!"

#14

- Кармоди!

КатеринаК 24.01.18 в 0:56

He turned, half the water jumping from the paper cup in his hand. "Yes, General?"

#15

Той се обърна, половината вода се изплиска от картонената чаша в ръката му.
- Да, генерале?

КатеринаК 24.01.18 в 0:59

"That was my wife." Rasch drew a deep breath. "She called to say that she's arranged a little cocktail party for this afternoon. About a hundred guests."

#16

- Това беше съпругата ми. - Раш пое дълбоко въздух. - Обади се да каже, че е организирала малко коктейлно парти за днес следобед. Около сто гости.

КатеринаК 24.01.18 в 1:01

"That should be nice, sir."

#17

- Това би било хубаво, сър.

КатеринаК 24.01.18 в 1:01

"Nice!" The General snorted. Almost too late Carmody remembered that Rasch hated cocktail parties and other assorted social get-togethers. Quickly he redeemed himself.

#18

- Хубаво! - изсумтя генералът. Почти твърде късно Кармоди си спомни , че Раш мразеше коктейлни партита и всякакви други социални сбирки. Бързо се поправи.

КатеринаК 24.01.18 в 1:08

"It's a pity that you won't be able to attend, sir." He twisted his face into an ingratiating smile. The General looked sharply at his aide.

#19

- Жалко, че няма да може да присъствате, сър. - той изкриви лицето си в усмивка. Генералът погледна остро помощника си.

КатеринаК 24.01.18 в 1:10

"What do you mean?"

#20

- Какво имаш предвид?

КатеринаК 24.01.18 в 1:10

"Professor Michelin is due this afternoon, sir. You remember, the sociological expert from Westerham High. You called him in to discuss..."

#21

- Професор Мишлен се очаква този следобед, сър. Спомняте си, социологическият експерт от Уестърхам Хай. Извикахте го да обсъдите ..

КатеринаК 24.01.18 в 1:16

"He won't be able to make it," interrupted Wilson. "He's sprained an ankle or something and begged to be excused."

#22

- Няма да може да дойде, - прекъсна го Уилсън.- Изкълчил е глезен или нещо подобно и е помолил да бъде извинен.

КатеринаК 24.01.18 в 1:18

Wilson, thought Carmody grimly, wasn't going to get very far.

#23

Уилсън нямаше да стигне много далеч, помисли си мрачно Кармоди.

КатеринаК 24.01.18 в 1:19

"Michelin," mused Rasch thoughtfully. "He was going to advise on the selection of personnel for the project, right?"

#24

- Мишлен, - каза размишлявайки Раш. - Той щеше да ни съветва при избора на персонал за проекта, нали?

КатеринаК 24.01.18 в 1:21

"That's correct, General," said Carmody. "Shall I make another appointment?"

#25

- Точно така, генерале, - каза Кармоди. - да уговоря ли друга среща?

КатеринаК 24.01.18 в 1:22

"I don't think so." Rasch looked up at the ceiling. He hadn't been married for thirty-five years without having learned to recognize an opportunity when he saw it. "The President is very eager to see the project off the ground. I don't think that, at this stage, we can afford to waste time. Westerham High, you said?"

#26

- Не мисля. - Раш вдигна поглед към тавана. Не беше женен тридесет и пет години без да се е научил да рапознава възможността щом я види. - Президентът е много нетърпелив да види проекта започнат. Не мисля, че на този етап можем да си позволим да губим време. Уестърхам Хай казахте?

КатеринаК 24.01.18 в 1:27

"That's right, General."

#27

- Точно така, генерале.

КатеринаК 24.01.18 в 1:27

"A three-hour drive," mused Rasch. He straightened, the sagging lines of his face firm with sudden resolve.

#28

- На три часа път с кола. - размишляваше Раш. Изправи се, а отпуснатите черти на лицето му се стегнаха с внезапна решителност.

КатеринаК 24.01.18 в 1:30

"The Project must come first," he announced. "The wishes of the President must be followed no matter at what personal inconvenience. I will visit the Professor myself."

#29

- Проектът трябва да е на първо място. - обяви той. - Желанията на президента трябва да бъдат изпълнявани независимо от причинените неудобства. Аз лично ще посетя професора.

КатеринаК 24.01.18 в 1:38

"I understand, General."

#30

- Разбирам, генерале.

КатеринаК 24.01.18 в 1:38

"I hope that you do, Captain. Call my car and then in, say, an hour's time, notify my wife that I've been called away on unavoidable Government business."

#31

- Надявам се, че е така , капитане. Обади се за колата ми и после, да речем след час, уведоми съпругата ми, че съм бил призован по неотложна правителствена работа.

КатеринаК 24.01.18 в 1:41

* * *

#32

***

КатеринаК 24.01.18 в 1:41

The business was sixty-five, with a mane of white hair, a thin, lined face and a pair of remarkably shrewd blue eyes. It sat in an old-fashioned chair with one leg resting on a low stool. A chessboard stood on a coffee table to one side and smoke rose from a scarred briar, the scent of tobacco mingling with the dry, musty odor of old books.

#33

Работата беше на шестдесет и пет, с грива от бяла коса, мършаво, набраздено лице и чифт забележително проницателни сини очи. Седеше на старомоден стол, а единият му крак беше отпуснат върху ниска табуретка. Шахматна дъска стоеше върху масичката за кафе отстрани и дим се издигаше от надраскана лула. Ароматът на тютюн се смесваше със сухата, застояла миризма на стари книги.

КатеринаК 24.01.18 в 1:56

"General Rasch!" Michelin extended a hand as his visitor entered the room. "This is an unexpected pleasure!"

#34

- Генерал Раш! - Мишлен протегна ръка щом посетителят му влезе в стаята. - Това е неочаквано удоволствие!

КатеринаК 24.01.18 в 1:57

Rasch shook the proffered hand and stared at the chaos of the professor's study. Michelin shrugged.

#35

Раш разтърси протегнатата ръка поразен от хаоса в кабинета на професора. Мишлен повдигна рамене.

КатеринаК 24.01.18 в 2:00

"It suits me this way," he said simply. "My housekeeper and I have come to an agreement—she takes care of the rest of the house and leaves this room alone." He gave a rasping chuckle. "She's an odd woman," he said. "With three husbands dead behind her she wages continual war on all confirmed bachelors—but she makes excellent coffee. Would you like some?"

#36

- Така ми е добре. - каза просто той. - С икономката ми се споразумяхме тя да се грижи за останалата част от къщата и да не пипа тази стая. - засмя се дрезгаво. - Тя в странна жена, - каза. - с трима мъртви съпрузи зад гърба тя води непрекъснато война с всички заклети ергени, но пък прави отлично кафе. Бихте ли желали?

КатеринаК 24.01.18 в 2:05

Without waiting for an answer Michelin pressed a buzzer.

#37

Без да дочака отговор Мишлен натисна един звънец.

КатеринаК 24.01.18 в 2:05

"Coffee," he ordered when his housekeeper thrust her head into the room. "Hot, strong and plenty of it."

#38

- Кафе, - нареди той, когато икономката му надникна в стаята. - Горещо, силно и в голямо количество.

КатеринаК 24.01.18 в 2:07

"There's no need to bother..." began the General. Michelin waved him to silence.

#39

- Няма нужда да безпокоите... - започна генерала. Мишлен му махна да замълчи.

КатеринаК 24.01.18 в 2:08

"I want some," he said calmly, "and she's paid to do as I want." He gave his rasping chuckle again. "Within reason, naturally." He poked at the bowl of his pipe. "Your wife called," he said casually. "About two hours ago. She wants you to ring her right away."

#40

- Аз искам, - каза той спокойно. - и на нея й се плаща да върши това , което искам.
Той отново се разсмя дрезгаво.
- В рамките на разумното, естествено. - издаде напред главата на лулата си. - Жена ви се обади, - каза небрежно. - Преди около два часа. Иска да й се обадите веднага.

КатеринаК 24.01.18 в 2:40

The General sighed.

#41

Генералът въздъхна.

КатеринаК 24.01.18 в 2:41

"There's an extension in the hall," said Michelin.

#42

Има телефонен апарат в хола. - каза Мишлен.

КатеринаК 24.01.18 в 2:43

The coffee arrived while the General was on the phone. When he returned he took the cup Michelin proffered, sat down in an overstuffed chair, sipped, looked surprised and drank half the contents at a gulp.

#43

Кафето пристигна докато генерала беше на телефона. Когато се върна, взе чашата, която Мишлен предложи, седна в един тапициран стол, отпи, направи изненадана физиономия и изпи половината съдържание с една глътка.

КатеринаК 24.01.18 в 2:47

"Rum," said the professor. "I take it that you are a drinking man, General?"

#44

- Ром.- каза професорът. - Приемам, че пиете, генерале?

КатеринаК 24.01.18 в 2:47

"I used to be." Rasch emptied his cup. "But my wife didn't like it. Ulcers, you know—well, she doesn't think I should."

#45

- Пиех. - Раш опразни чашата си.- Но съпругата ми не одобрява. Порок, нали знете... е, тя мисли, че бива да пия.

КатеринаК 24.01.18 в 2:50

"I understand." Deftly Michelin refilled the empty cup with the mixture as before. "The wonderful care wives take of their husbands is a joy to consider. But the taking of a little alcohol is, I feel, warranted in certain situations. Your health, General!"

#46

- Разбирам. - Мишлен сръчно напълни празната чаша с течност като предишната. - Страхотните грижи, които съпругите полагат за съпрузите си се смятат за източник на удоволствие. Но приемането на малко алкохол е оправдано в определени ситуации. За Ваше здраве, генерале!

КатеринаК 24.01.18 в 2:55

They drank and Rasch relaxed, thinking that the professor was a very understanding man. He was also, appearances notwithstanding, considered to be the foremost expert in the field of human behavior in the western world. The only logical man to advise on the all-important problem of selecting personnel for the Project of which Rasch was responsible.

#47

Те отпиха и Раш се отпусна, мислейки, че професорът е много разбран човек. Освен това, въпреки външният си вид, той се смяташе за най-големия експерт в областта на човешкото поведение в западния свят. Единственият логичен избор на човек, който да консултира всички проблеми при набирането на персонал за Проекта за който Раш отговаряше.

КатеринаК 24.01.18 в 3:11

"We're behind schedule," said Rasch when the coffee had been cleared away and they'd gotten down to business. "The ships are ready, the logistics taken care of and we're all ready to go as soon as we solve the final problem."

#48

- Изоставаме от графика. - каза Раш, когато кафето беше отнесено и те се заловиха с работата. - Корабите са готови, логистиката е осигурена и сме готови да тръгнем веднага щом разрешим последният проблем.

КатеринаК 24.01.18 в 3:14

"The personnel?"

#49

- Персоналът?

КатеринаК 24.01.18 в 3:15

"Exactly. With the new drive we can crack the faster-than-light barrier and step outside of our own backyard. But there's a snag. The Neeld Drive has built-in limitations. Twice the ship means four times the engine, which means a bigger ship to hold the bigger engine, and then a bigger engine to move the bigger ship. There's an upper limit beyond which it is both uneconomic and impracticable to go."

#50

- Точно. С новият механизъм ще можем да прескочим свръхсветлинната бариера и да излезем отвъд нашия заден двор. Но има една спънка. Механизмът на Нийлд има конструктивни ограничения. Двоен кораб, означава четири пъти по-голям двигател, което значи по-голям кораб, който да побере по-големия двигател. Има една горна граница която е неефективно и невъзможно да се премине.

КатеринаК 24.01.18 в 3:40

Следваща страница →

Минутку...