The Cosmic Express / Космически експрес: Космически експрес

Английски оригинал Перевод на български

| Jack Williamson

#1

Джак Уилямсън

КатеринаК 6.12.17 в 21:45

| The Cosmic Express

#2

Космическият експрес

КатеринаК 7.12.17 в 1:23

Mr. Eric Stokes-Harding tumbled out of the rumpled bed-clothing, a striking slender figure in purple-striped pajamas. He smiled fondly across to the other of the twin beds, where Nada, his pretty bride, lay quiet beneath light silk covers. With a groan, he stood up and began a series of fantastic bending exercises. But after a few half-hearted movements, he gave it up, and walked through an open door into a small bright room, its walls covered with bookcases and also with scientific appliances that would have been strange to the man of four or five centuries before, when the Age of Aviation was beginning.

#3

Господин Ерик Стоукс-Хардинг измъкна от намачканите чаршафи впечатляващо стройната си фигура облечена в пижама на лилаво райе. Усмихна се нежно към другото от леглата, където Нада, красивата му невяста лежеше кротко под леките копринени завивки. Той се изправи и пъшкайки започна серия от чудновати гимнастически упражнения. След няколко лишени от ентусиазъм движения се отказа и премина през отворената врата в малка светла стая. Стените й бяха покрити от библиотечни шкафове и научни прибори, които щяха да бъдат непознати за човек отпреди четири или пет века, когато бе началото на Ерата на Авиацията.

КатеринаК 6.12.17 в 23:03

Yawning, Mr. Eric Stokes-Harding stood before the great open window, staring out. Below him was a wide, park-like space, green with emerald lawns, and bright with flowering plants. Two hundred yards across it rose an immense pyramidal building—an artistic structure, gleaming with white marble and bright metal, striped with the verdure of terraced roof-gardens, its slender peak rising to help support the gray, steel-ribbed glass roof above. Beyond, the park stretched away in illimitable vistas, broken with the graceful columned buildings that held up the great glass roof.

#4

Прозявайки се, господин Ерик Стоукс-Хардинг застана пред огромния отворен прозорец и се загледа навън. Отдолу се простираше широко, подобно на парк пространство с изумрудено зелени морави и ярки цъфтящи растения. Двеста ярда навътре се издигаше грамадна пирамидална сграда. Бял мрамор и полиран метал блестяха от изящната постройка, прорязани с ивици зеленина от терасираните покривни градин. Tънкият връх на сградата се издигаше за да подпомага поддържането на сивия покрив от оребрено със стомана стъкло, който беше отгоре. Отвъд, паркът се простираше в необозримата далечина, изпъстрен от изящни колонни сгради крепящи огромният стъклен покрив.

КатеринаК 7.12.17 в 0:35

Above the glass, over this New York of 2432 A. D., a freezing blizzard was sweeping. But small concern was that to the lightly clad man at the window, who was inhaling deeply the fragrant air from the plants below—air kept, winter and summer, exactly at 20° C.

#5

Над стъклото, над този Ню Йорк от 2432 година след Христа бушуваше ледена вихрушка. Но това не представляваше проблем за леко облеченият мъж на прозореца, който дълбоко вдишваше благоуханния от растенията въздух - въздух, поддържан зиме и лете с температура точно 20° C.

КатеринаК 7.12.17 в 0:46

With another yawn, Mr. Eric Stokes-Harding turned back to the room, which was bright with the rich golden light that poured in from the suspended globes of the cold ato-light that illuminated the snow-covered city. With a distasteful grimace, he seated himself before a broad, paper-littered desk, sat a few minutes leaning back, with his hands clasped behind his head. At last he straightened reluctantly, slid a small typewriter out of its drawer, and began pecking at it impatiently.

#6

С още една прозявка господин Ерик Стоукс-Хардинг се обърна към стаята, която сияеше от изобилна златиста светлина. Тя се излъчваше от висящите глобуси студена светлина озаряващи покритият със сняг град. С израз на неприязън мъжът седна зад широко, осеяно с хартиени листи бюро и постоя няколко минути облегнат назад с ръце зад главата. Накрая се изправи с нежелание, измъкна малка пишеща машина от чекмеджето и започна нетърпеливо да чука на нея.

КатеринаК 7.12.17 в 1:11

For Mr. Eric Stokes-Harding was an author. There was a whole shelf of his books on the wall, in bright jackets, red and blue and green, that brought a thrill of pleasure to the young novelist's heart when he looked up from his clattering machine.

#7

Защото господин Ерик Стоукс-Хардинг беше писател. На стената имаше цял рафт с книгите му, те бяха с ярки обложки, червени, сини и зелени и караха сърцето на младия новелист да тръпне от удоволствие, когато вдигнеше поглед от пишещата си машина.

КатеринаК 7.12.17 в 1:31

He wrote "thrilling action romances," as his enthusiastic publishers and television directors said, "of ages past, when men were men. Red-blooded heroes responding vigorously to the stirring passions of primordial life!"

#8

Той пишеше "вълнуващи екшън романи", както казваха ентусиазираните му издатели и телевизионни режисьори, "за отминали времена, когато мъжете бяха мъже. Герои с гореща кръв откликващи пламенно на вълнуващите страсти на първичния живот!"

КатеринаК 7.12.17 в 1:47

He was impartial as to the source of his thrills—provided they were distant enough from modern civilization. His hero was likely to be an ape-man roaring through the jungle, with a bloody rock in one hand and a beautiful girl in the other. Or a cowboy, "hard-riding, hard-shooting," the vanishing hero of the ancient ranches. Or a man marooned with a lovely woman on a desert South Sea island. His heroes were invariably strong, fearless, resourceful fellows, who could handle a club on equal terms with a cave-man, or call science to aid them in defending a beautiful mate from the terrors of a desolate wilderness.

#9

Той беше безразличен към източника на тръпките си, те бяха твърде далеч от съвременната цивилизация. Героят му обикновено беше маймуно-човек ревящ из джунглата, с окървавен камък в едната ръка и красиво момиче в другата. Или каубой, ездач и стрелец, изчезналият герой на древните ранчота. Или пък мъж изоставен на пустинен остров в Южно море заедно с прекрасна жена. Неговите герои неизменно бяха силни, безстрашни и изобретателни типове, които умееха да въртят боздуган като пещерни хора или с помощта на науката да защитят красивата си партньорка от ужасите на безлюдния пущинак.

КатеринаК 7.12.17 в 4:17

And a hundred million read Eric's novels, and watched the dramatization of them on the television screens. They thrilled at the simple, romantic lives his heroes led, paid him handsome royalties, and subconsciously shared his opinion that civilization had taken all the best from the life of man.

#10

И сто милиона души четяха новелите на Ерик и гледаха драматизациите им на телевизионния екран. Вълнуваха се от простия, романтичен живот, който водеха неговите герои, плащаха му внушителни суми за авторски права и подсъзнателно споделяха мнението му, че цивилизацията е отнела най-хубавото от живота на човека.

КатеринаК 7.12.17 в 4:38

Eric had settled down to the artistic satisfaction of describing the sensuous delight of his hero in the roasted marrow-bones of a dead mammoth, when the pretty woman in the other room stirred, and presently came tripping into the study, gay and vivacious, and—as her husband of a few months most justly thought—altogether beautiful in a bright silk dressing gown.

#11

Ерик се беше заловил да описва с артистична удовлетвореност чувствената наслада на своя герой от печените кости на мъртъв мамут, когато красивата жена в другата стая се размърда и малко по-късно влезе забързана в кабинета, жизнена, безгрижна и - както съпругът й от няколко месеца съвсем правилно си помисли - съвършено красива в ярката си копринена рокля.

КатеринаК 7.12.17 в 4:55

Recklessly, he slammed the machine back into its place, and resolved to forget that his next "red-blooded action thriller" was due in the publisher's office at the end of the month. He sprang up to kiss his wife, held her embraced for a long happy moment. And then they went hand in hand, to the side of the room and punched a series of buttons on a panel—a simple way of ordering breakfast sent up the automatic shaft from the kitchens below.

#12

Той неразумно захвърли машината обратно на мястото й и реши да забрави, че следващият му "страстен екшън трилър" трябва да бъде в офиса на издателя в краят на месеца. Скочи да целуне съпругата си и за един дълъг щастлив момент я задържа в прегръдките си. А после ръка за ръка отидоха до единия край на стаята и натиснаха серия от бутони на таблото - лесен начин да се поръча закуска, която да им бъде изпратена чрез автоматичната шахта от кухните долу.

КатеринаК 7.12.17 в 5:21

Nada Stokes-Harding was also an author. She wrote poems—"back to nature stuff"—simple lyrics of the sea, of sunsets, of bird songs, of bright flowers and warm winds, of thrilling communion with Nature, and growing things. Men read her poems and called her a genius. Even though the whole world had grown up into a city, the birds were extinct, there were no wild flowers, and no one had time to bother about sunsets.

#13

Нада Стоукс-Хардинг също беше творец. Тя пишеше поезия за "завръщане към природата" - скромни стихове за морето, за залези, за птичи песни, за ярки цветя и топли ветрове, за вълнуващо общуване с природата и неща, които се развиват. Хората четяха стиховете й и я наричаха гений. Въпреки, че целият свят се беше превърнал в един град, птиците бяха изчезнали, нямаше диви цветя и никой не го бе грижа за залезите.

КатеринаК 7.12.17 в 5:58

"Eric, darling," she said, "isn't it terrible to be cooped up here in this little flat, away from the things we both love?"

#14

- Ерик, скъпи, - каза тя. - не е ли ужасно да сме затворени тук горе в този малък апартамент, далеч от нещата, които и двамата обичаме?

КатеринаК 7.12.17 в 6:11

"Yes, dear. Civilization has ruined the world. If we could only have lived a thousand years ago, when life was simple and natural, when men hunted and killed their meat, instead of drinking synthetic stuff, when men still had the joys of conflict, instead of living under glass, like hot-house flowers."

#15

- Да, мила. Светът е погубен от цивилизацията. Само ако можехме да живеем преди хиляда години, когато животът е бил прост и естествен, когато мъжете са преследвали и убивали плячката си, вместо да пият синтетични неща, когато още са имали радостите от конфликта, вместо да живеят под похлупак като парникови цветя.

КатеринаК 7.12.17 в 6:20

"If we could only go somewhere—"

#16

- Само ако можехме да идем някъде...

КатеринаК 7.12.17 в 6:45

"There isn't anywhere to go. I write about the West, Africa, South Sea Islands. But they were all filled up two hundred years ago. Pleasure resorts, sanatoriums, cities, factories."

#17

- Няма къде да отидем. Аз пиша за Запада, Африка, островите в Южно море. Но там е претъпкано от преди двеста години. Курорти, санаториуми, градове, фабрики.

КатеринаК 7.12.17 в 7:29

"If only we lived on Venus! I was listening to a lecture on the television, last night. The speaker said that the Planet Venus is younger than the Earth, that it has not cooled so much. It has a thick, cloudy atmosphere, and low, rainy forests. There's simple, elemental life there—like Earth had before civilization ruined it."

#18

- Само ако живеехме на Венера! Снощи слушах беседа по телевизията. Говорителят каза, че планетата Венера е по-млада от Земята и не е толкова охладена. Има плътна, облачна атмосфера и ниски дъждовни гори. Там съществува прост, елементарен живот, какъвто е имало на Земята преди цивилизацията да я съсипе.

КатеринаК 7.12.17 в 7:35

"Yes, Kinsley, with his new infra-red ray telescope, that penetrates the cloud layers of the planet, proved that Venus rotates in about the same period as Earth; and it must be much like Earth was a million years ago."

#19

- Да, Кинсли с неговия телескоп с инфрачервени лъчи, който прониква през облачните слоеве на планетата доказа, че Венера се върти в почти същия период като Земята. И трябва да прилича на Земята отпреди милион години.

КатеринаК 15.12.17 в 0:48

"Eric, I wonder if we could go there! It would be so thrilling to begin life like the characters in your stories, to get away from this hateful civilization, and live natural lives. Maybe a rocket—"

#20

- Ерик, чудя се дали бихме могли да отидем там! Толкова вълнуващо би било да заживеем като героите в твоите истории, да се махнем от тази омразна цивилизация и да водим истински живот. Може би ракета...

КатеринаК 15.12.17 в 1:01

The young author's eyes were glowing. He skipped across the floor, seized Nada, kissed her ecstatically. "Splendid! Think of hunting in the virgin forest, and bringing the game home to you! But I'm afraid there is no way.—Wait! The Cosmic Express."

#21

Очите на младия писател сияеха. Прекоси стаята, сграбчи Нада и я целуна възторжено.
- Прекрасно! Представи си да ловувам в девствената гора и да нося дивеча при теб у дома! Но се боя, че няма начин. ... Почакай! Космическият експрес.

КатеринаК 15.12.17 в 1:10

"The Cosmic Express?"

#22

- Космическият експрес?

КатеринаК 15.12.17 в 1:11

"A new invention. Just perfected a few weeks ago, I understand. By Ludwig Von der Valls, the German physicist."

#23

- Ново изобретение. Наскоро усъвършенствано от немският физик Лудвиг фон дер Валс, както разбрах.

КатеринаК 15.12.17 в 1:15

"I've quit bothering about science. It has ruined nature, filled the world with silly, artificial people, doing silly, artificial things."

#24

- Спрях да се интересувам от науката. Тя съсипа природата и напълни света с глупави, изкуствени хора, правещи глупави, изкуствени неща.

КатеринаК 15.12.17 в 1:19

"But this is quite remarkable, dear. A new way to travel—by ether!"

#25

- Но това е доста впечатляващо, скъпа. Нов начин за пътуване - през етера!

КатеринаК 15.12.17 в 1:23

"By ether!"

#26

- През етера!

КатеринаК 15.12.17 в 1:24

"Yes. You know of course that energy and matter are interchangeable terms; both are simply etheric vibration, of different sorts."

#27

- Да. Ти естествено знаеш, че енергията и материята са взаимнозаменяеми величини. И двете са просто различни видове етерни вибрации.

КатеринаК 15.12.17 в 1:24

"Of course. That's elementary." She smiled proudly. "I can give you examples, even of the change. The disintegration of the radium atom, making helium and lead and energy. And Millikan's old proof that his Cosmic Ray is generated when particles of electricity are united to form an atom."

#28

- Разбира се. Това е елементарно. - тя се усмихна гордо. - Мога да ти дам и примери за превръщането. При разпадането на атом радий се получават хелий, олово и енергия. И старото доказателство на Миликан, че неговият Космически лъч се генерира,
когато частици електричество се съединят образувайки атом.

КатеринаК 15.12.17 в 1:54

"Fine! I thought you said you weren't a scientist." He glowed with pride. "But the method, in the new Cosmic Express, is simply to convert the matter to be carried into power, send it out as a radiant beam and focus the beam to convert it back into atoms at the destination."

#29

- Отлично! Мислех, че твърдеше, че не си учен. - той сияеше от гордост.- Но технологията използвана в новият Космически експрес е просто да превърне материята в енергия, да я изпрати като лъч и да фокусира този лъч, преобразувайки го обратно в атоми на местоназначението.

КатеринаК 15.12.17 в 1:55

"But the amount of energy must be terrific—"

#30

- Но количеството енергия трябва да е огромно...

КатеринаК 15.12.17 в 2:03

"It is. You know short waves carry more energy than long ones. The Express Ray is an electromagnetic vibration of frequency far higher than that of even the Cosmic Ray, and correspondingly more powerful and more penetrating."

#31

- Така е. Знаеш, че късите вълни пренасят повече енергия от дългите. Експресният лъч е електромагнитна вибрация с много по-висока честота, дори от Космическият лъч и съответно е по-мощна и по-проникваща.

КатеринаК 15.12.17 в 2:07

The girl frowned, running slim fingers through golden-brown hair. "But I don't see how they get any recognizable object, not even how they get the radiation turned back into matter."

#32

Момичето се намръщи, прокарвайки тънки пръсти през златистокафявата си коса.
- Но не виждам как биха получили някакъв разпознаваем обект, нито дори как превръщат радиацията обратно в материя.

КатеринаК 15.12.17 в 2:12

"The beam is focused, just like the light that passes through a camera lens. The photographic lens, using light rays, picks up a picture and reproduces it again on the plate—just the same as the Express Ray picks up an object and sets it down on the other side of the world.

#33

- Лъчът е фокусиран, също като светлината минаваща през обектива на камера. Фотографският обектив използва светлинните лъчи, прави снимка и я възпроизвежда върху повърхност - по същият начин Експресният лъч хваща обект и слага на другия край на света.

КатеринаК 15.12.17 в 2:18

"An analogy from television might help. You know that by means of the scanning disc, the picture is transformed into mere rapid fluctuations in the brightness of a beam of light. In a parallel manner, the focal plane of the Express Ray moves slowly through the object, progressively, dissolving layers of the thickness of a single atom, which are accurately reproduced at the other focus of the instrument—which might be in Venus!

#34

Мога да помогна с аналогия от телевизията. Знаеш, че посредством сканиращия диск, картината се трансформира в прости, бързи колебания в яркостта на светлинен лъч. По същия начин фокалната равнина на Експресния лъч се придвижва бавно през обекта, постепенно разтваряйки слоеве с дебелина от един атом, които прецизно се възпроизвеждат при другият фокус на инструмента - който може да е на Венера!

КатеринаК 15.12.17 в 2:37

"But the analogy of the lens is the better of the two. For no receiving instrument is required, as in television. The object is built up of an infinite series of plane layers, at the focus of the ray, no matter where that may be. Such a thing would be impossible with radio apparatus because even with the best beam transmission, all but a tiny fraction of the power is lost, and power is required to rebuild the atoms. Do you understand, dear?"

#35

Но аналогията с обектива е по-добрата от двете. Защото няма нужда от приемник, както е с телевизията. Обектът при фокуса на лъча е изграден от безкрайни серии от слоеве, без значение къде може да е това. Такова нещо би било невъзможно с радиоапарат, защото дори при най-добрата лъчиста трансмисия се загубва малка част от енергията, а енергията трябва да образува атомите. Разбираш ли скъпа?

КатеринаК 15.12.17 в 2:39

"Not altogether. But I should worry! Here comes breakfast. Let me butter your toast."

#36

- Не напълно. Но се притеснявам! Ето я закуската. Нека ти намажа филийка.

КатеринаК 15.12.17 в 2:53

A bell had rung at the shaft. She ran to it, and returned with a great silver tray, laden with dainty dishes, which she set on a little side table. They sat down opposite each other, and ate, getting as much satisfaction from contemplation of each other's faces as from the excellent food. When they had finished, she carried the tray to the shaft, slid it in a slot, and touched a button—thus disposing of the culinary cares of the morning.

#37

Звънецът до шахтата беше иззвънял. Тя изтича натам и се върна с огромен сребърен поднос, натоварен с изискани ястия, които тя нареди върху малка масичка. Те седнаха един срещу друг и се храниха, наслаждавайки се еднакво на съзерцанието на лицето на другия и на отличната храна. Когато приключиха, тя отнесе подноса до шахтата, пъхна го в жлеба и натисна копче, отървавайки се по този начин от сутрешните кулинарни грижи.

КатеринаК 15.12.17 в 3:13

She ran back to Eric, who was once more staring distastefully at his typewriter.

#38

Тя се върна при Ерик, който отново се взираше отвратено в пишещата си машина.

КатеринаК 15.12.17 в 3:17

"Oh, darling! I'm thrilled to death about the Cosmic Express! If we could go to Venus, to a new life on a new world, and get away from all this hateful conventional society—"

#39

- О, скъпи! Развълнувана съм до смърт заради Космическият експрес! Ако можем да отидем на Венера, за нов живот на нов свят и да се махнем от това омразно конвенционално общество...

КатеринаК 15.12.17 в 3:21

"We can go to their office—it's only five minutes. The chap that operates the machine for the company is a pal of mine. He's not supposed to take passengers except between the offices they have scattered about the world. But I know his weak point—"

#40

- Можем да отидем до офиса им, само на пет минути е. Човекът, който оперира с машината ми е приятел. Той не би трябвало да приема пътници, освен между офисите им, които са пръснати по света. Но знам слабото му място...

КатеринаК 15.12.17 в 3:24

Eric laughed, fumbled with a hidden spring under his desk. A small polished object, gleaming silvery, slid down into his hand.

#41

Ерик се засмя, натисна скрита пружина под бюрото си и малък, полиран предмет, сияещ в сребристо се плъзна в ръката му.

КатеринаК 15.12.17 в 3:29

"Old friendship, plus this, would make him—like spinach."

#42

- Старото приятелство и това, ще го накарат да омекне.

КатеринаК 15.12.17 в 3:37

Five minutes later Mr. Eric Stokes-Harding and his pretty wife were in street clothes, light silk tunics of loose, flowing lines—little clothing being required in the artificially warmed city. They entered an elevator and dropped thirty stories to the ground floor of the great building.

#43

Пет минути по-късно господин Ерик Стоукс-Хардинг и красивата му съпруга бяха облечени за излизане, в леки, копринени туники със свободна кройка. Малко дрехи бяха необходими в изкуствено отопления град.
Влязоха в асансьора и се спуснаха тридесет етажа надолу до приземния етаж на голямата сграда.

КатеринаК 15.12.17 в 3:44

There they entered a cylindrical car, with rows of seats down the sides. Not greatly different from an ancient subway car, except that it was air-tight, and was hurled by magnetic attraction and repulsion through a tube exhausted of air, at a speed that would have made an old subway rider gasp with amazement.

#44

Там те се качиха в цилиндричен вагон с редици седалки в крайщата. Не беше по-различен от вагоните на древното метро, само че беше херметизиран и се движеше през вакуумна тръба посредством магнитно поле . А скоростта му можеше да накара някогашните пътници в метрото да ахнат от удивление.

КатеринаК 17.12.17 в 17:40

In five more minutes their car had whipped up to the base of another building, in the business section, where there was no room for parks between the mighty structures that held the unbroken glass roofs two hundred stories above the concrete pavement.

#45

След още пет минути вагонът им се беше изстрелял до основата на друга сграда, в бизнес секцията, където нямаше парково пространство между отделните огромни сгради крепящи нечупливия стъклен покрив издигащ се на двеста етажа височина от бетонната настилка.

КатеринаК 17.12.17 в 17:50

An elevator brought them up a hundred and fifty stories. Eric led Nada down a long, carpeted corridor to a wide glass door, which bore the words:

#46

Асансьорът ги издигна сто и петдесет етажа. Ерик поведе Нада по дълъг, застлан с килим коридор до широка стъклена врата, върху която думите:

КатеринаК 17.12.17 в 17:52

COSMIC EXPRESS

#47

КОСМИЧЕСКИ ЕКСПРЕС

КатеринаК 17.12.17 в 17:53

stenciled in gold capitals across it.

#48

бяха отпечатани със златни букви.

КатеринаК 17.12.17 в 17:55

As they approached, a lean man, carrying a black bag, darted out of an elevator shaft opposite the door, ran across the corridor, and entered. They pushed in after him.

#49

Когато приближиха, сух мъж носещ черна чанта изскочи от асансьорната шахта срещу вратата, претича през коридора и влезе. Те влязоха след него.

КатеринаК 17.12.17 в 18:01

They were in a little room, cut in two by a high brass grill. In front of it was a long bench against the wall, that reminded one of the waiting room in an old railroad depot. In the grill was a little window, with a lazy, brown-eyed youth leaning on the shelf behind it. Beyond him was a great, glittering piece of mechanism, half hidden by the brass. A little door gave access to the machine from the space before the grill.

#50

Намериха се в малка стая разделена на две от висока месингова решетка. Пред нея имаше дълга пейка покрай стената, която напомняше на тези в чакалните на старите железопътни гари. На решетката имаше малък прозорец, а зад него на гишето се бе облегнал ленив младеж с кафяви очи. Зад него имаше голям, блестящ апарат, полускрит от месинга. Малка врата осигуряваше достъп до него от пространството пред решетката.

КатеринаК 17.12.17 в 19:02

Следваща страница →

Минутку...