×Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов, так как модераторы установили для него статус «в процес на превод»

Готовый перевод Warlord of Mars / Военачалникът на Марс: Warlord of Mars

Военачалникът на Марс

На реката Исс

В сенките на гората, стояща до червеникавата поляна от страната на Изгубеното море на Корус в долината Дор, под прехвърчащите луни на Марс, прелитащи по пътя си със скоростта на метеорити непосредствено над гръдта на умиращата планета, безшумно се промъквах по пътеката в сенчеста форма която обгръщаше по-тъмните места с натрапчиво предчувствие за злокобната природа на своето предназначение.

Цели шест марсиански месеца обитавах околностите на омразния Храм на Слънцето, в чийто бавно въртящ се купол, дълбоко под повърхността на Марс, моята принцеса лежеше в ковчег- дали жива или мъртва обаче не знаех. Намерило ли беше острието на Файдор това обичано сърце? Само времето щеше да разкрие истината.

Шестстотин осемдесет и седем марсиански дни трябва да преминат преди вратата на клетката да застане пред края на тунела където за последно видях моята прекрасна Дейа Торис.

Половината от тях бяха изминали, или щяха скоро, но жива в паметта ми, заличавайки всяко събитие преди или след нея, остана моментът преди гъстата мъгла да заслепи очите ми и тесният процеп между мен и Принцесата на Хелиум, който ми позволяваше да видя вътрешността на клетката, да се затвори в продължение на една дълга марсианска година.

Виждам красивото лице на Файдор, дъщеря на Матай Шанг, сякаш беше вчера, обзета от дива ярост и омраза, когато се нахвърли с вдигнат нож върху жената, която обичах

Видях как червеното момиче, Тувия от Пфарт, се хвърля, за да предотврати това ужасно деяние.

Пушекът от горящия храм дойде, за да заличи трагедията, но в ушите ми все още звънеше свистенето на ножа. После тишина, а когато пушекът изчезна, въртящият се храм скри всякакъв изглед или звук от камерата, където трите красиви жени бях затворени

Имаше много неща, които да ангажират вниманието ми, след този ужасен инцидент; но никога, дори за миг, споменът ми за това не изчезна, и всичкото време, което можех да спестя покрай множеството си задължения, които се стовариха върху мен при възстановяването на правителството на Първородния откакто нашият победоносен флот и наземни сили ги надмогнаха, беше прекарано близо до мрачния тунел, в който беше държана майката на момчето ми, Карторис от Хелиум.

Расата на черните, която с векове беше почитала Иса, фалшивото божество на Марс, изпадна в състояние на хаос заради разкритието ми, че не е нищо повече от една подла старица. В гнева си те я разкъсаха на парчета.

От високия връх на своята гордост Първородните пропаднаха в дълбините на унижението. Тяхното божество го нямаше, и с нея си беше отишла измамната основа на тяхната религия. Прочутият им морски флот претърпя поражение от превъзхождащите ги кораби и бойци на червените хора от Хелиум

Почти единодушно беше предложението да наследя древния трон на черните хора, дори самите Първородни се присъединиха; но аз нямаше никога да го заема. Сърцето ми не можеше да бъде с расата, която беше причинила толкова злочестия на моята принцеса и моя син.

Внимание! Этот перевод, возможно, ещё не готов.
Его статус: в процес на превод

Переведено на Нотабеноиде
http://prevodi.chitanka.info/book/39/68

Переводчики: Не съм отровен

Настройки

Готово:

1.30% КП = 1.1

Непреведените фрагменти ще бъдат пропуснати.

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода