Трета глава
Барът е тъпкан с докери и варвари наемници. Докерите къркат тук всеки обед, а варварите преди да се запишат в армията. Напрежението между Турай и Ньодж си казва думата и води до яко набиране на войска. Неприятности има и на юг, от границата с Матеш. Някакъв спор за сребърните рудници. Турай е член на лигата на градовете държави, заедно с Матеш и някои други, с цел обща отбрана срещу по-големите сили, но лигата е пред разпад. Проклети политици. Ако пак ни вкарат в някоя война, ще съм на първия кон напуснал града.
Гурд се чумери насреща ми. Бутвам му част от парите за наема. Усмихва се. Гурд - човек с прости емоции. Оглеждам се за Макри, надявам се да ми прави компания за по бира, но тя е твърде заета. Наближава пладне и тя се провира между пълните маси с подноса си, събира халби и приема порчки. Когато е на смяна, Макри носи само препаска от метални халки, за да е в тон с атмосферата на „Ранен варваризъм“, преобладаваща в таверната на Гурд. Тя има великолепна фигура и това, че бикини бронята ѝ не оставя почти нищо на въображението, ѝ осигурява добри бакшиши.
Макри е уникален мечоносец и ако ще се бие никога не бихте я хванали по бикини от халки. Тя би носила подсилена със стомана пълна кожена броня, меч в едната рака и бойна брадва в другата. Освен това ще те скъси с една главата още преди да си оценил подобаващо извивките ѝ, но пък бикини бронята радва клиентелата. Има дълга черна коса, която се спуска по меднокожите ѝ рамене — необичаен цвят, продукт на орко-елфо-човешки геном.
Твърди се, че получаването на смеси от трите раси е невъзможна. Малцината опровергаващи това се смятат за изроди и биват извергнати от обществото. В някой от по спретнатите квартали на Тюрай, не биха допуснали Макри в месна таверна. Често я обидиждат заради произхода ѝ. На улицата децата ѝ се присмиват и я наричат „оркско копеле“, „тройна мастия“ и „пумияр“, а и по-лоши неща.
Забелязвам, че приплъзва парче хляб из зад бара към Пейлъкс и Кеби, млада двойка пътуващи музиканти, които наскоро се появиха покрай нашата инсула*. Те са добри музиканти, но уличното изкуство не е особено доходоносен, але пък на лошо място като това и определено изглеждат гладни.
*блок от жилищни сгради/квартал в древен Рим
- Никога не съм обичал гледката на някой който пие сам - казва Партулакс, докато сяда при мен.
Кимвам. Ме ми пречи да пия сам, ма и компанията на Партулакс не ме дразни. Той е червенокос мъжага който буташе колички между доковете и складовете нагоре по улица „Кота”. Сега вече е платен представител на Транспортната гилдия. Бачкал съм за него веднъж дваж по дребни задачки.
- Как е работа? - питам го аз.
- Стаа. По-бива от гребането на робска галера.
- Ми с гилдията?
- Търговията се ядва, количките са пълни, но ни е тегаво да държим Братството на страна.
Кимам отново. Братството е основната престъпна организация в южната част на града и непрекъснато прави опити да се меси в делата на работническите организации. Вероятна и в гилдиите на занаятчиите. Може би дори в Асоциацията на почтените търговци. Май при всички който знам. Братството напоследък е всепроникващо. Проблемите също. Наскоро се говореше за сбивания и убийства между тях и хора на Приятелите - огледална престъпна свлоч действаща в северен Турай. Повечето им препирни идват заради контрола над търговията с дуа. Дута е силена и модерна дрога и от нея се правят много пари. Братството и Приятелите не са единствените организации който искат дял. Много иначе уважавани хора изкарват хляба си с дуа, макар това да е незаконно. Градската стража, като че ли не вижда нищо. То рушветите в Турай са си практика.
- Чу ли за новия дракон? - пита Партулакс.
Кимам. Имаше го в обявленията.
- Аз го доставих в двореца.
- Че как „доставяш” дракон?
- Внимателно - казва Партулакс и се разкикотва. - През повечето време спеше де. Орките бяха изпратили пазител който го държеше упоен.
Намръщтвам се. Историята с дракона е малко странна, когато се замислш. Кралят си има един дракон в зоологическата си градина, а орките му дават друг, за да се чифтосват. Много любезно от тяхна страна. Освен, че орките не никога не правят нищо добро за хората. Мразят ни точно толкова, колкото и ние тях, дори ако в момента технически сме в мир. Партулакс, също ветеран от последната война, не е сигурен в добрите им намерения.
- На орки вяра да нямаш!
Кимам. Същото може да се се каже за повечето хора, а и за елфите не са цвете за мирисане опрели се до доверие, но старите войници обичаме да ляляме за предразсъдаците си.
Таверната се поизпразва, докато докерите с червените си кърпи се връщат за следобедната смяна в товарните трюмове, хвърляйки по едно око назад към натъкмената само в препаска фигура на Макри. Тя игнорира погледите и коментарите им и се приближава до моята маса.
- Някакво развитие? - пита тя.
- Ъхъ - отоговарям. - Имам случай и платих наема на Гурд.
- Не за това бе! - мръщи се тя.
Знам, че не е това за което пита, но това за което пита, е тегава задача. Макри желае да учи в Имперския университет и иска да ѝ помогна. Това, както съм посочвал многократно, е невъзможно. Имперският университет е дълбоко консервативен орган и не приема жени-студенти. Дори и да го направи, той нямаше да приеме студентка с оркска кръв във вените си. Край по въпроса. Аристократите и богатите търговци, които изпращат синовете си там, биха се вдигнали на бунт.
Въпросът ще се разгледа в Сената, а информационните бюлетини на Турай биха го обърнали на скандал. Освен всичко това Макри дори няма основните академични познания, необходими за приема.
Макри се надсмива над доводите ми. Тя изтъква добре известния факт, че всеки може да влезе да учи в Университета без значение колко знае, при услови е че има богат баща готов да плаща таксите или да има връзки в Двореца.
- Така или иначе, ходя на вечерни курсове по философия в училището на Почитаемата оргонизация на гилдиите. И ще получа нужните знания.
- Университетът не приема жени.
- Училището също, преди да ги склоня. И не пробвай пак с това за произхода ми, защото днес чух достатъчно от клиентелата. Обеща, че ще попиташ Астрат Тройна луна дали може да ми помогне.
- Бях пиян когато обещах това - протестирам. - А и така да е, Астрат не може да помогне.
- Той е магьосник. Трябва да познава разни хора.
- Той е магьосник в немилост. Никой от неговите стари приятелчета не би му направил каквато и да е услуга.
- Е, и това е някакво начало - казва Макри с погледа на жена която няма да ме остави на мира докато не капитулирам. Капитулирам.
- Добре де, ще говоря с него.
- Обещаваш?
- Обещавам.
- И ще е добре да го изпълниш, защото иначе ще се спусна по петите ти като зла прокоба!
Питам Макри дали иска питие, но все още има куп маси за почистване, така че си вземам бира за на горе и я довършвам, докато се обличам, за излизане. Слагам най-добрата си черна туника, която е кърпена, но доста професионално, и най-добрите си ботуши, които са леш. Един от токовете се кани да ме изостави. Не е много впечатляващо за при посещение ньоджански дипломат. Оглеждам се в бронзовото огледало и трябва да призная, че днес изглеждам малко износен. Със сигурност е много впечатляващо. Косата ми е добра, все още тъмна и дълга, а мустаците ми са впечатляващи както винаги, но напоследък качих килца. В допълнение към разширяващата се обиколка на талията ми, изглежда, съм се сдобил с двойна брадичка. Въздишам. Ех, средната възраст.
Връзвам косата си назад и се разтърсвам наоколо за меча ми. Спомням си, че го заложих миналата седмица, за да си купя храна. Кой частен детектив залага меча си за бога? Най-евтиния в Турай, ето кой.
Обмислям да погледна в локвичка с кюрия, но се отказвам. Способността да използвам кюрия е една от малкото ми магьоснически сили, за които твърдя, че притежавам. Това включва влизане в транс и гледане в малка локвичка на кюрия, рядка тъмна течност, в която може да се появят мистични прозрения. В купа, пълна с кюрия, от време на време съм успявал да намеря решението на някои случаи - изчезнал съпруг, крадлив племенник, лъжлив съдружник...
Много удобно. Разреши мистерията в комфорта на собствената си стая. За съжаление рядко работи. Използването на магия за привикване на картина от миналото е изключително трудно. Дори магьосниците с много повече сила от мен успяват само понякога. Това изисква точни изчисления на фазите на трите луни и подобни, а влизането в необходимия транс си е подвиг. Магьосниците-следователи от Градската стража, опитват това само в за най-важните наказателни дела и за щастие на престъпниците на Турай, често го грешат.
Друг проблем е цената на кюрията. Черната течност идва от далечния запад и търговецът, който я внася, поддържа високи цени. Той твърди, че това е драконова кръв, но просто лъже.
Наизустявам приспиващото заклинание. В днешно време мога да задържа в паметта си само по едно голямо заклинание и дори това ми е много тегаво. Големите заклинания не остават в паметта, след като сте ги използвали, така че трябва да ги научите отново. Ако съм на случай и мисля, че може би имам нужда от малко мистична помощ, обикновено запаметявам приспиващото заклинание, но в наши дни намирам целия процес доста уморителен. Не съм чак магьосник. Не е чудно, че трябва да работя за прехраната си. Добрият магьосник може да носи две големи заклинания наведнъж. Наистина страхотен пък може да се разхожда по цял ден с три или дори четири заклинания, безопасно затворени в паметта му, и само чакащи да бъдат освободени. Трябваше да уча повече, когато бях чирак.
Излизам през външната врата, време е за работа.
Промърморвам обикновена заключваща магия над вратата, това е дребно заклинание, което мога да използвам когато реша. Доста хора могат да използват дребни магии. Те не искват много учене.
- Тва нема ти помое мноо, ако не платиш на Юбаксес тва, дет му дължиш - долита дрезгав глас от подножието на стълбите.
Поглеждам намръщено надолу към едрия мъж, който ме чака там. Той е много висок, много широк и от слепоочието към ключицата му се спуска белег от меч. С обръснатата си глава той е брутално грозен по всички стандарти и не бих желал да ми виси наоколо. Слизам по стълбата и спирам на третото стъпало от земята, така че очите ни да са на едно ниво.
- Кво искаш, Карлокс? - сопвам му се аз.
- Имаш съобщение от Юбаксес. Остаат ти пет дена да върнеш кинтите.
Сякаш имам нужда от напомняне. Юбаксъс е местният шеф на Братството. Дължа му петстотин гурана, дълг от хазарт след някои много неразумни предположения при състезанията с колесници.
- Ще си получи парите - изсумтявам. - Не сами притрябвали горили като теб, та да ми напомнят.
- По-добре да се разплатиш, Траксас, инак ще те погнем ката зла прокоба.
Бутвам го и преминавам. Карлокс се смее. Той е жесток и неприятен човек и действа като изпълнител на Братството. Освен това е тъп като Орк. Без съмнение се радва на работата си. Отдалечавам се без да погледна назад. Дълг ме тревожи, но няма да позволя на вол като Карлокс да види това.
На улицата е по-горещо е от оркски пъкъл освен това въздухът вони на изгнила риба. Откупувам меча си от заложната къща на Присо. Бих искал и нов чифт ботуши, но не мога да си го позволя. Нито мога да си позволя да откупя светещият си жезъл или медальона за защита от заклинания. Депресирам се заради бедността си. Не биваше да залагам. Трябваше да си седя в Двореца, да обикалям наоколо в официалните карети и да прибирам подкупи. Бях глупак да напусна. Или по-скоро бях глупак, за да се напия толкова много на сватбата на началника на Дворцова сигурност, че се опитах да налетя на неговата булка. Никой в двореца не можеше да си спомни следовател да е изритван толкова бързо, дори доказаните шпиони и предатели. По дяволите, заместник консулът Ритии. Винаги ме е мразил. Купувам малко хляб в пекарната на Минарикса. Тя ме посреща приятелски, тъй като съм редовен клиент. Забелязвам, че отвън на стената е поставила афиш с молба за дарения към Асоциацията на благородничките. Доста смел ход от нейна страна, много хора не одобряват Асоциацията, неофициална организация, силно неодобрявана от краля, двореца, сената, църквата, гилдиите и практически всеки човек в града.
- Греховен призив - казва някой до мен.
Това е Дерлекс, местният понтифик или жрец на Истинската църква.
Поздравявам го учтиво, макар и леко резервирано. Винаги се чувствам неловко около Дерлекс. Останал съм с впечатлението, че той не ме харесва.
- Нима не сте съпричастен с идейте им, понтифекс Дерлекс?
Не е. Една женска организация е анатема за Истинската църква. Младият понтифекс изглежда доста разстроен от призива. Той не само не харесва афиша, но изглежда не одобрява фурната на Минарикса.
- Жените не ги бива да управляват бизнес - заявява той.
Тъй като Минарикса управлява единствената прилична пекарна в целите Дванадесет морета, изобщо не мога да се съглася с това, но продължавам да мълча. Не искам да споря с Църквата, тя е твърде силна, за да я обиждам.
- Не съм те виждал скоро в църквата - изненадващо сменя темата Дерлекс.
- Много работа напоследък - отговарям наивно, с което си печеля лекция за това как да свършвам работата си преди литургия.
- Със сигурност ще положа всички усилия да присъствам тази седмица - казвам толкова убедително, колкото мога, и успявам да се откопча. Не мога да кажа, че разговора ми хареса. Понтифлекса не е чак толкова лош, при условие че ме остави на мира, но няма да ми е много забавно, ако изведнъж започне да се тревожи за душата ми.
Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/49/133
Преводачи: Вилорп
Готово: