×Внимание! Този превод, възможно, още не е готов, затова модераторите са го маркирали със статут «преводът се редактира»

Готов превод Thraxas Under Siege / Траксас под обсада: Дванадесата глава

Глава Дванадесета

Пристигам до Възмездяващата секира за рекордно време, дръпвайки пред самата входна врата изскачайки от файтона, като гладен дракон след тлъста овца. Първият човек на който попадам вътре всъщност е Макри, носеща табла с халби.

– Сарина е тук – смотолявям аз и хуквам към стълбите.

Макри не е много назад когато нахлувам в кабинета си, макар че е отскочила да си вземе брадвата. Измъкнал съм меча си готов за действие. Външната врата е отворена и Сарина Безпощадната стои до дивана ми гледайки към все още спящата Ханама.

– Твоето заключващо заклинание някога успявало ли е да задържи някой отвън? - пита Макри и надига брадвата си. Заставам между тях.

– Макри. Изчакай да разбера защо е тук преди да я убиеш.

Сарина ни хвърля един смразавящ поглед.

– Никой няма да ме убие.

Сарина е висока жена с черно късо подстригана коса, което е доста необичайно за Тюрай. За разлика от почти всяка друга жена в града, от продавачките на пазара до сенторските съпруги, тя не носи никакъв грим и мъжката й туника е без капка украса. По някаква причина обаче тя изпитва влечение към обици и трябва да има поне по осем сребърни халки пронизали ушите й. На бедрото й виси къс извит меч и насочва малкият си арбалет към сърцето ми.

– Не знаеш ли, че е незаконно да носиш арбалет в града?

– До сега никога не са ме арестували за това – отвръща Сарина.

Поглежда първо мен, а после и Макри. В сякаш безжизнените й очи има нещо много обезпокоително.

– Търсия нещо, което ми принадлежи – казва тя. - Не беше там. Но вярвам, че ти си бил.

Тя протяга ръката си.

– Дай ми Океанската буря.

Зашеметен съм от наглостта на тази жена, която има дързостта да нахлуе в кабинета ми и да изиска да й предам откраднатия артефакт, все едно има някакви права над него.

– Защо да ти я дам?

– Защото съм насочила арбалет към теб.

- Така е. И може би искаш да ти опърля вътрешностите с магия?

– Не можеш – твърди Сарина. - Нямаш силата. И не обичам дългите разговори. Дай ми Океанската буря!

– Бих искал, Сарина, но просто не вярвам, че ти принадлежи.

– Имах съгласието на капитан Арекс.

– Колко лошо за теб, че първо е дошъл някой друг.

– Наистина е лошо. Предай мия или ще те убия.

Макри изведнъж помръдва. Метнала е брадвата си с такава бързина, че въртящото се острие избива арбалета от ръцете на Сарина преди тя да е успяла да натисне спусъка. Сарина проклина и измъква меча си от канията. След това се закашля, поставя ръка на челото си и бавно се отпуска на колене докато от челото й блика пот. Мечът пада на пода.

– Ох, хайде де – изпуфтява Макри, изглежда разочарована. Сарина продължава да отмалява и накрая пада на пода, а дишането й става на пресекулки.

Обръщам се и поглеждам Макри.

– Какво става?! Има ли някаква табела гласяща: „Ако сте болни отидете при Траксас”?

– Само това я спаси да не я убия – заявява Макри.

– За мен не е проблем. Проклет да съм ако позволя още някой болник за заема място тук.

От към стълбището се долавят стъпки и Хансий влиза през отворената врата. Като вижда Сарина придобива разтревожен вид.

– Не ви ли инструктира заместник консула, че трябва да се спазва строга поверителност? Защо вратите зеят така? И защо има още една злощастна жертва на болестта проснала се тук където може да я види всеки? Разкарай я преди някой да я види!

Опулвам се в Хансий. Само защото Цизерий може да дойде тук и да ми нарежда, не означава, че и неговия секретар има това право.

– Какво искаш?

– Това не е ли...

– Сарина Безпощадната.

Хансий се мръщи. Преди време Сарина изнуди правителството на града за десет хиляди гурана и те още не са го преживели.

– Защо я пусна вътре?

– Не съм. Преодоляла е заключващото ми заклинание.

– Заключването на Траксас е безполезно – вметва Макри. - Всеки може да го преодолее.

– Защо Сарина дойде тук? - настоява Хансий.

– Кой да знае? Хората просто се утрепват да ме посещават тези дни.

Хансий ни оглежда с недоволство.

– Не ви ли съобщи заместник консулът за подозренията ни, че се планира заговор за убийството на Лузитания и предаването на града?

Поглеждам Макри.

– Не помня. Казвал ли ни е?

Макри свива рамене.

– Има толкова много заговори. Трудно е да помним всичките.

– Трябва да си наясно за сигурността по всяко време! - настоява Хансий.

Наведох се да хвана Сарина.

– какво правиш? - пита Хансий.

– Изхвърлям я.

– Но аз искам да я убия – протестира Макри.

– Тя ще умре на улицата така или иначе – отбелязвам.

Хансий буквално се хвърля пред вратата.

– Нямате ли си представа какво значи да се поддържа сигурност? Тази жена ни е чула да говорим за Лузитания. Никой който знае, че Лузитания лежи болна в тази кръчма, не може да му се разреши да напусне. Така все едно пращаме съобщение до орките с покана да аткуват.

– Добре – казва Макри и пристъпва напред. - Сега ще я убия.

Вътрешната врата се отваря.

– какво правиш? - виква много силен глас.

Оказва се Глухарче държаща отвари.

– Смятам да промуша Сарина Безпощадната – обяснява Макри.

Глухарче бързо влиза на вътре с ужас изписан на лицето й.

– Ще нараниш болна жена? Засрами се Макри!

Макри изглежда объркана.

– Но тя си го заслужава.

– Сложи този меч настрани – настоява Глухарче.

– Няма шанс – отвръща Макри.

Глухарче й възразява.

– Не можеш да убиеш болен човек!

– Да, мога. И сега ще го направя.

– Не, няма – заявява категорично Глухарче. - Никой няма да убива никого, на когото съм помагала.

– Че от кога пък помагаш на нея?

– Откакто поех нещата на Чааракси.

– Това е просто смешно – казва Макри. - Ти не си истински лечител. Не можеш да ни нареждаш!

– Аз съм лечителят – твърдо казва Глухарче. - И грежата ми е за всеки който е болен.

Никога преди не съм виждал Глухарче толкова решителна. Тя дори хвърля предизвикател поглед към Хансий в слечай че се опита да спори с нея.

– Ще я убия пък – настоява Макри.

– Не можеш да убиеш болен гост – отвърща Глухарче.

– Взломаджиите не се браят за гости! - опонира Макри.

– Ами... - започва Хансий – това е спорен въпрос. Ние сме силни традиционалисти опрели до гостопиремството.

Макри псува на оркски. Това също е табу в Тюрай и Хансий изглежда раздразнен.

– Но ако Сарина изведнъж не бе покосена то болестта щях да я убия така или иначе – твърди Макри.

– Не е сигурно – отвръща Хансий.

– Какво?

– може пък да оцелее след битката. Може дори тя да те е победила.

Макри явно е втрещена дори от намекът за това. Заставам на нейна страна.

– Абсурд. Макри е много по-добър боец. Тя вече беше избила арбалета с брадвата си.

Хансий поглежда на пода.

– Но Сарина има меч. Приятелката ти вече е хвърлила брадвата си и изглежда не си е донесла и друго оръжие.

– Въпреки това бих я победила – казва Макри. - И защо въобще те е грижа за нея?

– Въобще не ми пука за нея – казва Хансий. - Просто посочвам глупостта на непредсказуемостта на жените бойци. Жените не трябва да се бият. Мястото им не е там.

Макри отива да вдигне брадвата си, не съм сигурен дали, за да покаже на Хансий, къде му е мястото или за да убие Сарина. На мен ми е все едно, но Глухарче отново ни прекъсва.

– Престанете! Няма значение кой е щял да спечели битката. Сарина е прихванала болестта и сега ние трябва да се погрижим за нея.

– Не, не трябва – упорства Макри.

– не можеш да убиеш болен човек! - казва Глухарче. - Гешно е, а и носи лош късмет. Не е ли така?

Глухарче се обръща към Хансий за подкрепа. Няма как да се отрече, че табуто за убиване на болни хора е много силно.

– Съгласен съм. За Сарина трябва да се полагат необходимите грижи, докато оздравее, а след това ще бъде задържана, за да отговаря за престъпленията си.

– Добре – казвя Глухарче, игнорирайки жлъчта която направо струи към нея от Макри. - Сега ми помогнете да я вдигна на стола.

Глухарче завлича Сарина до стола. Никой не й помага.

– Това въобще не ми харесва – роптае Макри. - Защо да е добре тя да може да обикаля и да стреля с арбалет по хората, а не е добре аз да я намушкам? Това противоречи на естествения подбор. Всички тези табута са вятър работа. Да не ме обвинявате после, като града бъде завладян.

Сарина е изпаднала в безсъзнание и се поти обилно.

– Това е сериозен случай – мърмори Глухарче. - Ще й трябват повечко грижи.

Обръщам се към Хансий.

– А теб какъв вятър те довя насам?

– Заместник-консул е наредил на Тирини Змиеубийцата да добави силите си към защитата на Лузитания. Придружих я до тук. Трябва да се качи всеки момент.

И като по поръчка Тирини Змиеубийцата прекрачва в кабинета ми. Тя е най-бляскавата тюрайска магьосница, известна много повече като жената прекарала тежки шест месеца в усъвършенстване на магия за запазване лакът за нокти в перфектно състояние без значение от всичките дразнещи и съсипващи го обстоятелства. И наистина, трябва да се признае, че ноктите и никога не са били по зле от перфектни. Тя пристига, изглеждайки толкова елегантна, бляскава и не на място сред бъркотията, колкото човек въобще може да бъде. Загърната е в наметка от златиста козина, толкова гъста, че съм изненадан, че изобщо успява да се движи. Лъскавата и коса с цвят на жито се спуска по раменете и по начин, който ме кара да подозирам перманентна намеса на магия. Жената е обсебена от външния си вид. Принцове, генерали и сенатори са се опитвали да прелъстят Тирини, съпругите и дъщерите им са и завиждали, епископи са я проклинали, а тя е заемала повече място в скандалните истории на Тюрай отколкото всеки друг човек в историята.

Въпреки всичко това знам, че Лузитания я смята за могъща магьосница, с ум остър, като елфско ухо опре ли се до магия. Някак си, не го вярвам това. Тирини е твърде млада, за да е участвала в последната война, затова няма от къде да знаем, как ще реагира в битка. Не бих заложил много на нейната мъжественост. Всеки може да е способен магьосник, когато трябва да придаде добър вид на косата си, но когато към теб се гмурне боен дракон понесъл отряд орки на гърба си нещата са доста по-различни.

Към това добави магьосника на заден план хвърлящ заклинания и ескадра стралци, които са опитват да те преодолеят в един и същт момент.

Поздравявам я по-скоро уморено.

– Цизерий поиска то мен да проверя как е Лузитания – казва тя.

Тя оглежда с подозрение стаята.

– Не ми е казвал, че има и други болни хора.

– Навсякъде има болни хора.

– Кои са те?

– Убийствен наемник и наемен убиец – казвам кимайки към проснатите тела на Ханама и Сарина.

– Верно? Колко вълнуващо. Къде е Лузитания?

– В спалнята.

– Заведи ме при нея.

– Сигурна ли си? До сега всеки влязал там пада болен.

– Прекарала съм болестта – Казва Тирини. - Беше ужасно скучно, доколкото помня.

Тирини влиза в спалнята ми следвана от Хансий.

Междувременно Глухарче дава лековити отвари на Ханама и Сарина. Ханама все още е тежко болна. По челото й е избила пот. Тя трепери, докато се опитва да отпие от купата. Мускулните болки причинени от болестта могат да бъдат много силни и тя явно все още ги изпитва.

– Скоро ще се оправиш – окуражава я Глухарче.

– Знам – прошепва Ханама и за няколко секунди дори изглужда решителна. После очите й отново се затварят и тя запива. Чудя се как ли би изглеждала обратната ситуация. Не си представям Ханама как храни когото и да е. Грижата за хората не й е в природата. Нито в моята.

Тирини излиза от спалнята ми.

– Не мога да кажа, че скъпата ни Лузитания е избрала най-подходящото място, за да се разболее – казва тя.

– Нито пък аз. Ако искаш да я преместиш някъде действай смело.

– Цизерий е дал строги инструкции тя да не бъде местена.

Тирини се мръщи.

– Нямам много доверие на Цизерий. Ако не беше Магьосническата гилдия, досега градът да е превзет от онези ужасни орки.

Магьосницата поглежда ръцети си с отвърщение.

– Цялата съм в прах. Прислугата ти не е ли чистила там?

– Нямам прислуга.

Тирини ме гледа все едно съм елф на оркска сватба. Възможността да нямаш прислуга явно никога не е минавала през ума й. Отвръщението й се засилва, когато тя забелязва малкия умивалник в ъгъла на стаята ми.

– Къде една жена може да си измие ръцете тук?

Насочвам я към стаята на Танроуз долу, където вероятността да намери нещо чисто и приятна е най-голяма. Освен това там има и болен лечител, но в днешно време, където и да отидеш има някой болен. И това не е само във Възмездяващата секира. Болестта вече е покосила голяма част от населението. Вече има дори недостиг за караулите по стените, тъй като хората не могат да отслужват военните си задължения.

Тирини напуска стаята с бавната и деликатна походка на жена с токчета подходящи за някоя бална зала в двореца, но твърде високи за неравностите които предлага Дванайсет морета. През последните двадесетина години, тюрайските жени от висшата класа носят все по високи и високи токчета, мода водеща до нодобрителни коментари от стран на църквата и други радетели за морала на нацията. Веднъж и аз да съм съгласен с тях. Епископ Гзекий може и да говореше пълни глупости, когато осъждаше хазарта като бърз път към ада, но пък доводите му за лекомисленото отношение към обувките бяха съвсем на място. Обувките на Тирини са изработени от някаква жълта тъкан с бродерия от розови цветя на пръстите покрай подметката и достигащи петата, допълнително украсени с матово злато, сигурен знак за разпада на обществото ни. Дълбоко се съмнявам, че дори един майстор на платна би изкарал достатъчно през годината, за да може да купи такъв чифт.

Макри хвърля злобен поглед на Тирини докато тя излиза.

– не смятам че тя е най-подходящия човек да защитава Лузитания. Както и да е, аз ще си я пазя.

Преди да напусне Хансий ни разпитва за допълнително подробности относно оркският убиец. Не мога да му кажо много повече от това което вече бях написал в доклада си до заместник консулът, въпреки че правя всичко възможно да кажа на Хансий за всеки дейтейл който успея да си припомня. Защитата на Тюрай е била пробивана от орките и преди, но сага във време на война и при цялата тази концентрация на отбранителна магическа сила този пробив е силно обезпокоителен. Стария Хасий Брилянтния, главен магьосник в Домът на справедливостта, обикаля пристанището, проверява мястото на битката опитвайки се да узнае как оркът Маризаз е успял да проникне в града.

Преди да се врътне и да си тръгне Хансии още венднъж ни предупреждава да поддържаме високо ниво на сигурността и да се грижим за Лузитания. Макри се обръща към Сарина Безпощадната.

– Все пак ще я убия, щом се позакрепи.

– Поне ти, имаш какво да чакаш.

Отправям се към спалнята си.

– къде си мислиш че отиваш? - сопва се Макри.

– Само да проверя Лузитания.

– Да не си доближил тази стая!

– Какви ги дрънкаш, орките те взели? Това е спалнята ми.

– Каниш се да я врънкаш за пари.

– Глупости. Длъжен съм да се грижа за нея, все едно не знаеш.

Влизам в стаята последван от Макри.

– Няма да ти разреша да заемаш пари от болна жена.

– Въобще не смятам да заемам. Пък и кво общо има тов с теб?

– Аз съм й телохранител.

– Е, и? Трябва да я защитаваш от оркски убийци, а не от следователи в нужда. Освен това имам и няколко важни въпроси свързани с Океанската буря.

Гледам Макри изпитателно.

– Въпроси които трябва да се зададат на саме.

– Ни`къв шанс – казва Макри. - Веднага щом прекрача прага ще я муфтиш за пари.

– Нареждам ти да напуснеш спалнята ми.

– Не можеш да нареждаш на телохранител на магьосник – заявява категорично Макри. - Оставам!

Лузитания стене.

– Виждаш ли? - казвам на Макри. - Ти я смущаваш. Тя се нуждае от спокойствие и тишина.

– Няма как го остане на спокойствие и тишина докато се опитваш да сложиш ръце на парите й.

– Какво са няколко стотин гурана за Лузитания? Тя се търкаля в пари. Леля му, това дори не е риск за нея.

– Каза че не си дошъл да я врънкаш за пари!

– Не съм. Но ако бях, щях да направя услуга на Лузитания. Тя обича хазарта.

– Тя има да защитава град! - кресва Макри. - Трябва да сме здрави, за да можем да се бием с орките! Или за забравил за тях?

– Животът не спира само защото орките са обсадили града! - обръщам й гръб. - Всеки гражданин е длъжен да поддържа нормалния живот в града. Добре е за морала.

– Организирането на хазарт не се брои дълг към обществото – протестира Макри.

Дискусията ни е прекъсната от някакво движение от към леглото. Лузитания се опитва да надигне глава.

– ще ти дам парите, ако просто ме оставиш на мира – едва прошепва тя.

– Не, няма — казва Макри.

– Приемам – казвам припряно. - Щедростта ти е пословична Лузитания, и няма да те забравя, когато прибирам печалбата си.

Макри изглежда ядосана. Чевръсто се присядам на леглото до Лузитания. Магьосницата успява да повдигне главата си няколко сантиметра.

– Колко ти трябват?

– Не му давай – казва Макри.

Лузитания докарва някаква тънка усмивка.

– Макри. Траксас се грижи за мен. Което въобще не е в природата му, мисля, че заслужава нещо неудобството.

Тя ме моли да й подам една изящна бродирана чантичка, което и правя, веднага. Лузитания рови в чантата си. Това изглежда й отнема доста усилия и започвам да се тревожа дали тя пак няма да се отнесе преди да е открила кесията си. Ако стане така, вероятно ще се наложи да вляза в битка с Макри преди да се докопам до обещаното.

Лузитания открива кесията си и я отваря с усилие.

– Колко има тук?

Поглеждам вътре. Съдържа седем монети. Седем сребърника по петдесет гурана парчето. Това не е честа гледка в Дванайсет морета.

– Триста и петдесет гурана.

– Достатъчни ли са?

– Почти.

Лузитания ми ги дава. Трогнат съм дълбока. Със сигурност това е един от най-добрите граждани раждали се в Тюрай. Потупвам монетите след като вече са в джоба на туниката ми.

– Нуждаеш ли се от нещо? - питам я.

– Само спокойствие – прошепва Лузитания.

– Абсолютно, спокойствието е това от което се нуждаеш.

Изправих се бързо и се обърнах към Макри.

– Чу я. Пълен покой. От сега нататък се увери че никой няма да безпокои Лузитания.

Бързо се изнизвам от стаята, удовлетворен от успешната операция. Вече имам 440 гурана и ми остават още само шестдесет. Със сигурност ще успея да ги събера през следващите няколко часа. Намествам меча си на колана когато изведнъж ме спохожда смущаваща догадка относно Океанската буря. Точно сега не ми е до догадки, а ми трябва начин да събера липсващите пари за утре-вечершната хазартна авантюра. Колебая се. Мога да го игнорирам или пък да се заема по-късно. Тръгвам към вратата, но се връщам назад с въздишка. Няма смисъл да се боря. Колкото и да опитвам никога не ми се е случвало да пренебрегна разследване.

Връщам се отново с спалнята си. Макри е приседнала на леглото до Лузитания и макар да ни бърше лицето й изглежда че е готова всеки момента да го стори. Тя се разлютява не на шега когато се появявам отново.

– Вече се връщаш за още пари?

Пренебрегвам я.

– Лузитания. Току що ме споходи вдъхновение.

Лузитания обръща лице към мен. Все още изглежда ужасно болна. Ръководителката на Магьосническата гилдия наистина понася зле болестта. Знам за много малко оздравели понесли я по-зле от нея.

– Какво вдъхновение?

– Вчера срещнахме оркски убиец. Никой няма представа как се е вмъкнал незабелязано в града. Да ти е хрумвало нещо?

Магьосницата поклаща глава.

– Още се чудим за това – прошепва.

– Преди са се засечем с него срещнахме няколко жалейки в близост до пристанището. Няколко мъже и едни жена. Или тогава си помислих, че е жена. Тя носеше воал. Но сега се чудя дали това не е бил Диизиз Невидимият.

Лузитания вперва поглед в мен. Кокори ми се толкова дълго, че започвам да се чудя дали все още е с нас. Най-накрая успява да си докара бегла усмивка.

– Диизиз Невидимият? А разправят, че аз съм болна. Вероятно си халюцинирал.

– Не съм халюцинирал. Не виждам нищо странно. Обикновени оплаквачи с воал. Диизиз е известен с това че носи воал. Затова се чудя дали може да е бил той.

– Но оплаквачите често носят воали – казва Макри, което си е истина.

– Почуства ли някаква магия? - пита Лузитания.

– Не, нищо.

– Усети ли орки? - пита Макри.

Признавам, че не съм.

– Това е просто предчувствие.

Лузитания се опитва да се надигне на лакти, но не успява и потъва отново.

– Диизиз Невидимият е на върха на някаква планина на хиляди мили от тук. Все бихме го засекли, ако дойде някъде близо до Тюрай. Цизерийското разузнаване все щеше да дочуе нещо за това.

– А може би не – казвам. – Не е като да не се е случвало оркски магьосник да проникне в града. Макри се сблъска един само преди няколко месеца когато спасяваше Херминис – спрях, за да хвърля един неодобрителен поглед на Макри и да ѝ напомня за моето продължаващо неодобрение за случилото се – и преди година двамата се натъкнахме на друг по време на надбягванията.

– Така е – потвърждава Лузитания. - Но всички магьосници в града са много разтревожени от атаката на Амраг. Смятам че бихме открили всеки нарушител. Освен това генерал Помис дори не смята, че Диизиз се е присъединил към принц Амраг.

Лузитания моли Макри за вода и тя повдига чаша към устните ѝ.

– Нямаш причина да мислиш, че това е бил Диизиз Невидимият, нали? Освен твоята интуиция?

– Не. Нямам. Но съм свикнал да разчитам на интуицията си. Сега се замислям, не е ли странно, това колко тежко понясаш болестта? Досега трябваше да почнеш да се възстановяваш. Ами ако Диизиз те атакува с магия? Магьосничеството може да удължава заболяванията.

Лузитания вече е мислила за това.

– Проверих. Не съм засегната от никакво заклинание.

– Мислиш, че не си. А ако грешиш?

– Не съм.

– Мисля, че може да си.

По страните на Лузитания се появява намек за цвят. Лузитания, Небесната господарка, не одобрява нищо, което може да се тълкува дори като намек за критика към нейната сила.

– Аз съм ръководител на Магьосническата гилдия.

– А аз съм детектив измъквал те от няколко каши в миналото. Ами ако съм прав? Ами ако най-могъщият оркски магьосник се скита из Тюрай? Кой знае какви нови заклинания може да е домъкнал със себе с?

– Не знаеш какви ги приказваш. Никой не може да ме омагьоса.

Лузитания е бясна.

– Току що ти дадох триста и петдесет гурана, за да ме оставиш на мира, а сега ме занимаваш с тези простотии. Макри, разкарай го от тук, за да мога да поспя.

– Не – казва Макри.

– Какво? - Лузитания изглежда втрещена. - но ти си ми телохранител.

– Ами ако Траксас е прав? - пита Макри.

Лузитания някак намира сили да се изправи до седнало положение.

– Винаги съм смятала, че ти си умната.

– Аз съм умната – заявява Макри. - Но Траксас често успява в своите разследвания. Не мисля, че трябва да го пренебрегваш. Може би Диизиз е тук. Може би те атакува без да го усетиш.

– Колко пъти трябва да повтарям, никой не може да ме атакува без да разбера – настоява Лузитания. - Писна ми. Какво си е мислел Цизерий , оставяйки ме на това място? Трябваше да съм си у дома където да се възстановявам на спокойствие без да съм заобиколена от идиоти.

Лузитания прави опит да се надигне от леглото. Макри поставя ръка на рамото ѝ и твърдо я натиска надолу. Очите на Лузитания се разширяват от смайване.

– Не можеш да си тръгнеш – обявява Макри. - Трябва да си почиваш и да се оправиш. междувременно Траксас може да поразрови нещата.

– А искаш ли да те поразя със заклинание?

– Това едва ли ще е най-умното нещо което можеш да сториш на собствения си телохранител – отбелязва логично Макри.

Лузитания отново ляга в леглото.

– Трябва ми тазис – казва тя.

– Не ти е позволен – отвръща Макри. - Лечителят каза, че ще ти навреди.

– По дяволите лечителя – казва Лузитания. Размахва ръка и призовава чантата си. Тя се издига от пода, но Макри я улавя във въздуха и я прибира в чекмеджето.

– Без тазис докато не си по-добре – заявява твърдо тя.

Опасявайки се да не би Лузитания наистина да изпълни заканата си и да почна да взривява хора с магиите преценявам, че е време да тръгвам. Докато напускам стаята Лузитания се оплаква от това, че тазисът ѝ е забранен, а Макри я пренебрегва.

Трябва ми храна. Слизам надолу, за да видя какво се предлага. Елсиор готвачът чирак стой зад бара препасал престилка и зарежда буркан със сладкиши, когато приближавам. Питам го, дали има нещо по съществено то предлаганото. Много гладни докери посещават кръчмата по обед, така че готвенето започва то рано.

– Точно я подкарвам – казва Елсиор извинително. - но първата бака яхния ще е готова съвсем скоро.

Тя слага ръка на челото си.

– Днеска е много горещо тук.

– Горещо? Не съм забелязал.

– Може пък топлината от кухнята да ми идва в повече – казва Елсиор.

Имам силно подозрение какво ще се случи след малко. Елсиор премигва няколко пъти и избърсва потта от челото си. След това се навежда напред хващайки се за бара, за опора и бавно се свлича на пода. Поглеждам надолу към нея.

– Та викаш яхнията е почти готова? Може ли направо да си взема една купа от кухнята?

Елсиор не ми отговаря. Макри се появява от горния етаж.

– Още една жертва?

– Страхувам се че да. А яхнията още не е готова.

– Тегава работа – казва Макри.

Поглеждаме надолу към тялото на Елсиор.

– Започва да ми писва то всичко това – казва Макри.

– И на мен.

– Мислиш ли, че тия хора наистина искат да се излекуват? Палакс и Кейби са болни от векове. Не трябваше ли да са се оправили до сега?

Свивам рамене.

– Трудно е да се каже. Понякога болестта е такава. Поне все още никой не е умрял.

– И, къде ще я сложим?

Ханама и Сарина лежат болни в офиса ми, а Лузитания в спалнята ми. Палакс и Кейби са в стаята на Макри, а Чааракси боледува в тази на Танроуз. Мулифи е настанена в единствената ни стая за гости.

– Бих казал, че остава стаята на Глухарче.

Глухарче спи в малка стая в дъното на кръчмата, когато не е на брега на морето, за да говори с делфините разбира се. Нарамвам Елсиор и я помъквам през кухнята, за да я занесем отзад. И там се натъкваме на жизнерадостната Глухарче.

– Малелей! – казва Глухарче. - Още един?

– Ще я настаним в стаята ти.

Глухарче приема това с благородство.

– Най-добре кажи Гурд – казвам. - ще му се струпат много гладни докери и наемници след няколко часа и ма с какво да ги нахрани.

Глухарче набръчква челце.

– Аз не съм много добър готвач.

Обръща се към Макри.

– Можеш ли да готвиш?

Макри я поглежда обидено и поклаща глава.

– Е, имам да водя разследване – казвам и се изнизвам бързо. Не съм чак толкова зле, та да не мога да забъркам яхния в полеви условия, но нямам планове сам ад си предлагам услугите. Мисълта да готвя за докери и наемници е абсурдна, но както са тръгнали нещата не бих се учудил ако някой го предложи.

Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира

Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/5/24

Преводачи: Вилорп

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода