×Внимание! Този превод, възможно, още не е готов, затова модераторите са го маркирали със статут «в процес на превод»

Готов превод Thraxas Under Siege / Траксас под обсада: Двадесета глава

Двадесета глава

Има няколко разновидности на рака. Тази вечер играем на дворцова, със стандартния комплект от четиридесет и осем карти. Четири бои, черни, червени, зелени и сини, карти с номера от 1 до 8 последвани от епископ, кралица, цар и дракон. Раздават се по две карти на всеки играч и ако хареса това, което има, прави залог. Дава се трета карта и можете да се заложи отново. Когато се раздаде четвърта - последна карта, ако все още харесваш това, което имаш, можеш да продължиш да залагаш. Най-високата ръка, която можеш да имаш, са четири дракона. Това не се случва толкова често.

Първите две карти, които Мулфи ми раздава, са зелена тройка и червена осмица. Това е слабо начало и веднага пасувам. Следващите пет ръце не са по-добри и не залагам нито един път. Не съм против блъфирането, когато е необходимо, всъщност съм майстор на изкуството, но като цяло не обичам да го правя твърде рано.

Няма особени разигравания от никой в началните ръце. Всеки опипва почвата. Игрите са дълги и никой не иска да се окаже финансово осакатен само след няколко врътки. Отпивам от бирата си и изучавам опонентите си, като гледам, както винаги, за някакви знаци, които биха ми дали представа за тяхната игра.

Мулфи раздава картите бързо и умело. Изглежда като да се е облякла специално за случая. Тя носи дълга рокля от тъмночервен плат, доста дръзко по свой си начин. Ръцете ѝ с голи и забелязвам, че макар да е стройна, тя е и доста стегната и мускулеста, подобно на Макри. Тя не е кекавата, Мулфи. Предполагам, че може да се грижи за себе си. Докато раздава следващата ръка, сме прекъснати от пристъп на кашлица. Старият Гракс, търговецът на вино, се разлюля силно, след което се спуска на стола, а челото му се облива в пот. Претор Капатий, седящ до него, се отдръпва рязко.

- Той се е разболял!

Вече съм на крака.

- Няма нужда от паника - казвам. - Има много болни наоколо.

Помагам на Гракс да се надигне от стола. Макри идва на помощ и ние го пренасяме в склада зад бара,
докато Глухарче гледа със загриженост.

- Имаш ли още лекарства?

Глухарче кимва. Толкова сме свикнали с това, че го приемаме в крачка. Гракс е жилав стар клиент. Няколко дни почивка с добра доза от лекарството и не се съмнявам, че отново ще се изправи на крака.

Преди да се върна на масата, дърпам Макри на страна и прошепвам в ухото ѝ.

- Мулфи не е това, за което се представя.

- Какво?

- Има нещо нередно в нея. Не вярвам, че едно момиче от ньоджански хор би било толкова добро с тесте карти.

Макри изглежда озадачена.

- Защо не?

- Само чувство. Чудя се дали тя може да е ньоджски шпионин.

- И аз какво да направя? - пита Макри.

- Не знам. Вероятно нищо. Просто го споменавам, в случай, че се случи нещо.

Макри кимва и аз се връщам на масата и си дръпвам стола. Има няколко учтиви запитвания за здравето на Гракс.

- Ще се оправи. В момента лечителката му дава лекарства.

Никой не е чак толкова загрижен. Не би било на късмет играчът наистина да умре на масата, но като изключим това, всички имат желание да продължат с играта. Нещата си вървят тихичко помежду ни с изключение на кратък вълнуващ момент, когато Равений награбва бала пари, побеждавайки трите дракона на Касакс с четири шестици. Касакс губи доста от тази ръката, но като добър комарджия замаскира разочарованието си.

До момента Мулфи не ми е раздала нещо с което си заслужава да залагам. Това означава, че нямам сериозни загуби, но не успявам да вляза в играта. Тъкмо започвам да се чувствам леко фрустриран когато тя ми плъзва две кралици като първа ръка, което ми дава някаква надежда, че най-накрая може да стане нещо. Когато всеки е получил първите си две карти, Гликсий бута тридесет гурана в центъра на масата. Залогът му е покрит от Равений. И аз плъзгам трийсет гурана. Акарий и Капатий същото влизат. Отпивам от бирата си.

Когато пристига и третата карта, това е друга кралица. Сега имам три кралици и това е добра ръка. Поглеждам бегло архаично облечените дами от картите, поставям ги с лице надолу пред мен и изчаквам Гликсий да направи своя залог. Той бутва още сто гурана на масата. Мой ред е да заложа.

- Плащам твоите сто.

Равений мисли известно време, след което хвърля картите си обратно към Мулфи, отпадайки от ръката. Генерал Акарий също пасува. Претор Капатий обаче уверено избутва напред своите сто гурана.

Има много пари на масата за тази ръка, а Хорм не участва. Досега той не е направил някакъв съществен залог. Ако спечеля това, ще отида доста пред него. Ако загубя, ще съм далеч назад.

Последната ми карта е деветка. Разочарован съм, но три кралици все още са добра ръка. Ред е на Гликсий да заложи. Той размишлява известно време над картите си, след това брои още сто гурана и ги тупва в средата на масата. Малко прекалено уверено, може би. Замислям се, че може и да блъфира.

Равений свива рамене. После връща картите си обратно на Мулфи, като внимава да не се обърнат. Дори когато отпадаш от ръка, не искаш опонентите ти да видят какви карти си държал. Това може да им даде някои улики относно стратегия ти.

Мога да потвърдя залога на Гликсий или го повдигна допълнително. Доста съм уверен, че съм спечелил ръката ми си ще да го вдигна, но съм наясно, че нямам много възможност за грешки. Двеста и тридесет гурана е голяма част от парите ми. Ако беше за мене си, бих рискувал, но сега трябва да мисля и за Макри. Ругая на ум. Мислите за Макри пречат на нормалния ми агресивен стил. Слагам сто гурана и плащам залога на Гликсий, след което поставям трите си кралици, за да видят всички. Гликсий поредни от 6, 7, 8, 9, всички зелени. Прави флаш, който побеждава трите ми кралици. И тогава избухва в смях, което си е нещо доста долно на масата за игра.

- Това ми е играта - казва той и грабва парите си като човек, който никога досега не е виждал няколкостотин гурана.

Вътрешно кипя, но не позволявам това да ми проличи.

Цизерий се приближава към масата.

- Време за почивка господа - казва той. - На бара има освежителни напитки.

Генерал Акарий го поглежда косо.

- Време за почивка? Че то още не сме започнали.

Заместник-консула му хвърля сериозен поглед.

- Време за почивка!

Акарий свива рамене и играчите се вдигат от масата. Опитвам се да ги последвам до бара, но веднага съм заобиколен от тълпа загрижени тюрайски граждани, които искат да знаят какво правя, като хвърлям парите си по такъв необмислен начин.

- Изгуби двеста и тридесет гурана в една ръка! - изсъсква Цизерий. - Това беше твърде недомислено. Забрави ли какво означава тази игра за Тюрай?

- Имах три кралици - репликирам. - Това си беше разумна залог.

Цизерий изпръхтява насмешливо, въпреки че се кълна, че той не може да изброи карте в едно тесте.
Междувременно накокошинилата се Лизитания също се домъква все още с одеяло около раменете тя не губи време да изрази своята загриженост.

- Траксас! Ако продължаваш така ще изхвърчиш от играта до пет минути.

- Справям се добре! - настоявам. - Дори и най-добрият играч на карти е изправен пред обрати в играта. Вижте Макри, тя е заложила повече от всеки друг и не се притеснява, нали?

- Беше си заровила лицето в ръцете, последния път, когато погледнах - отговаря Лузитания. - И не съм изненадана. Продължавай по пътя, който си поел и скоро ще ѝ купуваме сватбени подаръци.

- Бихте ли могли да опитате да покажете малко увереност в мен? - казвам, опитвайки се да запазя гласа си по тих от дихание. - Не можете да очаквате от мен да играя карти, като ми се качвате на гърба на всеки пет минути.

Цизерий и Лузитания отварят устите си. Предполагам, че няма да изразят увереността си в мен, затова се освобождавам от тях и се отправям към бара, където Макри сервира напитки.

- Добре сия подкарал, Траксас - казва тя. - Нали ще ми идваш на гости в Ял?

- Няма да ходиш в Ял!

- Вероятно трябва да започна да си опаковам нещата. Колко време мислиш че имам? Половин час може би?

- Просто ми подай бирата и си спести сарказма. Гликсий имаше късмет. Другия път ще го обърна.

- Хорм даже не е залагал още - казва Макри. - Ако продължаваш да губиш, не му трябва. Ще си победи по подразбиране.

- Няма да ме победи по никакъв начин. Дай ми бирата и престани да се притесняваш. Просто загрявам.

Ханама се присъединява към нас на бара и се кълна, че никога не съм виждал убиец да изглежда толкова смутен.

- Знаех си, че това е глупаво начинание - казва тя. - Няма да позволя на Хорм да те отведе в Ял, Макри. В момента, в който Траксас загуби, ще те измъкна оттук.

- Няма да загубя!

- Колко време мислиш че имаме? - пита я Ханама. - Под половин час?

Клатя глава и си взимам бирата.

- Не бива да пиеш - казва ми Ханама. - Нуждаеш се от свежа глава.

- Аз уча ли те как да убиваш хора?

- Не, но аз съм добра в това.

Не желая да си говоря повече с дразнещи убийци, затова се отправям обратно към масата, избягвайки погледите на онези, които ме гледат с подчертана липса на увереност, което ще рече всички в кръчмата.

Всички отново сме заели местата си, когато се думка на входната врата. Бихме го игнорирали, но някой вика силно за Касакс. Шефът на Братството изпраща Карлокс, за да разбере какво става. Карлокс издърпва резето и изчезва за кратко навън, след което се връща и шепне нещо в ухото на Касакс.

- Мамка му - промърмори Касакс. - Ще трябва да ви оставя за малко, господа. Леки проблеми при Русалката. Карлокс ще седне за мен.

Последват кимания и мърморене около масата. Необичайно е играчът да напусне масата в средата на играта, но не и нечувано. При условие, че има приятел, който може да заеме мястото му, обичайна практика в Тюрай е да му позволят да се включи отново в играта, когато се върне. Касакс бързо излиза и Карлокс заема мястото му. Касакс е проницателен. Карлокс е тъп. Това е отлична възможност да лиша Братството, от част нечестно изкараните им пари.

За съжаление не аз съм този, който го лишава. Мулфи продължава да ми раздава с ужасни карти и не мога да вляза в играта. Това е отчайващо, особено когато Хорм Мъртвешки внезапно прави ход, въвличайки нещастния Карлокс в неразумна игра с две осмици и два дракона. Хорм го бие с трима епископи, и загребва в няколкостотин гурана. Проклинам. Хорм изведнъж изскача пред мен. Паднал съм до около 750 гурана, а предполагам, че той е на около 1500.

Касакс се връща сравнително бързо, явно решил какъвто и криминален проблем, който му се е изправил в собствената му кръчма. Ако е подразнен като разбира колко пари е загубил Карлокс, не го показва. Отново заема мястото си, вдига картите и продължава да играе.
Към момента вече сме дълбоко в нощта. Огънят пука в камината, а пламъкът на факлите свети ярко. Гласовете на кибиците са стихнали до тихо мърморене, а играчите се сгушват над своите карти, с дълбока концентрация.
Губя още петдесет гурана при безразсъдно разигрававене, което не следя и започвам да ругая Мулфи за картите, с които ме засипва. Купчината пари пред Хорм изглежда нараства непрекъснато, докато моята се свива бавно. Генерал Акарий е другият голям победител, докато младият Равений се справя зле, както обикновено.

Мулфи започва раздаването на следващата ръка. Тя ми раздава черен и червен дракон. Много обещаващо. Генерал Акарий залага тридесет гурана и аз следвам примера му, заедно с няколко други. Преди Мулфи да пусне третите карти, генералът започва да кашля доста силно. По лицето му избива пот. Акариус пада като поредната жертва на зимната треска.

- Още един? - казва Ревений. - Това е странно.

Странно е, и не помага да се концентрирам върху играта. Поглеждам към Хорм.

- Това ли си намислил? Разболяваш всички, за да можеш да спечелиш?

- Това няма нищо общо с мен - протестира магьосникът.

Изнасяме генерала в склада отзад, който в момента прилича на полева болница. Глухарче се засуетява около му с лекарства, толкова усърдно, колкото и за първия си пациент. Лично аз ѝ го оставям на драго сърце заедно всички други инвалиди и няма да ми пука особено, ако умрат, но изглежда, че Глухарче е приела ролята си на медицинска сестра присърце и вероятно ще удържи всички живи. Макри пристига, за да види дали се нуждаем от помощ. Глухарче поклаща глава.

- Засега мога да се оправя с всичките болни.

Макри кима, но изглежда замислена.

- Ти си наистина добра в това - казва тя.

- С кое? - пита Глухарче.

- Да се ​​грижиш за всички тези хора. Аз бих се отказала отдавна. Но ти държиш всичко под контрол. Наистина си способна като се замисли човек.

Глухарче изглежда изненадана.

- Такава ли съм?

Не споря. Сега Макри го посочи, очевидно е вярно. Глухарче може да е облечено странно и да има чудато отношение към обувките, но не може да се отрече, че тя поддържала това място по време на кризата със Зимната треска.

Когато играта се възобновява, третата ми карта е четворка, никаква помощ на двата ми дракона. Гликсий вдига залога със сто гурана. За мен ще е рисково да продължа с това което имам, но го правя. Имам добро усещане за четвъртата си карта. Изпращам кратка молитва на св. Кватиний за раздаването от Мулфи. Няколко ми момента на религиозни залитания обикновено са били на масата с карти.

Следващата ми карта е осмица. Сега имам два дракона, и два фатмака: осем и четири. Не е силна ръка. Гликсий вдига с още сто гурана. Не знам дали блъфира или не. Обмислям това известно време. Бих искал да продължа да залагам, но ако го направя и загубя, ще бъда извън играта. Средствата ми вече са малко. Понесох си унижението от загубата на Гликсий, но си има едно на ум. Проклинам Хорм и нелепата му страст към Макри. Това ми съсипва играта.

Поклащам глава и връщам картите си, като междувременно отправям тежки укори към св. Кватиний за това, че зае страната на богатите потисници. Очевидно всички приказки за блажения светец, който помага на бедните и нуждаещите се, са само лъжи.

Може би светецът се е засегнал от забележките ми. Един час по-късно и поредица от лоши карти, ме свалят до 300 гурана и нещата не изглеждат добре.

Претор Капатий се чуди на глас, дали има някаква храна. Преторът е човек със здравословен апетит и вероятно се храни добре, когато играе карти в къщата на сенатор Кеварий. Глухарче информира всички, че нашата временна готвачка току що е приготвила всеизвестната яхния на Възмездяващата секира, и докато Капатий не е много възхитен от това - без съмнение, похапва по-добри неща - все пак е готов да я опита. Цизерий се възползва от възможността да предложи на всички играчи да направят още една почивка, за да се освежат. Някои се отправят към бара за храна и напитки, а други чакат на масата, вероятно раздразнени от прекъсването. Що се отнася до мен, в момента, в който се вдигам от масата, съм обсаден от ядосана тълпа.

- Какво, по дяволите, правиш? - съска ми Лузитания. - Искаш Макри да замине за Ял?

- Забравихте ли колко важна е тази игра? - включва се и Цизерий. - Никога не съм виждал някой да пилее пари по такъв разхищителен начин.

- От къде е репутация на добър картоиграч? - пита Ханама. - Изглежда, че е напълно незаслужена.

- Добър картоиграч? - присмива Кораний. - Направо да предадем Океанската буря на орките и да приключим тая мъка.

Лузитания все още не е измислила никакво заклинание за измъкване на Океанската буря от хватката на Хорм.

- Задачата ти беше да ми спечелиш време, а не да се предаваш при първа възможност - казва ядосано тя.

Вдигам ръце.

- Ще се разкарате ли от главата ми? Правя всичко възможно.

- Всичко възможно? - казва Лузитания. - Затова ли си почти фалирал, а Хорм трупа пари?

- Не съм имал читави с картите. Сигурни ли сте, че онази жена - Мулфи знае какво прави? Мисля, че има нещо странно в нея.

- Единственото странно е, че някак ти поверихме съдбата на Тюрай - казва Цизерий. - Обвинявам себе си. Провалих града.

Макри минава покрай нас с поднос бира.

- Вземи си две - ми казва тя. - Забавлявай се и не забравяй да му посетиш в Ял.

- Няма да отидеш в Ял. Тъкмо влизам в крачка.

Рядко съм виждал толкова много хора, изглеждащи толкова неубедени. В момента вярата в хазартните сили на Траксас потъва все по-ниско сред водещите граждани на Тюрай. Дори вечно щастливата Глухарче няма как да не се намръщи, докато ми подава купа с яхния.

- Моля, не принуждавай Макри да се ожени за Хорм - казва тя.

- Макри няма да се ожени за никого - заявявам доста пресилено.

- Макри, трябва да бягаш - казва Ханама. - Вземи мечовете си и ще си пробием път с бой.

Забелязвям няколко отдавна не виждани неща на масата с храната.

Батати? От къде се взеха?

- Последната партида на пазара - казва Глухарче. - Новия готвач ги донесе от Патиш.

Грабвам четири големи батата и се оттеглям, гушнал яхнията си. И докато яхнията става, не е лоша. Опитвал съм и много по-зле. Временният готвач не е толкова некомпетентен, както се страхувах. Успял е да ни домъкне и няколко батата. Игнорирам всички разсейващи фактори и се съсредоточавам върху вкарването на храната вътре в мен. Изпълва ме със сила. Имам прозрение, нищо чудно че моите начинания напоследък са толкова неефективни. Просто не съм се хранил достатъчно добре. Това е съвсем разбираемо. Не можете да очаквате от мъж да обикаля и разрешава престъпления, намира съкровища и бие всички на карти, ако същевременно гладува. Никой не издържа. С яхнията, бататите и още една бира вътре в мен започвам да се чувствам много по-добре. Чувствам се толкова по-добре, че изведнъж ми хрумва много добро предположение, къде може да е златото на майката на Танроуз.

Връщам празната си купа обратно на бара, пренебрегвайки всички опити за комуникация от недоволните тюрайци и дърпам Макри на една страна.

- Макри, закъсал съм за пари. Нуждая се от още и то бързо. Току-що разбрах къде е златото и ще го взема. Заеми моето място на масата за малко.

Макри изглежда шашната.

- Знам само основните правила.

- Няма значение. Просто вкарвай всеки път в пода и не се замесвай в никакви разигравания. Можете да ми спечелиш достатъчно време, а аз ще се върна скоро.

- Бива - казва Макри. - Мога да го направя.

Тя се намръщва.

- Нали няма да избягаш от града от срам?

- Луда ли си? Бил съм в много по-срамни ситуации от това и никога не съм бягал от града преди.

- Да, бягал си.

- Добре, не често.

- Това не противоречи ли на сделката ти с Хорм? - пита Макри. - Не бяхте се разбирали да получаваш още пари.

- Не. Никой не искаше да ми даде повече пари. Намирането на още пари обаче не се споменаваше. Ако се случи да си намеря четиринадесет хиляди гурана, това е просто неговият лош късмет. Наглеждай мястото ми на масата и не прави нищо лудо.

И след това изчезвам, колкото мога по-бързо.

Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: в процес на превод

Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/5/32

Преводачи: Вилорп

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода