6 ТАКА МАРГО И ДЖОШ СЕ СЪБРАХА. От това, което Джош ми разказа първи. Беше преди две години. Седяхме в библиотеката по време на свободния ни час. Пишех домашното си по математика, Джош ми помагаше, защото той е добър по математика. Главите ни бяха склонени над страницата ми, толкова близо, че можех да усетя аромата на сапуна, който е използвал тази сутрин. Ирландска пролет. И после той каза: - Трябва ми съвета ти за нещо. Аз харесвам някого. За секунда си помсилх, че съм аз. Смятах, че той ще каже мен. Надявах се. Беше началото на учебната година. Ние излизахме всеки ден този август, понякога с Марго, но най-вече сами, защото Марго имаше стаж в плантацията Монтелиер три пъти седмично. Ние плувахме доста. Имах доста хубав тен от всичкото това плуване. Затова за тази секунда си помислих, че ще каже моето име. Но после видях начина, по който се изчерви, по който гледаше пространството и си знаех, че това не бях аз. В главата си преминах през списъка с момичета, които можеше той да харесва. Беше кратък списък. Джош не излизаше с хиляди момичета. Той имаше най-добрия си приятел Джърси Майк, който се беше преместил от Ню Джърси и другия му най-добър приятел - Бен. И това беше. Можеше да е Ашли, единайсетокласничка от волейболния отбор. Веднъж той я посочи като най-сладкото момиче от 11 клас. В негова защита, аз го накарах да го направи: помолих го да ми каже кое е най-красивото момиче от всеки клас. За най-красиво момиче от 9 клас, моят клас, той каза Женевив. Не, че бях изненадана, но все пак това малко ме нарани. Можеше да е Джоуди, момичето в колеж от магазина за книги. Джош често говореше за това колко умна била тя, колко е културна, защото тя учила в Индия и сега била будистка. Ха! Аз бях наполовин корейка, аз бях тази, която научи Джош да яде с клечки. За първи път той яде кимчи в моята къща. Тъкмо щях да го питам кого харесва, когато библиотекарката дойде до нас, за да ни каже да сме по-тихи и после ние продължихме с домашните. Джош така и не започна да говори по темата отново, но и аз не попитах. Честно казано, не исках да знам. Не бях аз, а това беше всичко, което ме интересуваше. Не си помислих дори и за една секунда, че момичето, което той хресва, е Марго. Не, че не я виждах като момиче, което е харесвано. И друг път са я харесвали момчета, които са от един и същи тип. Умни момчета, с които правят проект по химия заедно и които са срещу нея за училищното настоятелство. Ретроспективно не беше толкова изненадващо, че Джош би харесал Марго, след като и той е едно от тези момчета. Ако някой ме беше попитал как изглежда Джош, бих казала, че той е обикновен. Той изглежда като повечето момчета, от които би очаквал да са добри с компютрите, това момче, което нарича комиксите графични романи. Кафява коса. Не специално кафяво, просто обикновена кафява коса. Зелени очи, които стават мътни по средата. Той е слаб, но е силен. Знам това, защото веднъж си изкълчих глезена при старото игрище за бейзбол и той ме носеше по целия път към вкъщи. Той има лунички, които го карат да изглежда по-малък, отколкото е. И трапчинка на лявата му буза. Винаги съм харесвала тази трапчинка. Иначе има доста сериозно лице. Това, което бе изненадващо, което бе шокиращо беше, че Марго също го харесваше. Не от това кой е Джош, а заради това коя е Марго. Преди никога не я бях чувала да казва, че харесва момче. Аз бях мечтаещата, дърдорката, както би ме нарекла бялата ми баба. Не Марго. Марго беше над всичко това. Тя съществуваше на някакво по-високо ниво, където тези неща като момчета, грим, дрехи нямаха особено значение. Начинът, по който се случи, беше неочакван. Марго се върна късно от училище един октомврийски ден. Бузите ѝ бяха розови от студения планински въздух. Косата ѝ беше сплетена на плитка и тя имаше шал около врата си. Тя беше работила върху училищен проект, беше време за вечеря и аз бях сготвила пиле с пармезан и тънки спагети във воднист доматен сос. Тя дойде в кухнята и обяви: - Имам да ти казвам нещо. - очите ѝ блестяха. Спомням си, че тя развиваше шала от врата си. Кити пишеше домашното си на кухненската маса, татко пътуваше към вкъщи, а аз разбърквах воднистия сос. - Какво? - попитахме Кити и аз. - Джош ме харесва. - Марго вдигна рамене доволно. Раменете ѝ стигнаха почти до ушите ѝ. Стоях неподвижно. После изпуснах дървената си лъжица в соса. - Джош Джош? Нашия Джош? - не можех дори да я погледна. Страхувах се, че тя ще види. - Да. Той ме чакаше след училище днес, за да ми го каже. Той каза...- Марго се подсмихна унило. - Той каза, че аз съм момичето на мечтите му. Можете ли да повярвате? - Еха. - казах аз и се опитах да споделя щастие с тази дума, но не знам дали изглеждаше така. Всичко, което чувствах, беше отчаяние. И завист. Толкова дебела и черна завист, че чувствах, че тя ще ме задуши. Затова опитах отново, този път с усмивка. - Еха, Марго. - Еха. - повтори Кити - Значи сега сте гаджета? Задържах дъха си, чакайки я да отговори. Марго взе щипка пармезан между пръстите си и я пусна в устата си. - Да, така си мисля. - и после тя се усмихна, а очите ѝ омекнаха и се навлажниха. Тогава разбрах, че и тя го харесва също. Толкова много. Тази вечер написах писмото ми до Джош. Скъпи Джош... Плаках много. Просто така, всичко свърши. То свърши преди дори да съм имала шанс. Важното нещо не беше, че Джош беше избрал Марго. Беше, че Марго беше избрала него. И това беше всичко. Изплаках очите си, написах писмото си, и оставих всичко настрана. Не съм мислила за него по този начин оттогава. Той и Марго трябва да са заедно. Те са НЕЗД. Направени един за друг. * * * Още съм будна, когато Марго се връща обратно в леглото, но бързо затварям очите си и се преструвам, че съм заспала. Кити се е сгушила до мен. Чувам посмърчащ звук и поглеждам с едно око към Марго. Гърбът ѝ е към нас, а раменете ѝ се тресат. Тя плаче. Марго никога не плаче. Сега, след като видях Марго да плаче за него, го вярвам повече от всякога - те не са приключили. Внимание! Този превод, възможно, още не е готов. Неговият статут: преводът се редактира Преведено в Нотабеноид http://prevodi.chitanka.info/book/52/168 Преводачи: аз345