Вилорп

Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

→"I like it. Samanatius isn't taking a break."
1– Харесва ми. А и Самантиас никога не почива.
→Makri shrugs.
1Макри свива рамене.
→"The Orcs are about to storm the walls. Can't you ever take a break?"
1– Орките скоро ще разбият стените. Не можеш ли да почиваш понякога?
→Makri works here to earn money to pay for her education at the Guild College. I can't believe she's still thinking about education at a time like this.
1Макри работи тук за да изкара пари за таксата в Училището на гилдиите. Не мога да повярвам, че все още мисли за образованието си, в момент като този.
→"I hate the way the library shuts in winter," she says. "I need to study."
1– Мразя, когато библиотеката затваря през зимата – казва тя. Трябва да уча.
→I notice Makri's looking a little skinnier these days. She's still filling out the chainmail bikini well enough to earn a bundle of tips from the mercenaries in the tavern, but between her shifts as a barmaid and working for Lisutaris, I don't think she's been eating properly.
1Струва ми се, че Макри напоследък е малко по-хърбава. Тя все още изпълва бикини бронята си достатъчно за да изкарва купища бакшиши от наемниците в кръчмата, но между смените си като барманка и работата за Лузитания не мисля, че яде достатъчно.
→Makri is angry, though she knew what she was in for when she took the job. No one hates Orcs more than Makri and she's butchered a lot of them in her time. Nonetheless, she does have one quarter Orcish blood and that's never going to allow her access to the most refined places in the city.
1Макри е ядосана, макар че знаеше с какво ще се сблъска, когато пое работата. Никой не мрази орките повече от Макри, убила е много от тях в миналото си. Въпреки това тя има четвърт оркска кръв и заради това никога няма да получи достъп до най-изисканите места в града.
→"Isn't that ridiculous? I can't attend a private meeting with the King because I've got Orcish blood. Who was it that saved Lisutaris from the Orcs?"
1– Не е ли нелепо? Не мога да присъствам на частна аудиенция с краля, само защото имам оркска кръв във вените си. Коя беше тази, която спаси Лузитания от орките?
→Her eyes flash.
1Очите й пробляснаха.
→"Lisutaris had to go to the Palace to meet the King. I couldn't go along."
1– Лузитания трябваше да отиде до двореца, за да се срещне с краля. Не можеше да отидем заедно.
→Makri scowls. She takes off her heavy winter cloak then sits down on the chair nearest the fire.
1Макри се свъсва. Смъква тежката си зимна пелерина и се стоварва на стола най-близо до огъня.
→"No reason to abandon all standards. I thought you were spending the whole day with Lisutaris?"
1– Това не е причина да изоставим всички правила. Мислех, че целия ден ще си с Лузитания?
→"We're under siege."
1– Ние сме обсадени.
→"It's civilised."
1– Така е цивилизовано.
→"Why?"
0– За чйи?
→She shrugs.
1Тя свива рамене.
→"Will you never learn to knock?"
1– Никога ли няма да се научиш да чукаш?
→Makri walks into my office.
1Макри нахлува в кабинета ми.
→Possibly the Palace isn't such a great place to be these days. The King is infirm and practically bedridden. The heir to the throne, Prince Frisen Akai, is so far gone on wine and dwa that he's no longer allowed out in public. Young Prince Dees Akan was killed when the Orcs attacked. Consul Kalius is wounded, traumatised, and out of action after the Orcish attack, leaving the administration in the hands of Deputy Consul Cicerius. A good man in his way, but not a warrior. All military planning is in the hands of General Pomius. He at least is an experienced soldier. He might just get us through, particularly as he has a proper respect for Lisutaris, Mistress of the Sky, head of the Sorcerers Guild and one of the most powerful people in the west. With someone like that on our side, there's always a chance of holding off the Orcs, and she's not the only strong Sorcerer in the Guild.
0От друга страна дворецът едва ли е много приятен в момента. Кралят е немощен и на легло. Наследника на трона, принц Фрисен Акански, е толкова затънал във вино и дуа, че вече не му е се разрешава да се появява на публични места. Малкия принц Дийс Акански загина при нападението на орките. Консул Калий е ранен, травмиран и бездействащ след орската атка, напълно е изоставл администрацията прехвляйки я в ръцете на заместник консул Цизерий. Добър администратор, но не и войн. Цялата военно власт е в ръцете на генерал Помис. Той поне е опитен войник. Бива го за водач, особено защото тай и уважение към Лузитания, Небесната господарка, глава на Магьосническата гилдия и един от най могъщите хора на запад. С такава като нея на наша страна, винаги имаме шанс да спрем орките, а и тя не е единствения могъщ магьосник в гилдията.
→The memory makes me frown. Last time we threw them back after a desperate struggle but we wouldn't have if the Elves hadn't arrived at the last moment. I was on the eastern wall when it collapsed and I was a second away from being mowed down by an Orcish squadron when we were rescued. No amount of klee, or passage of time, can make these grim memories fade. I get the uncomfortable feeling that if my life ends right here, then I haven't made that much of a success of it. Failed Sorcerer now scratching a living as an Investigator in the poor part of town, working for impecunious clients on cases so hopeless no one else will take them on. I curse, throw another log on the fire, and wish I'd studied more when I was an apprentice. If I hadn't discovered beer at such a young age, I might have been a real Sorcerer instead of a man who knows a few tricks. I'd be up in the Palace, living in luxury, with enough yams and klee to get me through any shortage.
0Спомена за това ме кара да се намръщя. Последния път успяхме да ги отблъснем със самопожертвувателна борба, но и това нямаше да помогне, ако елфите не бяха пристигнали в последния момент. Бях на източната стена, когато тя се срина и само миг ме делеше от това да бъда покосен от орския ескадрон, когато бяхме спасени. Нито галоните изпито клии, нито изтеклото време не можеха да накарат тези мрачни спомени да избледнеят. Имам гадното чувство, че ако животът ми приключи точно сега, то той не е бил особено успешен. Провалил се магьосник опитващ се да свърже двата края като детектив в гетото на града, работейки за разни бродяги чийто дела са толкова безнадеждни, че на никой друг не му се занимава с тях. Ругая, хвърлям още дърва в огъня и ме се ще да бях учил повече, когато бях чирак. Ако не бях открил бират в младежките си години, може би сега щях да съм истински магьосник вместо човек поназнайващ някой и друг фокус. Щях да бъда в двореца, живеещ в лукс с достатъчно батати и кли, за да не ми пука за недостига им.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2366 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара