→“Do you want to keep the Jackie Kennedy commemorative bracelet?”
0- Искаш ли да задържиш гривна, посветена на Джаки Кенеди?
→“Fine,” I said, letting a defeated breath slip through my lips. I had a fantastic flair for the dramatics when needed. “Send back everything that involves any kind of food preparation. I hate to cook.”
0- Добре, - казах, оставяйки да ми се изплъзне победена въздишка. Имах фантастична склонност към драматичност когато беше нужно. - Изпрати всичко, което има нещо общо с приготвянето на храна, обратно. Мразя да готвя.
0- Ще трябва да си купиш храна и подправки и други неща.
→Her words shoved me deeper into the pit of despair often referred to as buyer’s regret. “Isn’t that what Macho Taco express delivery is for?”
0Думите ѝ ме захвърлиха още по-дълбоко в бездната на отчаяние, в която бях изпаднала, често наричана съжалението на купувача.
- Не е ли за това експресната доставка на Мачо Тако?
→“You do realize that to use any of this stuff, you have to actually go to the grocery store.”
0- Осъзнаваш, че за да ползваш което и да е от тези неща, трябва да отидеш до магазина, нали?
→But she’d be happy, and wasn’t happiness the most important thing in life? I should write a poem about that.
0Но тя щеше да е щастлива, а не беше ли щастието най-важното нещо на света? Трябва да напиша поема за това.
→This could work. I could pay her through my Buy From Home purchases, though that might not help her keep her lights on or continue to have running water.
0Това можеше и да проработи. Можех да ѝ плащам от покупките си, въпреки че това нямаше да ѝ помага да поддържа лампите да светят или водата да тече.
→“Abso-freaking-lutely. I’ll just take it out of your pay.”
0- Евстествено. Просто ще я смъкна от заплатата ти.
→“Charley,” she said, her tone admonishing. “Wait.” She dipped down then popped back up. “These are awesome.” I knew it. “Can I have one?”
0- Чарли, - поде тя с поучителен тон. - Почакай. - Тя се наведе и пак се появи. - Тези са страхотни. - Знаех си. - Може ли една?
→She rose onto her toes to look at me from behind one of my more impressive walls. “You bought two electric pressure cookers? Two?”
0Тя се вдигна на пръсти, за да ме погледне над една от по-впечатляващите ми стени:
- Купила си две тенджери под налягане? Две?
→I put the coffee cup aside and sat up. “For real? Couldn’t I just write a poem about my ultimate world domination or the health benefits of eating guacamole?”
0Оставих чашата с кафе настрана и се изправих.
- Наистина? Не може ли да пиша за върховното си световно господство или за доброто влияние на гуакамолето върху здравето?
→“Write me a poem about how your day is going, and I’ll get started on these boxes.”
0- Напиши ми поема за деня си, а аз ще се заема с тези кутии.
→“See,” she said, elbowing me. “Writing. That’s a great start. You could try poetry.” She stood and rummaged through my box-covered desk. “Here,” she said, tossing some paper at me.
0- Виждаш ли? - каза тя, ръгвайки ме с лакът. - Писане. Това е чудесен старт. Може да опиташ с поезия. - Тя стана и започна да рови из покритото ми с кашони бюро. - Ето - подаде ми тя няколко листа хартия.
