kamiem123

Fourth Grave Beneath My Feet / Четвъртия гроб под краката ми

→Then she took the remote and changed the channel to the news. “I’ve put a stop to any new charges on your Home Shopaholic store card—”
0След това взе дистанционното и пусна новините. "Спрях всички нови плащания на твоята кредитна карта за шопинг маниаци...
→Cookie bent over the sofa, grabbed the phone, and pushed the end-call button while completely ignoring the indignant expression I was throwing at her. “It’s not so much declined,” she said, handing the phone back to me, “as canceled.”
0Куки се наведе над дивана, взе телефона и натисна бутона за край на разговора, като напълно игнорираше гневния поглед, който й хвърлих.
- Не точно отхвърлена, - каза тя, подавайки ми телефона - а по-скоро анулирана.
→I waved to her, then spoke into the phone. “Declined? What do you mean declined? I have at least twelve dollars left on that puppy, and you said I could make low monthly payments.”
0Помахах й, след което казах по телефона:
- Отхвърлена? Какво имате в предвид под отхвърлена? Имам поне двадесет долара в това сладурче и Вие казахте, че мога да плащам ниски месечни такси.
→Cookie was a large woman with black hair spiked every which way and no sense of fashion whatsoever, if the yellow ensemble she was wearing was any indication. She was also my best friend and receptionist when we had work.
0Куки беше едра жена с черна коса, стърчаща във всички посоки и без никакво чувство за мода, както и да е, ако жълтият ѝ тоалет беше някакъв знак за това. Тя беше също така моята най-добра приятелка и секретарка, когато имахме работа.
→She did that a lot. Walked in. Like she owned the place. Of course, I was in her apartment. Mine was cluttered and depressing, so I’d resorted to loitering in hers.
0Тя често го правеше. Влизаше. Сякаш тя притежаваше апартамента. Естествено, аз бях в нейния апартамент. Моят беше разхвърлян и депресиращ, така че се преместих да безделнича в нейния.
→I was on the phone with a healthy-sounding customer service representative named Herman when Cookie walked in.
0Точно говорих по телефона с добрезвучащия продавач на име Херман, когато Куки влезе.
→Still, the pans were pretty. And I could make low monthly payments. I totally needed them.
0Все пак, тиганите бяха хубави. И можех да внасям ниските месечни такси. Определено се нуждаех от тях.
→I settled in next to her and we watched a whole segment on pans that could take all kinds of abuse, including a bevy of rocks sliding around the nonstick bottom, but since people didn’t actually cook rocks, I wasn’t sure what the point was.
0Настаних се до нея и гледахме цял епизод за тигани, които можеха да преминат през всякакви видове насилие, включващо купчина камъни, плъзгащи се по незалепващото дъно, но след като никой не готвеше камъни, не разбирах смисъла.
→“Are you kidding?” She slapped a knee. “And miss all the crap you get yourself into? Never.” After a disturbing cackle that brought to mind the last horror movie I’d seen, she turned back to the TV. “Now, what’s so groovy about this cookware?”
0- Шегуваш ли се? - Тя се удари по коляното. - И да изпусна всичките глупости, в които се забъркваш? Никога. - След притеснително кискане, което ми напомни за последния филм на ужасите, който гледах, тя отново се обърна към телевизора. - Сега, какво им е толкова хубаво на тези съдове?
→“Well, that’s kind of a long story, Aunt Lil, but if you want, you can pass through me. You can cross to the other side and be with your family.” I lowered my head, hoping she wouldn’t take me up on my offer. I liked having her around, as selfish as that made me.
0- Добре, това е доста дълга история, лельо Лил, но, ако искаш, можеш да преминеш през мен. Можеш да минеш от другата страна и да си със семейството си. - Наведох глава с надеждата, че тя няма да приеме офертата ми. Харесваше ми да е около мен, колкото и егоистично да звучеше това.
→Crap. I couldn’t tell her the truth, that I was the grim reaper and the floodlights came with the gig. She thought I was special, not grim. It just sounded so bad when I said it out loud. I decided to deflect.
0По дяволите. Не можех да ѝ кажа, че съм Жътваря на души и прожекторите са част от костюма. Мислеше, че съм специална, а не жътвар. Просто звучеше твърде зле, изречено на глас. Реших да сменя темата.
→“You were so special,” Aunt Lil said, shaking her head with the memory. “But now that you know I’m a goner, I have to ask, why in tarnation are you so bright?”
0- Беше толкова специална. - Каза леля Лил, поклащайки глава. - Но сега, като знам, че съм пътничка, трябва да попитам, защо си толкова ярка в отвъдния свят?
→And I remembered it so clearly, so precisely. The moment she parted from her physical body, a pop like a rubber band snapping into place ricocheted through my body, and I knew our connection had been severed. I loved her, even then.
0И го помнех толкова ясно, толкова точно. Моментът, в който тя се отдели от физическото си тяло, звукът като от пуснат опънат ластик рикошира през тялото ми, и знаех, че връзката ни беше прекъсната. Обичах я, даже и тогава.
→A harsh pang of regret shot through me. I wasn’t expecting it, and it took me a moment to recover. “I—I’m sorry, too.” The memory of my mother’s passing right after I’d been born was not my favorite.
0Силен удар на съжаление мина през мен. Не го очаквах и ми отне момент да се опомня.
- И.. и аз съжалявам. - Споменът за майка ми, преминаваща точно след като се бях родила не беше сред любимите ми.
→“I was. I’m so sorry about your mother.”
0- Бях. Съжалявам за майка ти.
→I blinked yet again in surprise. “Really? You were there?”
0Примигах отново от изненада.
- Наистина? Ти беше там?
→“I know, pumpkin head.” She patted my cheek, her hand cool in the absence of flesh and blood. She smiled that lopsided smile of hers, and I suddenly wondered if she’d perhaps dropped one hit too many. “I remember the day you were born.”
0- Знам, тиквичке. - Тя ме потупа по бузата, а ръката ѝ беше студена заради липсата на плът и кръв. Тя се усмихна с тази нейна крива усмивка, и внезапно се запитах дали не е взела с една доза повече. - Помня деня, в който се роди.
→I put an arm around her slight shoulders. “I’m so sorry, Aunt Lil.”
0Прегърнах я през тесните рамене.
- Толкова съжалявам, лельо Лил.
→She looked up at me, her eyes watering with sorrow. “Maybe I should have listened.”
0Тя ме погледна с очи, изпълнени с тъга.
- Може би трябваше да го послушам.
→I could understand that.
0Можех да разбера това.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 31 декември 2017 (2300 дни)
Дейност:
155 версии на превод с общ рейтинг 3