| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
Chapter Two | Втора глава Вилорп 28.08.19 в 12:30 | |
Early spring in Turai is temperate and pleasant, but brief. The long summer and autumn are unbearably hot. Every winter it rains continually for thirty days and thirty nights. After that it freezes so cold that beggars die in the streets. Which is enough about the climate for now. | Ранната пролет в Турай е приятна, но кратка. Дългото лятото и есента са непоносимо горещи. Всяка зима вали трийсет дни и нощи, след което става толкова студено, че просяците по улиците измират. Което изчерпва темата с климата, засега. Вилорп 28.08.19 в 12:36 | |
The brief spring has ended and the temperature is starting to rise. Already I'm feeling uncomfortable, and I'm wondering if it's too early for my first beer of the day. Probably. I'm broke anyway. I haven't had a client in weeks. You might think that the crime rate in the city has dropped, except that crime in Turai never drops. Too many criminals, too much poverty, too many rich businessmen waiting to be robbed, or waiting to make an illegal profit. None of this money is coming my way however. The last time I worked I was successful, finding a magic amulet that old Gorsius Starfinder the Sorcerer mislaid during a drunken spree in a brothel. I recovered it and managed to keep the whole affair fairly quiet. His reputation at the Palace might suffer if his fondness for young prostitutes was too widely known. | Кратката пролет тъкмо приключва и температурите започват да растат. Вече ми е терсене и се чудя дали е рано за първата ми бира. Вероятно. Ма по зле няма накъде. От седмици съм без работа. И ако решиш, че това е защото процента на престъпността е спаднал, трябва да знаеш, че той никога не спада. Твърде много бандюги, много беднотия и много богати търгаши, дето чакат някой да ги обере или чакат приходи от далаверки. Въртят се много пари, ама нищо не докачам от тях. Вилорп 28.08.19 в 14:20 | |
Gorsius Starfinder promised to put a little business my way in return, but nothing has come of it. | В замяна Горсий Звездоброеца обеща да прати някой клиент, ма досега нищо. Вилорп 28.08.19 в 14:23 | |
You can't really depend on a Palace Sorcerer to repay a favour. Too busy social climbing, drawing up horoscopes for young Princesses and that sort of thing. | Не можеш да разчита на дворцовите магьосници да върнат услуга. Твърде са заети с целуването на задници, изготвянето на хороскопи за младите принцески и други подобни. Вилорп 28.08.19 в 14:33 | |
I've just decided that there is really no alternative to going downstairs and having a beer, early or not, when there's a knock at my outside door. I have two rooms and use the outer one as an office. A staircase comes right up from the street for anyone who wishes to consult me without walking through the tavern. | Тъкмо решавам, че да не пия бира долу не е никаква алтернатива, рано или не, когато на вратата ми се чука. Имам две стаи и ползвам външната за приемна. До нея, право от улицата, води стълбище за всеки, на който му потрябвам, без да се налага да минава през таверната. Вилорп 28.08.19 в 14:41 | |
"Come in." | - Влез. Вилорп 28.08.19 в 14:41 | |
My rooms are very messy. I regret this. I never do anything about it. | Стаите ми са пълна кочина. Съжалявам за което. Никога не правя нищо за да променя това. Вилорп 28.08.19 в 14:43 | |
The young woman who walks in looks like she might wrinkle her nose at anything less than a suite of rooms at the Palace. She pulls back her hood to reveal long golden hair, deep blue eyes and perfect features. Pretty as a picture, as we Investigators say. | Младата жена, която влиза, изглеждаше като някоя, която би сбърчила нос на всичко под дворцови покои. Сваля качулката си и разкрива дълга златна коса, наситено сини очи и безупречно лице. Красива като гравюра, като казваме детективите. Вилорп 28.08.19 в 14:49 | |
"Thraxas, Private Investigator?" | - Траксас, частният детектив? Вилорп 28.08.19 в 14:53 | |
I nod, and invite her to sit down, which she does after clearing some junk off a chair. We look at each other from opposite sides of the table over the remains of dinner from yesterday, or maybe the day before. | Кимам и я каня да седне, което и прави след като избутва разни боклуци от стола. Разглеждаме се взаимно над масата покрита останките от вчерашната ми вечеря, или онзиденшната. Вилорп 28.08.19 в 15:05 | |
"I have a problem. Gorsius Starfinder told me that you may be able to help. He also told me you were discreet." | - Имам проблем и Горсий Звездоброеца ми каза, че можете да помогнете. Каза също, че сте дискретен. Вилорп 28.08.19 в 15:06 | |
"I am. But I think you might already have earned some attention coming down to Twelve Seas." | - Тъй е. Ма нищо чудно вече да сте привлекли нечие внимание с идването си в Дванадесетте морета. Вилорп 28.08.19 в 15:08 | |
I'm not referring to her beauty. I gave up compli- menting young women on their beauty a long time ago. Around the time that my waistband expanded too much to make it worthwhile. But she is strikingly dressed, way too expensively for this miserable part of town. She's wearing a light black cloak trimmed | Нямам предвид красотата ѝ. Отдавна се отказах да правя комплименти на хубавите млади жени. Приблизително, когато талията ми се разшири толкова, че да няма смисъл от комплименти. Но е впечатляващо облечена, твърде скъпо за тази част от глада. Носи леко черно наметало поръбено с кожа, Вилорп 28.08.19 в 15:19 | |
with fur and under this she has a long blue velvet toga more suitable for dancing with courtiers in a ballroom than picking your way over the rotting fish heads in the street outside. | а под него дълга синя кадифена тога, по-подходяща за танци в бална зала, отколкото за разходка между гниещата рибя карантия на улицата отвън. Вилорп 28.08.19 в 15:22 | |
"My servant drove me here in a small cart. Covered. I don't think anyone saw me coming up the stairs. I wasn't quite prepared for—" | - Прислугата ме докара с носилка. Покрита. Не смятам, че някой ме е видял да се качвам по стълбите. Но не бях готова за… Вилорп 28.08.19 в 15:24 | |
She waves her hand in a motion which covers both the state of my room and the street outside. | Тя махна с ръка, посочвайки едновременно стаята и улицата отвън. Вилорп 28.08.19 в 15:24 | |
"Fine. How can I help?" | - Ясно де. Как мога да помогна? Вилорп 28.08.19 в 15:25 | |
When an obviously wealthy young lady visits me, which is very seldom, I expect some reticence on her part. This is not unnatural, because such a person would only consult me if she's in some tight situation that she absolutely does not want any of her peers to know about, something so potentially embarrassing that she doesn't even want to risk going to a high-society Investigator up in Thamlin in case word leaks out. This young lady however is far from reticent and wastes no time getting to the point. | Когато явно богата млада дама ме посети, а това се случва рядко, очаквам от нея да прояви известна сдържаност. Това не е неестествено, защото такъв човек би се консултирал с мен, само ако е в някаква тегава ситуация, за която не иска по никакъв начин нито един от другите благородници да разбира. Нещо което е толкова смущаващо, че тя дори не рискува да отиде при някой от престижните детективи в Тамлин, за да не изтече нещо. Но тази млада дама определено не е сдържана и не губи време в ненужни увъртания. Вилорп 28.08.19 в 15:37 | |
"I need you to recover a box for me. A small jewelled casket." | - Искам да ми намерите една кутия. По-скоро малко инкрустирано ковчеже. Вилорп 28.08.19 в 15:38 | |
"Someone steal it?" | - Някой го е откраднал? Вилорп 28.08.19 в 15:39 | |
"Not exactly." | - Не точно. Вилорп 28.08.19 в 15:39 | |
"What's in it?" | - Какво има в него? Вилорп 28.08.19 в 15:39 | |
She hesitates. "Do you need to know?" | Тя се поколебава. Вилорп 28.08.19 в 15:40 | |
I nod. | Кимам. Вилорп 28.08.19 в 15:40 | |
"Letters." | - Писма. Вилорп 28.08.19 в 15:40 | |
"What sort of letters?" I ask. | - Какъв вид писма? - питам. Вилорп 28.08.19 в 15:41 | |
"Love letters. From me. To a young attache at the Niojan Embassy." | - Любовни. От мен. До един млад аташе в ньоджанското посолство. Вилорп 28.08.19 в 15:44 | |
"And you are?" | - А вие сте? Вилорп 28.08.19 в 15:44 | |
She pauses briefly, slightly surprised. "I'm Princess Du-Akai. Don't you recognise me?" | Тя се стъписва за малко, изглежда изненадана. Вилорп 28.08.19 в 15:47 | |
"I don't get out much in high society these days." | - Напоследък не ходя много сред висшето общество. Вилорп 28.08.19 в 16:20 | |
I suppose I should have recognised her from my work at the Palace, but the last time I saw her she was ten years old. I wasn't expecting the third in line to the Imperial Throne to waltz into my office. Imagine that. If King Reeth-Akan, Prince Frisen-Akan, and Prince Dees-Akan were all to die in an accident right this minute, I'd be sitting here talking to the new ruler of the city-state of Turai. Over a plate of three-day-old stew. Perhaps I should tidy my place more often. | Предполагам, че трябваше да я разпозная от времето, когато работех в двореца, но последно като я видях беше на десет години. Пък и кой да очаква, че третата в наследствената линия за имперския престол ще влезе с танцова стъпка в приемната ми. Само си представи: ако точно в тоя момент крал Рет Акански, принц Фрисен Акански и принц Дийс Акански загинат в случаен инцидент, ще се окаже че си седя право пред новия управник на града-държава Турай. Заедно с купа тридневна яхния. Май по-често трябва да разчиствам. Или поне по някога. Вилорп 28.08.19 в 16:28 | |
"I take it your family would not be pleased to learn that you've been writing love letters to a young Niojan attache?" | - Предполагам семейството Ви няма да се зарадва да разбере, че сте си писали любовни писма с младо ньоджанско аташе? Вилорп 28.08.19 в 16:29 | |
She nods. | Тя кима. Вилорп 28.08.19 в 16:29 | |
"How many letters?" | - Колко писма? Вилорп 28.08.19 в 16:29 | |
"Six. He keeps them in a small jewelled box I gave him." | - Шест. Държи ги в малко инкрустирано ковчеже, което аз му подарих. Вилорп 28.08.19 в 16:30 | |
"Why can't you just ask for it back?" | - Защо просто не си ги поискате? Вилорп 28.08.19 в 16:31 | |
"Attilan—that's his name—refuses. Since I broke off our relationship he's been angry. But I had to. God knows what my father would have said if he'd learned of it. You understand this is very awkward. I can't ask Palace Security for help. The Royal Family has occasionally used Private Investigators for—other matters—but I can't take the risk of going anywhere I'll be known." | - Атилан - това е името му - отказва. Разсърди се, защото прекратих връзката. Но трябваше да го направя. Бог знае какво щеше да направи баща ми, ако разбереше. Сами разбирате, че въпросът е особено деликатен. Не мога да поискам помощ от Дворцова сигурност. Кралското семейство от време на време използва услугите на частни детективи за други въпроси, но не мога да поема риска и да отида на място, където ще ме разпознаят. Вилорп 28.08.19 в 16:38 | |
I study her. She seems very calm, which surprises me. Young Princesses are not meant to write love letters. And not to Niojan diplomats of all people. Although there has been peace for a while now, Turai and our northern neighbour Nioj are historical enemies. Nioj is very strong and very aggressive and our King spends half his time desperately keeping the peace with them. To make things worse, the Niojans are a deeply puritanical race, and their Church is particularly caustic about the state of the True Religion in Turai, always criticising something or other. Niojans are not the most popular of people in Turai. | Изучавам я. Изглеждаше много спокойна и това ме изненадва. Младите принцеси не пишат любовни писма. Най-малко не и на ньоджански дипломати. Може времената да са мирни, ала Тюрай и северният ни съсед Ньодж са изконни врагове. Ньоджанците са силен и неумолим противник, така че половината от времето на краля отива в усилия да поддържа мира с тях. Вилорп 28.08.19 в 16:49 | |
If word of the affair leaked out there would be a terrible scandal. The public in this city loves a scandal. I still know enough about Palace politics to guess at what some of the factions would make of it. Senator Lodius, leader of the opposition party, the Populares, would exploit it as a means of discrediting the King. So I wonder a little about the Princess's apparent serenity. Perhaps our Royal Family are bred to control their emotions. | Ако изтече и думичка за тази афера, ще се разрази ужасен скандал. Обществеността в този град обича скандалите. Все още знам достатъчно за политиката на Двореца, за да предположа какво биха направили някои от фракциите. Сенатор Лодий например, лидер на опозиционната партия, популарите, ще го използва като средство за дискредитация на краля. Затова и леко се учудвам на привидното спокойствие на принцесата. Може би членовете на нашето кралско семейство са обучавани да контролират емоциите си. Вилорп 28.08.19 в 16:53 | |
I take some details. I bump up my daily fee but even then I can tell she's shocked at how little I charge. Should have asked for more. | Уточнявам някой подробности. Надувам дневната си тарифа и дори искам аванс, но дори и така усещам изненадата ѝ от това колко съм евтин. Трябваше да поискам повече. Вилорп 28.08.19 в 16:56 | |
"I don't imagine it'll be too difficult, Princess. You mind spending a little money to get them back? I expect that's what he's after." | - Не очаквам, да е много трудно, принцесо. Имате ли нещо против да похарчите малко пари, за да си ги върнете? Очаквам, че той ще приеме откуп. Вилорп 28.08.19 в 16:58 | |
She doesn't mind. | Няма против. Вилорп 28.08.19 в 16:58 | |
She asks me not to read the letters. I promise not to. She covers her head with her hood and departs. | Моли ме да не чета писмата. Обещавам да не го правя, а тя си покрива главата с качулката и заминава. Вилорп 28.08.19 в 17:00 | |
My mood finally lightens. An easy enough case, in all likelihood, and I now have some money. It's lunchtime. I go downstairs for a beer. No reason not to. Perfectly respectable thing for a man to do after a hard morning's work. | Настроението ми почва да се подобрява. По всяка вероятност достатъчно лесен случай, а и сега имам малко пари. Време е за обяд. Слизам надолу за бира. Нямам причина да не го направя. Най-доброто нещо, което всеки уважаващ се човек може да направи след тежка сутрешна работа. Вилорп 28.08.19 в 17:04 |