Първа глава – Тюрай е обречен, – измърмори старият Паракс, обущарят. Никога не е бил сред най-големите оптимисти. – Тюрай ще оцелее, – заяви Гурд. – Никой проклет орк няма да ме изгони от този град. Той поглежда към мен за подкрепа. Аз свивам рамене. Не знам дали ще оцелеем. Трудно е да бъдеш оптимист, когато нашата собствена армия е разбита, орда от орки чака някъде отвъд стените и отникъде не се задава помощ. Миналият месец понесохме катастрофална загуба от ръцете на принц Амраг, владетелят на орките. Изненада ни по бели гащи, като вкара в капан и разгроми нашите сили извън стените на града. Не бяхме очаквали атака докато трае зимата. Градските власти пренебрегнаха предупрежденията на Лузитания, глава на Магьосническата гилдия и ние платихме цената. Въпреки първоначалния успех орките се провалиха в превземането на града. Те бяха прекосили пущинаците в средата на зимата и дори бяха довели дракони със себе си. Явно разчитаха на бърза победа. Ако бяха превзели града можеше да зимуват удобно тук, изчаквайки свежи подкрепления от изток преди подготовката за нахлуване в човешките предели. Както и да е, те останаха извън стените в снега и виелиците което няма да им е никак удобно, дори за северните орки свикнали с подобно време. – Веднага щом дойде пролетта ще си хванат пътя – рече Гурд. Гурд е собственик на тази кръчма, мой хазяин и най-старият ми приятел. С него сме се били рамо до рамо из целия свят. Днес косата му е сива и и той продава бира за да преживява, но неговата сила и боен дух са все още осезаеми. С идването на пролетта той очаква да се излезе от Тюрай и да се пратят орките обратно от където са дошли. Това всъщност не е толкова необосновано очакване. Дори в момента армиите трябва да се събират. Симния и всички земи на запад се въоръжават и готвят за война. Абелаският генерал Хифиер подготвя армия от Лигата на градовете държави. Елфите от Южните острови ще подготвят корабите си и ще натоварят копиеносци. Теоретично първия пролетен ден трябва да доведе голяма военна сила, която да дойде западно от Тюрай и друга от юг. За съжаление, можем да сме почти напълно сигурни, че в същото време огромна оркска армия ще се насочи към нас от изток. Подкрепленията на принц Амраг може да пристигнат първи тук. И така няма въобще да му се налага да чака пролетта. – Предполагам, че преди това ще пробва да превземе Тюрай. Гурд клати глава. – Не може. Няма достатъчно орки, за да щурмува стените. Няма и обсадни машини, а и драконите не летят добре през зимата. Нашите магове пък могат да ги държат достатъчно дълго настрана. Истина е. Лузитания, Небесната господарка, все още има огромен ресурс от магическа сила под нейно командване. Когато орките разбиха армията ни, те все пак не успяха да убият нашите магьосници, които са и най-мощното ни оръжие. Гурд смята, че принц Амраг си е направил сметката без кръчмаря. – Добра атака със сигурност. Но не достатъчно добра. Той не успя да нахлуе в града. Не мисля че вече има някакви шансове. Защо му е да зимува в снега? По вероятно да се прибере вкъщи и да опита отново. Подвиквам на Глухарче да ми донесе бира. Зимата в Тюрай никога не е била приятна и единственото нещо, което човек може да направи е да седне пред някой бумтяш огън и да пие бира до края ѝ. За жалост е задължение на всеки гражданин да дава дежурство обикаляйки дълго време по градските стени. Нещо което направо мразя. Ако не беше магическото ми загряващо наметало вече да съм се гътнал. Аз съм детектив по професия, но не разследвам нищо в момента. Основно поради това, че орките нападнаха града. Заради враговете пред стените, населението доста внимава и пази собствеността си. През зимата в Тюрай винаги се усеща недостиг на стоки, а сега ще е още по-лошо. Драконите изгориха складовете и храната съвсем скоро ще стане оскъдна. Престъпниците съвсем не са изчезнали, но навсякъде е пълно с наемници войници и Градската стража, дори големите банди управляващи подземния свят в града са намалили дейността си. Това означава, че никой не ми плаща, но пък не е толкова зле. С военният ми дълг който трябва да изпълнявам ежедневно едва ли щях да намеря време и за разследване на каквото и да било. Кръчмата на Гурд, Възмездяващата секира, е претъпкана. Има много клиенти които се опитват да загърбят проблемите си. Въпреки че Тюрай загуби много хора пред стените, градът все още е по-пълен, отколкото беше преди време. Наемниците са навсякъде, заедно с тюрайските поданици от околните села и ферми пристигнали в града за защита. Гурд, Танроуз и Глухарче са заети със сервиране на храна и напитки както и Макри, освен когато е с Лузитания и изпълнява задълженията си на охранител. Макри работи тук като барманка. В миналото е била гладиатор в оркските робски ями. Тя е невероятно добра с меча. Във вените и тече орска, човешка и елфическа кръв. Освен това е полу сестра на принц Амраг, предводителя на оркската армия. Аз съм единствения човек в Тюрай, който знае последното. Никога няма да издам това. Населението на Тюрай ненавижда орките. От скоро Макри понася повече обиди и коментари на улицата от всеки който забележи червеникавата ѝ кожа и заострените уши. Ако някак се разбере, че тя е свързана с принц Амраг нищо чудно да бъде хвърлена от крепостните стени. Гурд също даваше наряди. Почти всеки всъщност. Всеки кръчмар, детектив, обущар, склададжия, файтонджия, докер и дори тези които никога няма да имат работа която може да назовете е длъжен да докладва всекидневно, да има меч в ръката и готовност да отблъсне орките. Гледам как Глухарче пълни чаша ейл за наемник, който още пляска с ръце, за да се стоплят и изтупва снега от туниката си. Прави го поразително умело, което е голяма изненада. Глухарче, нашата тъповата барманка, говори с делфините и има избродирани зодиакални знаци по роклята си. Никой не знае как ще приключи вечерта във Възмездяващата секира. Тя определено не е средностатистическа барманка, особено в Дванайсет морета. Това е лошата част на града и всеки който работи в кръчма в квартала трябва да корав. Глухарче определено не е. Когато започна работа тук некомпетентността ѝ беше зашеметяваща, но в известна степен поовладя канелките. И макар че не използва същите методи като Макри за справяне с неприятните клиенти – насилие – тя някак си успява да се справя, като игнорира реалността около нея и сладко се усмихва дори на най-дивия варварин. Танроуз излиза от кухнята понесла голямо гърне задушено. Побеждавам няколко конкурента на опашката за храна и взимам животворната яхния от ръцете ѝ. – Танроуз, ще те помоля и за няколко батата*. *Батат – сладък картоф или земна ябълка Тя поклаща глава си. – Не мога да ти дам, Траксас. Нямаше батати на пазара днес. Има недостиг. – Вече? Танроуз кима. Много от запасите ни от батати за зимата изгоряха заедно със складовете. Това веднага ме депресира. Бататите са изчерпани, а зимата дори не е преполовена. – Ще убия орките заради това – промърморвам мрачно. Аз съм човек със завиден апетит и талия, която се нуждае от поддръжка. Прекъсни ми похапването и ще се окажеш във беда. Преведено в Нотабеноид http://prevodi.chitanka.info/book/5/13 Преводачи: Вилорп