5 НОЩТА ПРЕДИ МАРГО ДА ЗАМИНЕ, и трите сме в нейната стая, помагайки ѝ да опакова последните си неща. Кити организира нещата на Марго за баня, опаковайки ги прилежно в празната кутийка за баня. Марго се опитва да реши кое палто да вземе. Да си взема ли обикновеното палто и пухкавото палто или само обикновеното? - пита ме тя. - Само обикновеното. - казвам аз. - Можеш да го обличаш откопчано или закопчано. - Лежа на леглото ѝ, ръководейки опаковъчния процес. - Кити, увери се, че капачката на лосиона е напълно затворена. - Чисто ново е, разбира се, че е затворена. - изръмжава Кити, но проверява отново. - В Шотландия става студено по-рано от тук. - казва Марго, сгъвайки палтото и поставяйки го най-отгоре на куфара си. - Мисля, че просто ще взема и двете палта. - Не знам защо пита, щом вече знаеш какво ще направиш. - казвам аз. - Освен това смятах, че ще се върнеш у дома за Коледа. Ще се върнеш за Коледа, нали? - Да, ако спреш да бъдеш такава пикла.- казва Марго. Марго дори не взима толкова много неща. На нея не и трябват много неща. Ако това бях аз, щях да опаковам цялата си стая. Марго обаче не. Нейната стая изглежда по същия начин, почти. Марго сяда до мен, а Кити се покатерва и сяда на крака на леглото. - Всичко се променя. - казвам аз, въздишайки. Марго прави физиономия и обвива ръката си около мен. - Нищо не се променя, не съвсем. Все още сме момичетата Сонг завинаги, нали? Баща ни стои на прага на вратата. Той почуква, въпреки че вратата е отворена и ние го виждаме много добре. - Ще започна да слагам багажа в колата сега. - той оповестява. Ние го гледаме от леглото, докато той мърда куфарите надолу по стълбите и после се качва отново за още един. Той казва сухо: - О, не, не ставайте. Не се притеснявайте. - Не се притеснявай, няма. - казваме ние. Последната седмица баща ни беше в режим пролетно почистване, въпреки че не е пролет. Той изхвърля всичко - машината за хляб, която никога не сме използвали, дискове, стари одеала, машината за писане на майка ни. Всичко отива в ГудУил. Един психиатър сигурно би го обвързал със заминаването на Марго за колеж, но аз не мога да обясня точното му значение. Каквото и да е, много е досадно. Трябваше да го разкарам два пъти от колекцията ми със стъклени еднорози. Лягам в скута на Марго. - Значи наистина ще се върнеш за Коледа, нали? - Да. - Иска ми се да можех да дойда с теб - Кити се цупи. - Ти си по-мила от Лара Джийн. Аз я ощипвам. - Виждаш ли? - казва тя. - Лара Джийн ще бъде мила - казва Марго - ако и ти се държиш така. И вие двете трябва да се грижите за татко. Трябва да се уверявате, че той не работи твърде много съботи. Уверете се, че той ще закара колата на преглед следващия месец. И купувайте филтъри за кафе - ти винаги забравяш да купиш филтър за кафе. - Да, сержант. - Кити и аз казваме в хор. Търся по лицето на Марго за тъга, страх, притесение, знак, че е уплашена да отиде толкова далеч, че ще ѝ липсваме, колкото и тя на нас. Обаче не виждам нищо. Ние трите спим в стаята на Марго за тази нощ. Кити заспива първа, както винаги. Лежа в тъмното до нея с отворени очи. Не мога да спя. Мисълта, че утре вечерта Марго няма да бъде в тази стая, ме кара да съм толкова тъжна, че едва мога да го понеса. Мразя промяната повече от всичко. В тъмното до мен Марго ме пита: - Лара Джийн....мислиш ли, че си била влюбена преди? Истински влюбена? Тя ме хваща непотготвена. Нямам отговор за нея. Опитвам се да измисля някакъв отговор, но тя продължава да говори. С копнеж тя казва: - Иска ми се да съм била влюбена повече от веднъж. Мисля, че ти трябва да се влюбиш повече от веднъж в гимназията. После пуска лека въздишка и заспива. Така заспива Марго - една замечтана въздишка и вече е в страната на сънищата, просто така. * * * Събуждам се посред нощ и Марго не е там. Кити се е обърнала на една страна до мен, но Марго не е там. Тъмно е като в рог, само луната се процежда през пердетата. Изпълзявам от леглото и се придвижвам към прозореца. Дъхът ми спира. Те са там: Джош и Марго стоят на алеята за коли. Лицето на Марго е извърнато от него, към луната. Джош плаче. Те не се докосват. Има достатъчно място между тях, за да разбера, че Марго не е променила решението си. Пускам пердето и намирам пътя си обратно до леглото, където Кити е застанала в центъра. Измествам я леко, за да има място и за Марго. Иска ми се да не бях видяла това. Беше твърде лично. Твърде истинско. Трябваше да бъде само за тях. Ако имаше начин да не бях видяла това, щях да го направя. Обръщам се на една страна и затварям очи. Какво ли е да има момче, което те харесва толкова много, че да плаче за теб? И то не кое да е момче. Джош. Нашия Джош. За да отговоря на въпроса ѝ: да, мисля, че съм била влюбена преди. В Джош. Нашия Джош. Внимание! Този превод, възможно, още не е готов. Неговият статут: преводът се редактира Преведено в Нотабеноид http://prevodi.chitanka.info/book/52/167 Преводачи: аз345