×Внимание! Този превод, възможно, още не е готов, затова модераторите са го маркирали със статут «преводът се редактира»

Готов превод to all the boys i've loved before / до всички момчета, които съм обичала: Десета глава

10

МАРГО КАЗВА, ЧЕ ЕДИНАДЕСЕТИ КЛАС е най-важната година, най-заетата, година, която е толкова решаваща, че всичко друго в живота зависи от нея. Затова предполагам, че трябва да чета за удоволствие, докато мога, преди училището и 11-ти клас официално да започнат другата седмица. Седя на предните стълби, четейки романтичен британски роман за шпиони от 1980-те години, който си купих за седемдесет и пет цента от разпродажбата "Приятели на библиотеката".

Тъкмо стигам до интересната част (Кресида трябва да убеди Нигел да ѝ спечели достъп до шпионските кодове!), когато Джош излиза от къщата си, за да вземе пощата. Той съще ме вижда, вдига ръка сякаш просто ще ме поздрави и няма да се отбие, но после идва.

- Хей, готино боди - казва той, докато си проправя път към мен.

В избеляло светло синьо е и е вързано около врата. Взех го от винтидж магазина със 75% намаление. И не е боди.
- Това е костюм за слънце. - казвам му и се връщам отново към книгата си. Едва доловимо се опитвам да скрия заглавието с ръката си. Последното нещо, което искам е Джош да ме критикува, задето чета тъпи книги, когато се опитвам да се насладя на приятния си следобед.

Мога да усетя, че ме гледа, докато чака със скръстени ръце. Поглеждам нагоре.
- Какво?

- Искаш ли да гледаме филм довечера? Ще дават филм на Пиксар. Може да вземем и Кити.

- Разбира се, пиши ми, когато искаш да тръгнем. - казвам аз, обръщайки страницата на книгата ми. Нигел разкопчава блузата на Кресида и тя се чуди кога ще започне да го хваща приспивателното хапче, което е сложила в неговото Мерло, като едновременно се надява да не започне да действа твърде скоро, защото Нигел се целува добре.

Джош се протяга надолу и се опитва да види книгата ми по-отблизо. Удрям ръката му, но не и преди да е прочел на глас "Сърцето на Кресида тупти много бързо, докато Нигел движи ръката си към чорапогащникът ѝ" Джош умира от смях. - Какво, по дяволите, четеш?

Бузите ми горят.
- О, бъди тих.

Смеейки се, Джош се връща обратно.
- Ще те оставя на Кресида и Ноел тогава.

Аз казвам към гърбът му:
- За твоя информация, името е Нигел!

* * *

Кити е на Луната от щастие, задето ще излизаме с Джош. Когато Джош моли момичето на щанда за пуканките да сложи масло върху пуканките ни (малки, средни и големи), и двете кимваме потвърждаващо. Кити сяда между нас и на забавните части се смее толкова силно, че вдига краката си нагоре във въздуха. Тя тежи толкова малко, че седалката не спира да се спуска. Джош и аз се усмихваме.

Винаги когато Джош, Марго и аз ходихме на кино, Марго винаги сядаше по средата също. За да може да шепне и на двама ни. Тя не искаше да се чувствам изоставена, защото тя имаше гадже, а аз - не. Беше толкова внимателна за това, че в началото започнах да се притеснявам, че тя е усетила нещо преди. Но тя не е някой, от когото можеш да криеш или да украсиш истината. Тя просто е много добра по-голяма сестра. Най-добрата.

Имаше моменти, когато се чувствах изоставена все пак. Не по романтичен начин, а по приятелски. Джош и аз винаги сме били приятели. Но онези пъти, когато той слагаше ръката си около Марго, когато се нареждахме на опашката за пуканки или в колата, когато си говориха нежно един на друг, а аз се чувствах като детето на задната седалка, което не трябва да чува какво си говорят възрастните, това ме караше да се чувствам невидима. Те ме караха да искам да имам някого, на когото да шепна на задната седалка.

Странно е да седя на предната седалка сега. Гледката не е толкова различна отзад. Всъщност всичко се усеща нормално и същото.

* * *

Крис ми се обажда късно същата нощ, докато лакирам ноктите на краката си в различни нюанси на розовото. Толкова е шумно при нея, че тя трябва да крещи.
- Познай какво!

- Какво? Почти не те чувам! - лакирам един от ноктите с лак, наречен "Удари ме с най-добрия си удар"

- Чакай малко. - чувам как Крис се премества в друга стая, защото става по-тихо. - Чуваш ли ме сега?

- Да, много по-добре.

- Познай кои скъсаха?

Минах на модерен розов цвят, който изглежда като коректор с капка червено вътре. - Кой?

- Джен и Кавински! Тя го е зарязала.

Очите ми стават огромни.
- Уауу! Защо?

- Очевидно е срещнала някакъв колежанин на работата като домакиня, която имаше. Гарантирам ти, че изневерява на Кавински цяло лято.
Някакво момче извиква Крис и тя казва:
- Трябва да тръгвам. Мой ред е на сантасе. - Крис затваря без да каже "чао", което си е нейният начин.

Всъщност срещнах Крис покрай Дженевив. Те са братовчедки - майките им са сестри. Крис идваше у нас понякога, когато бяхме малки, но тя и Джен не се разбираха дори тогава. Те се караха чие Барби е гадже с Кен, защото имаше само един Кен. Дори не се опитвах да се боря за Кен, въпреки че на практика той беше мой. По-скоро на Марго. В училище много хора дори не знаят, че Джен и Крис са братовчедки. Те изобщо не си приличат. Джен е дребичка с тренирани ръце и слънчеворуса коса, в цвета на маргарина. Крис също е руса, но тя е изрусена и е по-висока, има широки рамене на плувец. И въпреки това има прилика между тях.

Крис беше доста дива през 10-ти клас. Тя ходеше на всяко парти, напиваше се, натискаше се с по-големи момчета. Тази година едно момче от отбора по лакрос казал в момчешката съблекалня, че Крис е правила секс с него, въпреки че тове не беше вярно. Дженевив каза на Питър, че ще му срита задника, ако не каже на всички истината. Аз мислех, че това е много мило от страна на Дженевив, но Крис настояваше, че Джен го е направила, за да не си мислят хората, че тя е свързана с уличница. След това Крис спря да се размотава и започна да прави нейното си нещо с момчета от други училища.

Тя още има тази репутация все пак. Прави се, че не ѝ е все тая, но аз знам, че ѝ пука поне малко.

Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: преводът се редактира

Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/52/172

Преводачи: аз345

Настройки

Готово:

100.00% КП = 1.0

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода