Глава 23 В БОГАТСТВОТО Навсякъде по света има огромни неравенства в доходите и богатството. Те обиждат повечето от нас. Трудно е да не се афектира човек от контраста между лукса на който се наслаждавят едни, и грубата бедност от която страдат от други. Милтън и Роус Фрийдман{846} Всяко изследване на международните икономически дейности неизбежно се сблъсква с факта на огромни различия между нациите в техните доходи и богатство. В началото на 19 век, например, имаше четири балкански страни, където средният доход на глава от населението беше само една четвърт от този в индустриализираните страни от Западна Европа. {847} Два века по-късно все още имаше икономически разлики с подобен мащаб. между страните от Западна Европа и различни страни на Балканите и Източна Европа. Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на Албания, Молдова, Украйна и Косово представляваше по-малко от една четвърт от БВП на глава от населението на Холандия, Швейцария или Дания - и по-малко от една пета от БВП на глава от населението на Норвегия . {848} Подобни различия са често срещани в Азия, където БВП на глава от населението в Китай е под една четвърт от този на Япония {849}, докато БВП на глава от населението на Индия е малко над 10 процента от БВП на глава от населението на Япония. БВП на глава от населението в Тропическа Африка (Субсахарска Африка) е по-малко от 10 процента от БВП на глава от населението на страните от еврозоната. {850} Мнозина намират такива различия хем объркващи хем тревожни, особено когато човек си представи съдбата на хората, родени в такава страшна бедност, където шансове за пълноценен живот изглеждат много малки. Сред множеството обяснения, които са предложени за тази болезнена ситуация, има някои, които са по-емоционални или политически популярни от други. Но един по-основен въпрос може да бъде: Имало ли е някога реалистичен шанс страните по света да имат сходни перспективи??? за икономическото развитие? Безброй фактори влизат в икономическото развитие. И всички тези комбинации и пермутации от фактори да се подредят по такъв начин, че да се постигнат дори приблизително равни резултати за всички страни по света би било поразително съвпадение. Можем обаче да разгледаме някои от тези фактори, за да добием представа за някои от причините за тези различия. ГЕОГРАФСКИ ФАКТОРИ Независимо дали хората са разделени според страни, раси или други категории, географията е само една от причините, поради които те никога не са имали нито същите преки икономически ползи, нито същите възможности да развият свой собствен човешки капитал. На практика никой от географските фактори, които насърчават икономическия просперитет и човешкото развитие, не е еднакво достъпен във всички части на света. Като начало с най-основното, земята не е еднакво плодородна навсякъде. Необичайно плодородните почви, които учените наричат ​​Mollisols, са разпространени по целия свят по много неравномерен модел. Големи концентрации на тези богати почви се намират в американския горен среден запад и равнинните щати, простирайки се до части от Канада, а огромна част от тези почви се разпространява по цялата евразийска сухопътна маса, от южната част на Източна Европа до североизточния Китай. По-малка концентрация на тези почви се открива в умерената зона на Южна Америка, в Южна Аржентина, Южна Бразилия и Уругвай. {851} Докато такива почви се срещат в различни части на умерените зони както на Северното, така и на Южното полукълбо, те рядко се срещат в тропиците. Почвите на Субсахарска Африка имат множество сериозни недостатъци, което води до много сериозни разлики добивите на културите там в сравнение с Китай или Съединените щати. {852} В много части на Африка горният слой е плитък, което позволява малко място за корените {853} Сухотата на голяма част от Африка възпрепятства използването на торове за снабдяване на липсващите в почвата хранителни вещества, тъй като използваните торове без адекватна вода могат да инхибират, а не да засилят растежа на култури. Макар в Африка да има влажни зони подобни на които успешно се култивират в Азия, тези влажни зони се обработват по-рядко в тропическа Африка и влажните зони там става огнища на заболявания като малария и речна слепота. {854} Дори в дадена страна, като Китай, има много различни разновидности на почвите - предимно богати, черни почви на североизток и по-малко плодородна червена почва в югоизточната част, {855} все типове почви, който често срещани в тропическите и субтропичните райони. {856} Плодородието на земята не само варира значително в различните региони на света, но и се променя във времето. Тежките почви (Heavy soils contain more clay and are sticky and hard to work but tend to be more fertile. They often remain cold and wet in spring and need grit or coarse organic material to admit air and help roots remain healthy.) в някои части на Европа станаха плодородни, след като бяха разработени начини за впрягане на коне и волове за издърпване на ралото, но тези почви са били далеч по-малко плодородни в по-ранните векове, когато са се използвали по-примитивни методи, които са били по-ефективни при по-леките почви. {857} В Азия е била почти същата история: „Японските култури първоначално бяха много по-ниски от тези в Северна Индия; те са много по-добри днес. "{858} Дъждът, който пада върху сушата, не е равен по количество или надеждност в различните региони на света, нито цялата земя попива и задържа дъждовната вода еднакво. Лесовата почва, като тази в Северен Китай, може да попие и задържи много повече от дъжда, който пада по нея, отколкото варовиковите почви в части от Балканите, през които водата се оттича по-бързо, като така след себе си оставя по-малко влага необходима на културите да растат. {859} Разбира се, световните пустини поначало получават малко валежи. На някои места, като Западна Европа, дъждът пада повече или по-малко равномерно през цялата година, докато на други места, като под сахарска Африка, има дълги сухи периоди, последвани от проливни дъждове, които могат да измият горния слой на почвата. През многото векове през които в страните по света селското стопанство е било най-важната икономическа дейност, няма как тази решаваща дейност да доведе до сходни икономически резултати навсякъде - било то по отношение на общ жизнен стандарт in terms of an ability to develop and sustain major urban communities dependent on local agriculture for their food. Като се има предвид голямата роля която играят градовете в икономическия прогрес и в развитието на широк спектър от умения, недостигът на градове може да повлияе неблагоприятно не само на моментните икономически условия, но и на бъдещия икономически напредък. Основни неща като слънце и дъжд варират значително от едно място на друго. Средните годишни часове слънчево греене в Атина са почти двойно по-големи от тези в Лондон, а годишните слънчеви часове в Александрия са повече от два пъти {860} Дори в границите на една страна, на различни места в нея може да има много различни количества дъжд. В Испания, например, годишните валежи варират от под 300 мм до малко над 1500 мм. {861} Слънчевата светлина има както положителни, така и отрицателни ефекти върху селското стопанство, като пряко насърчава фотосинтезата, но в същото време и изпарява водата нужна на растенията за да оцелеят. В различни земи около Средиземноморието обилното лятно слънчево греене изпарява повече вода, отколкото пада, поради оскъдният летен дъжд в този регион. {862} По този начин напояването може да е необходимо за селското стопанство на места, които не биха се считали за сухи, ако се съди само по количеството валежи годишно, защото в тази част на земята по-голямата част от този дъжд пада през зимата. В други части на света през лятото има далеч повече дъжд, отколкото през зимата. И в двете ситуации това ограничава кои видове култури могат да се отглеждат успешно на определените места. Голямата картинка тук е, че ефектът от различни географски фактори, като слънце и дъжд, не може да се разглежда изолирано, тъй като взаимодействията между тях са от решаващо значение и това кога във времето се случват също е решаващо значение. Възможните комбинации и пермутации на тези фактори са експоненциално по-големи от броя на факторите, разглеждани изолирано, което води до големи разлики в икономическите резултати на иначе привидно сходно изглеждащи места, ако взаимодействието между факторите не се вземе предвид. Това се отнася не само за колебанията в сушата, но и за измененията във водните пътища (redact) и не само за ефектите в селското стопанство, но и за градовете, индустриите и търговията. Нито един от ценните природни ресурси в земята - независимо дали желязна руда, въглища, нефт или много други - не се разпределя равномерно по цялата планета. Не само че определени природни ресурси са концентрирани на определени места, като нефт в Близкия изток, знанията как да се добиват и преработват такива ресурси се развиват в различни епохи, така че различни материали стават ценен ресурс в различни страни и в различни периоди от историята. Макар че в Близкия изток е имало големи находища на петрол от преди хиляди години, петролът се превръща в ценен ресурс едва след като науката и технологиите се развиват до такава степен, че го правят незаменим за индустриалните държави по света и по този начин донасят големи количества богатство от тези нации към Близкия изток плащайки си за петрол. (red) В допълнение към природните ресурси, като земята и минералите в нея, които могат да допринесат пряко за икономическия просперитет и развитие, има и други географски фактори, които допринасят косвено, но важно, като улесняват различни икономически дейности. Сред тях са плавателни водни пътища и животни, които улесняват пътуванията и селското стопанство. Навигационни водни пътища Има икономически причини, поради които повечето градове по света са разположени по водните пътища, независимо дали реки, пристанища или езера. Някои от най-известните градове са разположени в или близо до края на големите реки, които се изпразват в открито море (Ню Йорк, Лондон, Шанхай, Ротердам), някои са разположени до огромни езера или вътрешни морета (Женева, Чикаго, Одеса, Детройт ), а някои са разположени на големи пристанища, изпразващи се в открито море (Сидни, Сан Франциско, Токио, Рио де Жанейро). Сред икономическите причини за тези места са транспортните разходи. Сухопътният транспорт струва много повече от водния транспорт, особено през хилядолетията преди появата на самоходни превозни средства, преди по-малко от два века. Дори днес може да струва повече да превози товари на сто мили по суша, отколкото да го превози на хиляди мили по вода. През 1830 г. товар, струващ повече от 30 долара за кораб на 300 мили над сушата, може да бъде изпратен на 3000 мили през Атлантическия океан само за 10 долара. {863} Предвид огромните количества неща, които трябва непрекъснато да се транспортират в градове, например като храна и гориво и огромния обем на продукцията на града, който трябва да бъде транспортиран, за да се продава другаде, не е изненадващо, че толкова много градове са разположени на плавателни водни пътища. Ползите от плавателните водни пътища в никакъв случай не са равномерно разпределени по целия свят, независимо от броя на реките и пристанищата или пригодността на тези реки и пристанища за превоз на товари. Корабоплаването на реките е ограничено от формата на земите, през които текат. Например, Западна Европа е пресечена с реки, които текат леко през широки и равнинни крайбрежни равнини в открито море, които осигуряват достъп до страни по света. За разлика от тях, по-голямата част от Африка под Сахара, с изключение на тесните крайбрежни равнини, е с надморска височина над 1000 (300 метра) фута и голяма част от нея е висока над 2000 фута (над 600 метра). Тесните крайбрежни равнини на Африка често са подкрепени от стръмни ескарпанти(???), които блокират навлизането на вътрешността на кораби, влизащи от морето, и пречат на лодките от вътрешността да стигнат до брега. Поради физическата форма на сушата, реките в Подсахарска Африка се спускат от височина от 300 метра или повече, надолу през каскади и водопади по пътя си към морето. Огромната река Заир, например, започва на 1.4 км (4700 фута) над морското равнище, {864} и така трябва да падне близо 1.5 km. (една миля), преди най-накрая да излезе в Атлантическия океан. Такива реки са плавателни само за ограничени нива на участъци, обикновено плавателни за лодки с ограничени размери и често само за ограничено време на годината, като се имат предвид по-непостоянните модели на валежи в Подсахарска Африка, в сравнение с по-равномерните модели на валежите в Западна Европа. По време на сухия сезон дори голяма африканска река като Нигер, изтичаща вода от площ, по-голяма от Тексас, е в някакъв момент по-малка от 1 метър (три фута). {865} И все пак, по време на разгара на сезона на дъждовете, Нигер е бил характеризира като "подвижно езеро с широчина 32 километра (20 мили)". {866} Въпреки че река Заир изпразва повече вода в морето, отколкото реките Мисисипи, Яндзъ, Рейн или много други големи търговски водни пътища на света, хилядите стъпки по които Заир трябва да слезе по пътя си към морето, чрез бързеите, каскади и водопади, изключват всякакъв съпоставим обем на товарен трафик. Корабите, идващи от Атлантическия океан по река Заир, не могат да стигнат много далеч във вътрешността, преди да бъдат спрени от поредица от водопади. {867} Нито дължината на една река, нито дори нейният обем вода не казват автоматично нещо за нейната икономическа стойност като транспортна артерия. Подобно на други африкански реки, Заир осигурява много мили местен транспорт, но това не са непременно дълги непрекъснати мили, които биха свързвали вътрешността на Африка чрез вода с откритите морета и международната търговия. Степента, в която африканските реки свързват различни общности в континента помежду си, също е ограничена от многото каскади и водопади, които определят колко далеч може да стигне даден кораб. Понякога канутата могат да бъдат изпразвани от своите товари и пренасяни около каскада или водопад, за да бъдат презаредени за следващата част от пътуването. Но това не само ограничава размера на използваните съдове, а следователно и размера на товарите, но също така увеличава разходите за допълнително време и труд, необходими за получаване на товар до местоназначението му. Резултатът е, че само товари с много висока стойност в малък физически размер са икономически жизнеспособни за транспортиране. За разлика от това, в части от света, където реките текат непрекъснато в продължение на стотици километри през равнинните равнини, големите товари със сравнително ниска стойност пропорционално на тяхната обем и тегло - като дърво, пшеница или въглища - са икономически изгодни за превоз. Пристанищата също не са толкова често срещани, нито толкова полезни в някои части на света, колкото в други. Въпреки че Африка е повече от два пъти по-голяма от Европа, африканската брегова линия е по-къса от европейската. Това е така само защото европейското крайбрежие се извива и завива много повече, създавайки много повече пристанища, където корабите могат да акостират, защитени от грубите води на откритите морета. Освен това дълбоките води в много европейски пристанища означават, че големите океански кораби често могат да акостират срещу сушата, както в Стокхолм или Монако, докато плитките крайбрежни води в голяма част от Африка под Сахара означават, че големи кораби трябва да пуснат котва в открито море и да разтоварва своите товари на по-малки плавателни съдове, които могат да пътуват в тези плитки води - далеч по-скъп процес, който често е изключително скъп. От векове търговията между Европа и Азия се осъществява с кораби, плаващи около Африка, обикновено без спиране. Дори в рамките на Европа реките и пристанищата на Източна Европа не са същите като реките и пристанищата на Западна Европа. Тъй като Западна Европа се затопля от океанското течение Гълфстрийм, преминаващо през Атлантическия океан, реките и пристанищата на Западна Европа не замразяват толкова често или толкова дълго през зимата, колкото реките и пристанищата на Източна Европа. Но дори и когато реките и в двете части на Европа текат, тези в Западна Европа по-често се вливат в открито море, осигурявайки на корабите достъп до всеки континент в света, докато много реки в Източна Европа се вливат в езера или вътрешни морета или в Северния ледовит океан, който е по-отдалечен от останалия свят, дори когато Северният ледовит океан не е обременен от лед. В Западна Европа река Рейн например тече на север от Швейцария през Германия, Франция и Холандия и навлиза в Северно море, което е част от същата обширна, непрекъсната водна ширина като Атлантическия океан. Но река Дунав по принцип тече на югоизток от Източна Европа в Черно море, вътрешно море, далеч от Атлантическия океан, до което може да се стигне само като плава на запад по цялата дължина на Средиземно море, преди най-накрая да излезе в Атлантическия океан, за да получи достъп до останалия свят. Икономически реките в Източна и Западна Европа очевидно не са равностойни за целите на чуждестранната търговия, колкото и ценен да е Дунав за търговията между онези части на Европа, през които протича. Нито реките, които се вливат от Южна Европа в Средиземно море, не са икономически еквивалент на реките на север. Както изтъкна един известен географ: „Реките, които течаха на север от Алпите, бяха несравнимо по-полезни от тези на Средиземноморския басейн. Потокът им е по-редовен; те са по-дълбоки, а рядко пресъхват или замръсват. "{868} Същото каза ои за водните пътища на Европа: Само в южна Европа речното корабоплаване имаше малко или никакво значение. Имаше изключения като реките По и Гуадалквивир, но повечето реки в Средиземноморието са били потоци през зимата и почти сухи през лятото. {869} Когато човек разгледа дълбините на реките, все още има неравенства, които са икономически значими. Въпреки че Нил е най-дългата река в света, дълбочината й не е достатъчно голяма за най-големите кораби още в дните на Римската империя, {870} пък какво остава за самолетоносачите и други гигантски кораби днес. И все пак самолетоносач може да плава по река Хъдсън и да се акустира право срещу сушата в центъра на Манхатън. Някои от реките в африканската страна Ангола са плавателни само за лодки, на които не им дрябва дълбочина повече от 2 метра (8 фута). {871} По време на сухия сезон дори голяма голяма западноафриканска река като Нигер може да носи баржи (obqsni termin) с тегло не повече от 12 тона. {872} За разлика от тях кораби с тегло 10 000 тона са успели да изминат стотици километри по поречието на река Яндзъ в Китай, а по-малките плавателни съдове на още хиляди километра след това. {873} Внимание! Този превод, възможно, още не е готов. Неговият статут: в процес на превод Преведено в Нотабеноид http://prevodi.chitanka.info/book/55/202 Преводачи: thegreenmarker