×Внимание! Този превод, възможно, още не е готов, затова модераторите са го маркирали със статут «в процес на превод»

Готов превод Intellectuals and Society - Thomas Sowell / Интелектуалците и обществото - Томъс Соуел: Chapter 7 Abstract People in an Abstract World

Глава 7

Абстрактни хора в абстрактен свят

Една от основите на многобройните изказвания на интелектуалците за цялото общество е възприемането на хората в абстракта, изключвайки безбройните специфични, систематични и значими разлики в характеристиките, открити сред хората от плът и кръв, каквито съществуват в реалния свят. Например, загрижеността на интелектуалците за различни неравенства в резултатите е разбираема, ако индивидите или групите, които се различават по своите резултати, не се различават в много неща, които водят до тези резултати - както не биха били с абстрактни хора.

[Да се редактира!]

Абстрактните хора са много удобна тема за дискусии или изследвания за интелектуалците. Абстрактните хора могат да бъдат обобщени в статистически категории, като домакинства, семейства и групирани по доходи, без ни най-малко притеснение дали тези статистически категории съдържат подобни хора или дори същия брой хора или хора, които се различават съществено по възраст, още по-малко в такива по-фини разграничения, като това дали работят или не, или дали са едни и същи хора в различни категории във различни прериоди от живота им. Голямият контраст между впечатленията създадени от данните за доходите от Националния статистически институт (НСИ), спрямо данните за доходите от данъчната Национална агенция приходи (НАП), както бе отбелязано в глава 3, се дължи основно на това, че нанните на НСИ са за неуточнени хора в абстрактни групи във времето, а данните от НАП се събират от идентифицирани хора от плът и кръв, докато те с течение на времето се движат от една доходна гупа в друга.

Мислейки за хората абстрактно и отхвърляйки явните им различия като просто "възприятия" или "стереотипи" дава безброй поводи на интелигенцията да изразява моралното възмущение спрямо конкретните разлики в икономически и други планове сред различните реално съществуващи групи и индивиди.

Според интелигенцията, нежелание за асоциация с каквато и да е група, било то в работата, в квартала или в друга среда, се дължи почти автоматично на невежество, предразсъдъци или злоба - напълно пренебрегвайки не само опитът от първа ръка на нежелаещите, но също и обективната база данни върху огромните разлики в процентите на престъпност, алкохолизъм и слабо представяне в училище между групите, въпреки че подобни разлики от векове са често срещани в страните по света.

Холерата, например, била непозната в Америка, докато през 19-ти век не пристигат голям брой ирландски имигранти. Огнищата на холера в Ню Йорк и Филаделфия минавали предимно през ирлански квартали. Хората, които не желаели да живеят близо до ирландски имигранти, заради болести, насилие и други социални склонности преобладаващи в ирландските общности от този период, не могат автоматично да бъдат отхвърлени като заслепени от предразсъдъци или подведени от стереотипи. Упоритите усилия, предимно от Католическата Църква, за промяна в поведенческите модели сред ирландско-американските общности, предполагат, че не всички те се дължали на чуждите "възприятия" или "стереотипи". Още повече, че в края на краищата тези усилия се отплатили, тъй като ограниченията спрямо Ирландците, изразявани чрез работодателски знаци от рода на "Ирландци да не кандидатстват", изчезнали за няколко поколения.

Подобни ограничения не били просто въпрос на грешки или злонамереност в съзнанието на другите. Ирландците, също така, не били просто абстрактни хора в абстрактен свят. Въпреки това, подобни виждания пораждат в интелектуалците желанието да заемат страната на ангелите срещу силите на злото. Няма нужда да отиваме в обратната крайност и да твърдим, че всички негативни виждания за всички групи се базират на основателни причини. Идеята тук, е че това е емпиричен въпрос, който трябва да се изследва вземайки предвид определени факти за определена група в определено време и на определено място - един процес, който се заобикаля, когато се разсъждавя сякаш става въпрос за абстрактни хора в абстрактен свят.

В действителността поведението на хората не е случайно. Проучвания показват, че съотношението между IQ-то на съпрузи и техните съпруги е близко до - а понякога и по-силно от - това между братя и сестри, въпреки че няма генетична или биологична причина за това съпрузи да имат близко IQ. Единствено фактът, че хората се държат различно спрямо хора, които възприемат като равни изглежда обяснява съотношението между женени двойки, въпреки че последните не си правят IQ тест, преди да решат да се оженят.

Разглеждането на обратен подход може да направи разликата между разсъжденията в абстрактното и разсъжденията в конкретното да изпъкнат по-рязко. Когато едно научно изследване на икономическото развитие в Латинска Америка стигна до заключението, че „Коста Рика е различна от Никарагуа, тъй като жителите на Коста Рика са различни от жителите на Никарагуа“ 4, заключениетп - независимо от неговите достойнства или недостатъци - беше почти немислимо в рамките на визията на помазаните, дори само като хипотеза, която трябва да бъде тествана. Обратният подход да се третират костариканците и никарагуанците, като абстрактни хора в абстрактен свят и на различията в резултатите им да се гледат като причинени само от външни обстоятелства, е много по-често срещан сред интелигенцията.

ВЕЖДУВРЕМЕВИ АБСТРАКЦИИ

Абстрактните хора са безсмъртни - нещо, което все още чакаме хората от плът и кръв да постигнат. Така историк, пишещ за новосъздадената държава Чехословакия след Първата световна война, казва, че политиките й по отношение на етническите групи в нея са създадени „да поправят социалната несправедливост“ и „да оправят историческите неправди на 17-ти век“ [56] - въпреки факта, че действителните хора от плът и кръв от 17ти век отдавна са вече мъртви, факт, който поставя компенсацията им извън обсега на човешките способности.

Почти същият вид разсъждения продължава да бъде идеологически могъщ сред интелигенцията в Америка от 21-ви век, които говорят за „белите“ и „черните“ като междувременните абстракции с вековни проблеми, които трябва да бъдат отстранени, а не говорят като за хора от плът и кръв, които отнасят със себе си извършените грехове и преживяните страдания в гроба. Със сигурност няма по-дълбока разлика между човешките същества от разликата между мъртвите и живите. И въпреки това дори тази разлика се вербално се изплъзва, като се започне да се говори за раси като междувременни абстракции, за които настоящото живо поколение е само последното въплъщение.

За разлика от истинските хора абстрактните хора могат да бъдат изпращани „обратно“ на места, където те никога не са били. По този начин милиони потомци на германски семейства, живели в части от Източна Европа и на Балканите векове наред са били изпратени "обратно" в Германия след Втората световна война, as the majority populations of these regions reacted bitterly to having been mistreated during Nazi occupation by imposing a massive ethnic cleansing of Germans from their midst after the war. Много от тези хора от плът и кръв имащи немското потекло никога не са виждали с очите си Германия, в която са изпращани „обратно“. Само като междувременни абстракции те "са дошли" от Германия.

Внимание! Този превод, възможно, още не е готов.
Неговият статут: в процес на превод

Преведено в Нотабеноид
http://prevodi.chitanka.info/book/59/215

Преводачи: thegreenmarker, dimitrovw

Настройки

Готово:

16.27% КП = 1.0

Непреведените фрагменти ще бъдат пропуснати.

Сваляне като текстов файл (.txt)
Връзка към тази страница
Съдържание на превода
Интерфейс на превода