Дхаммапада (начален превод) / Дхаммапада: Хорхе Манрике

Младият принц не знаел, но копнеел: не бил доволен от установените конвенции на своето време.

#1

Почувствал, че за да намери нещо по-високо, трябвало да изсече път през джунглата на желания и страхове, на илюзии и противоречия. Знаел, че надмощието и удоволствията означават само малко живот и малко смърт. „Стрели на желанието“ му го подтикнали, по думите на Упанишад, да пътува от тъмнина, към светлината, от нереалното към Реалното, от смъртта към Безсмъртието. Той трябва да напусне двореца, прекрасната си съпруга и новороден син. Първо трябва да намери спасение и след това да се върне за спасението на всички хора, за спасението на онези, които е оставил в двореца. Колко трогателно е описанието на напускането на бъдещия Буда от съпругата му и новороденият му син Рахула:

#2

Сега бъдещият Буда, след като изпратил Чанна по поръчка, замислил: „Ще погледна само сина си“; и, ставайки от дивана, на който седял, отишъл до апартаментите, заети от майката на Рахула, и отворил вратата на нейната камера. В камерата горяла лампа, захранвана със сладникаво-миришещо масло, а майката на Рахула лежала заспала на кресло, обсипано с жасмин и други цветя, с ръка, подпряна на главата на сина си. Когато бъдещият Буда достигнал прага, той се спрял и погледнал двете форми. „Ако бих вдигнал ръката на жена ми от главата на детето, и да го вдигна, тя щеше да се събуди и така ще предотврати заминаването ми. Първо ще стана Буда, а след това ще се върна и ще видя сина си. Така казвайки, той излиза от двореца.

#3

Тр. Х. Ц Уорън

#4