→In the light of these obstacles and this tragic dilemma, it would seem that the possibility of scientific political action, even on the part of a section of the élite, which is itself only a small section of society, depends upon favorable and temporary circumstances. From my own acquaintance with history, I should say that these have been most nearly realized at certain periods in the history of Rome, of the Catholic Church, of the Venetian Republic, and of England. They have evidently not existed, up to now, in the present century. Our leaders—not only the governing élites but those other sections of the élites, such as that grown out of the labor movement, which have been moving toward increased power—are for the most part non-scientific and even anti-scientific in their handling of major social issues, while at the same time they have adopted scientific techniques in dealing with narrower problems of mass-manipulation. The programs which they profess, as well as those upon which they act, are devoid of reality in their failure to recognize the general pattern of our age. They are content not simply with myths, but with remnants of outworn myths. They admit no responsibility except to the fiction of the mass, which is only the projection of their own unloosed will to power. Proceeding in this manner, with the material resources devised by physical science at their disposal, they have brought civilization to the most shattering crisis of recorded history.
0В светлината на тези пречки и тази трагична дилема изглежда, че възможността за научно-политически действия, дори от страна на част от елита, която сама по себе си е само малка част от обществото, зависи от благоприятни и временни обстоятелства. От собствените ми познания по история, трябва да кажа, че такива са били почти осъществени през определени периоди от историята на Рим, историята на Католическата църква, на Венецианската република и историята на Англия. Такива благоприятни обстоятелства очевидно не са съществували досега през настоящия 20-ти век. Нашите лидери - не само управляващите елити, но и тези други части на елитите, като тези, израснали от работническото движение, които увеличават собствената си власт - в по-голямата си част са ненаучни и дори антинаучни в своите действия свързани с основните социални проблеми, докато в същото време са възприели научни техники за справяне с по-тесни проблеми на масова манипулация. Програмите, които те изповядват, както и тези, по които действат, са лишени от реалност, тъй като не успяват да разпознаят общия модел на нашата епоха. Те се задоволяват не просто с митове, а с останки от изчезнали митове. Те не признават никаква отговорност, освен за измислицата на масата, която е само проекция на собствената им отпусната воля за власт. Постъпвайки по този начин, с материалните ресурси, измислени от физичните науки, те са довели цивилизацията до най-разрушителната криза в историята.