→We have available, indeed, much more knowledge about society than is ordinarily recognized—and far more than is ever used. There is a widespread misunderstanding about the nature of scientific knowledge, partly fostered by academic scientists who prefer their profession to remain an esoteric cult. The statements, for example, that bodies when unsupported fall toward the surface of the earth and that water runs downhill, are a long way from the mathematically formulated law of gravity. Interpreted literally, they are in fact false, as the behavior of feathers and airplanes and siphons and pumps shows. Nevertheless, they are genuinely scientific, and, at a somewhat crude level of experience, they may properly be considered true. They are what Pareto calls “first approximations,” and correctly enough generalize a vast number of observable facts. Moreover, they are very useful pieces of knowledge as guides to deliberate action. We may, on their basis, be advised to take pains to avoid a stone if we see it toppling over a building or a cliff above us; or to build a house or a village below rather than above a spring if we want the water to flow in. It would seem rather pedantic for an expert in physics to tell us, first, that our crude generalization about falling bodies is absolutely false because there are facts (as there are) which disagree with it; and, second, that therefore we have no right, on the basis of such falsity, to step aside from the path of the stone. This, however, is just the way that some of the academic experts reason and advise about social matters.
0Наистина разполагаме с много повече знания за обществото, отколкото обикновено се признават - и много повече, отколкото някога се използват. Налице е широко недоразумение за същността на научното знание, недоразумение отчасти насърчавано и от самите академични учени, които предпочитат професията им да остане езотеричен култ. Твърденията, например, че телата, когато нищо не ги държи, падат към повърхността на земята, или че водата тече надолу, са много далеч от математически формулирания закон за гравитацията. Тълкувани буквално, тези твърдения всъщност са грешни, както показва поведението на перо, движението на самолети или сифоните и помпите. Независимо от това, тези твърдения за реалността са искрено научни и при малко груб опит могат правилно да се считат за верни. Те са това, което Парето нарича „първи приближения“ и достатъчно правилно обобщават огромен брой наблюдаеми факти. Освен това те са много полезни знания като насоки за съзнателни действия. Въз основа на тях може да бъдем посъветвани да се отместим от пътя на камък, ако видим, че той пада върху нас от покрив на сграда например; или да построим къща или село под, а не над извор, ако искаме водата да тече. Изглежда доста педантично за експерт по физика да ни каже, първо, че грубото ни обобщение за падащите тела е абсолютно невярно, защото има факти (както действително има), които оборват това твърдение; и второ, че следователно ние нямаме право, въз основа на такава неверност, да се отдръпнем от пътя на падащия камък. Точно това обаче е начинът, по който някои от академичните експерти разсъждават и съветват по социалните въпроси.
