thegreenmarker

Intellectuals and Society - Thomas Sowell / Интелектуалците и обществото - Томъс Соуел

→In short, whether one stays within a circumscribed role, based on one’s expertise, or ventures beyond that role into areas beyond one’s expertise, depends in part on whether one presumes oneself to have more knowledge than those whose decisions are being preempted. How knowledge is seen affects how society is seen, and how one’s own role within that society is seen.
0Накратко, дали човек остава в рамките на определена роля, основана на неговия опит, или се впуска извън тази роля в области извън неговата компетентност, зависи донякъде от това дали този човек предполага, че има повече знания от тези, чиито решения завладява. Това как се гледа на знанието влияе върху това как се гледа на обществото и влияе на това как един човек вижда собствената роля в това общество.
→The difference between the carrying out of circumscribed roles and using those roles to exert power or influence to try to shape wider social decisions also applies to those teachers who are classroom indoctrinators or those religious leaders promoting liberation theology, as well as generals who displace civilian government with military coups. What the various non-military ambitious elites are doing is essentially creating smaller and more numerous coups, pre-empting social decisions that others have been authorized to make, in order to acquire power or influence in matters for which they have neither expertise nor, in many cases, even simple competence.
0Разликата между изпълнението на ограничени роли и използването на тези роли за упражняване на власт или влияние, за да се опитат да се формират по-широки социални решения, се отнася и за онези учители, които са индоктринатори в класната стая или онези религиозни лидери, които насърчават теологията на освобождението, както и генералите, които изместват гражданското правителство с военни преврати. Това, което правят различните невоенни амбициозни елити, по същество е създаването на по-малки и по-многобройни преврати, изпреварващи социалните решения, които другите са упълномощени да вземат, за да придобият власт или влияние по въпроси, за които нямат нито опит, нито много случаи, дори проста компетентност.
→Within a sufficiently circumscribed area of decision-making, experts on that particular circumscribed area can have a vital role to play. The few with legal expertise can make court decisions applying the laws that developed out of the experiences of the many. But that is fundamentally different from creating or changing the law to suit the notions of judges or the notions in vogue among law school professors. Likewise, someone with the special talents and skills to collect information and convey it to the public through the media can be an indispensable part of the functioning of a democratic society, but that is wholly different from journalists taking on the role of filtering and slanting the news to buttress conclusions reflecting notions common within journalistic circles, as will be documented in Chapter 10.
0В рамките на достатъчно ограничена област на вземане на решения експертите по тази конкретна ограничена област могат да играят жизненоважна роля. Малцината с юридически опит могат да вземат съдебни решения, като прилагат законите, разработени от опита на мнозина. Но това е коренно различно от създаването или промяната на закона, за да отговаря на представите за съдии или на модните понятия сред професорите по юридически факултети. По същия начин някой със специалните таланти и умения да събира информация и да я предава на обществеността чрез медиите може да бъде незаменима част от функционирането на демократичното общество, но това е напълно различно от журналистите, които поемат ролята на филтриране и наклон на новини до заключения, отразяващи понятия, разпространени в журналистическите кръгове, както ще бъде документирано в глава 10
→Central planners are not the only elites whose special knowledge has proved less effective in practice than the vastly greater amount of mundane knowledge in the population at large, nor is the economic marketplace the only place where the knowledge imbalance between the elites and the masses can be the opposite of the way this imbalance is perceived by the elites. If, as Oliver Wendell Holmes said, the life of the law has not been logic but experience,32 then here too it is the millions—and especially the successive generations of millions—who have vastly more knowledge in the form of personal experience than do the relatively small circles of experts in the law. This is not to say that experts have no role to play, whether in the law or in other aspects of life. But the nature of that role is very different when both elite expertise and mass experience must be combined, as in countries where laws are passed by elected representatives of the people and are carried out by judges and other legal experts.
0Централните планиращи не са единствените елити, чиито специални знания се оказват по-малко ефективни на практика от значително по-голямото количество обикновени знания разпръснати сред населението като цяло, нито пък икономическият пазар е единственото място, където неравновесието на знания между елитите и масите може обратното на начина, по който този дисбаланс се възприема от елитите. Ако, както каза Оливър Уендъл Холмс, Природата на закона не идва от логиката, а опитта 32, то и тук милионите - и особено последователните поколения милиони - имат значително повече знания под формата на личен опит, отколкото относително малките кръгове от експерти по право. Това не означава, че експертите нямат никаква роля, независимо дали в закона или в други аспекти на живота. Но естеството на тази роля е много различно, когато трябва да се комбинират както елитен опит, така и масов опит, както в страните, където законите се приемат от избрани представители на народа и се изпълняват от съдии и други правни експерти.
→Oliver Wendell Holmes pointed out that Roman law contained “a set of technicalities more difficult and less understood than our own.”29 Similar views have been expressed in the twenty-first century by Professor Richard A. Epstein of the University of Chicago, who has also taught Roman law at Oxford: “The private law controversies that generate such animated discussions among lawyers and scholars today were often argued with great ingenuity and imagination hundreds of years ago.”30 In a similar vein, distinguished historian N.J.G. Pounds said, “The evolution of the family and of familial structures, like most other human institutions, shows a progression from the complex towards the simple.”31
0Оливър Уендел Холмс посочи, че римското право съдържа „набор от технически аспекти, по-трудни и по-малко разбираеми от нашия“. 29 Подобни възгледи са изразени през двадесет и първи век от професор Ричард А. Епщайн от Чикагския университет, който също преподава римско право в Оксфорд: „Частните правни противоречия, които пораждат подобни анимирани дискусии сред юристи и учени днес, често се спореха с голяма изобретателност и въображение преди стотици години.“ 30 По подобен начин, изтъкнатият историк NJG Паундс каза: „Еволюцията на семейството и на фамилните структури, както повечето други човешки институции, показва прогресиране от сложното към простото.“ 31
→The intellectuals’ exaltation of “reason” often comes at the expense of experience, allowing them to have sweeping confidence about things in which they have little or no knowledge or experience. The idea that what they don’t know isn’t knowledge may also be a factor in many references to “earlier and simpler times” by people who have made no detailed study of those times, and who are unlikely even to suspect that it is their knowledge of the complexities of those times which is lacking, not the complexities themselves.
0Издигането на „разума“ от страна на интелектуалците често става за сметка на опита, което им позволява да имат широка увереност за неща, в които имат малко или никакво познание или опит. Идеята, че това, което те не знаят, не е знание, също може да бъде фактор в много препратки към „добрите прости стари времена“ от хора, които не са правили подробно проучване на тези времена и които е малко вероятно дори да подозират, че им липсват знанията им за сложността на онези времена, а не, че е липсвала сложност на онези времена.
→This key fallacy—and the bad social consequences to which it can lead—is not limited to intellectual elites. The squelching of individual decision-making by the imposition of collective decisions arrived at by third parties, whether those third parties are elites or masses, usually means essentially allowing ignorance to overrule knowledge. A public opinion poll or a popular vote on an issue involving carpentry would be as irrelevant as the views prevalent in elite circles. The only saving grace is that the masses are much less likely than the elites to think that they should be overruling people whose stake and whose relevant knowledge for the issue at hand are far greater than their own. Moreover, the masses are less likely to have the rhetorical skills to conceal from others, or from themselves, that this is what they are doing.
0Тази ключова заблуда - и лошите социални последици, до които може да доведе - не се ограничава само до интелектуалните елити. Потискането на индивидуалното вземане на решения чрез налагане на колективни решения, до които се стига от трети страни, независимо дали тези трети страни са елити или маси, обикновено означава по същество позволяване на невежеството да отмени знанието. Проучване на общественото мнение или популярно гласуване по въпрос, включващ дърводелството, би било също толкова без значение, колкото възгледите, разпространени в елитните среди. Единствената спасителна благодат е, че масите са много по-малко склонни от елитите да мислят, че трябва да надделеят над хората, чийто дял и съответните знания по въпроса са далеч по-големи от техните собствени. Нещо повече, масите са по-малко склонни да имат реторически умения да прикриват от другите или от себе си, че това е, което правят.
→The notion that things must justify themselves before the bar of reason opens the floodgates to sweeping condemnations of things not understood by people with credentialed ignorance. Differences in incomes and occupations not understood by intellectual elites, usually without much knowledge of either the mundane specifics or of economics in general, readily become “disparities” and “inequities” without further ado, just as intellectuals who have never fired a gun in their lives do not hesitate to express their outrage at the number of bullets fired by the police in a confrontation with a criminal. In these and other ways, notions trump knowledge—when these are notions prevalent among intellectuals.
0Идеята, че нещата трябва да се оправдаят преди летвата на разума, отваря шлюзовете към широки осъждания на неща, които не се разбират от хора с пълно невежество. Разликите в доходите и професиите, неразбираеми от интелектуалните елити, обикновено без много познания нито за светските специфики, нито за икономиката като цяло, лесно се превръщат в „несъответствия“ и „неравенства“ без допълнителни шумове, точно както интелектуалците, които никога не са стреляли с пистолет в живота не се колебайте да изрази възмущението си от броя на изстреляните от полицията куршуми в конфронтация с престъпник. По тези и други начини понятията удрят знанието - когато това са представи, разпространени сред интелектуалците.
→Incentives as well as knowledge are different. There are far more incentives to invest time and attention in decisions with major direct personal consequences to oneself than to invest similar amounts of time and attention to casting one vote among millions in decisions that will affect mostly other people, and whose effect on oneself is unlikely to be changed by how one’s own single vote among millions is cast.
0Стимулите, както и знанията са различни. Има много повече стимули да инвестирате време и внимание в решения с големи преки лични последици за себе си, отколкото да инвестирате подобно количество време и внимание за гласуване на един глас сред милиони за решения, които ще засегнат най-вече други хора и чийто ефект върху себе си е малко вероятно да бъде променен от начина на гласуване на един глас сред милиони.
→It is one thing for the population at large to make their own individual transactions and accommodations on matters pertaining to themselves individually, and something quite different for them to make collective decisions for the society at large as voters or jurors. Collective decision-making, whether through democratic processes or through top-down commands, involves people making decisions for other people, rather than for themselves. The same problem of inadequate knowledge afflicts both these processes. To revert for a moment to central planning as a proxy for surrogate decision-making in general, when central planners in the days of the Soviet Union had to set more than 24 million prices it was an impossible task for any manageably sized group of central planners, but far less of a problem in a country with hundreds of millions of people, each making decisions about the relatively few prices relevant to their own economic transactions.
0Едно нещо е за населението като цяло да правят свои индивидуални сделки и приспособявания по въпроси, които се отнасят индивидуално за тях, но е съвсем различно за тях е да вземат колективни решения за обществото като избиратели или съдебни заседатели. Колективното вземане на решения, независимо дали чрез демократични процеси или чрез команди отгоре надолу, включва хората да вземат решения от името на други хора, а не за себе си. Същият проблем с неадекватните знания засяга и двата процеса. Да се ​​върнем за момент към централното планиране като пълномощник за вземане на заместителни решения като цяло, когато централните планиращи по времето на Съветския съюз трябваше да определят над 24 милиона цени, това беше невъзможна задача за която и да е управляема по големина група централни планиращи, но далеч по-малък проблем в държава със стотици милиони хора, всяка от които взема решения относно относително малкото цени, свързани със собствените им икономически транзакции.
→To demand that things justify themselves before the bar of reason, in a world where no one has even one percent of all consequential knowledge, is to demand that ignorance be convinced and its permission obtained. How can a brain surgeon justify what he does to someone who knows nothing about the brain or about surgery? How can a carpenter justify his choice of nails and woods to people who know nothing about carpentry, especially if the carpenter is being accused of wrongdoing by lawyers or politicians, whose articulation skills may greatly exceed those of the carpenter, while their knowledge of carpentry is far less? The confidence born of their generally superior special knowledge may conceal from these elites themselves the extent of their ignorance and their resulting misconception of the issue at hand. Moreover, arguments against the carpenter by articulate but ignorant elites to a general public that is equally ignorant on this subject—whether the public are on juries or in election booths—may easily prove to be convincing, even if those same arguments would seem absurd to other carpenters.
0Да се изисква нещата да се оправдаят пред летвата на разума, в свят, в който никой няма дори един процент от всички значителни знания, означава да искаме да бъдат убеждавани и да се очаква разрешение от невежи хора. Как може един мозъчен хирург да оправдае това, което прави на някой, който не знае нищо за мозъка или за хирургията? Как може един дърводелец да оправдае избора си на пирони и дървета на хора, които не знаят нищо за дърводелството, особено ако дърводелецът е обвинен в неправомерни действия от адвокати или политици, чиито умения за говорене могат значително да надхвърлят тези на дърводелеца, макар познанията им за дърводелството са значително по-нищожни?

Увереността у хората от тези елити породена от техните специални знания, може да скрие от самите тях степента на свобственото им невежество и произтичащите от него погрешни схващания за разглеждания проблем.

Нещо повече, аргументите срещу дърводелеца от артикулирани, но невежи елити пред широката публика, която е еднакво невежа по този въпрос - независимо дали обществеността е в съдебни заседатели или в предизборни кабини - могат лесно да се окажат убедителни, дори ако същите тези аргументи изглеждат абсурдни за други дърводелци.
→However surprising such facts might be to those who have never fired a pistol, even at a stationary target in the safety and calm of a pistol range, much less in the scramble and stress of life-and-death dangers with moving targets, what is crucial here is that so many of the intelligentsia and those whom they influence have seen no reason to seek such factual information before venting their outrage, in utter ignorance of the facts. Moreover, even a criminal who is hit by a bullet is not necessarily rendered instantly harmless, so there is no reason to stop firing, so long as that criminal continues to be a danger. But such mundane knowledge has been of no interest to those joining elite group expressions of indignation over things beyond their experience or competence.f
0Колкото и да са изненадващи подобни факти за онези, които никога не са стреляли с пистолет, дори в неподвижна цел в безопасността и спокойствието на стрелбището, още по-малко в кавгата и под стреса в ситуация на живот и смърт с движещи се цели, какво е - това което е решаващото тук е, че толкова много от интелигенцията и онези, на които те влияят, не виждат причина да търсят такава фактическа информация, преди да излеят възмущението си, при пълното незнание на фактите. Освен това дори престъпникът, който е ударен от куршум, не е непременно незабавно обезвреден, така че няма причина да се спре стрелбата, докато този престъпник да продължава да представлява опасност. Но такива знания от първа ръка не представляват интерес за онези, които се присъединяват към проявите на възмущение от елитни групи по въпроси отвъд техния опит и компетентност.
→Similarly, many of the intelligentsia express not only surprise but outrage at the number of shots fired by the police in some confrontation with a criminal, even if many of these intellectuals have never fired a gun in their lives, much less faced life-and-death dangers requiring split-second decisions. Seldom, if ever, do the intelligentsia find it necessary to seek out any information on the accuracy of pistols when fired under stress, before venting their feelings and demanding changes. In reality, a study by the New York City Police Department found that, even within a range of only six feet, just over half the shots fired by police missed completely. At distances from 16 to 25 yards—less than the distance from first base to second base on a baseball diamond—only 14 percent of the shots hit.28
0По същия начин много от интелигенцията изразяват не само изненада, но и възмущение от броя изстрели, изстреляни от полицията при някаква конфронтация с престъпник, дори ако много от тези интелектуалци никога не са стреляли с пистолет през живота си, още по-малко са изправени пред ситуации на живот и смърт, изискващи взимане на решения за част от секундата. Рядко, ако не и изобщо, интелигенцията смята за необходимо да потърси каквато и да е информация за точността на пистолетите, когато са стреляни под стрес, преди да издуха чувствата си и да поиска промени. В действителност, проучване на полицейското управление в Ню Йорк установи, че дори в рамките на само шест фута (1,8 метра), малко над половината изстрели от полицията са пропуснали напълно. На разстояния от 14 до 22 метра - (приблизително дължината на едно волейболно игрище) по-малко от разстоянието от първа база до втора база на бейзболен диамант - само 14 процента от изстрелите са ударени.
→The implicit assumption of superior knowledge among intellectual elites underlies one of the demands of intellectuals that goes back at least as far as the eighteenth century—namely, that actions, policies, or institutions “justify themselves before the bar of reason.” As William Godwin said in 1793, “we must bring every thing to the standard of reason.”27 The words in which this demand is expressed have changed since the eighteenth century, but the basic premise has not. Many intellectuals today, for example, find it a weighty consideration that they do not understand how corporate executives can be worth such high salaries as they receive—as if there is any inherent reason why third parties should be expected to understand, or why their understanding or acquiescence should be necessary, in order for those who are directly involved in hiring and paying corporate executives to proceed on the basis of their own knowledge and experience, in a matter in which they have a stake and intellectuals do not.e
0Подразбиращото се превъзходство на знанията при интелектуалните елити лежи в основата на едно от изискванията на интелектуалците, което датира най-малко до 18-ти век - а именно, че действията, политиките или институциите трябва да „се оправдаят пред летвата на разума“. Както Уилям Годуин казва през 1793 г., „ние трябва да поставим всяко нещо до стандарта на разума.“ 27
Думите, с които се изразява това искане, са се променили от 18-ти век насам, но основният смисъл не се е променил. Например днес много интелектуалци намират за сериозно съображение това, че не разбират как така корпоративните мениджъри могат да получават толкова толкова високи заплати - сякаш има някаква присъща причина да очакваме трети страни да разбират, или въобще да се очаква тяхното разбиране или съгласие за да могат онези, които са пряко ангажирани с наемането и заплащането на корпоративни ръководители, да продължат въз основа на собствените си знания и опит, по въпрос, в който те имат дял, а интелектуалците нямат.
→Reason and Justification
0Разум и Обосновка (оправдание)
→THE ROLE OF REASON
0РОЛЯТА НА РАЗУМА
→There are as many conceptions of reason and its social role as there are conceptions of knowledge and its social role. Both merit scrutiny.
0Има толкова концепции за разума и неговата социална роля, колкото са концепциите за знанието и неговата социална роля. И двете заслужават внимателно изследване.
→Considering an opposite approach may make the difference between reasoning in the abstract and reasoning in the concrete stand out more sharply. When a scholarly study of economic development in Latin America concluded, “Costa Rica is different from Nicaragua because Costa Ricans are different from Nicaraguans,”4 its conclusion—whatever its merits or demerits—was one almost unthinkable within the confines of the vision of the anointed, even as a hypothesis to be tested. The opposite approach—treating Costa Ricans and Nicaraguans as if they were abstract people in an abstract world, whose differences in outcomes could only be a result of external circumstances, has been far more common among the intelligentsia.
0Разглеждането на обратен подход може да направи разликата между разсъжденията в абстрактното и разсъжденията в конкретното да изпъкнат по-рязко. Когато едно научно изследване на икономическото развитие в Латинска Америка стигна до заключението, че „Коста Рика е различна от Никарагуа, тъй като жителите на Коста Рика са различни от жителите на Никарагуа“ 4, заключениетп - независимо от неговите достойнства или недостатъци - беше почти немислимо в рамките на визията на помазаните, дори само като хипотеза, която трябва да бъде тествана. Обратният подход да се третират костариканците и никарагуанците, като абстрактни хора в абстрактен свят и на различията в резултатите им да се гледат като причинени само от външни обстоятелства, е много по-често срещан сред интелигенцията.
→Unlike real people, abstract people can be sent “back” to places where they have never been. Thus millions of descendants of German families who had lived for centuries in parts of Eastern Europe and the Balkans were sent “back” to Germany after the Second World War, as the majority populations of these regions reacted bitterly to having been mistreated during Nazi occupation by imposing a massive ethnic cleansing of Germans from their midst after the war. Many of these flesh-and-blood individuals of German ancestry had never laid eyes on Germany, to which they were being sent “back.” Only as intertemporal abstractions had they come from Germany.
0За разлика от истинските хора абстрактните хора могат да бъдат изпращани „обратно“ на места, където те никога не са били. По този начин милиони потомци на германски семейства, живели в части от Източна Европа и на Балканите векове наред са били изпратени "обратно" в Германия след Втората световна война, as the majority populations of these regions reacted bitterly to having been mistreated during Nazi occupation by imposing a massive ethnic cleansing of Germans from their midst after the war. Много от тези хора от плът и кръв имащи немското потекло никога не са виждали с очите си Германия, в която са изпращани „обратно“. Само като междувременни абстракции те "са дошли" от Германия.
→Much the same kind of reasoning has continued to be ideologically powerful among the intelligentsia in twenty-first century America, who speak of “whites” and “blacks” as intertemporal abstractions with centuries-old issues to be redressed, rather than as flesh-and-blood individuals who take their sins and their sufferings with them to the grave. There is surely no more profound difference between human beings than the difference between the dead and the living. Yet even that difference is glided over verbally when speaking of races as intertemporal abstractions, of whom the current living generation is just the latest embodiment.
0Почти същият вид разсъждения продължава да бъде идеологически могъщ сред интелигенцията в Америка от 21-ви век, които говорят за „белите“ и „черните“ като междувременните абстракции с вековни проблеми, които трябва да бъдат отстранени, а не говорят като за хора от плът и кръв, които отнасят със себе си извършените грехове и преживяните страдания в гроба. Със сигурност няма по-дълбока разлика между човешките същества от разликата между мъртвите и живите. И въпреки това дори тази разлика се вербално се изплъзва, като се започне да се говори за раси като междувременни абстракции, за които настоящото живо поколение е само последното въплъщение.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 06 август 2018 (2100 дни)
Дейност:
276 версии на превод с общ рейтинг 2
9 коментара