→I give Kerk a larger coin. He stops scowling. I leave, picking my way carefully down the dark, litter-strewn stairway into the street below. It's not far to the church. A chill rain starts to fall and I walk swiftly over the frozen streets. I'm hoping I don't run into the priest, Derlex. He's had it in for me ever since I got into an argument with his superior, Bishop Gzekius. While I admit that I've never been the most godly of men, I still say it was going too far to use me as the main example in his famous sermon against the four great vices— gluttony, gambling, drunkenness and violence. Children still point at me in the street.
0Давам на Керк по-едра монета. Той спира да се мръщи. Оставям го и внимателно се спускам по тъмното стълбище, затрупано с боклуци, към улицата долу. Не съм далеч от църквата. Започва да вали леден дъжд и аз се забързвам по замръзналите улици. Надявам се да не налетя на отец Дерлекс. Той сякаш ме дебне, откакто влязох в спор с неговия началник, епископ Гзекий. Аз пръв ще си призная, че не съм най-благочестивия човек, но продължавам да твърдя че отиде твърде далеч, като ме използва за пример в прочутата си проповед за четирите велики порока — лакомия, хазарт, пиянство и насилие. Децата все още ме сочат по улицата.