Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

"The men in Turai are fools," she says.
0– Мъжете Тюрай са тъпаци – казва тя.
Makri sits down heavily at my table, looking a little fatigued after her long evening shift.
0Макри се тръшва на масата ми, изглежда уморена след дългата си вечерна смяна.
Some drinkers call over to the Captain, asking if his lady would like to give us a song. The Captain waves their requests away for a while, and starts to look annoyed when a few young mercenaries are too persistent in their attentions. Rallee starts to get angry but Moolifi ends any bad feelings by smiling at the mercenaries and calling over that she'll be pleased to sing. She rises to her feet, a confident woman who's used to entertaining an audience. As the tavern goes quiet,
0Някой от пиячите се обръщат към капитана с питане дали неговата дама би искала да изпее нещо. Капитанът известно време не обръща внимание на подмятанията, макар да почва да се изнервя когато няколко млади наемници продължават да настояват да им обърне внимание. Рали започва да се ядосва, но Мулифи слага край на препирнята като просто се усмихва на наемниците и обявява, че ще се раздва да попее. Изправя се на крака, уверена жена която обича да радва публиката. Цялата кръчма притихва.
Gurd's tavern is full, but despite the raucous drinking contest going on between a group of northern mercenaries and a company of crossbowmen from the Turanian village of Geslax, most people's attention is drawn to Moolifi. The Avenging Axe has never before played host to such a famous entertainer. Captain Rallee pretends not to notice but I can tell he's as pleased as a pixie. He loves it that he can sit at a table with Moolifi and let people see the way she looks into his eyes. He's replaced his tired old black uniform with a smart new one, polished up his boots and trimmed his moustache. Drinkers pause as they lift their flagons to their lips and glance over at the couple, jealous that the Captain has made such a catch. Singers and dancers are very low down in Turai's social strata, but even so, a golden-haired beauty like Moolifi would normally be spending her time with a wealthy member of the Honourable Merchants Association, or maybe even a senator. Now Rallee's hooked up with her, even though he's only a poorly paid captain in the Civil Guard. It says something for his qualities as a man, or so he likes to think.
0Кръчмата на Гурд е пълна, но въпреки оспорваното състезание по нодпиване между група северни наемници и компания арбалетчий от Тйрайското село Геслакс, вниманието на повечето хора е насочено към Мулифи. Възмездяващата секира никога преди не е била домакън на такъв известен артист. Капитан Рали се преструва, че не забелезва но бих казал че е доволен като пикси. Той обича да седи на масата с Мулифи и да остави хората да видят как тя се вглежда в очите му. Сменил е похабената си стара черна ониформа с нова и спретната, излъскал е ботушите си и е постригал мустаците си. Пияндетата надигат халби към устните си гледайки към тяхната двойка и с ревност в грасовете се питат един друг как капитана е направил такъв улов. Певците и танцьорите стоят много ниско в социалната стълбица на Тюрай, някой със златисти коси като на Мулифи обикновено би прекарвал времето си с богат член от Асоциацията на почтените търговци, или дори със сенатор. Сега Рали има връзка с нея, макар да е само лошо капитан от градската стража. Това трябва да говори нещо за качествата му като човек, или поне так му се иска да мисли.
I spend the evening sitting in front of the fire downstairs in the tavern, sipping beer and working my way through an enormous venison pie. Salted venison rather than fresh, as it's winter, but Tanrose has a way of bringing it back to life. My mood improves. True, the rooms upstairs are full of sick people, and the pie isn't quite the same without a few yams to mash up in the gravy, but looking on the bright side, I'm feeling on firmer ground with regard to the missing Ocean Storm. Now I've cleared up the matter of the so-called mysterious disappearance of the ship's captain, at least I know where I stand. I've no idea who might have killed him after he slipped away quietly into his lover's arms, but when it comes to a murder in Twelve Seas, I can generally sort it out. Criminals round here are careless. They make mistakes. I find them out. Sometimes it takes a smart piece of thinking. Sometimes just the willingness to plod on till I find the solution. I generally get there in the end.
0Прекарвам вечерта седнал пред огъня долу в кръчмата, посръбвам биричка и методично унищожавайки един огромен дивечов пай. Осолен дивеч не пресен, защото е зима, но Танроуз знае как може да му вдъхне живот. Настроението ми се подобрява. Вярно е, че стаите гора са пълни с болни хора и паят не е съвсем същия без да има няколко батата за сосче, но гледайки от доброта страна, вече се усещам на малко по твръда почва що се отнася до липсващата Океанска буря. Сега след като изясних въпроса с така нареченото мистериозно изчезване на капитана на кораба, поне знам върху какво съм стъпил. Нямам идея кой може да го е убил след като се е замъкнал в ръцете на любовницата си, но става ли въпрос за убийство в Дванайсет морета, принципно мога да се оправя. Престъпниците тук са нехайни. Правят грешки. Пък аз ги намирам. Понякога се налага да вложа повечко мисъл. Понякога просто трябва да проявя упорство, докато намеря решението. И обикновено стигам до дъното на нещата.
Chapter Nine
0Девета глава
"Not quite. But I can feel things moving my way."
0– Не точно. Но усещам как нещата започват да се натъманяват.
"Have you raised the money yet?"
0– Събра ли вече парите?
"Cancelling it would only raise suspicions."
0– Отмяната й ще повдигне пък много подозрения.
"You're meant to be not drawing attention to the Avenging Axe. Staging the biggest card game in Twelve Seas' history might technically be seen as drawing attention."
0– Не трябва да привличаш внимание към Възмездяващата секира. Започването на най-голямата игра на карти, която някога е виждана в Дванайсет морета, технически погледнато е привличане на внимание."
Makri scoffs at this.
0Макри се хваща за това.
"In times of crisis, a man has to carry on as normal. I can't go around cancelling card games. It would be unpatriotic."
0– Във кризизисни времена човек трябва да се държи спокойно и нормално. Не мога да отменя играта на карти. Това би било непатриотично.
I get the slight feeling that things are spinning out of control, with sick people everywhere and the city's richest gamblers heading in my direction, but I force the thought away.
0Получавам усещането, че нещата почват да се смърандясват, с всичките болни навсякъде и най-богатите комарджии в града тръгнали към мен, но игнорирам.
"Of course it will. People are bound to talk about it, especially if General Acarius brings Praetor Capatius."
0– Разбира се, че ще. Ще започната да разправят за това, особено ако генерал Акарий доведе претор Капатий.
"No it won't."
0– Не, няма.
"It'll draw attention to the tavern."
0– Ще привлече внимание към кръчмата.
"Why would I do that?"
0– За чий да го правя?
I'm puzzled.
0Озадачен съм.
"Are you going to cancel the card game?" asks Makri.
0–Ще отмениш ли играта на карти? - пита Макри.
I'm not that impressed by Cicerius sending Tirini Snake Smiter to help. She's not the sort of Sorcerer you'd turn to in a crisis. I'd be happier if he sent a regiment of troops to ring the tavern. Unfortunately this might alert the Orcs to Lisutaris's illness, which might precipitate an immediate attack.
0Не съм очарован от това, че Цизерий праща Тирини Змиеубийцата на помощ. Тя не е от вида магьосници към който би се обърнал човек в криза. Щях да съм по-доволен, ако беше пратил един полк да напълни кръчмата. За съжаление, това може да разкрие на орките че Лузитания е болна, и да последва незабавна атака.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2580 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара