→I spend the evening sitting in front of the fire downstairs in the tavern, sipping beer and working my way through an enormous venison pie. Salted venison rather than fresh, as it's winter, but Tanrose has a way of bringing it back to life. My mood improves. True, the rooms upstairs are full of sick people, and the pie isn't quite the same without a few yams to mash up in the gravy, but looking on the bright side, I'm feeling on firmer ground with regard to the missing Ocean Storm. Now I've cleared up the matter of the so-called mysterious disappearance of the ship's captain, at least I know where I stand. I've no idea who might have killed him after he slipped away quietly into his lover's arms, but when it comes to a murder in Twelve Seas, I can generally sort it out. Criminals round here are careless. They make mistakes. I find them out. Sometimes it takes a smart piece of thinking. Sometimes just the willingness to plod on till I find the solution. I generally get there in the end.
0Прекарвам вечерта седнал пред огъня долу в кръчмата, посръбвам биричка и методично унищожавайки един огромен дивечов пай. Осолен дивеч не пресен, защото е зима, но Танроуз знае как може да му вдъхне живот. Настроението ми се подобрява. Вярно е, че стаите гора са пълни с болни хора и паят не е съвсем същия без да има няколко батата за сосче, но гледайки от доброта страна, вече се усещам на малко по твръда почва що се отнася до липсващата Океанска буря. Сега след като изясних въпроса с така нареченото мистериозно изчезване на капитана на кораба, поне знам върху какво съм стъпил. Нямам идея кой може да го е убил след като се е замъкнал в ръцете на любовницата си, но става ли въпрос за убийство в Дванайсет морета, принципно мога да се оправя. Престъпниците тук са нехайни. Правят грешки. Пък аз ги намирам. Понякога се налага да вложа повечко мисъл. Понякога просто трябва да проявя упорство, докато намеря решението. И обикновено стигам до дъното на нещата.