Вилорп

0– Защо да ми пука? Градът разруши семейството ми. Баща ми беше богат. Погледни ме сега.

0– Нека?

0– Това беше много отдавна. Сега орките ще превземат града. Нека, казвам аз.

0Въздъхва и се заглежда някъде в далечината за известно време.

0– Той умря скоро след това. Не беше добре когато се завърна и неможа да се възстанови в затвора. Те го убиха. След това разпитваха майка ми, но тя никога не има каза нищо.

0Майката на Танроуз се закашля, изглежда ми крехка и разтроена. В очите и проблясват сълзи.

0– Другите капитани ревнуваха, заради големите му успехи. Процесът не беше честен. Хвърлиха го в затвора, когато отказа да предаде парите.

0Както й съобщили, властите не го виждали по този начин. Капитан Максий наистина взима участие в битката при островът Бездиханния дракон, но когато се завръща в пристинището е призован да се яви в двореца, където е обвинен, че е задържал плячка собственост на краля.

0– Преди да се включат във флота на краля, кеперите имали съгласието му, че могат да запазят цялата придобита плячка. Баща ми, капитан Максий, атакувал богат Симнияския кораб в денят преди да се срещтне с ескадрата към към която е бил зачислен. Всичко което е заграбил през онзи ден е било негова собственост.

0След като прислужникът ми донася чаша вино изчаквам майката на Танроуз, за да се заемем за работа. Отнема малко време докато тя ми разкаже историята си, а в гласа и има горчилка. Тя не е простила на властите, че баща й е хвърлен в затвора.

0Майката на Танроуз е доста немощна сивокаса дама. Доживяла е до осемдесет, което си е доста за този квартал, но не изглежда като някой който ще изкара още много години с нас. Тя има един гувернант, платен от Танроуз, който ме въвежда в единствената им голяма стая, където майката на Танроуз седи на голям стол с кафяво одеяло върху краката си. Въпреки че семейството не е богато, жилещето, в което живеят не е толкова лошо колкото мнозинството от другите в по-бедните райони. То е малко, но удобно и добре украсено с малки гоблени по стените, чисти стъкла на прозорците, полираното дюшеме е покрито са покрити с дебели черги. Поглеждам от към коридора към семейното параклисче, което е светло,островът Бездиханния дракон чисто и мирише на тамян.

0Осма глава

0Не съм много далеч от мястото където живее майката на Танроуз. Мога да намина и да я поразпитам. Колебая се. Тъкмо когато се натъкнах на два трупа не съм сигурен че съм в правилното настроение, за да започна ново разследване. Но нямам време и се нуждая от пари. Въздъхвам и тръгвам към нея.

0След като напускам се чувствам унил. Прекарал съм твърде много време в решаване на проблеми в този град. С орките пред стените се чудя защо въобще ми пука. Един просяк протяга ръка докато минавам. Облечен е в парцали и му е студено. Когато зимата е сурова, просяците умират. Може би тази година те ще доживеят до пролетта. Трябва да го разпитам. Може да е видял някой да излиза от жилището. Но вместо това бързо го подминавам, обзет от внезапното чувство, че ще свърша като него, на улицата и без работа. По начинът по който тече животът ми последните години, не мога да кажа, че това е невъзможно. Настроенитето ми се влошава още докато вървя към къщи, когато минавам кръстовището на Луна и Звездния булевард виждам знак за карантина, голям черен кръст изрисуван върху бяла врата. Зимната треска започва да се разпространява.

0Оглеждам се наоколо. Не очаквам да намеря нищо и не го правя. Ако някой е взел Океанската буря от капитана, отдавна е избягал. На масата в малката кухничка има прясно изпечен хляб. Капитаншата е била умела в кухнята. Той е трябвало да се задоволи със семейния уют вместо да се мъчи да се издига в света. Чупя си парче хляб лапвам го и излизам затваряйки вратата.

0Това е потискаща гледка. Елегантността в стаята я прави още по потискаща. Жената живее в най-бедната част на града, но е полагала усилия да поддържа нещата подредени. Любовника и се връща с план да понатрупа парици, вероятно за да се изнесат на по-добро място. Скоро след това и двамата са мъртви. Общо взето планът не е бил добър.

0Стълбището е тясно, стръмно и мръсно. Качвам се до третия етаж и чукам на вратата. Няма отговор. Може да са излезли. Може да не обичат посетители. Изричам едно малко заклинание и вратата се люшва на вътре, доволно лесно. Доволен съм. Винаги се чувствам така, когато някое от малкото ми познания по магия ми се отплаща. Коридора е чист, с малка масичка и килим. Дамата на капитана е подредила добре за бедняшки квартал. Надушвам прясно изпечен хляб. Поглеждам в първата стая - празна е. Поглеждам във втората, която не е толкова празна. Там има парчета от мебели и два трупа. Един мъж, около моите години, лицето му е обветрено, вероятно от живота в морето, намушкан в гърба. И една жена, по-млада, по-скоро пълничка, облечена с рокля каквато една бедна жена купува, за да посрещне любовника си. Също намушкана, и също мъртва.

0Сребърна не е далеч. Тя е една от многото малки улички в Дванайсет морета на която високи жилищни сгради са се струпали от всяка страна, жилища, които никога не са удобни, но пък често са опасни. Хазяйте подкупвам местните власти да гледат на някъде другаде, докато те ги правят свръх високи. Всяка година това води до някакво бедствие когато някоя от тях се срине, в града тръгват протести за известно време, а после нещата продължават по старо му. Се си мисля, че един капитан би избрал по-добър район за живеене, но ако не се прибираш често това не е чак толкова лошо, въпреки че стражата или магьосниците също щяха да открият това, ако не бяха толкова смотани в разследванията.

0Дава ми адреса. Допивам пирата си и примлясквам доволно. След като разкарах глупавата възможност за магическо изчезване вече имам повече от една идея какво може да се е случило. Капитанът може и да е преговарял с Магьосническата гилдия, но той очевидно знае как може да изкара повече отколкото те са били готови да му платят. Готов съм да се обзаложа, че е получил по-добра оферта от друго място и се е скрил от погледите докато се опитва да направи сделката. Кражба и алчност. Отново съм на позната земя.

0– Тогава ми дай адреса и ще си вървя по пътя.