0Отпускам се за първи път от дълго време. Когато излизам от къпалнята, се чувствам малко по-близо до стария Траксас. Отбивам се в пекарната на Джиникса и купувам четири сладкиша, които начевам, докато вървя по пътя. Пред мен излиза улично келеме и протяга ръка. Чувствам се умерено благосклонен, отчупвам половината от едно сладкишче и му давам парчето. Той ми благодари и хуква. И тогава имам внезапен проблясък на вдъхновение. Може би това е награда от боговете за благотворителността. Или може би отмората, дошла от къпането. По-вероятно е да са сладкишите. По принцип мисля по-добре на пълен стомах.