Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

"I can't believe I'm going to talk to the dolphins," I mutter. Again."
0- Не мога да повярвам, че ще говоря с делфините - мърморя. - Отново.
I can feel the tiredness and thazis affecting me as we clamber over the black rocks. Makri goes nimbly from rock to rock but I'm not as agile as I used to be, and I have to take care not to plunge into one of the icy pools. We finally make it to the edge of the beach.
0Чувствам как умората и тазиса ме обземат, докато се качваме над черните скали. Макри подрипва от скала на скала, но аз не съм толкова пъргав, колкото бях, и трябва да внимавам да не се накисна в някой от ледените гьолчета. Най-накрая стигаме до ръба на плажа.
"You do it," says Makri. "I can't make apologies. It never comes out right."
0- Ти ще го направиш - казва Макри. - Не мога да се извинявам. Никога не става добре.
"I don't know."
0- Не знам.
"You think we have to apologise for making her cry?"
0- Мислиш ли, че трябва да се извиним, задето я разплакахме?
Makri looks troubled.
0Макри изглежда притеснена.
"She always goes to the dolphins when she's upset."
0- Тя винаги отива при делфините, когато е разстроена.
Makri nods.
0Макри кима.
"I expect he'll charge the Orcs more. Are you sure Dandelion will be here?"
0- Предполагам, че ще иска повече на орките. Сигурна ли си, че Глухарче ще бъде тук?
"It's not that reassuring that a small bribe gets us through the gate," says Makri, as we clamber over the rocks.
0- Не е особено успокояващо, че малък подкуп ни изкарва през портата - казва Макри, докато се качваме над скалите.
By this time we've reached one of the small gates in the wall. It leads through to the rocks outside the harbour. From there you can walk over to the beach. At a time of national crisis it's illegal for the gatekeeper to let anyone through, but the man on duty is a long-time resident of Twelve Seas, a man I've known all my life. I slip him a small coin and he lets us through the gate. He leers as we pass, probably imagining I'm off for some fun with a wench.
0По това време стигнахме до една от малките порти в стената. Тя води до скалите извън пристанището. От там можете да се разходите до плажа. По време на национална криза е наказуемо портиера да пусне някой, но дежурният е дългогодишен жител на Дванадесет морета, човек, когото познавам през целия си живот. Слагам му малка монета и той ни пуска през портата. Хвърля ни похотлив поглед, докато минаваме, вероятно си въобразява, че ще се забавлявам с момиче.
"Habit, I suppose. You know what Twelve Seas is like. Full of leeches."
0- По навик, предполагам. Знаеш какво е в Дванадесет морета. Пълно е с пиявици.
I'm stuck for an explanation.
0Замислям се за обяснение.
"No. Why would she? She doesn't want her bodyguard walking around intoxicated. And you might have let me try that special beer as well. What's the matter that you're so mean about everything?"
0- Не. Защо да го прави? Тя не иска телохранителя ѝ да се разхожда друсан. И може би, би ми позволил да изпробвам и тази специална бира. Какво ти става та си толкова докачлив за всичко?
"Doesn't she give you a supply of your own? For being her bodyguard?"
0- Не ти ли дава и лично на теб? За това, че си ѝ телохранител?
"You might have let me try some of the thazis Lisutaris gave you," says Makri, accusingly.
0- Можеше да ми дадеш от тазиса който ти даде Лузитания - казва Макри обвиняващо.
Makri takes out a thazis stick. She cups her hands carefully around a match as she lights it, preventing any sudden gust of wind from blowing it out. Matches are expensive items; it doesn't do to waste them. If I was any sort of Sorcerer I'd be able to light a thazis stick without a match. But I'm not and I can't. I take out a stick of my own and light it from Makri's.
0Макри изважда пръчица тазис. Тя внимателно я обгражда с ръцете си, докато пали една кибритена клечка, пазейки от внезапен порив на вятъра. Кибритените клечки са скъпи. Много внимава да не ги изгуби. Ако бях читав магьосник, щях да мога да запаля пръчица тазис без тяхна помощ. Но аз не съм и не мога. Изваждам своя пръчица и я запалвам от тази на Макри.
It's true. They did. And they gave me a handsome reward as well. Several valuable old coins, which I exchanged for a hefty purse of gurans. It was a good deal, though not one I ever talked about afterwards, not wishing the hardened inhabitants of Twelve Seas to know that I'd been accepting payment from dolphins. I'm still not convinced they can speak, though Dandelion claims she can communicate with them.
0Вярно е. Направиха го. И ми платиха щедро. Няколко ценни стари монети, които смених за тежка кесия гурани. Това беше добра сделка, макар и не такава, за която някога след това съм говорел. не ми се ще кореняци от Дванадесет морета да знаят, че приемам плащания от делфини. Все още не съм убеден, че могат да говорят, макар че Глухарче твърди, че може да общува с тях.
"Maybe. But I want that money. I want to go to the university. Anyway, the dolphins once gave us a healing stone. Saved my life."
0- Може би. Но искам тези пари. Искам да отида в университета. Както и да е, делфините веднъж ни дадоха лечебен камък. Спасиха ми живота.
Makri smiles.
0Макри се усмихва.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2578 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара