Вилорп

Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

→"I heard a bang," whispers Makri. "I found Lisutaris wandering in the corridor. I dragged her in here."
0- Чух взрив - шепне Макри. - Заварих Лузитания да се скита в коридора. Въвлякох я тук.
→"Deeziz. Enemy Sorcerer. Cast a powerful spell downstairs."
0- Диизиз. Вражи магьосник. Хвърли мощно заклинание долу.
→"Compared to you, no," says Makri. "What happened?"
0- В сравнение с теб - не - казва Макри. - Какво стана?
→"Are you confused?" I ask.
0- Объркана ли си?- питам аз.
→I walk past the bar and into the rooms beyond. Gurd's room is empty. No sign of him or Tanrose. I check the store rooms. Also empty. I hurry upstairs. I have a feeling there's something badly wrong but I can't quite put my finger on it. My office is empty and so is my bedroom. There seems to be a lot of noise outside. I hurry along to Makri's room. Makri is lying on the floor, drenched in sweat, barely conscious. Lisutaris is beside her, unconscious. I kneel down beside them. Makri opens her eyes.
0Минавам покрай бара и в стаите отзад. Стаята на Гурд е празна. Никакви следи от него или Танроуз. Проверявам складовите помещения. Също празни. Бързам на горе. Имам чувството, че има нещо нередно, но не мога категорично да кажа какво. Офисът ми е празен, както и спалнята ми. От вън идва голяма врява. Бързам към стаята на Макри. Тя лежи на пода, обляна в пот, едва осъзната. Лузитания е до нея, в безсъзнание. Коленача до тях. Макри отваря очи.
→My cards are still on the table. I flip them over: 7, 8, bishop, queen, all black. I turn over Horm the Dead's cards: four kings. It's a better hand than mine. He would have won. Of course, technically, the game hasn't finished yet. We never got round to declaring our hands. But he's no longer at the table, while I'm still here, which makes me the winner. Thraxas, number one chariot at the card table. I toss the cards in a heap then scoop all the money into my bag.
0Моите карти все още са на масата. Преглеждам ги: седмица, осмица, епископ и кралица, всички черни. Преобръщам картите на Хорм Мъртвешки: четири царя. По-добра ръка от моята. Той щеше да спечели. Разбира се, технически играта все още не е приключила. Никога не сме стигали до обявяване на ръцете си. Но той вече не е на масата, докато аз все още съм тук, което ме прави победител. Траксас, най-бързата колесница на масата с карти. Хвърлям картите на куп, след това загребвам всички пари в чантата си.
→And then it comes back in a flash. The Grand Abbot's Ale restores my memory. I'm Thraxas, private Investigator, currently engaged in a game of cards with Horm the Dead and various others. Except Horm and all the others don't seem to be here any more. The last thing I remember is Deeziz the Unseen casting a spell. I'd guess it was some powerful spell of confusion. Powerful enough to knock me out, despite my spell protection charm. I wonder if it worked on everyone else. From the way they've all wandered off, I think it has. Particularly as the card table is still loaded with money. People in Turai would have to be very confused indeed to leave money lying around in public.
0И тогава те се връщат като светкавица. Ейлът „Патриарх” възстановява спомените ми. Аз съм Траксас, частен детектив, в момента участвам в игра на карти с Хорм Мъртвешки и разни други. С изключение на Хорм и всички останали вече ги няма наоколо. Последното нещо, което си спомням, е Диизиз Невидимата, която хвърли заклинание. Предполагам, че е било някакво мощно заклинание на объркване. Достатъчно мощтно, за да ме нокаутира, въпреки талисманът ми за защита от заклинания. Чудя се дали е повлияло и на всички останали. От начина, по който всички са се разотишли, мисля че да. Основно, защото масата с карти все още е отрупана с пари. Хората в Тюрай наистина трябва да бъдат много объркани, за да оставят парите да лежат на публично място.
→Odd name for a beer. I raise it to my lips and drink it all down.
0Странно име за бира. Вдигам я на устните си и я изпивам цялата.
→I stand up, looking around me dumbly. I'm in a large room. There are tables, chairs, half-finished drinks and a lot of cards scattered around. I'm the only person in the room. There's a fire in the hearth, burning low. It's still confusing. I can't make any sense of it at all. I notice my throat is very dry. There are drinks all over the place but I'm drawn to a bottle on the table where the cards are. I pick it up and glance at the label. The Grand Abbot's Ale.
0Изправям се и се оглеждам тъпо около себе си. Аз съм в голяма стая. Има маси, столове, недовършени питиета и много карти, разпръснати наоколо. Аз съм единственият човек в стаята. В огнището има огън, който едва гори. Все още е объркващо. Изобщо не мога да го осмисля. Усещам, че гърлото ми е много сухо. Навсякъде има напитки, но ме тегли към бутилка на масата, където са картите. Вдигам я и хвърлям поглед към етикета. Тъмет ейл „Патриарх”.
→When I wake up, it's dark and I'm very confused. Not the sort of confusion that comes from indulging too freely in Gurd's fine ale, and coming round on the floor wondering what day it is. More the sort of confusion that makes me wonder who I am and what my name is.
0Когато се свестявам, е тъмно и съм много объркан. Не е объркването, което идва от това да се отдадеш прекалено свободно на хубавия ейл на Гурд и да се осовеш на пода с мисълта кой ден е днес. Друг вид объркване, което ме кара да се чудя кой съм и как се казвам.
→Chapter Twenty-Three
0Глава двадесет и трета
→With that, Deeziz the Unseen raises both arms in front of her, chants a short sentence, and there's an almighty explosion. I'm thrown backwards and crash into the wall, and pass out immediately.
0След това, Диизиз Невидимата, вдига двете си ръце пред нея, възпява кратко мантра и последва страхотна експлозия. Аз съм отхвърлен назад, блъскам се в стената и веднага сгъвам.
→"Your sorcery is useless against me. But not against Lord Rezaz's army, perhaps. So it would be better for Prince Amrag if you were not around to use it."
0- Вашата магия е безполезна срещу мен. Но може би не съвсем срещу армията на лорд Резаз. Така че ще бъде по-добре за принц Амраг, ако не сте наоколо да я използвате.
→At this moment Lisutaris once more attempts to fire a spell at Deeziz. Deeziz brushes it off quite nonchalantly.
0В този момент Лузитания още веднъж се опитва да запрати заклинание по Диизиз. Диизиз го отмята съвсем небрежно.
→"On the contrary, he and his army are about to march through your shattered northern wall."
0- Напротив, той и армията му са на път да преминат през вашата разбита северна стена.
→"Rezaz is nowhere near Turai," cries Coranius.
0- Резаз въобще не е близо до Тюрай - кресва Кориний.
→"It runs right through the city to the northern gate, where the river enters Turai. I've sent the power of the Ocean Storm along the dragon line. In around thirty seconds a wave of incredible power will flow down the river, breaking all your defences and smashing the gate. As soon as that happens, Lord Rezaz will march into Turai."
0- Протича право през града до северната порта, където реката навлиза в Тюрай. Изпратих силата на Океанската буря по драконовата линия. След около тридесет секунди вълна с невероятна сила ще се спусне по реката, разбивайки всичката вашата защита и разкъса на портата. Щом това се случи, лорд Резаз ще тръгне към Тюрай.
→"Yes," says Lisutaris.
0- Да - казва Лузитания.
→"Are you aware that this tavern stands on a dragon line?" she says.
0- Знаете ли, че тази кръчма стои на драконова линия? - казва тя.
→Deeziz tucks the Ocean Storm into her elegant little bag.
0Дийзиз прибира Океанската буря в елегантната си малка чантичка.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2650 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара