Thraxas Under Siege / Траксас под обсада

She holds out her hand.
0Тя протяга ръката си.
"I've been looking for something that belongs to me," she says. "It wasn't there. But I believe you were."
0– Търсия нещо, което ми принадлежи – казва тя. - Не беше там. Но вярвам, че ти си бил.
She gazes first at me, then at Makri. There's a peculiar deadness to Sarin's eyes which is slightly unsettling.
0Поглежда първо мен, а после и Макри. В сякаш безжизнените й очи има нещо много обезпокоително.
"And yet I never seem to get arrested," says Sarin.
0– До сега никога не са ме арестували за това – отвръща Сарина.
"Don't you know it's illegal to carry a crossbow in the city?"
0– Не знаеш ли, че е незаконно да носиш арбалет в града?
Sarin's a tall woman, with her dark hair cropped short, which is very unusual in Turai. Unlike almost every other woman in the city, from the market workers to the senators' wives, she wears no make-up of any kind, and her man's tunic is plain and undecorated. For some reason she has a liking for earrings, and there must be at least eight silver rings pierced through each of her ears. She wears a short, curved sword at her hip, and she's pointing a small crossbow at my heart.
0Сарина е висока жена с черно късо подстригана коса, което е доста необичайно за Тюрай. За разлика от почти всяка друга жена в града, от продавачките на пазара до сенторските съпруги, тя не носи никакъв грим и мъжката й туника е без капка украса. По някаква причина обаче тя изпитва влечение към обици и трябва да има поне по осем сребърни халки пронизали ушите й. На бедрото й виси къс извит меч и насочва малкият си арбалет към сърцето ми.
"No one is about to kill me."
0– Никой няма да ме убие.
Sarin regards us with her cold eyes.
0Сарина ни хвърля един смразавящ поглед.
"Makri. Wait till I know why she came here before you kill her."
0– Макри. Изчакай да разбера защо е тук преди да я убиеш.
"Does your locking spell ever keep anyone out?" demands Makri, and raises her axe. I get myself in between them.
0– Твоето заключващо заклинание някога успявало ли е да задържи някой отвън? - пита Макри и надига брадвата си. Заставам между тях.
Makri isn't far behind me as I burst into my office, though she's taken a diversion to pick up her axe. My sword is in my hand, ready for action. The outside door is open, and Sarin the Merciless is standing by the couch, looking down at the still-sleeping Hanama.
0Макри не е много назад когато нахлувам в кабинета си, макар че е отскочила да си вземе брадвата. Измъкнал съм меча си готов за действие. Външната врата е отворена и Сарина Безпощадната стои до дивана ми гледайки към все още спящата Ханама.
"Sarin's here," I mutter, and head for the stairs.
0– Сарина е тук – смотолявям аз и хуквам към стълбите.
I make it to the Avenging Axe in record time, pulling up outside the front door and leaping from the wagon like a hungry dragon going after a plump sheep. The first person I run into is Makri, carrying a tray of tankards.
0Пристигам до Възмездяващата секира за рекордно време, дръпвайки пред самата входна врата изскачайки от файтона, като гладен дракон след тлъста овца. Първият човек на който попадам вътре всъщност е Макри, носеща табла с халби.
Chapter Twelve
0Глава Дванадесета
"Out of the way, dogs!" I scream, as a tutor with three children fails to cross the road quickly enough. I thunder on. At this moment the head of the Turanian Sorcerers Guild is lying sick in my bed, and one of the most deadly killers ever seen in Turai is heading towards the Avenging Axe.
0– Разкарайте се от пътя ми псета! - Крещя аз, тъй като възпитател с три деца не успяват да се изтеглят достатъчно бързо от пътя ми. Трещя нататък. В този момент главата на Тюрайската Магьосническата гилдия лежи болна в леглото ми и един от най-опасните убийци стъпвали някога в Тюрай се е насочил към Възмездяващата секира.
Minutes later I'm at the reins, thundering through the narrow streets of Pashish towards Twelve Seas. I turn into Moon and Stars Boulevard and head south, scattering pedestrians as I go.
0Минути по-късно вече плющя с юздите, трополейки по тесните улички на Пашиш в посока Дванайсет морета. Завивам на „Луна” и Звездният булевърд и се насочвам на юг, пръскайки пешеходците по пътя си като пилци.
I'm impressed. He really is going up in the world.
0Впечатлен съм. Той наистина се е завърнал в елита.
"Issued to all Sorcerers in wartime," explains Astrath.
0– Раздават ги на всички магьосници по време на война – обяснява Астрат.
"You have a carriage?"
0– Имаш файтон?
I'm surprised.
0Изненадан съм.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 31 октомври 2017 (2583 дни)
Дейност:
3110 версии на превод с общ рейтинг 50
14 коментара