Вилорп

0– Не ме е страх от нищо – твърди ми Макри.

0– Страх те е да не се разболееш?

0– А, нищо – промърморва.

0Изглежда на Макри й е неудобно.

0– За какво става дума?

0– Чудесно съм – заявява тя.

0– Добре ли си?

0Спрях и огледах подозрително Макри. Да не би да я беше хванала треската?

0– Не можеш да ме изчакаш дори да умра. Вероятно с нетърпение очакваш това.

0– Ще млъкнеш ли? Кога съм те оставял да умреш?

0– Е, очевидно е че да лежа в канавката или ти да се грижиш за мен ще е едно и също. Най-вероятно дори няма да ми дадеш отвара, а просто ще се напиеш и ще забравиш за мен. Не се безпокой за Макри, тя е орк с остри уши, може просто да прихване болестта и да умре, и на никой няма да му пука за това.

0– Как успя да намесиш канавките в това? Кой каза нещо, че ще заумираш в канавка?

0Почвам да й се ядосвам.

0– Така значи – подпалва Макри, като постепенно повишава глас. - Ще прекараш безкрайно много врем бършйки челото на някой важен, но става ли въпрос за мен, жената без която щеше да си мъртав и погребан много отдавна, ти просто ще ме изоставиш да умра в канавката?

0– Тя е ръководител на Магьосническата гилдия.

0– Какво значи, ц? За Лузитания го правиш.

0– Ц.

0– Ще ми изтриеш ли челото?

0Правим още няколко крачки и Макри отново спира.

0– Така бива.