→Back when Makri was training a young Elf to fight on Avula, she once explained to me two different modes of combat she'd learned in the gladiator pits. One, the Way of the Gaxeen, seemed to involve being as insanely aggressive as possible and hacking your opponent to death no matter what the cost. The other, the Way of Sarazu, was more contemplative. Something to do with being at one with the water and the sky. I never quite understood it. It seemed like an overcomplicated way of thinking about fighting, though as the end result was killing your opponent, and Makri is always very good at that, I'm not going to criticise her for it. As she confronts Marizaz, I'd say there is more Sarazu going on than Gaxeen. She doesn't charge in aggressively; in fact they don't engage at all at first, but circle round each other warily looking for an opening. Finally Makri halts, and stands quite motionless, her eyes fixed on her opponent, her swords raised, not moving a muscle. Marizaz does the same. Makri withdraws her twin swords, holding one above her head with the point facing her opponent, and the other in front of her body, slanted sideways. It's an unusual posture, not one I've ever seen before. Marizaz does something similar, and stands in front of her as solidly as an oak tree.
0Навремето, когато Макри тренираше младия елф за да се бие на сторов Авула тя ми обясни за два различни метода за бой, които беше научила в гладиаторските ями. Единия, Пътят на Гаксин, изглежда се стоеше в това да си възможно най-агресивен и да опиташ да накълцаш опонента си на парчета независимо от цената. Другият, Пътят на Саразу, беше по съзерцателен. Нещо от рода на това че се идно цяло с водата и небето. Никога не съм го разбирал напълно. Изглежда ми като твърде сложен начин да мислиш за боя, макар че крайната ти цел е пак убиването на противника ти, а Макри винаги е била много добра в това, затова и не смятам да критикувам методите й. Докато се изправя срещу Маризаз, ми се струва че в нея има повече Саразу отколкото Гаксин. Тя не се нахвърля агресивно, всъщност никой от тях не предприема атака, само се обикалят един друг дебнейки разкритие. Накрая Макри спира и застава неподвижно, очите й са се впили в противника й, мечовете й се надигат без да е мръднала и мускулче. Маризаз прави същото. Макри раздалечава своите мечове близнаци, застава с рамо към противника и вдига единия от тях над главата си с връх насочен към него, а другия изпъва пред себе си, като леко пренася тежестта на задния си крак, плъзгайки другия напред. Това е странан поза за бой, до сега не съм виждал такава. Маризаз заема подобна поза и остава стабилно пред нея, като двеста годищен дъб.
