→"All day since this morning. I thought: Maybe now I don't want to be a garbage collector any more. It used to be Tom and me had fun with a kind of game. You got to do that. Garbage is bad. But if you work at it you can make a game. Tom and me did that. We watched people's garbage. We saw what kind they had. Steak bones in rich houses, lettuce and orange peel in poor ones. Sure it's silly, but a guy's got to make his work as good as he can and worth while or why in hell do it? And you're your own boss, in a way, on a truck. You get out early in the morning and it's an outdoor job, anyway; you see the sun come up and you see the town get up, and that's not bad at all. But now, today, all of a sudden it's not the kind of job for me any more."
0— Цял ден от сутринта. Мисля, че вече не искам да бъда боклукчия. Преди двамата с Том намирахме начин да се забавляваме, като играехме един вид игра. Човек има нужда от нещо такова. Боклукът е гаден, но ако се опиташ, можеш да го обърнеш на игра. Двамата с Том си я измислихме. Опитвахме се да познаем по боклука, що за хора го бяха изхвърлили. Оглозгани кокали в боклука на богатите къщи, салата и портокалови обелки в бедните. Глупава игра, вярно, но човек трябва да се опитва да извлича най-доброто от работата си, иначе защо изобщо да се занимава с нея? А и докато сме навън с камиона, в известен смисъл сами сме си началници. Вярно, ставаме рано, но така можем да излезем рано навън и да гледаме как слънцето изгрява, което не е никак лошо. Но днес, сега, тази работа изведнъж вече не ми се струва подходяща за мене.