yana_lefterova

The 100 - Day 21 / Стоте - Ден 21

→After his calls for help went unheeded, Wells had carried Asher to the infirmary tent, where they stored the medical supplies they’d salvaged from the fire. But it was no use. By the time Wells began frantically digging for bandages, Asher was already gone.
0След като зовът му за помощ беше пренебрегнат, Уелс пренесе Ашър в болничната палатка, къде и бяха складирали лекарствата, който бяха успели да спасят от пожара. По времето когато Уелс започна трескаво да търси превръзки, Ашър вече беше мъртъв.
→But hallucinations didn’t shoot arrows.
0Но халюцинациите не стреляха по хората.
→It had all happened so quickly. Wells hadn’t realized anything was wrong until Asher fell to the ground, gagging as he swiped desperately at the arrow lodged in his throat. That’s when Wells spun around—and saw them. Silhouetted against the setting sun, the strangers looked more like demons than humans. Wells had blinked, half expecting the figures to vanish. There was no way they were real.
0Всичко се случи толкова бързо. Уелс не осъзна, че нещо не е наред, докато Ашър не падна на земята, давейки се и ръкомахайки към стрелата забита в гърлото му. Тогава Уелс се извърна и ги видя. Очертания на фигури на фона на залязващото слънце, странно изглеждащи - повече приличаха на демони от колкото на хора. Уелс примигна с надеждата фигурите да изчезнат. Нямаше как да са истински.
→Some people had never left.
0Някой хора никога не я бяха напускали.
→They had been sent to Earth as living test subjects, the first people to set foot on the planet in three hundred years. But they were mistaken.
0Те бяха пратени на Земята, като живи тестови обекти, като първите хора стъпвали на планетата от триста години насам. Но грешаха.
→Wells’s eyes flashed involuntarily to Asher’s neck, to the ragged wound where the arrow had pierced his throat. It’d been two days since Asher died, two days since the mysterious figures materialized on the ridge, upending everything the Colonists had ever been told, everything they thought they knew.
0Очите на Уелс се стрелнаха неволно към врата на Ашър, там където стрелата го беше уцелила. Бяха изминали два дни от смъртта на Ашър, два дни, от материализирането на мистериозните фигури на хребета, разбивайки на пух и прах всичко в което колонистите някога бяха вярвали, всичко което някога си мислеха, че знаят.
→“Are we sure he’s really dead?” Molly whispered, edging back from the deep hole, as if worried it might swallow her up as well. She was only thirteen but looked younger. At least, she’d used to. Wells remembered helping her after the crash, when tears and ash had streaked her round cheeks. Now the girl’s face was thin, almost gaunt, and there was a cut on her forehead that didn’t look like it’d been properly cleaned.
0- Сигурни ли сме, че е мъртъв? - прошепна Моли, отдръпвайки се от ръба на дупката, сякаш уплашена, че може да погълне и нея. Тя беше само на тринадесет години, но изглеждаше по-малка. Поне до скоро. Уелс помнеше, че и помогна след като корабът им катастрофира, тогава закръглените и бузи бяха белязани от ивици сълзи и пепел. Сега лицето на момичето беше слабо, почти мършаво и на челото и имаше прорезна рана, която не изглеждаше
правилно почистена.
→The comforting crackle of the fire was conspicuously absent. They’d run out of firewood last night, and no one had been willing to venture out for more. Wells would’ve gone himself, but he’d been busy digging the grave. No one had volunteered for that job either, except for a tall, quiet Arcadian boy named Eric.
0Отсъстваше утешителното пукане на огъня. Дървата им свършиха предната нощ и никой не искаше да отиде за още. Уелс щеше сам да отиде, но беше зает с копаенето на гроба. Никой не искаше да свърши и тази работа, освен едно мълчаливо момче от Аркадия на име Ерик.
→No one wanted to stand with their backs to the trees either. Since the attack, a creaking branch had become enough to make the anxious survivors jump. And so, the nearly one hundred people who’d gathered to say good-bye to Asher stood in a tightly packed semicircle, their eyes darting between the corpse on the ground and the shadows in the forest.
0Също така никой не желаеше да застане и с гръб към дърветата. След атаката, дори и пречупването на някоя клонка, беше достатъчно да предизвика смут в изнервените оцелели. Приблизително сто човека се бяха събрали за да се сбогуват за последно с Ашър, прилепени един до друг в кръг и с очи постоянно местейки от трупа към сенките в гората.
→CHAPTER 1
Wells
0ГЛАВА 1
Уелс
→No one wanted to stand near the grave. Although four of their own were already buried in the makeshift cemetery, the rest of the hundred were still disturbed by the idea of lowering a body into the ground.
0Никой не желаеше да застане близо до гроба. Независимо, че вече четирима от техните бяха погребани в импровизирани гробове, останалите от Стоте все още се смущаваха от идеята да заровиш тяло в земята.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 24 април 2019 (1829 дни)
Дейност:
11 версии на превод с общ рейтинг 0