→Cholera, or example, was unknown in America until large numbers of Irish immigrants arrived in the nineteenth century, and cholera outbreaks in New York and Philadelphia went largely through Irish neighborhoods.1 People who did not want to live near Irish immigrants, as a result of diseases, violence and other social pathology rampant in the Irish communities of that era, cannot be automatically dismissed as blinded by prejudice or deceived by stereotypes.o Strenuous efforts, especially by the Catholic Church, to change the behavior patterns within Irish American communities,2 suggest that it was not all a matter of other people’s “perceptions” or “stereotypes.” Moreover, these efforts within Irish American communities ultimately paid off, as barriers against the Irish, epitomized by employers’ signs that said “No Irish Need Apply,” faded away over the generations.
0Холерата, например, била непозната в Америка, докато през 19-ти век не пристигат голям брой ирландски имигранти. Огнищата на холера в Ню Йорк и Филаделфия минавали предимно през ирлански квартали. Хората, които не желаели да живеят близо до ирландски имигранти, заради болести, насилие и други социални склонности преобладаващи в ирландските общности от този период, не могат автоматично да бъдат отхвърлени като заслепени от предразсъдъци или подведени от стереотипи. Упоритите усилия, предимно от Католическата Църква, за промяна в поведенческите модели сред ирландско-американските общности, предполагат, че не всички те се дължали на чуждите "възприятия" или "стереотипи". Още повече, че в края на краищата тези усилия се отплатили, тъй като ограниченията спрямо Ирландците, изразявани чрез работодателски знаци от рода на "Ирландци да не кандидатстват", изчезнали за няколко поколения.
