dimitrovw

Au sujet de la dictature / Относно диктатурата

→Quoi qu’il en soit, l’État dictatorial installé se résume en une divi-sion simple de l’organisation d’un peuple un homme, d’une part, as-sume toutes les fonctions supérieures de l’esprit : il se charge du « bonheur », de l’« ordre », de l’« avenir », de la « puissance », du « prestige » du corps national ; toutes choses en vue desquelles l’unité, l’autorité, la continuité du pouvoir sont, sans doute, nécessaires. Il se réserve d’agir directement dans tous les domaines, et de décider souve-rainement en toute matière. D’autre part, le reste des individus seront réduits à la condition d’instruments ou de matière de cette action, quelle que soit leur valeur et leur compétence personnelle. Ce matériel humain, convenablement différencié, sera chargé de l’ensemble des « automatismes ».

0Каквато и да е, установената диктаторската държава се обобщава като просто разделение

→Le dictateur demeure enfin seul possesseur de la plénitude de l’action. Il absorbe toutes les valeurs dans la sienne, réduit aux siennes toutes les vues. Il fait des autres individus des instruments de sa pen-sée, qu’il entend qu’on croie la plus juste et la plus perspicace, puisqu’elle s’est montrée la plus audacieuse et la plus heureuse dans le moment du trouble et de l’égarement public. Il a bousculé le régime impuissant ou décomposé, chassé les hommes indignes ou incapables ; avec eux, les lois ou les coutumes qui produisaient l’incohérence, les lenteurs, les problèmes inutiles, énervaient les ressorts de l’État. Parmi ces choses dissipées, la liberté. Beaucoup se résignent aisément à cette perte. Il faut avouer que la liberté est la plus difficile des épreuves que l’on puisse proposer à un peuple. Savoir être libres n’est pas également donné à tous les hommes et à toutes les nations, et il ne serait pas im-possible de les classer selon ce savoir. Davantage la liberté dans notre temps n’est, et ne peut être, pour la plupart des individus, qu’apparence. Jamais l’État le plus libéral par l’essence et les affirma-tions, n’a plus étroitement saisi, défini, borné, scruté, façonné, enregis-tré les vies. Davantage : jamais le système général de l’existence n’a pesé si fortement sur les hommes, les réduisant par des horaires, par la puissance des moyens physiques que l’on fait agir sur leurs sens, par la hâte exigée, par l’imitation imposée, par l’abus de la « série », etc., à l’état de produits d’une certaine organisation qui tend à les rendre aus-si semblables que possible jusque dans leurs goûts et dans leurs diver-tissements. Nous sommes des esclaves d’un fonctionnement dont les gênes ne cessent de croître, grâce aux moyens que nous nous créons d’agir de plus en plus largement sur les milieux communs de la vie. L’amateur de vitesse gêne l’amateur de vitesse ; et il en est ainsi des amateurs d’ondes entre eux, des amateurs de plages ou de montagne. Si l’on joint à ces contraintes, nées des interférences de nos plaisirs, celles qu’imposent au plus grand nombre les disciplines modernes du travail, on trouvera que la dictature ne fait qu’achever le système de pressions et de liaisons dont les modernes, dans les pays politiquement les plus libres, sont les victimes, plus ou moins conscientes.

0Накрая диктаторът единствен поема контрол над множеството действия. Неговите ценности поглъщат всички останали, а неговите мнения се превръщат във всеобщите такива. Той превръща останалите индивиди в инструменти на своя замисъл и очаква последния да бъде възприет като най-справедлив и най-прозорлив, тъй като се е показал като най-решителен и най-удовлетворяващ за разсеяната публика в момента на трудност. Той е свалил безсилния и разпаднал се режим и е прогонил недостойните и неспособните, а с тях и законите и обичаите водещи до непоследователност, забавянията, и ненужни проблеми, които са опънали пружините на държавата. Към тези отвличащи вниманието неща е и свободата. Много се примиряват лесно с тази загуба. Трябва да си признаем, че свободата е сред най-трудните изпитания, пред които може да се изправи една нация. Да си свободен не е предадено еднакво на всички хора и нации, и не би било невъзможно да ги класираме по това им умение. Преди всичко, за повечето индивиди свободата в днешно време не е, и не може да бъде, нищо повече от едно явление. Никога преди най-либералната по произход и убеждение държава не е държала, определяла, ограничавала, следяла, оформяла и записвала животите толкова изкъсо. В допълнение: никога цялостната система за съществуване не е натежавала толкова силно на хората и не ги е определяла по часовете, по състоянието физическата им сила, която влияе на възприятията им, по бързина, която се изисква, по следването на наложения пример за подражание, по злоупотребата на "елементите", и т.н., до състоянието на продукти на определена организация, която цели да ги направи колкото се може по-еднакви, чак до вкусовете и развлеченията им. Ние сме роби на една система, чиито проблеми непрестанно нарастват, благодарение на начините, които самите ние създаваме за да повлияваме все повече и повече върху обществените среди на живота. Любителят на скоростта пречи на любителя на скоростта; измежду тях има, също така, и любители на вълните, любители на плажовете или на планините. Ако прибавим към тези ограничения, родени от намесата в развлеченията ни, тези, които налагат в огомно количество модерните дисциплини на работа, ще открием, че диктатурата само довършва системата на натиски и задължения, от които модерните , в политически най-либералните държави, горе долу осъзнават, че са жертви.

→En vérité, ce doit être une jouissance extraordinaire (comme c’est pour l’observateur un spectacle prodigieusement captivant) que de joindre la puissance avec la pensée, de faire exécuter par un peuple ce que l’on a conçu à l’écart ; et parfois de modifier à soi seul, et pour une longue durée, le caractère d’une nation – comme le fit jadis le plus profond des dictateurs – CROMWELL, monstre et merveille aux yeux de Pascal et de Bossuet, qui transforma l’âme énergique de l’Angleterre.

0Всъщност, това трябва да бъде една необикновена радост (както един възхитителен спектакъл пленява наблюдателя), да слееш властта с мисълта, да накараш един народ да направи това, което се е родило в пропастта; и понякога да промени както самия себе си, така и характера на една нация в по-дългосрочен план - както прави преди много време най-забележиделния диктатор - КРОМУЕЛ, чудовище и чудо в очите на Паскал и на Босуе, което трансформира енергичната душа на Англия.

→Comme la faim engendre la vision de mets succulents, et la soif celle de breuvages délicieux, ainsi dans l’attente anxieuse d’une crise, le danger pressenti excite le besoin de voir agir et de comprendre les actes du pouvoir, et développe chez la plupart l’image d’une action puissante, prompte, résolue, délivrée de tous les obstacles de conven-tion et de toutes les résistances passives. Cette action ne peut apparte-nir qu’à un seul. Ce n’est que dans une tête seule que la vision nette de la fin et des moyens, les transformations des notions en décisions, la coordination la plus complète se peuvent produire. Il y a une sorte de simultanéité et de réciprocité des facteurs du jugement et une sorte de force décisive dans les résolutions, qui ne se trouvent jamais dans la pluralité délibérante. Si donc la dictature est instituée, si l’Unique prend le pouvoir, la conduite des affaires publiques portera toutes les marques de la volonté concentrée et réfléchie, et le style, d’une certaine personne sera empreint dans tous les actes du gouvernement, cepen-dant que l’État, sans visage et sans accent, ne se manifeste que comme une entité inhumaine, une émanation abstraite, d’origine statistique ou traditionnelle, qui procède soit par routine, soit par tâtonnements infi-nis.

0Както гладът ражда образа на пищни ястия, а жаждата - на вкусни напитки, така и в неспокойното очакване на една криза предчувствието за опасност подсилва нуждата от реакция и от разбиране на ходовете на властта. При повечето хора това развива усещането за едно мощно, прямо, решително действие подтикнато от всички препятствия от страна на статуквото и всяка непряка съпротива. Това дело може да бъде само на един човек. Ясната представа за края и средствата,за промените на идеи и решения, за най-съвършената координация, може да се роди само в една единствена глава. Има един вид едновременност и взаимност на факторите за преценка, и един вид определяща сила в решенията, които никога не са взети от мнозинството. Ако в такъв случай се установи диктатура, ако 'избраният' поеме властта, то управлението на публичните дейности ще носи всички белези на съсредоточената и обмислена воля и стилът на една определена личност ще остави отпечатък върху всички действия на правителството, въпреки че безликата и няма държава се представя единствено като нехуманна единица, абстрактна еманация с традиционален или статистически произход, която процедира или рутинно, или чрез безкрайния метод "проба-греша".

→1938

01938

→C’est alors que se forme inévitablement, dans les esprits, l’idée du contraire de ce qui est – l’idée complémentaire de la dispersion, de la confusion, de l’indécision... Ce contraire est nécessairement quelqu’un. Ce quelqu’un germe en tous.

0И така в съзнанията неизбежно се заражда противоположна на действителността идея, която допълва разединението, объркването и нерешителността... Тази противоположна идея непременно е някой, а този някой се заражда във всички.

→Or, il arrive parfois et partout que les circonstances fassent craindre pour l’existence de la machine ou de l’organisme dont il s’agit. Des vices de construction, des erreurs de conduite, des événements aux-quels il n’était pas fait pour résister, troublent son ordre, compromet-tent les biens ou les vices des hommes qui en sont les éléments. Ils constatent que rien ne va et que rien ne se fait ; que le danger s’accroît, que l’impression d’impuissance, de ruine imminente s’impose et se fortifie : chacun se sent enfin sur un navire en perdition...

0Понякога и навсякъде се случва обстоятелствата да предизвикват страх за съществуването на определен апарат или организацията. Недостатъци в изграждането, грешки при управлението, събития, на които не може да устои, и които разклащат реда или компрометират ключовите за организма личности. Те констатират, че нищо не върви и нищо не се прави; че опасността нараства, че впечатлението за безсилие, за неминуемо падение се налага и засилва: накрая всеки се чувства сякаш е на борда на потъващ кораб.

→Les images valent ce qu’elles valent (mais comment penser sans de tels moyens ?). Les unes et les autres introduisent des idées d’ordre et de désordre, de bon ou de mauvais fonctionnement, et donc, nous permettent de juger et de critiquer tantôt la structure du mécanisme supposé ; tantôt la personne (ou les personnes) qui paraissent le sur-veiller ou le conduire. (Ici peuvent s’insinuer de grandes illusions sur la portée et la réalité du pouvoir politique – sur le pouvoir du Pouvoir, lequel semble toujours d’autant plus grand et plus certain que l’on en est plus éloigné.)

0Образите са това, което са (но как да мислим без такива средства?). И едните и другите представят идеи за порядък и безпорядък, за добро и за лошо функциониране, и така понякога ни позволяват да преценяваме и критикуваме както структурата на предполагаемия механизъм, така и човекът (или хората), който привидно я ръководи. (Тук могат да се вмъкнат големи илюзии за обсега и действителността на политическата власт - колкото по далеч е някой от силата на Властта, толкова по голяма и сигурна му изглежда тя. Винаги.)

→Toute politique, même la plus grossière, implique quelque idée de l’homme et quelque idée d’une société. On ne peut concevoir une so-ciété – sa durée, sa cohésion, ses défenses contre les causes externes ou internes qui tendent à la corrompre – qu’au moyen de figures emprun-tées à la connaissance que nous avons de systèmes matériels ou d’êtres vivants, et de leur fonctionnement. On use plus ou moins consciem-ment de la notion plus ou moins savante que l’on a de machines ou d’organismes qui sont, les uns et les autres, des assemblages com-plexes auxquels nous donnons ou supposons une fin. On parlait du char ou du vaisseau de l’État ; on parle de leviers, de forces, de rouages ; ou bien d’action, de coordination, de périls, de remèdes, de croissance ou de décadence, pour parler de certaines liaisons et de cer-tains événements qui dépendent d’un nombre immense d’hommes.

0Всяка политика, дори и най-грубата, включва някои идеи за човека и обществото. Можем да си представим едно общество - продължителността му, единството му, защитните му механизми срещу външни и вътрешни процеси склонни да го корумпират - единствено благодарение на познанията ни относно материалните системи или живите същества и начина, по който функционират. Горе-долу подсъзнателно сме приели донякъде умната идея, че разполагаме с машини или организации, които са, и едните и другите, комплексни, и на които слагаме или предвиждаме края. Говореше се за държавен танк или плавателен съд; сега се говори за средства за натиск, за войски, за задвижващи колела; или пък за акция, за координация, за опасности, за мерки, за растеж или за опадък, когато се описват определени отношения и събития, които зависят от огромен брой хора.

Резюме

Пол:: мъж
Роден език:: български
С нас:: с 01 февруари 2020 (1859 дни)
Дейност:: 166 версии на превод с общ рейтинг 3
14 коментара