0Докато мъжът минаваше през закрепената с колове ограда, Елиза изтича развълнувано по граничещата със здравец пътека водеща до задната част на къщата. Тя се върна носейки голяма червена саксия. Ръкавиците бяха забравени. Тя коленичи на земята до леглото за разсаждане и изрови с пръсти пясъчната почва, като я прехвърли в новата саксия. След това взе малката купчинка кълнове, които беше подготвила. Със силните си пръсти тя ги притисна към пясъка и наби с кокалчета почвата около тях. Мъжът стоеше над нея. - Ще ти кажа какво да направиш, - каза тя, - Запомни го, за да можеш да го кажеш на дамата.