Sheba

Проданная невеста.Наследник корпорации / Продадена невеста.Наследникът на корпорацията

→Господи, неужели это все, что от него осталось? Я не могла в это поверить, в груди что-то скручивало от спазмов. От крупного мужчины, влиятельного и опасного — и горсть пепла, которая умещается в небольшой коробке?

— Куда мы? — спросила я, когда пикап рванул по улице.

— Мы должны съездить к Нику, — хрипло ответил Зверь. — К его сыну.

— Ты не сказал ему?

— Не успел… — с сожалением признал он.

Ник жил в симпатичной высотке. Закрытая территория, элитные соседи. Для парня, который в детстве искал еду на помойке — очень неплохо. Приемный отец отлично о нем позаботился. Руслан подобрал его, когда пацан оказался на улице после того, как детский дом для детей с особенностями закрылся. Ник не умел говорить, читать, писать, не помнил родителей, и долго голодал, пока не прибился к «Авалону». Руслан подобрал его и дал будущее. И не просто будущее, а жизнь. По правде говоря, глухонемой ребенок на улицах мегаполиса был обречен.

Приемного отца Ник боготворил.

Я не знала, как он отреагирует на весть о его смерти.
0Господи, това ли е всичко, което е останало от него? Не можех да повярвам, гърдите ми се стягаха от спазми. От големият,мощен, опасен човек- само шепа пепел, която се побира в малка кутия?

Къде отиваме? -попитах аз, докато пикапът летеше по улицата.

- Трябва да отидем при Ник - отговори дрезгаво Звярът.

-Още ли не си му казал?

-Нямах време", призна със съжаление той.

Ник живееше на доста висок етаж. Затворена територия, елитни съседи. За човек, който като дете е търсил храна по боклуците, това съвсем не е лошо. Осиновителят му се грижел много добре за него. Руслан го е прибрал, когато момчето било на улицата, след като сиропиталището за деца със специални нужди било затворено. Ник не можеше да говори, но сега четеше и пишеше, не помнеше родителите си и дълго е гладувал, преди Авалон. Руслан му дал бъдеще. И не само бъдещето, но и живот. В интерес на истината едно глухонямо дете по улиците на мегаполиса беше обречено.

Ник боготвори осиновителя си.

Не знаех как ще реагира на новината за смъртта му.
→— Не надо так… — попросила я.

Опекун сделал это специально. Именно в этот момент и сюда велел доставить вещи — как обещал по телефону раньше, но праха в списке не было. Он хотел выбить нас из колеи снова. Именно тогда, когда буду принимать наследство.

Я бережно положила урну обратно в коробку.

— Он вынужден прятаться и понимает, что я захвачу офис, — тяжело дыша, сказал Зверь, остановившись. — Он сделал это, чтобы отомстить. Идем.

— Куда? — не поняла я.

— Нужно съездить кое-куда.

Я вцепилась в коробку. Ее я здесь не оставлю. Зверь подхватил ее, чтобы я не таскала, и направился к выходу. Коробку зашвырнул на заднее сиденье пикапа, словно никакого отношения к нему эти вещи не имели. И прах брата тоже? Мне было обидно и больно.

— Садись назад, — велел Зверь.

Я села рядом с коробкой.
0-Недей прави така",- аз го помолих.

Именно за това от настойникът на Корина е изпратена урната.Нарочно. Той е наредил да бъде доставена - както беше обещал по телефона преди, макар да не беше казал нищо за пепелта.Искаше отново да ни разстрои и създаде паника. Точно кога ще вляза във владение на наследството.

Внимателно сложих урната обратно в кутията.

- Той е принуден да се крие и осъзнава, че аз ще поема офиса - каза Звяра, дишайки тежко, като спря безцелно да крачи най-накрая . -Той го направи, за да си отмъсти. Да вървим.

-Къде? - Пак не разбрах.

-Трябва да отидем на едно място.

Грабнах кутията. Няма да я оставя тук. Звярът я вдигна, за да не я влача, и се отправи към изхода. Той хвърли кутията на задната седалка на пикапа, сякаш тези неща нямаха нищо общо с него. И прахът на брат му също? Бях наранена и ми беше много обидно .

— Седни — нареди Звярът.

Седнах до кутията.
→Глава 10

Теперь и он пытался это осмыслить. Меня начала бить дрожь, пока я пыталась примириться с тем, что вижу.

— Тварь! — зарычал Зверь, и в ярости сбил урну со стола.

Я вздрогнула.

— Что ты делаешь! — я боялась подняться, и увидеть, что прах рассыпался, но урна даже не открылась.

Пока я торопливо поднимала ее и проверяла целостность, Зверь ходил по офису, выплевывая ругательства. Если бы опекун Коринны появился перед ним, уверена, Кирилл сразу бы ввязался в драку и зубами перегрыз бы тому глотку.

Я не могла оторвать взгляд от лакированного дерева. Меня охватило странное чувство: страх, обида за то, что он так поступил с прахом брата, в горле стояли горькие слезы.
0Глава 10

Чак сега се усети,когато започнах да треперя, докато се опитвах да се примиря с това, което виждах.

-Гадна твар-! Звярът изръмжа и в яростта си събори урната от масата.

Изтръпнах.

-Какво правиш? -Страхувах се да стана и да видя, че пепелта се е разсипала, но урната дори не се отвори.

Докато набързо я вдигах и проверявах целостта й, Звярът обикаляше офиса, плюейки ругатни. Ако пред него се беше появил настойникът на Корин, сигурен съм, че Кирил веднага щеше да се сбие с него и да му прегризе гърлото със зъби.

Не можех да откъсна очи от лакираното дърво. Странно чувство ме обзе: обида и негодувание, че причини това на праха на брат си, горчиви сълзи напираха в гърлото ми.

→По моему лицу Кирилл догадался, что пошло что-то не так.

— Выйдете, — велел он. — Никого из здания не выпускать. Начинайте менять охрану и службу безопасности, корпорация Девина теперь наша. Уступать я не собираюсь.

Когда мы остались одни, я прошептала:

— Они не имели права. Не имели права кремировать его без нашего согласия.

Зверь подошел и развернул смятую записку. Пока он читал, я пялилась на шкатулку… И тут до меня дошло, что это, блядь, такое.

— Зверь… — прошептала я, и вытащила ее.

Красивая, из лакированного черного дерева. Она была вертикальной и высокой, поэтому показалась сначала странной.

Урна с прахом.

— Зверь, — растерянно прошептала я. — Это… это прах.
0От лицето ми Кирил предположи, че нещо се е объркало.

— Излезте — нареди той. -Не пускайте никого от сградата. Започвайте да подменяте охраната за сигурност,защото корпорация "Девин" вече е наша. Няма да я отстъпя.

Когато останахме сами, прошепнах:

- Те нямаха право да го кремират без нашето съгласие.

Звярът се приближи и разгъна смачканата бележка. Докато четеше, аз се взирах в кутията... И тогава ми просветна какво, по дяволите, е това.

- Звяр - прошепнах аз и я измъкнах.

Красив, лакиран абанос. Беше изправена и висока, така че в началото изглеждаше странно.

Урна с пепел.

— Звяр — прошепнах объркано.- Това е прахът му.
→Свидетельство о смерти. Отчет о вскрытии. Записка.

Надеялась, что она от Руслана, и развернула ее первой. На плотной дорогой бумаге для писем с гербом было всего несколько слов.

«Я обещал передать вещи вашего любовника. Тело кремировано в тюремном крематории».

Опекун.

Сволочь.

Зачем он это делает? Зачем ведет со мной игру? Именно со мной, а не со Зверем. Звонки, коробки и записки предназначались мне. Я смяла записку и бросила в коробку.
0Смъртен акт. Доклад от аутопсията. Бележка.

Надявах се, че е от Руслан, и го разгърнах пръв. Имаше само няколко думи на дебелата скъпа хартия за писма с герб.

-Обещах да ти предам вещите на любовника ти. Тялото е кремирано в крематориума на затвора".

Настойник.

Гадина.

Защо го прави? Защо си играе с мен? И то с мен, а не със звяра. Обажданията, кутиите и бележките бяха предназначени за мен. Смачках записката и я хвърлих в кутията.
→— Шеф, все в порядке… Это не бомба, проверили и собаке давали. Там вещи.

— Какие вещи? — не понял Зверь, а вот я догадалась сразу.

— Дайте мне! — попросила я.

Коробку принес охранник и поставил на стол. Крышки на ней уже не было.

Габаритная. Без опознавательных знаков. Внутри была странная и довольно большая черная шкатулка, лежал ремень, мобильник, пара запонок… Я взяла одну и провела пальцем по бриллиантам.

— Это вещи Руслана, — сказала я.

То, что было на нем в день ареста. Вещи, снятые с его тела. Руки задрожали, и я выронила запонку. Под вещами лежал неподписанный конверт. Я раскрыла его и извлекла несколько сложенных листов.
0-Шефе, всичко е наред... Това не е бомба, провериха я и я дадоха на обученото куче да я подуши. Има само някои предмети.

-Какви са те?" - Звярът не разбра, но аз веднага се досетих.

-Дайте ми я!" -наредих.

Кутията е донесена от охранител и поставена на масата. Капакът върху нея беше изчезнал.

С големи габарити и без маркировка. Вътре имаше странна и доста голяма черна кутия, имаше колан, мобилен телефон, чифт копчета за ръкавели ... Взех един и прокарах пръст по диамантите.

-Това са нещата на Руслан", казах аз.

С каквото е бил облечен в деня на ареста си. Неща, взети от тялото му. Ръцете ми трепереха и изпуснах копчето му за ръкавели. Под вещите имаше неподписан плик. Отворих го и извадих няколко сгънати листове.
→Смотрела прямо перед собой, ощущая тихий триумф.

Я сплясала на могиле этого подонка. Все-таки сделала это, хотя у меня не было ни влияния, ни сил на это.

Поймала взгляд Зверя.

Выжидающий, жесткий, как у хищника, который смотрит на добычу и уже мысленно ее делит. Да, я его добыча. Мое наследство.

В коридоре раздался шум — к офису кто-то шел, но его не пропустили. Через прозрачную стенку я увидела, что это кто-то из свиты Девина. В руках коробка… Я напряглась, и охрана побежала в том направлении.

Зверь остался со мной, дав мне знак не подходить:

— Под стол, Лили! Закройте ее!..
0 И все пак като гледах право напред, чувствах тих триумф.

Все едно,че танцувах върху гроба на баща си. Все пак го направих, въпреки че нямах нито влиянието, нито силата да го сторя-спарвих се по един или друг начин..

Хванах окото на Звяра.

Очакващ, жилав, като хищник, който гледа плячката и вече психически я разделя. Да, аз съм плячката му и се докопа до моето наследство.

В коридора се чу шум - някой вървеше към офиса, но не го пускаха. През прозрачната стена видях, че е някой от свитата на Девин. В ръцете му кутия... Напрегнах се , а пазачите се втурнаха по посока на влезлият.

Звярът остана с мен, давайки ми знак да не се приближавам:

— Влизай под масата, Лили! Скрий се!..
→Судя по всему, меня наследницей не видели, а ждали Коринну. Но Зверь отбил для меня это право. Моя сестра вряд ли здесь теперь появится. Я становилась хозяйкой империи Девин, недвижимости, счетов… В горле встал горький ком. А вместо радости я вспоминала, как ходила в школу в сапожках, которые «просили каши», ела апельсины вместе с кожурой, потому что была не в курсе, что их надо чистить, и маму… Вспоминала ее измученное лицо, натруженные руки, пустоту и апатию на ее лице. Отсутствие сил, чтобы сражаться с нищетой, обстоятельствами, болезнями. Противостоять Девину.

Как жаль, что мама умерла, не дожив до этого момента.

Я бы все эти богатства отдала, лишь бы увидеть ее сейчас хоть на минуту.

Я подписала все, и положила тяжелую ручку на стол.
0Явно не са ме виждали мен като наследница, а са чакали Корин. Но Звярът придоби това право за мен. Сестра ми едва ли ще се появи тук сега. Станах хазайка на Девинската империя, недвижими имоти, сметки... В гърлото ми се надигна горчива буца. И вместо радост, си спомних как ходех на училище в ботуши, които се разпадаха, ядях портокали с кората, защото не знаех, че трябва да бъдат обелени, а майка ми ... Спомних си изтощеното й лице, напрегнатите ръце, празнотата и апатията по лицето й. Липсата на сили за борба с бедността, обстоятелствата, болестите. Нямаше кураж да се изправи срещу Девин.

Колко жалко, че майка ми почина преди този момент.

Бих дала всички тези богатства, само за да я видя сега поне за минута.

Подписах всичко и сложих тежката писалка на масата
→Я остановилась, и он обернулся.

— Проходи, Лили, — велел он, кивнув в сторону стола.

Я оглядела офис: просторный, наверное, в пол-этажа. Окно было во всю стену. Центральное его место занимал стол. Из окна было видно соседний небоскреб. Там располагалась штаб-квартира Руслана… Была в этом тонкая ирония: враги постоянно держали друг друга в поле зрения.

Я вошла в офис и села в кресло.

Мне подали ручку, пододвинули стопку бумаг. За левым плечом стоял доверенный юрист Зверя, за правым — юрист отца, словно ангел и демон.

— Подпишите здесь, — сдавленно сказал последний, тыкая наманикюренным пальцем в места для подписи. — Здесь…

Я следовала за пальцем, подписывая документы. Взгляд затуманился от слез.
0Спрях и той се обърна.

-Влез, Лили нареди той и кимна към масата.

Огледах офиса: просторен, вероятно половин етаж. Прозорецът беше заел цялата стена. Централното му място бе заето от маса. От прозореца се виждаше близкият небостъргач. Щабът на Руслан се намираше там... В това имаше тънка ирония: враговете постоянно се държаха един друг в полезрението си.

Влязох в офиса и седнах на един стол.

Подадоха ми химикалка и избутаха купчина документи. Зад лявото ми рамо беше довереният адвокат на Звяра, зад дясното му беше адвокатът на баща ми, като ангел и демон.

-Подпишете тук", каза последният със задавен глас, тикайки пръста си с маникюр в мястото за подпис. -Ето...

Проследих с поглед, докато подписвах документите. Очите му бяха замъглени от сълзи.
→Иначе, как захватом происходящее не назовешь.

Мы поднимались на двадцать пятый этаж.

Там в коридоре тоже стояла охрана. Где же Зверь?

Я не на шутку разволновалась, пока, наконец, не увидела его. Среди офисных клерков он казался великаном. Его рост был под два метра, и он возвышался над всеми. В черной куртке, джинсах в облипку, с волосами, убранными в короткий хвост, в офисе, сверкающей стеклом и пафосом, он выглядел чужим, но страшным.

Он стоял спиной ко мне, разогнав по углам мужчин в костюмах. Не охрана — офисные сотрудники и душеприказчики моего отца. Зверь держал пистолет, но острой необходимости в этом не было. Просто напоминал, кто есть кто.
0В противен случай не можете да наречете случващото се като стегната хватка.

Качихме се на двадесет и петия етаж.

В коридора имаше и охрана. Къде е Звярът?

Бях много развълнувана, докато най-накрая не го видях. Сред чиновниците в офиса той изглеждаше като гигант. Беше висок под два метра и се извисяваше над всички. В черно яке, тесни дънки, с коса, прибрана на къса опашка, в офис, искрящ от стъкло и патос, той се открояваше като чужд, но страшен елемент.

Той стоеше с гръб към мен, разпръснал мъжете в костюми в ъглите. Не пазачите - офис служителите и изпълнителите на баща ми. Звярът държеше пистолет, но нямаше спешна нужда от това. Просто да им напомня кой кой е.
→Значит, все здание наше.

Нужно было приодеться, а не ехать во вчерашнем. Я вышла из авто и влажный ветер бросил волосы мне в лицо. Низкое свинцовое небо, казалось, лежало на небоскребе. Где-то стрекотал вертолет. Леонард повел меня внутрь.

Здесь тоже наши.

В фойе на ресепшен сидела бледная девушка. Несколько мужчин в черных костюмах лежали лицом в пол. Один приподнял голову, когда я проходила мимо, но все, что он увидел — мои ботинки. Мы вошли в лифт.

Сердце билось в горле от волнения.

Когда Леонард сказал, что Зверь штурмует здание — он не преувеличил.
0Цялата сграда е наша.

Беше необходимо да се обличаш и да не влизаш вчера. Слязох от колата и мокрият вятър хвърли косата ми в лицето. Ниското, оловно небе сякаш лежеше върху небостъргача. Някъде се чуваха звуци от хеликоптер. Леонард ме заведе вътре.

Във фоайето на рецепцията седеше бледо момиче. Няколко мъже в черни костюми лежаха с лице надолу на пода. Единият вдигна глава, докато минавах, но всичко, което виждаше, бяха обувките ми. Влязохме в асансьора.

Сърцето ми биеше в гърлото от вълнение.

Когато Леонард каза, че Звярът е щурмувал сградата, той не е преувеличил.
→Светофор переключился, и Леонард выжал газ, стартовав с пробуксовкой.

Зверь за задержку по голове не погладит.

С Леонардом больше не хотелось говорить. Он с такой легкостью произнес это: «Задушил Руслана», словно его это не трогает. А у меня сердце замерзло. Леонард был подлизой, он виртуозно угадывал настроение Руслана, выполнял его поручения, получал в зубы за промашки и не обижался за это. Хорошо кормился у своего шефа. И просто сменил хозяина.

Чего я ждала от оборотня в погонах?

Леонард затормозил перед сверкающим небоскребом. Весь подъезд был забит черными джипами охраны, но для его колымаги оставили просвет. Мы подъехали к самым ступеням.

На лестнице дежурили люди Зверя.
0Светофарът се включи и Леонард натисна газта, стартирайки с приплъзване.

Звярът няма да го погали по главата за забавяне.

Не исках повече да говоря с него. Каза го толкова лесно: "Удушил Руслан", сякаш това не го притесняваше. И сърцето ми замръзна. Леонард беше хлъзгав, майсторски се досещаше за настроението на Руслан, изпълняваше заповедите му, получаваше в зъбите за гафове и не се обиждаше за това. Беше добре нахранен от шефа си. И просто смени собственика.

Какво можех да очаквам от вълк в униформа?

Леонард натисна спирачката пред блестящия небостъргач. Целият вход беше задръстен с черни охранителни джипове, но бяха оставили пролука за такива като нас-свои.Стигнахме с колата до самите стъпала.

Хората на Звяра бяха дежурни на стълбите.
→— Так и знал, что спросишь, — буркнул он, останавливаясь на красном. У нас лишняя минута, чтобы поговорить. — С чего бы мне печалиться? Он мне не брат, не сват. С таким же рвением я могу служить Кириллу. Насколько помню, ты сама нырнула в его постельку и тоже особо не печалишься?

Раньше мы часто обменивались колкостями, но в этот раз его замечание причинило боль. Огрызаться в ответ не стала.

— Можешь сделать кое-что для меня? Я отблагодарю. Позвони начальнику тюрьмы, поспрашивай, что там произошло? Я хочу знать.

— Не нужно, конфетка, — миролюбиво, но сквозь зубы ответил он. — Я уже говорил с ним. Неужели ты думаешь, Зверь не заставил меня носом рыть из-за брата? Я понимаю, тебе сложно поверить… Я и сам не верю, черт возьми! Говорят, во время допроса следователь слетел с катушек, вырубил напарника, и задушил Руслана. Сам в шоке.
0-Знаех си, че ще питаш- избърбори и спря на червено. Имаме още една минута да поговорим. -Защо трябва да съм тъжен? Той не ми е брат, не ми е сватовник. Със същото усърдие мога да служа на Кирил. Доколкото си спомням, ти самата се гмурна в леглото му и също не си особено опечалена?

Преди си разменяхме много контри, но този път от забележката му ме заболя.Но не му се озъбих.

-Можеш ли да направиш нещо за мен? Ще тисе отблагодаря. Обади се на началника на затвора, попитай какво се е случило там? Искам да знам.

- Недей, миличка - отвърна той миролюбиво, но през стиснати зъби. -Вече говорих с него. Наистина ли мислиш, че Звярът не ме накара да си пъхна носа заради брат му? Знам, че ти е трудно да повярваш... Аз самият не съм наясно, по дяволите! Казват, че по време на разпита следователят излязъл от релси, нокаутирал партньора си и удушил Руслан. Аз самият съм шокиран.
→Понимаю, о чем он. Я даже не переоделась, отправившись в той же одежде, в которой вчера ходила и потом спала. Но ему не объяснишь, что я с ребенком полночи просидела.

— У меня сложные дни, знаешь ли, — ответила я.

Еще несколько взглядов и Леонард отвял. Сам он выглядел отлично и, казалось, ни о чем серьезно не переживал. Не похоже на него, если Руслан в могиле. Или он просто нашел нового хозяина — Зверя, и ни о чем не тревожится? А может, Кирилл просто не сообщил, в какой серьезный замес мы попали. На него похоже.

Офис отца был в центре — через пару перекрестков. Пять минут и будем на месте. Я смотрела на профиль Леонарда.

— Ты знаешь что-нибудь о Руслане? — спросила я, в конце концов, он следователь, ему ничего не стоит узнать информацию из первых рук. — Он мертв? Потому что ты не кажешься сильно опечаленным.
0Разбирам какво има предвид. Дори не се преоблякох, отидох в същите дрехи, които носех вчера и след това с тях спах. Но не мога да му обясня, че съм седяла с детето си половината нощ.

-Имам тежки дни, нали знаеш", отговорих аз.

Още няколко погледа и Леонард се отдръпна. Самият той изглеждаше страхотно и не изглеждаше сериозно притеснен за нищо. Интересно е,че изглежда доволен,нищо,че Руслан е в гроба. Или току-що е намерил нов покровител, Звяра, и не се притеснява от нищо? Или може би Кирил просто не ни е казал в каква сериозна безпътица сме попаднали.Типично за него.

Офисът на баща ми беше в центъра, през няколко кръстовища. Пет минути и ще бъдем там. Погледнах профила на Леонард.

— Знаеш ли нещо за Руслан? - Попитах, все пак той е следовател, не му струва нищо да открие информация от първа ръка. -Мъртъв ли е? Защото не изглеждаш много тъжен.

→— Хорошо… — я нерешительно переминалась. — Мне нужно кое-кого предупредить, что ухожу.

— Кого это?

— Охрану, — соврала я, намереваясь предупредить медперсонал и попросить кого-то побыть с малышом. Под пристальным взглядом Леонарда я направилась в соседнюю квартиру. Он так смотрел, словно догадывался, что здесь что-то нечисто.

Ему про ребенка знать нельзя. Он всему городу разнесет.

Но все прошло удачно, я поговорила с врачом и через минуту мы с Леонардом уже садились в его потрепанную тачку. У меня сердце билось в горле, когда я представляла, что вхожу в офис отца. Что там вообще происходит?

— Дорогая, ты уверена, что с тобой все в порядке? — уточнил Леонард, отъезжая от обочины.
0-Добре" -казах,но се поколебах. "-Трябва да предупредя , че излизам.

-Кого?

-Охраната-, излъгах, възнамерявайки да предупредя медицинския персонал и да помоля някой да бъде с бебето. Под зоркото око на Леонард се отправих към съседния апартамент. Изглеждаше така, сякаш се досещаше, че тук има нещо нечисто.

Той не може да знае за детето. Той ще разнесе новината из целия град.

Но всичко мина добре, говорих с докторката и след минута с Ленард вече се качвахме в очуканата му кола. Сърцето ми препускаше в гърлото, когато си представях, че влизам в кабинета на баща ми. Какво става там?

-Скъпа, сигурна ли си, че си добре?"- Леонард уточни, отдръпвайки се от бордюра.
→Леонард поджидал в коридоре, крутя ключи от авто на пальце, и гнусно улыбнулся, увидев меня:

— Отлично выглядишь!

Интересно, он знает…

Словно читая мысли, он продолжил:

— Мои соболезнования, конфетка. По всей видимости Руслану конец, но мы это переживем, — он улыбнулся, видя мое замешательство, и продолжил. — Зверь велел тебя привезти.

— Где он?

— Штурмует офис Девина.

— Что? — испугалась я. — С ним все в порядке?

— Когда я с ним говорил полчаса назад, был в порядке. Велел ехать за тобой. Будешь вступать в наследство.
0

Ленард чакаше там, въртеше ключовете от колата си на пръста си и се усмихна отвратително, когато ме видя:

"Изглеждаш страхотно!"

Чудя се дали знае...

Сякаш четейки мисли, той продължи:

- Моите съболезнования, скъпа. Явно с Руслан е свършено, но ще го преживеем", усмихна се той, виждайки объркването ми, и продължи. "Звярът ми каза да те заведа."

-Къде е той?

- Офисът на Девин е щурмуван.

-Какво? Добре ли е?-уплаших се

-Когато говорих с него преди половин час, беше добре. Каза ми да тръгна за теб. Ще поемеш наследството си.
→Скорей бы вернулся Зверь. Одной жутковато.

Но до меня вдруг дошло, что это наша квартира и нечего бояться. Наследник Руслана не Зверь, а мой сын. Здесь все принадлежит нам: и этот пентхаус, и вещи Руслана. Наше гнездо, наша крепость. От этих мыслей стало легче, и я смогла уснуть.

Утром меня разбудил солнечный зайчик, попавший на лицо.

Я зажмурилась, перевернулась, и услышала, как кто-то звонит в дверь, а затем ключом открывает входную дверь. Это не Кирилл. Я рывком села, ощущая панику и тут услышала знакомый голос:

— Конфетка?

Леонард.

Я выдохнула и закрыла глаза. Продажный мент служил Руслану, и он явно не тот, кого я хочу видеть сейчас, но точно ничем мне не угрожает. Только вот чего его принесло? А еще не хочу, чтобы он знал о ребенке.
0Звярът щеше да се върне скоро,такъв един страховит.

Но изведнъж ми просветна, че това е нашият апартамент и няма от какво да се страхуваме. Наследникът на Руслан не е Звяра, а синът ми. Всичко тук ни принадлежи: този пентхаус и вещите на Руслан. Нашето гнездо, нашата крепост. Тези мисли ме накараха да се почувствам по-добре и успях да заспя.

На сутринта се събудих от слънчев лъч, който беше огрял лицето ми.

Затворих очи, претърколих се и чух някой да звъни на вратата и след това да отваря входната врата с ключа. Това не е Кирил. Веднага седнах в постелята, изпитвайки паника, и тогава чух познат глас:

"Бонбонче"?

Леонард.

Издишах и затворих очи. Корумпираното ченге служеше на Руслан и той явно не е този, когото сега искам да видя, но определено не ме заплашва с нищо. Но защо е дошъл? И не искам той да знае за детето.
Бързо скочих от леглото и изтичах в коридора, затръшвайки вратата.
→

Вредно так часто перевозить малыша.

Это опасно.

Но именно этого желал Руслан — еще бы немного, и он успел бы укрыть нас здесь. И ничего бы дальше не произошло: ни убийства, ни его ареста… Ему совсем немного не хватило времени.

Я прилегла на кровать, чувствуя себя чужой здесь, хотя мои вещи все еще были здесь. Руслан все разбросал. Разорвал мои платья и бусы. Как же его взбесило, что я ушла к Зверю…

— Будем жить здесь, — негромко сказала я сыну, вздохнув. — Как же я жду, когда ты подрастешь и я смогу взять тебя за руки.

Я часто с ним разговаривала.

— Дам тебе имя, — продолжила я. — Мы будем любить тебя.

Пока я даже мечтать об этом боялась. Счастье — слишком хрупкая вещь, а я слишком многих потеряла. Не покупала вещи, не шила ему, не придумывала имена, решив, что сделаю это, когда страх будет позади и я возьму ребенка на руки…
0Вредно е да се транспортира бебето толкова често.

Опасно е.

Но точно това щеше да направи и Руслан - само още малко и щеше да има време да ни скрие тук. И нищо нямаше да се случи по-нататък: нито убийството, нито арестът му... Просто му липсваше малко време.

Легнах на леглото, чувствайки се като непозната тук, въпреки че вещите ми все още бяха там. Руслан бе разпръснал всичко. Разкъсал роклите и мънистата ми. Колко много се е вбесил, че отидох при Звяра...

Ще живеем тук казах тихо на сина си и въздъхнах. "Как нямам търпение да пораснеш и да те взема в ръцете си."

Говорих много и често с него.

- Ще ти дам име - продължих, - ще те обичаме.

Досега дори се страхувах да мечтая за това. Щастието е твърде крехко, а аз загубих твърде много. Не купувах неща, не шиех за него, не измислях имена, решавайки, че ще го направя, когато страхът остане зад мен и взема детето си на ръце ...
→Не могу поверить, что его больше нет.

В глубине души осталось ощущение, что он вот-вот войдет в двери…

Внизу жил, шумел магистралями мегаполис, и я поняла, как на самом деле ненавижу этот город. Ненавижу за то, что живет, несмотря ни на что.

— Будьте вы прокляты, — прошептала я. — И ты — больше всех…

Я обращалась к Руслану.

Стало горько от его невыполненных обещаний.

Лучше провести время с малышом.

Место для ребенка устроили в моей бывшей комнате. Я сама ее выбрала, потому что чувствовала себя в безопасности только там. Теперь в ней устроили лазарет. Под ритмичный писк электроники я устало села на кровать.
0Не мога да повярвам, че вече го няма.

В дълбините на душата си имах чувството, че във всеки момент- ще влезе през вратата...

Долу мегаполиса живееше по свой начин, шумеше с магистралите си и чак сега осъзнах колко много мразя този град,затова ,че живее, каквото и да става.

- Проклет да си - прошепнах аз, - а ти-най-много...

Обръщението ми беше към мъртвият Руслан.

В мен остана горчивина от неизпълнените му обещания.

По-добре е да прекарам времето с малкото.

В бившата ми стая беше подредено място за детето. Избрах го сама, защото се чувствах в безопасност само там. Сега в него е създаден лазарет. Под ритмичното писукане на електрониката уморено седнах на леглото.
→Он мне помог, спас моего малыша и, возможно, я действительно не имею права злиться на него.

— Просто устала, — вздохнула я. — Прости.

Ну вот, начала ему врать.

Зверь еще несколько секунд гладил щеку, затем поцеловал в губы, и вышел за дверь. Будь оно все проклято! Я побрела по коридору, подбирая свои вещи. Возится с ними не хотелось: я просто выбросила все в мусор. Подошла к огромному панорамному окну.

Возле него Руслан обещал сделать меня королевой.

Обещал деньги, влияние… любовь не обещал. Но сказал, что, если я рожу наследника, он меня отпустит к любимому. Судя по тому, как Руслан разнес квартиру, когда мы расстались, он не до конца был честен со мной. Возможно, и с собой.
0Той ми помогна, спаси бебето ми и може би наистина нямам право да му се сърдя.

Просто съм уморена въздъхнах аз.

Е, започнах и да го лъжа.

Звярът погали бузата ми още няколко секунди, после ме целуна по устните и излезе през вратата. По дяволите! Скитах се по коридора, събирайки нещата си. Не исках да се занимавам с тях: просто изхвърлих всичко на боклука. Отидох до огромният панорамен прозорец.

До него Руслан обеща да ме направи кралица.

Той обеща пари, влияние...,но любов не обещаваше. Но той каза, че ако родя наследник, ще ме пусне при любимият ми. Съдейки по начина, по който Руслан е разрушил жилището, когато се разделихме, той не е бил напълно честен с мен. Може би и със себе си.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 май 2021 (1317 дни)
Дейност:
649 версии на превод с общ рейтинг 0