Sheba

Проданная невеста.Наследник корпорации / Продадена невеста.Наследникът на корпорацията

→Я замолчала, рассматривая его профиль. И остро ощущала, как нам сейчас не хватает Руслана. Зверь раньше занимался только бизнесом — своей половиной, вытрясал долги, возвращал беглецов. У него была страшная репутация. Но стратегия — не его сильная сторона. Этим занимался Руслан.

Сейчас я как никогда отчетливо поняла, насколько сильны они были вместе и как дополняли друг друга. И сейчас Руслан в тюрьме. Черт, по одному их уничтожат, у них слишком много врагов. Но и вместе они больше вместе не сойдутся — из-за спора обо мне…

А может быть, отец потому и бросил меня с ними… Хитрый план. Не стал выручать, понимая, что из-за принцессы и ее наследства эти двое передерутся и разрушат собственную империю изнутри… Без участия Девина.

Только не рассчитал, что Руслан не прощает обид.
0Замълчах и разглеждах профила му. И аз остро почувствах колко сега ни липсва Руслан.Звярът по-рано се занимаваше само с бизнес - връщаше дълговете на длъжниците,бегълци. Имаше ужасна репутация. Но стратегията не е неговата силна страна. С това се занимаваше Руслан.

Сега, повече от всякога, ясно разбрах колко силни са те заедно и как се допълват. И сега Руслан е в затвора. По дяволите, един по един те ще бъдат унищожени, имат твърде много врагове. Но дори и заедно няма да се съберат отново - заради спорът си за мен ...

Или може би затова баща ми ме хвърли на тях ... Хитър план. Той не помогна, осъзнавайки, че заради принцесата и нейното наследство, тези двамата ще се бият и ще разрушат собствената си империя отвътре ... Без участието на Девин.

Само не изчисли, че Руслан е много умен и не прощава обиди.
→Зверь начал набирать номер. Но звонил он не юристу.

— Ну что, установили, кто этот хрен? Лучше работайте! Зашипел он! Ищите, кто скрывается за его личностью! И найдите юриста, с которым работал мой брат!

Он швырнул трубку, я проследила полет глазами и взглянула на Зверя.

Бог мой… Как бы мне разобраться, что я к нему чувствую. После того, как мой сын оказался спасен, все менялось. Я оживала и мое сердце тоже. Иногда во мне пробуждались такие эмоции, которые я сама не понимала…

Я его люблю? Или боготворю? Он сделает меня счастливой?

Мы уже сколько вместе, а реально, всей кожей, каждой клеточкой тела, я начала ощущать это только несколько дней назад. С нашего секса…

— Опекун пользуется фальшивыми личностями, — глухо сказал Зверь. — Кто это, неизвестно. Нужны его отпечатки или биообразцы, может, тогда что-нибудь узнаем.

— Давай пригласим его к нам, — предложила я.

— Он не придет.

— Тогда я приглашу сестру в гости. Вряд ли он отпустит ее одну.

— Это осторожный человек, Лили. Прости, милая, он не придет. Не мешай мне думать.
0Звярът започна да набира. Но не се обади на адвокатът.

— Е, разбрахте ли кой, по дяволите, е този с Корина? Работете по добре!- Той изсъска! -Потърсете кой се крие зад самоличността му! И намерете адвоката, с когото е работил брат ми!

Той затвори телефона, аз проследих пътят с поглед и погледнах отново към Звяра.

Боже мой... Как мога да разбера какво изпитвам към него. След като синът ми беше спасен, всичко се промени. Съживих се и сърцето ми също. Понякога в мен възникваха емоции, които самата аз не разбирах ...

Обичам ли го? Или съм само благодарна? Ще ме направи ли щастлива?

Толкова време сме заедно, но наистина, с цялата си кожа, с всяка клетка на тялото, започнах да го усещам едва преди няколко дни. От нашия последен секс.

Настойникът използва фалшиви самоличности“, каза Звяра с нисък глас. — Кой е, не се знае. Имаме нужда от неговите отпечатъци или биопроби, може би тогава ще разберем нещо.

— Хайде да го поканим у нас — предложих.

– Той няма да дойде.

— Тогава ще поканя сестра си. Малко вероятно е той да я пусне сама.

— Той е внимателен човек, Лили. Съжалявам, скъпа, той няма да дойде. Но не ми пречи все пак да помисля.
→Ты был полным засранцем.

Влажная земля полетела в могилу. Я не стала ждать, пока его полностью погребут — мы со Зверем первыми покинули похороны. На заднем сиденье автомобиля я дала волю чувствам. Меня трясло от гнева и обиды. Не нужно было давать втягивать себя в разговор. Он был опытнее, циничнее, он только довел меня, а своих целей я не добилась. Ничего не узнала об опекуне, хотя он знал о нас предостаточно! Откуда? Откуда он знал некоторые детали?!

— Зверь, ты можешь найти юриста, который был на нашей сделке с Русланом? — я обернулась от вида мокрого города в окне авто. — Он знал содержание нашего договора насчет ребенка, но откуда?

— Только от юриста, — подумав, согласился тот. — Меня это напрягает. Ты права. Добровольно от него он бы такие сведения не получил.
0Ти беше пълен задник.

Мокра пръст полетя в гроба. Не изчаках ковчегът да слезе напълно - и ние със Звяра бяхме първите, които си тръгнахме от погребението. На задната седалка на колата дадох воля на чувствата си. Треперех от гняв и негодувание. Нямаше нужда да се оставям да бъда въвлечена в разговор. Той беше по-опитен, по-циничен, само ме подведе, но не постигна целите си. Не разбрах нищо за него, въпреки че той знаеше много за нас! Откъде? Знае някои от подробностите?!

- Звяр, можеш ли да намериш адвоката, който беше по сделката ни с Руслан? -Обърнах се от гледката на мокрия град през прозореца на колата. -Този,който дойде със сестра ми, знаеше съдържанието на нашия договор относно детето, но откъде?

-Само от адвоката“, съгласи се той, след като помисли. - Това ме стресира. Права си. Той не би получил такава информация доброволно от него.
→— Я всего лишь говорю вам, что не виню в его смерти вас. Не вы несете ответственность. Соболезную вам.

В голосе был странный подтекст: а кого тогда винит — Руслана? Но тот и так в тюрьме… В чем дело? Это угроза или что?

Я снова опустила глаза. За нами наблюдает пресса — издалека, но все же видят, как мы говорим над телом. Я стою неприлично долго у гроба. Секунду помедлив, я наклонилась и зачерпнула пару размякших комьев земли, безбожно испачкав перчатку.

— Оставьте соболезнования и обвинения при себе, — отрезала я.

Мне ужасно не понравилось, что он сказал.

Я отступила к Зверю, и схватилась за его локоть, глядя под ноги. Гроб накрыли крышкой — больше никто не подошел попрощаться, и под драматическую музыку, начала опускать его в могилу на специальном механизме.

Прощай, пап.
0— Просто ти казвам, че не Ви обвинявам за смъртта му. Вие не носите отговорност. Съболезнования.

В гласа имаше странен подтекст: кого тогава обвиняват - Руслан? Но той вече е в затвора ... Какво става? Това заплаха ли е или какво?

Отново сведох очи. Пресата ни наблюдава - отдалече, но все още ни виждат да говорим над тялото. Стоях неприлично дълго до ковчега. След моментно колебание се наведох и загребах няколко размекнати буци пръст, безбожно изцапайки ръкавицата си.

— Запазете съболезнованията и обвиненията за себе си — сопнах се аз.

Никак не ми хареса това, което каза.

Отдръпнах се към Звяра и го хванах за лакътя, гледайки надолу към краката му. Ковчегът беше покрит с капак - никой друг не дойде да се сбогува и под драматичната музика започнаха да го спускат надолу в земята на специален механизъм.

Сбогом, тате.
→Но глаза ее не выдали. Но если бы отец хотел — он бы это сделал, а не моего сына похищал.

— И мне жаль, что его убийца — ваш любовник. Это было недальновидно — заключать сделку за спиной отца с его врагом.

— Неужели? — резко спросила я.

— Не отрицайте. Я знаю, что вы должны были родить ребенка от него за вознаграждение. И сделали это.

Я прищурилась. Откуда он знает такие нюансы, он только сегодня прилетел в страну, а в прессе этого не сообщали! Никто не знал, что Руслан обещал мне деньги за рождение малыша — и очень серьезную сумму.

— В его смерти — виновны вы, — продолжил он, — но я не вправе обвинять дочь Девина, даже такую.

— И к чему тогда эти обличения? — вспыхнула я.

Во мне проснулась злость, которую я годами копила на отца. Он мертв, так что она вся была готова обрушиться на его «преемника», как огромная волна.
0Но очите ми не ме издаваха.Ако баща ми искаше, щеше да го направи, а не да отвлича сина ми.

— И съжалявам, че неговият убиец е твоят любовник. Беше недалновидно да сключваш сделка зад гърба на баща си с неговия враг.

- Наистина ли? – попитах рязко.

- Не го отричайте. Знам, че трябваше да имате дете от него срещу възнаграждение. И те го направиха.

Присвих очите си. Откъде знаеше такива нюанси, той току-що пристигна в страната днес, даже пресата не съобщи това! Никой не знаеше, че Руслан ми е обещавал пари за раждането на бебе - и то много сериозна сума.

— Ти си отговорна за смъртта му — продължи той, — но нямам право да обвинявам дъщерята на Девин, дори ,че е така..

— Тогава за какво е всичко това?- избухнах.

В мен се събуди гневът, който бях трупала с години срещу баща ми. Той е мъртъв, така че бях готова да се разбия в неговия „приемник“ като огромна вълна.
→Мне нечего было ему сказать.

— Ваш отец много говорил про вас, — вдруг заявил опекун.

У него оказался низкий, глухой голос, словно из могилы говорят. Такой же холодный и вязкий, как сырая земля. Все это время он меня рассматривал. Ждал реакцию. Наверное, не только мне было интересно посмотреть на сестру. Им на меня — тоже.

Я подняла глаза.

Вид отца в гробу полностью меня успокоил. Я сама как будто застыла, мне не нужно было, чтобы Зверь прикрывал мне спину. Я и так ощутила уверенность.

— И что же он говорил?

— Он мечтал наладить с вами отношения.

Ложь.
0Нямах какво да му кажа.

— Баща Ви говореше много за Вас — внезапно каза настойникът.

Имаше нисък, приглушен глас, сякаш говореше от гроба. Студен като влажната земя. През цялото това време той ме гледаше. В очакване на реакцияот моя страна.. Вероятно не само на мен ми беше интересно да гледам сестра си. Те също внимателно ме наблюдаваха.

Вдигнах поглед към тях..

Гледката на баща ми в ковчега напълно ме успокои. Самата аз сякаш замръзнах, нямах нужда от Звяра да прикрива гърба ми. Чувствах се по- уверена.

- И какво казваше?

- Искаше да установи връзка с теб.

Лъжа.
→Но опекун не отходил и не уступал место мне. Он смотрел мне в глаза, словно приглашая к беседе. Поборов страх, я решили приблизиться. Я Лилия Девин, дочь влиятельного человека, мои любовники — не менее влиятельные люди, я мать будущего наследника двух империй. Так что я не позволю этому себя запугать.

И отпустив локоть Зверя, подошла к гробу одну.

Опекун Коринны следил за мной с каменным выражением лица.

На секунду мы пересеклись взглядами и его глаза так не понравились, что я опустила голову и уставилась на отца. Вздрогнула, увидев неживое, серое лицо, словно у восковой фигуры. Изнутри обивка гроба была белоснежной. Пулевое отверстие было заделано воском, но гример постарался не очень в целом. То ли торопились, то ли это в принципе было сложно. Из свежевырытой могилы тянуло холодом и тленом.

Вид отца в гробу меня обескуражил. Отца, которого я ненавидела, который погубил мою мать и не признавал меня, бросив прозябать в нищете. Похитил моего ребенка. Но больше ненависти я к нему не испытывала. Руслан за меня отомстил, поставил точку. Пусть просто катится в ад.
0Но онзи не се отдръпна и не ми даде път. Погледна ме в очите, сякаш ме предизвикваше да поговорим. Преодолявайки страха, реших да се приближа. Все пак съм Лилия Девин, дъщеря на влиятелна личност, моите любовници са не по-малко влиятелни хора. Аз съм майка на бъдещия наследник на две империи. Така че няма да позволя това да ме сплаши.

И като пуснах лакътя на Звяра,се приближих сама до гроба.

Пазителят на Корина ме наблюдаваше с каменно изражение.

За секунда се вгледахме в очи и това,което видях в тях,толкова много не ми хареса,че наведох глава и се втренчих в баща си.Потръпнах, когато видях безжизненото, сиво лице, подобно на восъчна фигура. Отвътре тапицерията на ковчега беше снежнобяла. Дупката от куршума беше запечатана с восък, но като цяло гримьорът не се беше справил много добре. Или са бързали, или по принцип е било сложно. От прясно изкопаната дупка лъхаше студ и мирис на нещо тленно..

Гледката на баща ми в ковчега ме обезсърчи.Човекът,когото мразех, който уби майка ми и не ме признаваше, оставяйки ме да вегетирам в бедност. Отвлече детето ми. Но вече не го мразех. Руслан отмъсти за мен, сложи край на това. Просто го изпрати там където му е мястото-в ада.
→Мощные руки с коротко стриженными ногтями. Шрам на лице. Глаза были неживые, словно передо мной робот, а не человек. Я представила себя на месте Коринны, и мне стало страшно. Как она проводит дни с этим монстром?

Но сестра не выглядела испуганной.

Удрученной — да. Но не испуганной.

Она первая подошла к гробу, и что-то зашептала, неслышимое за шорохом дождя. Прощалась. Я заметила, что Зверь и опекун смотрят друг на друга, как лютые враги.

— В чем дело? — прошептала я, заметив, как тело Зверя напряглось, а рука легла на пояс ближе к оружию.

Уверена, опекун тоже вооружен. Он выглядел, как хорошо вооруженный человек.

Он подошел к гробу вслед за Коринной.

Я следующая. Затем гроб накроют крышкой и тело погребут.
0
Силни ръце с къси нокти. Белег на лицето. Очите бяха безжизнени, сякаш пред мен е робот, а не човек. Представих си себе си на мястото на Корина и ми стана страшно. Как прекарва дните си с това чудовище?

Но сестра ми не изглеждаше уплашена.

Унила - да. Но не се страхуваше.

Тя първа се приближи до ковчега и прошепна нещо, което не се чуваше заради шумоленето на дъжда. Прощаваше се. Забелязах, че Звярът и нейният опекун се гледат като яростни врагове.

- Какъв е проблема? — прошепнах, забелязвайки как тялото на Звяра се напрегна и ръката му лежеше на колана по-близо до оръжието.

Сигурна съм, че другият също е добре въоръжен.

Той отиде при ковчега след Корина.

Аз съм следващата. След това ковчегът ще бъде покрит с капак и тялото ще бъде погребано.
→Значит, считают меня членом семьи.

Подумать только, ему сдохнуть надо было, чтобы меня признать.

Цокая каблуками по мрамору, я неторопливо подошла и остановилась в нескольких метрах от гроба. Я ужасно не хотела смотреть мертвому отцу в лицо, поэтому глазела на Коринну.

До нее слишком далеко, чтобы поздороваться или заговорить, поэтому мы молчали. Я только чуть кивнула ей. Затем мое внимание привлек мужчина, ее сопровождающий. Опекун.

Одного взгляда мне хватило, чтобы понять, что передо мной непростой человек.

На вид лет сорок, квадратная челюсть и массивная фигура телохранителя. На нем был черный костюм с коротким распахнутым пальто. Их охрана держала над ним и Коринной по зонтику. Надо мной тоже раскрыли один. Зверь остался мокнуть под холодным дождем, но его это, как будто, не беспокоило совсем.

Мой взгляд все скользил по опекуну, подмечая детали.
0
Така че ме смятат за член на семейството.

Само като си помисля, че трябваше да умре, за да ме припознае...

Токчета ми почукваха по мрамора, бавно се приближих и спрях на няколко метра от ковчега. Наистина не исках да гледам мъртвия си баща в лицето, затова се втренчих в Корина.

Тя беше твърде далече, за да каже „здрасти“ или да поговорим, затова мълчахме. Просто й кимнах леко. Тогава вниманието ми беше привлечено от мъжа, който я придружаваше.Опекунът й.

Един поглед ми беше достатъчен, за да разбера, че съм изправен пред труден човек.

Изглежда на около четиридесет години, с квадратна челюст и масивна фигура на бодигард. Беше облечен с черен костюм и късо отворено палто. Охраната им държаха чадъри над него и Корина. Над мен също се отвори един. Звярът беше оставен да се мокри под студения дъжд, но това изобщо не изглеждаше да го притеснява.

Погледът ми се плъзна по настойникът, забелязвайки подробностите.
→Отца хоронили там же, где был похоронен «мой ребенок». Это был другой малыш, но все равно не по себе. А когда мы появились на аллее, то увидела белого ангела с могилы. Сначала хотелось приказать сломать памятник, но пока мы держим все в тайне, это может быть опасно.

Мы прошли мимо: могила отца была в соседней аллее. На таком же пафосном и дорогом участке, устланном мрамором, нас уже ждали гроб и две фигуры…

Я впилась в них глазами.

Девушка была намного ниже. На ее фоне тот, кто стоял рядом, казался великаном. Оба в черном. На Коринне была пышная юбка и облегающие сапожки. Полушубок был до талии, намокший мех слипся сосульками.

Бордовый гроб был единственным ярким пятном траурной группы.

Рядом с ним — всего несколько человек. Журналисты, зеваки, коллеги — все остались за пределами аллеи, отсекаемые охраной.

Нас пропустили.
0Бащата ще бъде заровен близо до мястото, където е заровено "моето дете". Макар да беше друго бебе, все още не трябваше да пипаме нищо. И когато се появихме на алеята, видях белият ангел. Първо исках да наредя събарянето на паметника, но докато пазим всичко в тайна, може да е опасно.

Минахме покрай него- гробът на баща ми беше на съседната алея. На същата претенциозна и скъпа площадка, постлана с мрамор, вече ни очакваха ковчег и две фигури...

Вперих очи в тях.

Момичето беше много по-ниско. На нейния фон този, който стоеше наблизо, изглеждаше като великан. И двамата са в черно. Корин беше облечена с пищна пола и тесни по краката ботуши. Късото кожено палто беше до кръста, мократа козина беше слепена на ледени висулки.

Ковчегът в цвят бордо беше единственото светло петно ​​на траурната група.

До него има само няколко човека. Журналисти, зяпачи, колеги - всички останаха извън алеята, отцепени от охраната.

Бяхме пропуснати.
→— Чего ты боишься? — спросил Зверь, когда мы подъезжали.

Как точно он понял мое настроение…

— Не знаю. Дурное предчувствие.

Я смотрела в сторону кладбищенских ворот. Народа много: такое ощущение, что собралось полгорода — как тогда, когда его убили. Кругом стояли полицейские, наблюдая за порядком. Машины прибывали одна за другой, задержались только мы — слишком важные птицы, чтобы нам сигналить.

— Что именно тебя беспокоит?

Я не смогла сформулировать мысль. Не хочу видеть сестру, боюсь ее опекуна? Волнуюсь за сына? Что-то не так. Я молчала, Зверь вздохнул и вышел из машины. Открыл дверь мне, и я выбралась на сырой ветер, поправляя воротник пальто.

Кирилл подал мне руку.

— Если боишься, ни с кем не говори. Здесь мои люди, мы в безопасности.

Ежась, я пошла за ним.
0- От какво се страхуваш? — попита Звяра, докато пътувахме.

Как точно разбра настроението ми...

- Не знам.Имам лошо предчувствие.

Погледнах към портите на упокойното място. Хората са много.Имах чувството, че половината град се е събрал - точно както когато беше баща ми убит. Наоколо имаше полицаи, за да пазят реда. Колите пристигаха една след друга, само ние се бяхме забавили - но бяхме твърде важни птици,за да започнат без нас.

- Какво точно те притеснява?

Не можах да формулирам идеята си. Не искам да виждам сестра си, страхувам се от нейния настойник? Притеснявам се за сина ми? Усещах,че нещо не е наред,но сама не разбирах,какво?Мълчах и Звяра въздъхна и слезе от колата. Той ми отвори вратата и аз се озовах на влажния вятър, намествайки яката на палтото си.

Кирил ми подаде ръка.

-Ако те е страх, не говори с никого. Хората ми са тук, в безопасност сме.

Усетих някакви тръпки по тялото си и се наежих, но го последвах.
→Когда кто-то идет к большим деньгам и влиянию, он идет по головам.

Я боялась, что снова мы с сыном окажемся жертвами…

Похороны назначили на девять утра. Я встала в шесть, и больше не смогла уснуть.

— Ты уверен, что я должна пойти?

— Разумеется, Лили. Ты наследница.

Зверь невозмутимо надел черную футболку, джинсы. Натянул черную кожаную куртку. В этом похоронном наряде выделялись только волосы. На кровати лежало черное платье для меня, сапожки на каблуке и новое пальто.

— Позвать стилистов, Лили? Пусть тебя подготовят.

Я начала качать головой, но он уже направился к двери.

— Оденьте ее, — велел он.

Со вздохом я потянулась к одежде. Это нечестно! Зато безотказно. Я быстро приведу себя в порядок. Девушки из зала быстро накрасили меня и уложили волосы в строгий узел. На кладбище мы выдвинулись на другой машине — черной, с тонированными окнами.
0Когато някой се стреми към големи пари и влияние, той буквално върви по главите на другите.

Страхувах се, че аз и синът ми отново ще бъдем жертви ...

Погребението беше насрочено за девет сутринта. Станах в шест и не можах да заспя.

-Сигурен ли си, че трябва да отида?

-Разбира се, Лили. Ти си наследницата.

Звярът невъзмутимо облече черна тениска, дънки и черно кожено яке. В това погребално облекло му се открояваше само косата. На леглото лежеше черна рокля за мен, ботуши на висок ток и ново палто.

— Извикай стилисти, Лили? Нека те подготвят.

Започнах да клатя глава, но той вече се насочваше към вратата.

— Облечи я — нареди той.

С въздишка посегнах към дрехите си. Това е несправедливо! Затова пък безотказно. Ще се приведа бързо в ред. Момичетата,които обслужваха другите работещи в клубът,ме гримираха и прибраха косата ми в строг възел. Отидохме до гробището с друга кола - черна, със затъмнени стъкла.
→— Будем надеяться на лучшее. Пока рано об этом говорить.

— А когда я об этом узнаю?

— Что-то прояснится через шесть-восемь месяцев. Будет понятно, как развивается ребенок. Он еще слишком мал.

Мне было непривычно об этом думать. Сложно перестроиться с мыслей о том, что я его потеряла к вопросам здоровья. Врач вышла, и я вздохнула, снова оставшись с малышом наедине.

Самое главное, что мы снова вместе.

К остальному я смогу приспособиться, обещаю.

Следующие два дня я почти безвылазно провела здесь. Со Зверем мы почти не пересекались — он занимался вопросами наследства, готовясь, как он выразился, к войне с юристами.

У отца много чего было.

Корпорация, на которую рассчитывал Зверь, должна была его сделать королем в городе. На эту корпорацию много кто рассчитывал, из-за нее пострадал мой ребенок. Мне это наследство не нужно. Оно просто пугало меня.
0- Да се ​​надяваме на най-доброто. Още е рано да се каже.

- Кога ще разбера за това?

-Ще стане ясно след шест до осем месеца. Тогава ще се разбере как се развива детето. Той е още твърде малък.

Беше ми странно да мисля за това. Трудно е да се възстановя от мисълта, че сега мога пък да го загубя заради здравословни проблеми. Докторката излезе, а аз въздъхнах, отново останала сама с бебето.

Най-важното е, че отново сме заедно.

За останалото мога да се приспособя, обещавам.

Следващите два дни прекарах почти нон стоп тук. Със Звяра почти не се пресичахме - той се занимаваше се с наследствените въпроси, готвеше се, както се изрази, за война с адвокатите.

Баща ми притежаваше много неща.

Корпорацията, на която разчиташе Звяра, трябваше да го направи крал в града. Много хора разчитаха на нея, детето ми пострада заради това. Не искам това наследство. То ми причини само неприятности.
→Глава 7

После того, как Зверь уснул, я тихо выскользнула из постели.

От недосыпа меня уже бил озноб, но спать я не могла. Не сейчас. Как тень, я вернулась к ребенку. После хорошего сексуального марафона — а Зверь долго меня не отпускал, все тело болело. Я устало опустилась перед инкубатором.

— Привет…

Позади открылась дверь, и я замолчала. В комнату заглянула врач, не дала нам поговорить…

— Это вы.

Она хотела уйти, но в последний момент осталась.

— У вас есть вопросы?

Она даже не представят, сколько… Я никак не могла привыкнуть к ситуации: к тому, что сын со мной, что все изменилось. Мне казалось, я усну и все исчезнет.

— Он сумеет полностью восстановиться? — спросила я. — Он родился на двадцать шестой неделе, он будет здоров?
0Глава 7

След като Звярът заспа, аз тихо се измъкнах от леглото.

От недоспиване вече ме побиваха тръпки, но не можех да спя. Не сега. Като сянка се върнах при детето. След добрият сексуален маратон - а Звярът не ме пусна дълго време, цялото тяло ме болеше.Уморена се отпуснах пред кувьоза.

- Здравейте…

Вратата се отвори зад мен и докторката влезе в стаята,прекъсна съзерцаването на бебето ми.

- Аа,това сте Вие?

Искаше да си тръгне, но в последния момент се спря.

- Имате ли въпроси?

Тя дори не можеше да си представи колко ... Още не се справях със ситуацията ,че синът ми е жив, с мен, че всичко се е променило. Струваше ми се, че ще заспя и всичко ще изчезне.

-Ще успее ли напълно да се възстанови? -Попитах. - Роди се в двадесет и шестата седмица, ще бъде ли здрав?
→Она сказала год.

Следовательно, отец оформил дом почти сразу же после того, как братья из «Авалона» меня похитили. Значит, он предполагал такой расклад и заранее начал готовиться, чтобы защитить любимую дочку. Кто знает, что еще он переоформил на этого опекуна. Кто же он такой? Зверь был прав — мой отец не доверял никому.

— А то, что Руслана переводят — тебя не беспокоит? Что-то идет не так, Зверь.

— Знаешь, что, Лили? — выдохнул он мне в волосы. — Я спас твоего ребенка не затем, чтобы ты сейчас нервничала и переживала… Мне нужна спокойная невеста. Спокойная, счастливая… Благодарная. Понимаешь намек?..

— Нет… — изобразила я наивность.

— Я покажу.
0Тя каза една година.

Затова баща ми е оформил къщата почти веднага след като братята от ,,Авалон'' ме отвлякоха. И така, той е предполагал такова развитие и е започнал да се подготвя предварително, за да защити любимата си дъщеря. Кой знае какво още е пререгистрирал на този настойник. Кой е той? Звярът беше прав — баща ми не вярваше на никого.

- Това, че превеждат Руслан, не те ли притеснява? Нещо не е наред, Звяр.

-Знаеш ли какво, Лили?- той дишаше в косата ми. - Спасих детето ти не за да си нервна и притеснена... Имам нужда от спокойна булка. Доволна и щастлива… Благодарна. Разбираш ли намека?

-Не…“ Изобразих наивност.

- Ще ти покажа.

→Голос звучал совершенно спокойно. Как будто она ничего не знает, что там был ребенок. Если играет, она идеальная актриса.

— Тогда хорошо…

— Я позвоню, когда прилечу. Извини, мне пора на занятия.

Она положила трубку.

— Ты знал об этом?

— Нет, принцесса… — голос Зверя был озадаченным. — Я сказал выяснить, кому принадлежит дом, но ничего не узнали. Я даже решил, что новый владелец дома — фикция, фальшивые документы.

— Может так и есть.

— На похоронах они появятся вместе. Тогда и посмотрим, — Зверь притянул меня к себе, поцеловал, расслабившись и порочно улыбнулся.

Его этот человек не пугал, а меня — еще как.

Год.
0
Гласът прозвуча напълно спокойно. Сякаш нищо не знае, че там е имало бебе. Ако играе, тя е перфектната актриса.

- Добре тогава…

- Ще се обадя като пристигна. Съжалявам, трябва да вляза в час.

Тя затвори.

— Знаеше ли за това?

Не, принцесо…“ -Гласът на Звяра беше озадачен. -Казах да разберат кой е собственикът на къщата, но те не откриха нищо. Дори реших, че новият собственик на къщата е измислица и има фалшиви документи.

- Може би е така.

-Те ще се явят заедно на погребението. Тогава ще видим - Звярът ме придърпа към себе си, целуна ме, отпусна се и се усмихна злобно.

Този човек не го уплаши, но аз се стреснах.

Година?
→В сознании возник какой-то тревожный маячок. Может, это постоянная нервотрепка обострили тревогу и мне кажется страшным и подозрительным. Но все же. Руслана переводят в столицу для суда, тело отца выдали для похорон, и моя сестра прилетает уже скоро.

Хорошо, что она первая начала об этом.

— Я хотела сказать, что… В доме на озере не получится остановиться, извини. Я даже не сразу поняла, что за дом, год назад он был переоформлен на другого человека, так что…

— О, ничего страшного, — вдруг заявила сестра. — Это мой опекун. Этот дом папа для меня покупал когда-то. Я ни разу там не была, потому что жила за границей. Он меня год назад предупреждал, что переоформит.

Я лишилась дара речи, и покосилась на Зверя, ожидая, что он подскажет, как действовать.

— Э-э-э… так дом принадлежит твоему опекуну?

Зверь смотрел с таким же непониманием.

— Да, Лили. Не тревожься. У нас есть ключи.
0В съзнанието ми се появи смущаващ фар. Може би тази постоянна караница е изострила тревожността и всичко ми изглежда страшно и подозрително. Но все пак. Руслан е преместен в столицата за съдене, тялото на баща ми е дадено за погребение, а сестра ми скоро ще пристигне.

Добре, че тя първа започна това.

-Исках да кажа, че… Не можеш да останеш в къщата на езерото, съжалявам.“ Дори не разбрах веднага каква къща е, преди година беше пререгистрирана на друго лице, така че ...

— О, няма страшно — каза внезапно сестрата. - Баща ми купи тази къща за мен . Никога не съм била там, защото съм живяла в чужбина. Още преди година ме предупреди, че ще се пререгистрира.

Онемях и присвих очи към Звяра, чакайки да ми каже как да продължа.

-Ъъъ... значи къщата принадлежи на твоят настойник?“

Звярът погледна със същото неразбиране.

- Да, Лили. не се притеснявай Ние имаме ключове.
→— Похороны скоро, — вдруг сказал он, поцеловав меня в макушку.

Я застонала от отчаяния.

— Не напоминай…

Не хочу об этом думать! О моем отце, наследстве, сестре! Мой ребенок со мной, это главное.

Но Зверь упрямо возвращал меня в реальность.

— Настораживает, что твоя сестра хотела остановиться там, где мы нашли ребенка. Позвони ей, и скажи, что дом продан и она не сможет там остановиться, — предложил Зверь. — Посмотрим, как отреагирует.

Мне не очень хотелось звонить. Лучше бы лежать и ничего не делать, но я не могла ему отказать.

— Передай телефон.

Я набрала номер сестры, не заботясь, какая разница во времени сейчас с Лондоном. Вроде бы утро.

— Алло?

— Привет, это я, — выдохнула я. — Лилия.

— Как хорошо, что ты позвонила. Похороны перенесли, ты знаешь? Мы прилетаем послезавтра.
0„Погребението е скоро“, каза той внезапно, целувайки темето ми.

Изстенах от отчаяние.

Не ми напомняй...

Не искам да мисля за това! За баща ми, наследството, сестрата! Детето ми е с мен, това е най-важното.

Но Звяра упорито ме върна към реалността.

-Напряга ме фактът, че сестра ти искаше да остане там, където намерихме бебето. Обади й се и й кажи, че къщата е продадена и тя няма да може да остане там“, предложи Звяра. -Да видим как ще реагира.

Всъщност не исках да се обаждам. Би било по-добре да лъжа и да не правя нищо, но не можех да му откажа.

- Подай телефона.

Набрах номера на сестра ми, без да ме интересува каква е часовата разлика в момента с Лондон. Май е сутрин.

- Здравейте?

„-Здрасти, аз съм“, въздъхнах аз. — Лили.

-Хубаво е, че се обади. Погребението беше отложено, нали знаеш? Пристигаме вдругиден.
→Навис, рассматривая сладким, прищуренным взглядом, от которого все пылало внутри. Как давно он на меня не смотрел так… Наша сложная история его тоже измотала.

— Хочешь еще? — Зверь прижался ко мне бедрами.

— Ты думаешь, я могу сказать «нет»? — пробормотала я, млея от счастья.

Одного раза мне не хватило. Все случилось слишком быстро. Так что он без лишних вопросов развел мне ноги, и я выгнулась навстречу, забросив руки ему на шею. Это было что-то дикое и безумное, он терзал мое тело, как дикий хищник, дорвавшийся до добычи.

Я расцарапала ему спину. Губы болели от наших поцелуев, но мы полностью удовлетворили животную страсть.

Угомонились мы только через час. Разнеженная душем, нежным сексом и счастьем, я лежала в постели, прижимаясь к Зверю, и почесывала Голди за ухом. Она без меня заскучала, и встретила радостным мяуканьем. Теперь, накормленная и успокоенная, она дремала, устроившись прямо на нас.
0Надвисна, разглеждащ ме със сладък, присвит поглед, от който всичко ми пламна отвътре. Откога не ме е гледал така... Сложната ни история също го беше изтощила.

- Искаш ли още? -Звярът притисна бедрата си към мен.

-Мислиш ли, че мога да кажа не? – промърморих аз, изпълнена с щастие.

Веднъж не ми бешеи на мен достатъчно. Всичко стана твърде бързо. Така че без излишни приказки той разтвори краката ми и аз се извих, за да го посрещна, хвърляйки ръце около врата му. Беше нещо диво и лудо, измъчваше тялото ми като див хищник, хванал най-после плячката си.

Почесах го по гърба. Устните ни болят от целувките, но задоволихме напълно животинската страст.

Укротихме се чак след час. Разнежена от душа, ласкавия секс и щастие, лежах в леглото, вкопчена в Звяра, и почесвах Голди зад ухото. Липсвала съм й и ме посрещна с радостно мяукане. Сега, нахранена и утешена, тя задряма, устроила се точно върху нас.
→Ногтями впилась в плечи, подзадоривая его. Наши бедра плотно прижались друг к другу, и я застонала от удовольствия. Он сдерживался, я ощущала, как дрожат разогретые мышцы, но хватило его ненадолго. Застонав вместе со мной, он прикусил кожу на шее и закончил все за несколько толчков. Отпустил не сразу, сжав так сильно, словно хотел раздавить.

Наконец, Зверь поставил меня на ноги.

Поцеловал в лоб, и встал под душ, смывая с себя лесную грязь.

— Иди сюда, — он был готов вымыть и меня.

После бурного секса ноги подгибались. Он быстро вымыл меня, намылив ароматным гелем для душа. Несмотря на разрядку, хотеть меня меньше он не стал. Просто утолил первый голод.

Завернув меня в полотенце, он отнес меня в спальню и бросил на кровать.
0Забих нокти в раменете му, дразнейки го. Хълбоците ни се притиснаха плътно един към друг и аз стенех от удоволствие. Той се сдържаше, усещах топлите мускули да треперят, но не продължи дълго. Стенейки заедно с мен, той захапа кожата на врата ми и се изпразни с няколко тласъка. Той не ме пусна веднага, беше ме стиснал толкова силно, сякаш искаше да ме смаже.

Най-накрая Звярът ме изправи на крака.

Целуна ме по челото и застана под душа, отмивайки горската кал.

-Ела тук.” Той беше готов да измие и мен.

Следбурният секс краката ми се подкосяваха. Той бързо ме изми, насапунисвайки ме с ароматен душ гел. Въпреки сексуалното разреждане на насъбралите се емоции, той не ме искаше по-малко. Просто беше утолил първият си глад.

Уви ме в кърпа, занесе ме в спалнята и ме хвърли на леглото
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 май 2021 (1217 дни)
Дейност:
649 версии на превод с общ рейтинг 0