Проданная невеста.Наследник корпорации / Продадена невеста.Наследникът на корпорацията

Пока мы вместе, он уже не раз насладился моим телом. Теперь его интересовало нечто большее.

Он хотел, чтобы я наслаждалась им. Хотел видеть, как сильно я хочу его.

И он это заслужил.

Так откровенно, с таким желанием я никогда ему не отдавалась.

Словно изучая меня, Зверь еще раз сделал это пальцами, а затем расстегнул ширинку своих мокрых джинсов, и овладел мною, пока душ лупил ему в спину. Я открыла рот и сладко выдохнула. Ощущая, как он меня заполняет.

Это было так остро, так чувствительно, словно у меня не было кожи. И каждое прикосновение ощущалось, как нечто невероятное. Первым же толчком он раздвинул мне бедра так широко, что заныли сухожилия.

— Еще, — прошептала я ему на ухо.
0Докато сме заедно той вече неведнъж се е радвал на тялото ми. Сега го интересуваше нещо повече.

Искаше да му се наслаждавам. Искаше да види колко много го искам.

И си го беше заслужил.

Така че, честно казано, с такова желание никога не съм му се отдавала.

Сякаш ме изучаваше, Звярът го направи отново с пръсти, след което разкопча ципа на мокрите си дънки и ме облада, докато душът го удряше в гърба. Отворих уста и издишах сладко. Усещайки, че ме изпълва.

Беше толкова остро, толкова чувствително, сякаш нямах кожа. И всяко докосване се чувстваше като нещо невероятно. С първия тласък той разтвори бедрата ми толкова широко, че ме заболяха сухожилията на слабините.

-Още“, прошепнах в ухото му.
Это была не просто благодарность. Настоящее желание оказаться в руках Зверя в полной его власти. Этого многие девушки мегаполиса боялись. Но я мечтала об этом с тех пор, как его узнала. Даже раньше, когда он прижал меня в том переулке к стене и мы впервые встретились взглядами. Я боялась его, и того, что о нем говорят. Но не смогла забыть.

Я забросила ногу ему на бедро, прижимаясь ближе, и ощутила, как влажные пальцы проникают в меня. Он проверял мою готовность. Действительно ли я чувствую то, о чем говорю.

От наслаждения я выдохнула ему в лицо.

Мои глаза закатились. Я оперлась спиной на стену — если бы не она, ослабевшие ноги бы меня не удержали. Ногтями я впилась в кожу на его спине и шире развела бедра, приглашая не только пальцы. Второй рукой он убрал мокрые волосы с моего лица, полного наслаждения. Гладил скулы, подбородок, открытый рот, проникая пальцами и принуждая меня посасывать их.

И пока я сходила с ума, он просто смотрел.
0Не беше само благодарност. Владееше ме истинско желание да бъда в ръцете на Звяра в пълната му сила. От това се страхуваха много момичета в метрополията. Но аз мечтая за това, откакто го познавам. Още по-рано, когато ме притисна към стената в тази уличка и за първи път направихме зрителен контакт. Страхувах се от него и от това, което говорят за него. Но не можах да го забравя.

Плъзнах крака си по бедрото му, сгуших се по-близо и усетих влажни пръсти да проникват в мен. Той провери моята готовност. Наистина ли чувствам това, за което говоря.

Въздъхнах от удоволствие в лицето му.

Очите ми се обърнаха в захлас. Облегнах гръб на стената - ако не беше тя, отслабналите ми крака нямаше да ме държат. Забих ноктите си в кожата на гърба му и разтворих бедрата си по-широко, приканвайки не само пръстите му. С другата си ръка той отмести мократа коса от лицето ми, изпълнено с удоволствие. Погали скулите, брадичката, отворената ми уста, проникна в нея и ме принуди да ги смуча палецът му..

И докато аз губех ума и дума, той само гледаше.
Не прекращая поцелуя, он толкнул меня под душ и на нас обрушились потоки воды. У меня захватило дыхание, я захлебывалась теплой ласковой водой, эмоциями и Зверем.

Он сорвал с меня майку, и накрыл обе груди ладонями.

От него шла такая же энергия, желание животного секса, что и от меня. Словно мы вернулись на год назад и, еще живые и полные сексуальной энергии, хотели даже не сексом заняться, а спариться. Голые инстинкты. Жажда жизни. Он рванул застежку моих джинсов, скорее разрывая, чем расстегивая. Они плотно облепили ноги, намокнув, и Зверь стянул их с меня вместе с бельем. Я оказалась совершенно голая и горячая. Доступная ему вся. Мне не хотелось закрываться, не хотелось прятаться. Прижавшись к нему так плотно, что в живот вдавился напряженный член, я прошептала:

— Делай, что хочешь…
0Без да спира целувките, той ме бутна под душа и струи вода се изсипаха върху нас. Останах без дъх, давех се от топлите нежни струи, емоции и Звяра.

Разкъса тениската ми и покри двете ми гърди с длани.

От него идваше същата енергия, желанието за животински секс, както и от мен. Сякаш се бяхме върнали преди година и все още живи и пълни със сексуалност и искахме дори не да се чукаме, а да се чифтосваме. Голи инстинкти. Жажда за живот. Той разкъса закопчалката на дънките ми, като разкъса, вместо да разкопчае ципа. Залепнали плътно около краката ми, намокрили се и Звярът ги издърпа от мен заедно с бельото ми. Бях чисто гола и гореща. Всичко е достъпно за него. Не исках да се прикривам с ръце. Вкопчена в него толкова силно, че напрегнатият му член се притисна в корема ми, прошепнах:

- Прави каквото искаш…
Второй раз он спас моего ребенка. Второй раз спас меня.

Мы слились в поцелуе. Далеко не впервые, но впервые я ощутила такую волну чувств, жара, которые шли прямо из живота и из сердца. Его хотелось целовать и целовать, не останавливаясь. Он должен был ощутить волну благодарности от меня, и страстное желание поблагодарить поцелуем.

— Зверь, — прошептала я, прижимаясь к нему.

Ласкала его тело открытыми ладонями, покрывала поцелуями грудь. От каждого прикосновения словно электричеством прошибало: от жара, ощущения его желания, эмоций, которые захлестывали, как лавина. Я ощутила то же самое, что в наш первый раз… Не секс, а те прикосновения и ласки, когда он поймал меня после побега.

Я думала, такие чувства не смогу больше испытывать.

После похищения Русланом, потери ребенка, всех бед, что на меня обрушились
0За втори път спаси детето ми. Спаси ме и мен втори път.

Сляхме се в целувка. Далеко не първата, но за първи път усетих такава вълна от чувства, топлина, която идваше направо от стомаха и от сърцето. Исках да го целувам и милвам, без да спирам. Трябваше да почувства вълната на благодарност от моя страна и страстното желание да му се отдам.

-Звяр“, прошепнах, сгушвайки се в него.

Галех тялото му с отворени длани, покривах гърдите му с целувки. Всяко докосване беше като електричество: от топлината, усещането за желанието му, емоциите, които ни заляха като лавина. Чувствах същото като първия път... Не желание за секс, а онези докосвания и ласки, когато той ме хвана за първи след бягството.

Мислех, че никога повече няма да се чувствам така.

След отвличането от Руслан, загубата на детето, всички неприятности, които ме сполетяха,бях загубила способността си да чувствам така,както сега.
Не такая плохая судьба.

— Идем, — он потянул меня за руку. — Тебе нужно отдохнуть.

Я не стала сопротивляться или уговаривать посидеть еще минутку.

Он прав — я безумно устала, а когда исчез адреналин, то ощутила, какие руины от меня остались. Ощущая боль в каждой мышце и косточке, особенно в грудине, по которой пришелся удар, я встала и покорно пошла за ним. Дала Зверю увести меня в спальню. С порога он начал раздеваться, бросая одежду на пол: куртку, футболку, расстегнул ремень джинсов… Он шел в душ, а я любовалась сильным тренированным телом. Грязный после леса, с растрепанным хвостом, на боку — длинная царапина, словно увернулся от удара.

Я направилась следом.

Зверь включил воду, капли посыпались в черную каменную чашу, которая заменяла здесь душевую кабину. Я сбросила куртку, когда Кирилл схватил меня за плечи и прижал к стене. Стало немного больно после того пинка в лесу. Он рассматривал мои глаза — без лишних слов. Уставшие, но спокойны и преданные.
0Не е чак толкова лоша съдба.

- Да тръгваме - дръпна ръката ми. - Имаш нужда от почивка.

Не се съпротивлявах, нито го убеждавах да поседим още минута.

Прав е - бях безумно уморена и когато адреналинът изчезна, усетих какви руини останаха от мен. Усещайки болка във всеки мускул и костичка, особено в гръдната кост, която беше ударена, станах и послушно го последвах. Оставих Звяра да ме отведе до спалнята. От прага той започна да се съблича, хвърляйки дрехи на пода: яке, тениска, разкопча колана на дънките си ... Той отиде под душа и аз се възхищавах на силното му тренирано тяло. Мръсен след гората, с разчорлена опашка, дълга драскотина отстрани, сякаш се е отбранявал от удар.

Аз го последвах.

Звярът пусна водата, капки се изляха в черната каменна купа, която замеяше тук душ кабината. Хвърлих сакото си, когато Кирил ме хвана за раменете и ме притисна към стената. Малко ме болеше след този ритник в гората. Той ме погледна в очите без повече приказки. Уморени, но спокойни и предани.
Даже если он выживет, если мы еще столкнемся, заговорим, где-то увидимся, всегда мне придется хранить эту тайну.

В коридоре раздался шум, но я смотрела на ребенка, пальцами поглаживая пластиковую стенку — словно к нему прикасалась.

За спиной хлопнула дверь и все стихло.

Я не обернулась.

И так знаю — Зверь пришел. Раздал последние указания в коридоре, и появился здесь.

— Принцесса?

Я знала, что он пришел за мной.

Свое главное обещание он выполнил, пришло время платить за это. Молчать. Скрывать. Отдать в его руки власть и деньги, причитающиеся ему по закону. Стать его супругой.
0
Защото беше оставен да страда в същия ад, в който аз бях наскоро.

Дори и да оцелее, ако все още някъде се сблъскаме, говорим, видим- винаги ще трябва да пазя тази тайна.

В коридора се чу шум, но аз гледах детето, галех с пръсти пластмасовата стена - сякаш го докосвах.

Вратата се хлопна зад някого и всичко отново стана тихо.

Не се обърнах.

И така знам - Звярът дойде. Даде последните инструкции в коридора и се появи тук.

- Принцесо?

Знаех, че е дошъл за мен.

Той изпълни основното си обещание, време е да платя за това. Да бъда по-ниска от тревата.Да крия какво ми е всъщност. Да дам в ръцете му властта и парите, които му се полагат по закон, като му стана съпруга.
— Я пообещала, — хрипло сказала я. — И не скажу. Что бы ни случилось — не скажу ему. Только он и так может узнать… В «Авалоне» пойдут слухи.

— Там его сторонников не осталось. Пока он в тюрьме, от моих он ничего не узнает, если сама не скажешь.

Палату оборудовали на втором этаже в самом дальнем уголке клуба. Окна выходили на лес. Двух врачей, которых срочно нашел Зверь, поселили здесь же. Он сам ушел утрясать вопросы безопасности.

Когда с инкубатора сняли экран, я села рядом, глядя на ребенка.

— Вот мы и дома, — прошептала я.

Все хорошо. Все прекрасно. Самая тяжелая ноша упала с плеч. По правде говоря, на наследство мне было плевать — Зверю оно было нужно больше, чем мне. Другие проблемы не волновали. Даже то, почему Коринна упомянула этот дом — по недомыслию или специально, пытаясь сделать подсказку. Я наслаждалась долгожданным покоем, который омрачали только мысли о Руслане…

Мне было жаль его. Очень жаль.
0— Обещах — казах дрезгаво. - Няма да кажа. Каквото и да се случи, няма да му кажа. Така или иначе само той може да разбере... Слуховете ще се разпространят в Авалон.

-В клубът не останаха негови поддръжници. Докато е в затвора, той няма да научи нищо от моите, освен ако ти сама не му кажеш.
Оборудваха специална стая на втория етаж в най-отдалечения ъгъл на клуба. Прозорците гледаха към гората. Двама лекари, които спешно бяха намерени от Звяра, бяха настанени тук. Самият той отиде да уреди въпросите за сигурността.

Когато екранът беше махнат от кувьоза, аз седнах до него и гледах детето.

-Ето ни у дома“, прошепнах.

Всичко е наред. Всичко сега е прекрасно. Най-тежкото бреме падна от плещите ми. В интерес на истината, не ме интересуваше наследството. Звярът се нуждаеше от него повече от мен. Други проблеми не ме притесняваха. Дори защо Корина спомена тази къща - от недомислие или нарочно, опитвайки се да направи намек. Наслаждавах се на дългоочаквания мир, който беше засенчен само от мисли за Руслан ...

Стана ми жал за него. Мнооого!
Инкубатор накрыли белым экраном.

Зверь хотел оправить меня в клуб раньше, но я отказалась уезжать одна. Он ходил по комнате, переоборудованной в палату, уставший и напряженный, рыская взглядом по сторонам.

Меня то трясло, то знобило.

Комнату в клубе подготовили за несколько часов, на улице уже рассвело, когда Зверь подошел сообщить, что мы перевозим ребенка.

— Пойдем, — он заставил меня подняться, поднял на руки, потому что по-другому я идти не могла, и отнес вниз. — Нужно как можно быстрее убраться отсюда, и замести следы. Камер здесь нет, только по периметру забора. Нельзя, чтобы узнали, кто разорил гнездо…

После недосыпа и волнующей встречи с малышом, у меня отупели эмоции. Мы возвращались в «Авалон», а я как будто не могла поверить, что все позади.

— Ты помнишь, о чем мы говорили? — спросил Зверь.

О Руслане. Я кивнула.
0Инкубаторът беше покрит с бял екран.

Звярът искаше да ме изпрати в клуба по-рано, но аз отказах да си тръгна сама. Той се разхождаше из стаята, превърната в отделение, уморен и напрегнат, оглеждайки се.

Тресях се от нерви,после ме втресе .

Помещението в клуба беше подготвено за няколко часа, навън вече се разсъмваше, когато Звяра се качи да съобщи, че превозваме дете.

„Хайде да вървим“, накара ме да стана, вдигна ме, защото не можех да ходя, и ме занесе долу. „Трябва да се махнем оттук възможно най-бързо и да прикрием следите си. Тук няма камери, а само по периметъра на оградата. Невъзможно е да се разбере кой е унищожил гнездото ...

След недоспиване и вълнуваща среща с бебето, емоциите ми се притъпиха. Връщахме се в Авалон и сякаш не можех да повярвам, че всичко е свършило.

Помниш ли за какво говорихме? – попита Звяра.

Относно Руслан. Аз кимнах.
То, что я ощущала сейчас… было трудно описать. Легкость в душе, и во всем теле, надежда, я словно возродилась заново. Встала из кострища и стряхнула пепел. Даже не хотела слушать врача. Ничего не хотела, только на него смотреть…

— Лили, его нужно забирать, — ко мне подошел Зверь, схватил за предплечья, в глазах вместо счастья была тревога. — Охраны мало, но здесь оставаться нельзя.

Глаза досказали все остальное.

Здесь оставаться нельзя. Перевести ребенка тайно тоже непросто: нужны врачи, оборудование.

— Я вызову охрану, — решил Зверь, — пока к нам не нагрянули гости. Закроем экраном, чтобы не видели, что внутри… Никому ни слова, Лили. Нужно вывезти его в «Авалон».

— Хорошо, — я предоставила Зверю решать проблемы, оставшись рядом с инкубатором.

Охрану выставили за закрытыми дверями. Врач тряслась рядом со мной, прикованная наручниками, Зверь вскользь заметил, что ее заберем с собой. Вряд ли он теперь доверит ей лечение ребенка, но она знает о нем все.
0Това, което почувствах сега... беше трудно за описване. Лекота в душата, и в цялото тяло, надежда, сякаш се преродих. Станах от огъня и изтръсках пепелта. Дори не исках да слушам лекарката. Не исках да правя нищо, просто го гледах ...

-Лили, трябва да го вземем и да се махаме“, Звярът се приближи до мен, хвана ме за предмишниците, в очите ми имаше тревога вместо щастие. -Охраната е малко, но не можете да останете тук.

Очите казаха останалото.

Не можем да останем тук. Тайното прехвърляне на детето също не е лесно: необходими са лекари и оборудване.

-Ще извикам нашата охрана“, реши Звярът, -Преди да имаме гости. Затвори екрана, за да не видят какво има вътре... Нито дума на никого, Лили. Трябва да го заведем в Авалон.

-Добре“, оставих Звяра да решава проблемите, оставайки до инкубатора.

Охраната беше поставена при затворените врати. Докторката се тресеше до мен,закопчана с белезници, Звяра небрежно забеляза, че ще я вземем с нас. Едва ли сега той ще й повери лечението на детето, но тя знае всичко за него
Но он никогда его не увидит. Не узнает. Не возьмет на руки.
0
Но той никога няма да го види. Няма да знае за него. Няма да го вземе на ръце.
Видел бы малыша Руслан…
0Ох,да можеше и Руслан да види детето си...
Рассматривала младенца и старалась пока не верить. А вдруг не он… Но в сердце уже начала зарастать дыра, которая разрушала меня с того момента, как я потеряла ребенка. Я ощутила, что это он. Нависла над инкубатором, прижав ладони к прозрачному пластику, и с отчаянием и надеждой смотрела в крошечное лицо сына. Ребенок подрос, но все еще оставался миниатюрным.
0Гледах бебето и не можех още да повярвам. Ами ако не беше той... Но в сърцето ми вече беше започнала да зараства дупката, която ме разрушаваше от момента, в който загубих детето си. Усещах, че е той. Аз висях над кувьоза, притискайки длани към прозрачната пластмаса, и гледах с отчаяние и надежда в мъничкото личице на сина си. Детето е пораснало, но все още оставаше миниатюрно.
Ни на нее, ни на вопросы Зверя.
0Нито към нея, нито към въпросите на Звяра.
Я не реагировала.
0Не реагирах.
Женщина снова что-то сказала.
0Жената отново каза нещо.
Ребенок, оплетенный проводами и трубочками, лежал на дне инкубатора, сжав кулачки.
0Детето, оплетено с жици и тръбички, лежеше на дъното на кувьоза и свиваше юмручета.
Зверь отшвырнул ширму в сторону, и мы встретились взглядами. У него были ошеломленные глаза, он не верил, что это правда. Шел напролом, но не верил. А по моим глазам и так все было видно. Я пошатнулась, но Зверь успел меня подхватить.

Я ощупала ладонями инкубатор, не веря, что происходящее реально.

— Она врач? — я не отрывала глаз от сына. — Почему он еще там? Что с ним?

— Ты слышала? — Зверь махнул пистолетом, вынуждая ее подойти. — Ответь на ее вопросы!

Сам он остановился у окна, настороженно вглядываясь в темноту из-за экрана.

— Ребенок должен оставаться в кувезе, — у врача сильно дрожал голос, под давлением Зверя она опустилась на колени, и так и не встала. — Масса тела еще недостаточно, он не дышит сам, нужно постоянное наблюдение…

Я горько сглотнула и прижалась лбом к инкубатору.

Я не сошла с ума.

Я была права!
0Звярът отмести екранът настрани и погледите ни се срещнаха. Имаше замаяни очи, не вярваше, че е истина. Той продължи напред, но още не му се вярваше.Но в моите очи и така беше видно.Залитнах, но Звярът успя да ме хване.

Опипвах кувьоза с длани, без да вярвам, че случващото се е истина.

- Тя лекар ли е?- Не свалях очи от сина си. Защо той все още е там? Какво му има?

- Чу ли? -Звярът размаха пистолета си, принуждавайки я да излезе напред.- Отговори на нейните въпроси!

Самият той спря до прозореца, надничайки предпазливо в тъмнината иззад паравана.

-Детето трябва да остане в кувьоза“, гласът на лекарката трепереше силно, под натиска на Звяра тя коленичи и не стана. - Телесното тегло все още не е достатъчно, той не диша сам, необходимо е постоянно наблюдение ...

Преглътнах горчиво и притиснах чело към инкубатора.

Аз не съм се побъркала.

Бях права!
— Это он, — почти спокойно ответила я. — Мы нашли его.
0— Това е той — отвърнах почти спокойно. - Намерихме го.
— Лили! — прорычал Зверь.
0— Лили! — изръмжа Звярът.

Глава 6
0Глава 6
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 май 2021 (1319 дни)
Дейност:
649 версии на превод с общ рейтинг 0