Sheba

Проданная невеста.Наследник корпорации / Продадена невеста.Наследникът на корпорацията

→Я подбежала к проему и увидела, что он целится в женщину в медицинском костюме. Она держала дрожащие руки в перчатках поднятыми. Я бегло осмотрела помещение: за белой медицинской ширмой скрывалось что-то громоздкое. Я увидела тени стоек для капельниц, проводов, и сделала несколько шагов вперед.

В горле возник ком, мешающий дышать.

Что там?!

В голове билась и пульсировала только эта мысль, я почти не могла идти, но шла. Боковым зрением видела, как Зверь и врач следят за мной.

Женщина что-то сказала.

Я не слышала, что. Сквозь шум в ушах пробивался только писк электроники.

Все внимание сосредоточилось на белой ширме и том, что она скрывает.

И я боялась за нее заходить, чтобы увидеть, что там.

— Ну, Лили? — долетел хриплый голос Зверя, когда я за нее свернула и остановилась, как вкопанная. — Он там?
0

Изтичах до отвора и видях, че се цели в жена с медицински костюм. Тя вдигна треперещите си ръце в ръкавици. Бързо огледах стаята: зад бял медицински параван се криеше нещо обемисто. Видях сенките на интравенозни стойки, жици и направих няколко крачки напред.

Имаше буца в гърлото ми, която ми затрудняваше дишането.

Какво има там?!

Само тази мисъл биеше и пулсираше в главата ми, почти не можех да ходя, но продължих с последни сили. С крайчеца на окото си видях как Звяра и докторката ме наблюдават.

Жената каза нещо.

Това не го чух. Само бипкането на електрониката си проправи път през шума в ушите ми.

Цялото внимание беше насочено към белия екран и това, което крие.

И ме беше страх да отида зад него, за да видя какво има.

- Е, Лили? - чу се дрезгавият глас на Звяра, когато се обърнах към него и спрях като вкопана в пода. - Той е там?
→Где-то наверху раздались выстрелы.

Легкие горели, когда я достигла второго этажа, о боли в груди я вообще забыла.

Мысль, что где-то наверху может оказаться мой ребенок заставила меня бежать быстрей. Страха за себя не было — только за него.

Я пробежала по коридору и рванула двойные двери. Я не ошиблась и посчитала окна правильно — это бы то самое помещение. И здесь был свет. Неяркий, горели только торшеры, но после полной темноты в доме он казался ослепительным.

Я увидела Зверя, а он, услышав, что двери распахнулись, обернулся.

Мы встретились глазами.

Стрелял он, и еще не убрал оружие, оно было в руке.

— Лили, иди отсюда! — прорычал он, но я осталась.

Это была не медицинская комната. Обычная деловая обстановка: дорогой рабочий стол, кресло. На ковре лежал застреленный охранник в черной форме. Не останавливаясь, Зверь прошел дальше и толкнул следующие двери.

— Стоять! — гаркнул он.

Сдавленный женский всхлип.
0Някъде отгоре проехтяха изстрели.

Дробовете ми горяха, когато стигнах втория етаж, забравих за болката в гърдите.

Мисълта, че детето ми може да е горе ме накара да тичам още по-бързо. Не се страхувах за себе си, само за него.

Изтичах по коридора и рязко отворих двойната врата. Не сбърках и бях преброила правилно прозорците - това щеше да е същата стая. И имаше светлина. Приглушено, горяха само подови лампи, но след пълната тъмнина в къщата,тук изглеждаше ослепително.

Видях Звяра и той, като чу, че вратите се отварят, се обърна.

Осъществихме зрителен контакт.

Той е стрелял и още държеше оръжието, беше в ръката му.

-Лили, махай се от тук! - изръмжа той, но аз останах.

Това не беше медицинска стая-виждаше се по обичайната бизнес среда: скъпо бюро, фотьойл. На килима лежеше застрелян пазач в черна униформа. Без да спира, Звярът продължи напред и тласна следващите врати.

- Не мърдай! - излая той.

Чу се само задавено женско ридание.
→Я вошла за забор и остановилась, как потерянный ребенок, не зная, куда бежать дальше. Территория двора была компактной, но плохо различимой в темноте, повезло, что нет собак… Иначе меня бы уже рвали на части. Посреди мощеной дорожки валялся опрокинутый ящик. Тело второго мужчины лежало на ступенях.

Кругом стояла тишина.

Он в доме.

— Зверь! — испугалась я, и преодолела ступени, перепрыгивая через рассыпанное медицинское оборудование. Здесь тоже тихо и темно. Если бы не запах жилья, я бы решила, что дом необитаем.

Но здесь пахло жизнью…

В доме я не решилась его звать — только тяжело дышала, озираясь, и прислушивалась. Он умел тихо ходить, скрываться. Но сейчас ножа у него нет. Если в доме есть еще кто-то, чем будет драться — голыми руками?

Дом был большим, от фойе отходили два крыла, но я без сомнений побежала по ступеням вверх. Я плохо ориентировалась, но примерно представляла, в какой части дома искать комнаты с закрытыми окнами.
0Отидох зад оградата и се спрях като изгубено дете, без да знам накъде да бягам. Територията на двора беше компактна, но почти неразличима в тъмното, беше късмет, че нямаше кучета ... В противен случай щях да бъда разкъсана на парчета. В средата на павираната пътека лежеше преобърнатата кутия. Тялото на втория мъж лежеше на стъпалата.

Наоколо цареше тишина.

Той е в къщата.

- Звяр! -Уплаших се и преодолях стъпалата, прескачайки разпръснатото медицинско оборудване. Тук също е тихо и тъмно. Ако не беше миризмата на жилище, щях да реша, че къщата е необитаема.

Но миришеше на живот...

В къщата не посмях да го викам - само дишах тежко, оглеждах се и слушах. Умееше да върви тихо, да се крие. Но сега той няма нож. Ако има друг в къщата, с какво ще се бие - с голи ръце?

Къщата беше голяма, с две крила, излизащи от фоайето, но без колебание изтичах нагоре по стълбите. Ориентирвах се зле, но имах някаква смътна представа в коя част на къщата да търся стаите със затворени прозорци.
→
Пыталась уловить тень или движение, хоть что-то. Ничего. Зато сзади раздался шорох, не собираясь больше никого к себе подпускать, я спустилась ближе к дому и затаилась в кустах. Не знаю, было это животное или…

Сюда шли. Двое мужчин, они несли что-то между собой — ящик?

Я перестала дышать.

Не заметив меня, они прошли мимо, спустились к дому и открыв дверь, скрылись за забором. И Зверь там один… А их сколько?

Я выдохнула в замерзшие руки.

Я ничего не могла, кроме как ждать.

Через несколько минут калитка распахнулась. Один из них выбежал обратно в полной тишине, споткнулся и также тихо упал. Прищурившись, я напряженно смотрела в темноту, но ничего не видела. Это Зверь его? Я выползла из кустов, с надеждой глядя за забор. Сердце ломилось в ребра. Я спустилась ниже, пригнувшись рядом с неподвижным телом — между шеей и ключицей торчала рукоять ножа. Удар Зверя… Теперь он безоружен.
0Опитах се да уловя сянка или движение, каквото и да е. Нищо. Но отзад се чу шумолене,обърнах се за да не ме изненадат пак отзад, спуснах се по-близо до къщата и се скрих в храстите. Не знам дали беше животно или...

Идваха насам двама мъже,които носеха нещо между тях - кутия?

Спрях да дишам.

Без да ме забележат, минаха,покрай мен към къщата и отвориха вратата, изчезнаха зад оградата. А там Звярът е сам.... А колко са те?

Издишах в студените си ръце.

Не можех да направя нищо, освен да чакам.

Няколко минути по-късно портата се отвори. Един от тях изтича обратно в пълна тишина, спъна се и също тихо падна. Примижах, взирах се в тъмнината, но не виждах нищо.Дали пък Кирил не го е...? Изпълзях от храстите, гледайки с надежда през оградата. Сърцето ми лудо блъскаше в ребрата. Слязох по-ниско, приклекнах до неподвижното тяло, а дръжката на нож стърчеше между врата и ключицата му. Типичният удар на любовникът ми. Сега той е невъоръжен.
→Он прав, у нас нет времени. И кому доверять — мы не знаем. Меня тянуло к этому дому невидимыми цепями, и захотелось, чтобы в этот момент здесь, рядом, был Руслан. Потому что ощущал бы то же самое.

Я почти спустилась к дому. Ни Зверя, ни других людей не видела: тишина была наполнена звуками ночного леса: шорохом облетающих крон и сухой травы.

— Лишь бы ему повезло… — прошептала я, наблюдая за темными окнами.

Если бы Руслан сейчас был на свободе, я бы плюнула все и ему позвонила — лишь бы помог. Ни о чем я сейчас так не жалела, как о том, что он попал в тюрьму. Они были сильнее вместе. Я их рассорила и теперь пожинаю плоды.

А если он не вернется? Если Зверь погибнет там, что делать мне?

Из-за наблюдения я боялась подходить к дому ближе. У меня даже телефона нет с собой и к машине одна не факт, что смогу вернуться.

Пусть ему повезет.

Я следила за окнами.
0Той е прав, нямаме време. И не знаем на кого да вярваме. Бях привлечена към тази къща от невидими вериги и исках Руслан да е тук, до мен в този момент. Защото и той би се чувствал по същия начин,но щеше да действа по-бързо и сигурно от мен..

Почти слязох до къщата. Не видях Звяра или други хора: тишината беше изпълнена със звуците на нощната гора: шумоленето на люлещеите си от вятъра корони на дърветата и джвакането на мократа трева.

-Само да имаме късмет…“ прошепнах, наблюдавайки тъмните прозорци.

Ако сега Руслан беше на свобода, щях да плюя всичко и да го извикам - просто да помогне. Сега не съжалявам за нищо повече от факта, че влезе в затвора. Братята заедно бяха по-силни. Скарах ги и сега жъна плодовете на своята тъпота..

Ами ако не се върне? Ако Звярът умре там, какво трябва да направя?

Заради наблюдението ме беше страх да се приближа до къщата. Дори нямам телефон със себе си и няма да мога да се върна сама до колата.

Нека той има късмет.

Гледах към прозорците.
→Я с надеждой смотрела ему в глаза, грязными пальцами сминая майку на груди. И боялась верить каждому слову.

— Давай вызовем людей! — сгоряча предложила я.

И по лицу Зверя видела, что идея плохая, и решения он не видит.

— Тебя видели, Лили. Нет времени ждать, нужно идти быстрее. Поднимут тревогу, и все насмарку. Я пойду один.

— Один? Туда? А если там еще охрана?

— Нужно рискнуть. Ждать не будем. Я думаю, если ребенок там, то на втором этаже, — он указал на ряд окон, закрытых панелями. — В одной из тех комнат. Их закрыли светонепроницаемыми панелями, чтобы не палить, что в доме есть люди. Рация молчит, нельзя терять время.

— Иди, — я его отпустила, и я прижалась к дереву спиной.

Когда Зверь скрылся в темноте, я беззвучно разрыдалась от напряжения и съехала по стволу. Запахнула тонкую куртку. Мне было холодно и больно, внутри все трясло.

Собравшись с силами, я поднялась и начала спускаться по тропе вслед за Зверем. Оставаться на месте так же опасно, как идти
0Погледнах го в очите с надежда, мачкайки тениската си на гърдите си с мръсни пръсти. И ме беше страх да вярвам на всяка дума.

-Да се ​​обадим и повикаме другите? — предложих прибързано.

По намръщеното изражение на лицето на Звяра видях, че решението на проблемът не е в това.

-Видяха те вече, Лили. Няма време за чакане, трябва да действаме бързо. Вдигнат ли тревога и всички ще изчезнат. Ще отида сам.

- Един? Там? Ами ако там има охрана?

- Трябва да рискувам. Няма да чакаме. Мисля, че ако детето е там, значи е на втория етаж. — Той посочи редица облицовани прозорци. — В една от тези стаи. Те бяха покрити с непрозрачни панели, за да не ги забележи и заснеме някой, че в къщата има хора. Радиото мълчи, няма време за губене.

-Върви“, пуснах го и притиснах гръб към дървото.

Когато Звярът изчезна в тъмнината, аз тихо се разплаках от напрежението и се плъзнах по дънера. Бях наранена,студено ми беше и всичко отвътре ми трепереше.

Събрах сили, станах и започнах да се спускам по пътеката след Звяра. Да остана там, къдетобях, е също толкова опасно, колкото и ходенето след него.
→Я захрипела: «Нет!».

В этот момент из-за него вынырнула тень. Все завершилось ударом ножа в шею, и Зверь оттолкнул тело в сторону. Когда мужик рухнул, Кирилл перевернул его и распахнул дождевик:

— Охранник, — он забрал ключи, пистолет, рацию и наклонился ко мне. — Лили, милая? Сильно тебя ударил?

Я затрясла головой, испугавшись, что он отправит меня домой, и встала, опираясь на предложенную руку. Голова кружилась после удара, руки тряслись и дышать было больно — удар был не слабым. Я с облегчением прислонилась к Кириллу, вдохнула поглубже. Больно, не терпимо. Мне ничего не сломали.

— Ребенок был в доме, — сказал Зверь. — Или все еще там.

Я перестала замечать боль.

— С чего ты взял?

— Нашел в мусоре медицинские отходы. Пустые капельницы, флаконы, пеленки
0Изхриптях: "Не!"

В този момент иззад него се появи сянка. Всичко завърши с пробождане във врата, а Звярът избутал тялото настрани. Когато мъжът рухна, Кирил го обърна и отвори шлифера му:

-Охранител“, взе ключовете, пистолета, уоки-токито и се наведе към мен. -Лили, скъпа? Силно ли те цапардоса?

Поклатих глава, страхувайки се, че ще ме изпрати вкъщи, и се изправих, подпряна на подадената ръка. Главата ми се въртеше след удара, ръцете ми трепереха и беше болезнено да дишам - ударът не беше слаб. Облегнах се на Кирил с облекчение и поех дълбоко въздух. Боли, непоносимо е, но не ми е нищо счупено.

-Бебето е било в къщата“, каза Звярът. -Или все още там.

Спрях да забелязвам болката.

- Защо мислиш така?

— Открих медицински отпадъци в боклука. Празни капкомери, флакони, памперси…

→Обогнул дерево, и растворился в темноте, оставив меня сходить с ума от страха и надежды. Минуты текли и ничего не происходило. На безумное мгновение оказалось, что я одна в холодном лесу.

Позади раздался тихий треск ветки. Я обернулась, надеясь, что Зверь вернулся с разведки, но передо мной стоял незнакомый мужик в черном дождевике.

Я даже вскрикнуть не успела, когда он пнул меня, целя в корпус.

Удар пришелся в центр грудины.

Сильный, неожиданный и выбивающий воздух из легких. Я отлетела на сырую землю, задыхаясь. В месте удара разгорелась боль, словно мне что-то сломали.

— Шпионка, твою мать… — процедил он, хватая меня за волосы и приподнимая. — Ты кто такая?

Я раскашлялась ему в лицо, не в силах не то, что сказать, даже ответить.

Голова запрокинулась, пока я с хрипом пыталась вдохнуть.

— Кто такая, я спросил?!

— Я… — «Лили Девин» я не смогла осилить. — Я его мама…

Даже не уточнила, чья. Мужик меня отпустил, и сорвал рацию с пояса. Он сейчас доложит — и малыша увезут, я его снова потеряю! Я попыталась подползти к нему, как будто могла остановить. Протянула скрюченные пальцы, но он шагнул в сторону, и они пропахали грязь.
0Заобиколи дървото и изчезна в тъмнината, оставяйки ме да полудея от страх и надежда. Минаха минути и нищо не се случи. В един безумен момент се озовах сама в студената гора.

Зад мен се чу тихо изпукване на клон. Обърнах се, надявайки се, че Звярът се е върнал от разузнаване, но пред мен беше непознат мъж с черен шлифер.

Дори нямах време да изкрещя, когато той ме ритна, целяйки се в тялото ми.

Ударът попадна в центъра на гръдната ми кост.

Силно, неочаквано и изтръгващо въздуха ми от дробовете. Паднах на влажната земя, задъхана. На мястото на удара пламна болка, сякаш нещо беше счупено.

-Шпионка, мамка му…“ измърмори той, хвана ме за косата и ме повдигна. - Коя си ти?

Разкашлях се силно в лицето му, без да мога да кажа нищо, дори да отговоря.

Главата ми се отметна назад, докато си поемах въздух.

-Коя си ти, колко пъти ще те питам ?

- Аз ... - "Лили Девин" не успях да овладея. - Аз съм майка му...

Дори не уточних чия. Мъжът ме пусна и откъсна радиото от колана си. Сега ще докладва - и бебето ще го отведът, пак ще го загубя! Опитах се да пропълзя към него, сякаш можех да го спра. Протегнах се към него със сгърчените си от студ и паника,пръсти,но той отстъпи встрани и те заораха в калта.
→Я не хотела уходить, потому что чувствовала — Зверь что-то скрывает. Что-то про этот дом он понял, только не хочет говорить мне. Даже охрану с собой не взял. Впервые за последние дни я ощутила силу в теле, несмотря на хронический недосып и холод. Ощутила жгучее желание жить и бороться.

Возможно, это след, и он приведет меня к сыну.

Около получаса мы блуждали вокруг. Зверь изучал обстановку. На мой взгляд все спокойно: во дворе нет людей, машин, дом выглядел необитаемым.

— Ты думаешь, он там? — спросила я.

— Не знаю. Но здесь что-то не так.

Я мысленно согласилась. Если дом продан, почему Коринна об этом не знала и с чего хочет остановиться именно здесь? И кто прячется внутри?

— Смотри, — вдруг хрипло сказал Зверь.

Во дворе появилась тень, слишком далеко, чтобы сказать кто это — мужчина или женщина, но явно человек в широкой одежде.

— Я же говорил. Жди здесь, я осмотрюсь, — он двинулся к дому.
0Не исках да си тръгвам, защото почувствах, че Звярът крие нещо. Разбра нещо за тази къща, но не иска да ми каже. Дори не взе охраната си с него. За първи път през последните дни усещах сила в тялото си, въпреки хроничното си недоспиване и студа. Изпитвах изгарящо желание да живея и да се боря.

Може би това е следа и тя ще ме отведе до сина ми.

Обикаляхме наоколо около половин час. Животното проучваше ситуацията. Според мен всичко е спокойно: няма хора и коли в двора, къщата изглежда необитаема.

-Мислиш ли, че то е там?- Попитах.

- Не знам. Но тук нещо не е наред.

Мислено се съгласих. Ако къщата е продадена, защо Корина не е знаела за това и защо иска да остане тук? И кой се крие вътре?

— Виж — дрезгаво каза Звярът.

В двора се появи сянка, твърде далече, за да се каже дали беше мъж или жена, но явно човек в широки дрехи.

- Казах ти. Чакай тук, ще огледам - ​​той се придвижи към къщата.
→Глава 5

Мы со Зверем шли через лес.

Под ногами хрустели валежник и прошлогодние листья. Я косилась на Кирилла, он ничего не объяснил, но вел себя, как хищник, присматриваясь к дому. Движения стали плавными, он даже понюхал воздух, как тигр.

— От дома пахнет жильем, — наконец пояснил он. — И окна странно выглядят.

— Странно?

Я шла следом, кутаясь в тонкую куртку. В лесу было холодно.

— Не просвечивают. Некоторые закрыты чем-то изнутри.

Я еще раз удивленно взглянула на дом. Да, ряд окон на втором этаже словно закрыты изнутри темными экранами. Мы приблизились к дому, и Зверь остановился.

— Тебе лучше вернуться в машину, — сказал он после долгого молчания.

— Нет.

— Я хочу понаблюдать за домом. Это займет время.

— Я останусь, — отрезала я, хотя зуб не попадал на зуб.
0Глава 5

Със Звяра вървяхме през гората.

Мъртвата дървесина и миналогодишните листа хрущяха под краката ни. Погледнах накриво Кирил, той не ми обясни нищо, но се държеше като хищник, гледайки къщата. Движенията му станаха плавни, той дори подуши въздуха като тигър.

-Къщата е обитавана “, накрая обясни той.- И прозорците изглеждат странно.

- Странно?

Последвах го, увивайки се в тънкото яке. В гората беше студено.

- Не излъчват светлина навън. Някои са покрити с нещо отвътре.

Погледнах изненадано към къщата. Да, редица прозорци на втория етаж изглеждат покрити отвътре с тъмни паравани. Приближихме къщата и Звярът спря.

— По-добре се връщай в колата — каза той след дълго мълчание.

- Не.

— Искам да гледам къщата. Отнема време.

— Ще остана — сопнах се, въпреки че зъбите ми тракаха.
→Что он имел в виду, я поняла, когда мы выехали за город. Озеро находилось среди холмов, и нам пришлось подниматься по крутой, неровной дороге в ямах и ухабах. Странно, что Девин не проложил дорогу к имению. Денег бы хватило. Он либо очень редко бывал в своем доме на озере…, либо вообще там ни разу не был, и этой дорогой не ездил. Тогда просьба Коринны выглядит еще более странной, если она с отцом ни разу там не бывали. Может, желание здесь погостить исходило от опекуна, а она просто подхватила идею?

Пикап как нельзя лучше подошел для извилистой лесной дороги. В одном месте лес расступился. Дорога проходила по самому краю обрыва, и открылся захватывающий вид на ночное озеро. Холодное, темное, окруженное хвойным лесом. На той стороне угадывалась громадина дома. Лунный свет отражался на крыше, и в окнах дома. Свет не горел.

Машину оставили, не доезжая до дома.

— Сначала осмотримся, — сказал Зверь.

— Тебе что-то показалось подозрительным? — не поняла я.

— Ага, — легко согласился он. — В доме есть люди, которые делают вид, что там никого нет.
0Какво има предвид, разбрах, когато излязохме от града. Езерото беше сред хълмовете и трябваше да се изкачваме по стръмен, неравен целият в дупки-път. Странно е, че Девин не е асфалтирал пътя до имението.Имал е предостатъчно пари. Той или много рядко е посещавал къщата си на езерото ... или изобщо не беше ходил там. Тогава молбата на Корина изглеждаше още по-странна, ако тя и баща й никога не са били там. Може би желанието да е там идва от настойника и тя просто е подхванала идеята?

Пикапът беше идеален за криволичещия горски път. По едно време гората се раздели. Пътят минаваше по самия ръб на скалата и се откриваше спираща дъха гледка към нощното езеро. Студено, тъмно, заобиколено от иглолистна гора. От другата страна беше по-голямата част от къщата. Лунната светлина се отразяваше на покрива и в прозорците на къщата.Никъде не светеше.

Оставихме колата преди да стигнем до къщата.

— Първо да се огледаме — каза Звярът.

-Откри ли нещо подозрително? - Не разбрах.

— Да — потвърди той.- В къщата има хора, които се преструват, че няма никой.
→

Мужчина. Сорок лет. Имя, фамилия. Даже фото нет.

— В штате компаний Девина он не числится, — сообщил безопасник. — Выясняем биографию, это может занять время. Дом проверить?

— Не нужно, — решил Зверь. — Занимайтесь своими делами.

— Что значит — не нужно? — прошипела я, когда мы удалились по коридору от безопасника.

— Проверю сам, — по лицу я видела, что ему что-то не дает покоя. Он напал на след? В чем дело?

— Я с тобой.

Он недолго посомневался, но кивнул. Мы вышли на улицу — небо еще было темным, но скоро начнет светать. Я села в пикап, радуясь, что наконец свалю отсюда. Отцовский дом сильно угнетал.

— Ехать долго?

— Нет, но дорога не очень.
0Някакъв човек на около четиридесет години. Име, фамилия. Няма дори снимка.

-Не е на щат във фирмите на Девин“, каза охранителят. Разглеждаме биографията, може да отнеме време. Но да проверим?

-Няма нужда“, каза Звярът. -Занимавай се с твоите работи.

-Какво искаш да кажеш, че не е необходимо?- Изсъсках, докато вървяхме по коридора, далеч от охранителя.

-Ще го проверя сам“, видях по лицето му, че нещо не му дава мира? Дали не е попаднал на някаква следа?Какъв ли е проблема?

- Идвам с теб.

Той се поколеба за момент, но кимна. Излязохме навън - небето беше още тъмно, но скоро ще започне да просветлява. Качих се в пикапа, щастлива, че най-накрая се махнах оттук. Бащината къща беше много потискаща.

— Дълго ли е пътуването?

— Не, но пътят не е много добър.
→— Что еще она говорила?

Я пожала плечами, пытаясь вспомнить.

— Не знаю… Ничего. Спрашивала, может ли она заселиться в дом на озере?

— Какой дом? Разве у Девина есть дом на озере? — Зверь раздражался. — У меня полный список недвижимости, дома на озере нет.

— Наверное, он его продал… Ты сам сказал, что недвижимость, принадлежащую его компаниям и третьим лицам, проверять не будем. Что там спрятать ребенка он не мог!

— Почему тогда они там хотят остановиться? — резонно спросил он. — Это нужно проверить…

Зверь направился к двери, и я побежала следом. Находиться дальше в четырех стенах чужого особняка я больше не могла. Кирилл быстро обсудил ситуацию с начальником охраны с глазу на глаз и через несколько минут получил адрес дома на озере, который когда-то был куплен Девином, но около года назад переоформлен на другого человека.

Информация о нем была скупой.
0-Какво още каза тя?

Свих рамене, опитвайки се да си спомня.

- Аз не знам нищо. Попита дали може да се настани в къщата на езерото?

- Коя къща? Девин има ли имот там?- Животното беше раздразнено. - Имам пълен списък с недвижими имоти, няма къща на езерото.

— Сигурно го е продал… Ти сам каза, че няма да проверяваме недвижимите имоти на негови фирми и трети лица. Че там не може да скрият детето!

— Тогава защо искат да останат там? — резонно попита той. Това трябва да се провери...

Звярът се насочи към вратата, а аз хукнах след него. Не можех повече да остана в четирите стени на чуждото имение. Кирил бързо обсъди ситуацията с шефа на охраната на четири очи и за няколко минути получи адреса на къщата на езерото, която някога беше купена от Девин, но преди около година беше пререгистрирана на друг човек.

Сведенията за него бяха оскъдни.
→Внезапно Зверь оттолкнул меня, чтобы сесть.

— Опекуном? — нахмурился он. — Девин назначил ей опекуна?

— Это плохо? — поняла я.

— Да это невозможно! Он никому не доверял! И тут своими руками отдал дочь и наследство! — Зверь зарычал от бессилия, как будто мы что-то упустили, и вскочил с кровати. — Может, поэтому с делом закончили и Руслана переводят в столицу! Коринна сказала, кто ее опекун?

— Нет…

И тут до меня запоздало дошло: ведущая новостей говорила, что похороны в воскресенье. Но это уже скоро… Или у меня в голове дни перепутались?

— Получается, похороны послезавтра?

— Да.

А Коринна говорила про неделю. Что тело пока не отдают, и они летят через время… Но раз Руслана переводят, то и с телом закончили? Что-то однозначно изменилось, только что — не поняла
0Изведнъж Звярът ме отблъсна да седна.

- Пазач?- той се намръщи.- Девин й е назначил някой ,който да се грижи за нея?

- Това лошо ли е? - Разбрах.

- Да, невъзможно е! Той не вярваше на никого! И тогава със собствените си ръце той дава дъщеря си и наследството! – изръмжа безсилно звярът, сякаш сме пропуснали нещо, и скочи от леглото. - Може би затова делото е приключило и Руслан е преместен в столицата! Корина каза ли кой е нейният пазител?

- Не…

И тогава със закъснение ми просветна: водещият на новините каза, че погребението е в неделя. А това е скоро... Или дните ми се бъркат в главата?

- Излиза, че погребението е вдругиден?

- Да

А Корина говореше за седмица. Че тялото все още не е върнато и те летят веднага, за да успеят... Но щом като прехвърлят,Руслан приключиха ли с тялото? Нещо определено се е променило, само какво - не разбирам.
→Зверь повернулся ко мне. Меня обожгло взглядом: спокойным, но вместе с тем, это был взгляд хозяина. Он меня не уступит. Больше никому. В прошлый раз позволил брату, но тогда он еще не пробовал меня. Теперь мы спим вместе.

— Я его найду, Лили. Посплю немного, и поеду…

— Спасибо, — прошептала я, уткнувшись ему носом в плечо, ивспомнила. — Я говорила с сестрой…

Зверь цепко взглянул на меня. Ему не понравилась новость.

— В смысле?

— Позвонила ей, вдруг она что-то знает… Но Коринна сказала только то, что слышала в новостях. Она прилетит на похороны. Со своим опекуном, ты что-нибудь о нем слышал?
0Звярът се обърна към мен. Изгорих се от този поглед: спокоен, но в същото време беше погледът на собственика. Той няма да се откаже от мен.Последния път отстъпи на брат си, но тогава още не ме беше чукал. Сега спим заедно.

— Ще намеря,бебето Лили. Ще поспя малко и тръгвам...

-Благодаря ти“, прошепнах, зарових нос в рамото му и си спомних. Говорих със сестра ми...

Звярът ме погледна вледеняващо. Новините не му харесаха.

- От гледна точка на?

- Обадих й се, защото реших да проверя,ако изведнъж тя знае нещо ... Но Корина каза само това, което е чула по новините. Тя ще лети за погребението. С твоя настойник чувал ли си нещо за него?
→
В темноте я заметила, что он смотрит перед собой, не двигаясь. Как он был не похож на себя… Да и я на себя не похожа. Всего за год превратилась из цветущей девушки в уставшую и безумную. Этот год нас троих изменил до неузнаваемости: Зверя, Руслана и меня.

— Руса переводят в столицу, — вдруг сказал он.

— Он об этом предупреждал.

— Это хреново. У нас там меньше влияния. Его могут убить.

Тон был напряженным.

Я не хотела говорить о Руслане. По правде сказать, я не желала ему зла. Да и Зверю он долгое время был другом и братом, они доверяли друг другу. Пока не появилась я.

Мне хотелось его поддержать, и я поцеловала в щеку.
0В тъмното забелязах, че той гледа пред себе си, без да мърда. Как не приличаше на това момче,само преди година ... Да, и аз не приличам на себе си. Само за това време и аз се превърна от цветущо момиче в уморена и ненормална. Тази година ни промени до неузнаваемост тримата: Звяра, Руслан и мен.

Рус го прехвърлят в столицата“, каза той внезапно.

-Той предупреди за това.

- Гадно е. Там имаме по-малко влияние. Той може да бъде убит.

Тонът му беше напрегнат.

Не исках да говоря за Руслан. Честно казано, не исках да нараня Кир Да, и той беше приятел и брат на Звяра от дълго време, вярваха си. Докато аз не се появих.

Исках да го подкрепя и го целунах по бузата.
→Кто-то говорил совсем рядом, за спиной. Про Девина.

Я открыла глаза, испугалась незнакомых очертаний комнаты в темноте, и вскрикнула. Резко обернулась.

— Спокойно, принцесса… Спи дальше, еще рано. Подвижек пока никаких.

Забросив ноги в грязных ботинках на кровать, позади лежал Зверь, и смотрел новости в телефоне.

— Ты давно вернулся? — промямлила я.

За Зверя ответила ведущая новостей:

— …переводят в столицу в связи с убийством медиамагната и мецената Девина. Похороны состоятся в воскресенье.

Она о Руслане.

Зверь вздохнул и выключил телефон.
0Някой говореше точно до мен, зад гърба ми. Относно Девин.

Отворих очи, уплашена от непознатите очертания на стаята в тъмнината, и изкрещях. Той се обърна рязко.

- Спокойно, принцесо... Спи, още е рано. Засега няма напредък.

Хвърлил е краката си в мръсните ботуши на леглото, Звярът лежеше отзад и гледаше новините по телефона.

- Отдавна ли се върна? -измърморих.

Водещият на новините отговори вместо Звяра:

- ... се прехвърля в столицата във връзка с убийството на медийния магнат и филантроп Девин. Погребението ще се състои в неделя.

Става дума за Руслан.

Звярът въздъхна и изключи телефона.
→Спальня поплыла, перед глазами потемнело. Я поняла, что происходит, когда сильные руки Зверя подхватили меня. Он молча донес меня до кровати.

— Ясмина!

— Не надо, не зови… — запротестовала я. — Это просто обморок.

— Милая… — вздохнул Зверь, укладывая меня на кровати. — Генетики сравнивают ДНК останков с образцом Руслана. Пока совпадений нет.

Присев на корточки, он снял с меня ботинки и навис сверху. Черты лица заострились, то ли от стресса, то ли он похудел. Я тяжело дышала, пока Кирилл не поцеловал меня в лоб.

— Поспи, — он укрыл меня покрывалом. — Я продолжу поиски.

Хлопнула дверь. Я лежала к ней спиной и вздрогнула. Все что оставалось — молиться и надеяться, что с ребенком все хорошо. Зверь нашел кладбище моих братьев, но моего сына там нет. Ведь нет?! Сколько время займет сравнение? Я закрыла глаза, уже не в состоянии бороться с усталостью и отрубилась.

Проснулась из-за шума.
0Спалнята заплува, пред очите потъмня. Разбрах какво се случва, когато силните ръце на Звяра ме сграбчиха. Той мълчаливо ме занесе до леглото.

— Ясмина!

-Недей, не й се обаждай…“ – протестирах. „Това е просто припадък.

-Скъпа…“ – въздъхна Звярът, оставяйки ме на леглото. - Генетиците сравняват ДНК на останките с пробата на Руслан. До момента няма съвпадения.

Той клекна, събу обувките ми и се надвеси над мен. Чертите му бяха изострени или от стрес, или беше отслабнал. Дишах тежко, докато Кирил не ме целуна по челото.

-Поспи“, покри ме той с одеяло. - Ще продължа да търся.

Вратата се затръшна. Легнах с гръб към нея и потръпнах. Оставаше само да се моля и да се надявам, че всичко с детето е наред. Звярът намери гробището на братята му, но синът ми там го няма. Все пак не?! Колко време ще отнеме сравнението? Затворих очи, вече неспособен да се боря с умората, и припаднах.

Събудих се от шума.
→А еще мне не нравилось лицо Зверя, в нем было что-то непривычное — какой-то трагизм в глазах.

— Тебе нужно поспать, — продолжил он. — Давай, Ясмина поможет тебе отдохнуть, хорошо? Даст хорошие лекарства, ты поспишь. Я ее позову…

Еще и Ясмина сюда приехала. Хотя кто-то же консультировал его по медицинскому оборудованию. Кто знает, чем она занималась до боев, может, выхаживала младенцев.

Зверь направился к двери, оставляя на шикарном ковре лесную грязь. Я смотрела на его ботинки — они все были ею облеплены.

— Зверь… — позвала я, не в силах оторвать взгляд от его обуви. — Что ты раскопал в лесу? Не скрывай от меня.

Ему хватило взгляда, чтобы увидеть, что я поняла.

— Обученная собака нашла останки детей, — признался он, и мое сердце словно то ли кипятком обдали, то ли ледяной водой. — Их изучают. Я даже не могу сейчас сказать, сколько их там… Не говоря об остальном. Не бойся, милая, мы продолжаем искать.

— Там может быть мой сын?

— Не думаю. Нет, — лицо осталось мрачным, и я не поверила.
0И лицето на Звяра също не ми хареса, имаше нещо необичайно в него - някаква трагедия в очите му.

— Трябва да поспиш — продължи той. „Хайде, Ясмина ще ти помогне да си починеш, става ли?“ Да ти даде добро лекарство,да поспиш. Ще й се обадя...

Тук дойде и Ясмина. Тя го посъветва какво медицинско оборудване да търси. Кой знае какво е правила преди да дойде за битките в Авалон, може и за недоносени бебета да се е грижила.

Звярът се насочи към вратата, оставяйки горска пръст върху плюшения килим. Погледнах обувките му - целите бяха измазани с кал.

-Кир…“ извиках, неспособна да откъсна очи от обувките му. Какво открихте в гората? Не крий от мен.

Трябваше му само един поглед, за да види,че съм разбрала.

-Обучено куче намери останките на децата“, призна той, а сърцето ми сякаш беше залято или с вряща, или с ледена вода. - Проучват се. Дори сега не мога да кажа колко от тях са там ... Да не говорим за останалите. Не се страхувай, скъпа, ние продължаваме да търсим.

-Може ли синът ми да е там?

- Не мисля. Не, - но лицето му остана мрачно и аз не повярвах.
→— Тебя не проведешь, — мрачно сказал он. — Помнишь невесту Девину, которую я прятал в клубе? — Зверь говорил о Насте. — Первыми я обыскал его недвижимость в том районе. Мне показалась, что она откуда-то недалеко пришла в «Авалон», иначе бы ее обнаружили.

— Ты нашел дом, где ее держали?

— Да… — Зверь снова замолчал. — Там было оборудование для недоношенных… Но детей не было.

— Так может, это для ее ребенка приготовили? Они же не знали, что он родится мертвым.

— Оно включалось. И даже работало до вчерашнего дня.

У меня глаза распахнулись, а пальцы впились Зверю в плечо.

— Там был ребенок?

— Да. Его перевезли. Не волнуйся, Лили. Сейчас мы ищем любые зацепки, которые к нему приведут. Мы все ищем. Я тебя обещаю, что приложу все усилия.

В словах было какое-то «но».
0— Не моgat да те излъжат — каза той мрачно. Нали помниш ли годеницата на Девин, която скрих в клуба? - Звярът говореше за Настя. -Първо претърсих имота му в този район. Струваше ми се, че е дошла от някъде наблизо до Авалон, иначе онези щяха да я намерят.

-Намери ли къщата, където са я държали?

-Да…“ Звярът отново млъкна. - Там имаше апаратура за недоносени бебета... Но нямаше деца.

-Значи може би е било приготвено за нейното дете?“ Те не са знаели, че ще се роди мъртво.

- Веднага заработи,щом я включихме. И дори е била в действие до вчера.

Очите ми се разшириха и пръстите ми се впиха в рамото на Звяра.

- Имало е дете?

- Да То е било преместено. Не се тревожи, Лили. В момента търсим следи, които водят до него. Всички търсим. Обещавам ти, че ще дам всичко от себе си.

Все пак усетих едно „но“ в думите му.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 май 2021 (1319 дни)
Дейност:
649 версии на превод с общ рейтинг 0