Проданная невеста.Наследник корпорации / Продадена невеста.Наследникът на корпорацията

Я не понимала, в чем дело.

Не понимала, чего он бесится.

— Кирилл? — прошептала я.

— По матери были совпадения потому, что это, скорее всего, твой единокровный брат, — тихо продолжил он. — Значит, это правда. Ребенка выкрал Девин. Я помогу его найти, и что будет дальше, Лили? Ты меня любишь?

— О чем ты? — пугало, что я не понимаю ситуацию, но тут до меня дошло. Зверь боялся, что я вернусь к Руслану. — Да… Да, я люблю тебя. Ты же сразу мне поверил! Ты, а не Руслан!

Он меня отпустил, и позволил сесть.

В голове гулким роем кружили мысли. Я не могла понять, что чувствую, понимала, что нужно куда-то бежать, что-то делать, но что, с чего начать?
0Не разбирах какво има.

Не ми стана ясно от какво е разстроен.

- Кирил? -прошепнах.

-Имаше съвпадения с майката, защото това най-вероятно е твоят полубрат“, продължи той тихо. -Значи е вярно. Детето е отвлечено от Девин. Ще помогна да го намерим, а какво следва, Лили? Обичаш ли ме?

- За какво говориш? - Уплаших се, че не разбирам ситуацията, но тогава ми просветна. Звярът се страхуваше, че ще се върна при Руслан. - Да... Да, обичам те. Ти ми повярва веднага! Ти, не Руслан!

Той ме пусна и ме остави да седна.

Мислите се въртяха в главата ми. Не можех да разбера какво чувствам, разбирах, че трябва да бягам нанякъде, да направя нещо, но какво, откъде да започна?
В глубине души я уже знала ответ. Не была готова с ним смириться, но понимала.

— Да… — я закрыла глаза, ощущая, как горячая слеза прочертила дорожку на коже.

Зверь поцеловал меня в губы. Несколько секунд тяжело дышал.

— Это не сын Руслана, — неожиданно хрипло сказал он. — Не знаю, кого мы похоронили, но не он.

Несколько секунд я лежала, онемев от шока.

— Что? — переспросила я, думая, что помешалась и слышу то, что хочется, а не правду.

Просто не смогла поверить!

— Тест на отцовство отрицательный.

Я хотела оттолкнуть его, вскочить, но Зверь не позволил. Сжав челюсти пальцами, он продолжил смотреть мне в глаза. Сердце застучало сумасшедше быстро. Я увидела тот самый стальной блеск, доводивший до паники врагов. Взгляд Зверя из «Авалона»
0Дълбоко в себе си вече знаех отговора. Не бях готова да се справя с него, но го разбирах.

-Да…“ Затворих очи, усещайки как гореща сълза очертава пътят си по кожата ми.

Звярът ме целуна по устните. Той дишаше мълчаливо, тежко няколко секунди.

-Това не е синът на Руслан“, каза той неочаквано дрезгаво. -Не знам кого погребахме, но не и него.

Няколко секунди лежах вцепенен от шок.

- Какво? – попитах, мислейки си, че съм луда и чувам това, което искам, а не истината.

Просто не можех да повярвам!

- Тестът за бащинство е отрицателен.

Исках да го отблъсна, да скоча, но Звярът не ми позволи. Стиснал челюстта ми с пръсти, той продължи да ме гледа в очите. Сърцето ми биеше като лудо. Видях същия стоманен блясък в погледът му, който караше враговете да изпадат в паника. Гледката на Звяра от ,,Авалон.''
Перед глазами летали «мушки», словно от недостатка кислорода.

Зверь сорвал с меня покрывало и заполз сверху, покрывая поцелуями. Я их не ощущала. Ни его рук, ни рта, только запах травяного геля для душа, оставшегося на коже и волосах.

Последний поцелуй был в ключицу, и Зверь приподнялся на локтях, глядя в глаза. Мое лицо он держал в ладонях. Я утопала в матрасе под весом Кирилла.

— Ты меня любишь? — спросил он.

В глазах прыгали холодные искорки.

Он боится, что я снова провалюсь в депрессию. Снова буду кричать и на всех кидаться. Но один раз я это пережила, и спаслась — в его объятиях спаслась, в его доме. Если бы Зверь не забрал бы меня сюда, не утешил, возможно, меня бы уже не было в живых.

Руслан на это способен не был.

Люблю ли я его… Глупый вопрос.
0Пред очите ми летяха „мухички“, сякаш от липса на кислород.

Звярът смъкна чаршафът,с който се бях увила-от мен и пропълзя отгоре ми, засипвайки ме с целувки. Не ги усещах. Нито ръцете, нито устата му, само малко от миризмата на билковият душ гел, останала по кожата и косата му.

Последната целувка беше по ключицата и Звярът се повдигна на лакти, гледайки ме в очите. Той държеше лицето ми в ръцете си. Потънах в матрака под тежестта на Кирил.

- Обичаш ли ме? - попита той.

В очите му прескачаха студени искри.

Страхува се, че пак ще изпадна в депресия. Пак ще крещя и ще се хвърлям по всички. Но веднъж го преживях и бях спасена в ръцете му, в къщата му. Ако Звярът не ме беше довел и утешил тук, може би вече нямаше да съм жива.

Руслан не беше способен на това.

Обичам ли го… Глупав въпрос.
Глава 3

Зверь выслушал молча.

— Это из лаборатории? Что сказали?

Я напряженно ждала ответ, когда он отключил телефон. Мускулистая спина ничего не выражала, а лица я не видела. Но когда он обернулся, по лицу я тоже ничего не прочла.

— Зверь… — прошептала я. — Это лаборатория или нет?!

Когда мы встретились глазами, пульс подпрыгнул.

Он кивнул.

— Результаты готовы?

— Ответь сначала мне… — Кирилл остро взглянул на меня, и приблизился к кровати, — что ты ко мне чувствуешь, Лили?

Что за дурацкий вопрос? Я молча таращилась, не понимая, в чем дело? Мне не до игр! Но по глазам Зверя поняла: это не игра.

— Тест плохой, да? — пролепетала я. — Это… это…

Я не договорила.
0Глава 3

Звярът слушаше мълчаливо.

-Това от лабораторията ли е? Какво казаха?

Чаках напрегнато отговор, когато той изключи телефона си. Мускулестият гръб не изразяваше нищо и не можех да видя лицето му. Но и когато се обърна, не можах да прочета нищо по изражението му.

„Звяр…“ прошепнах. -Това от лабораторията ли е или не?

Когато очите ни се срещнаха, пулсът ми скочи.

Той кимна.

Готови ли са резултатите?

- Първо ми отговори... - Кирил ме погледна остро и се приближи до леглото, - какво изпитваш към мен, Лили?

Що за глупав въпрос е това? Мълчаливо гледах, без да разбирам какво става? Не ми е до игри! Но от очите на Звяра разбрах: това не е игра.

-Тестът е лош,нали? - измърморих аз. „Това е... това е...

Не можах да се доизкажа.
Через несколько минут Зверь направился ко мне — от него пахло дождем и потом. Светлые волосы слиплись, он весь промок. Но широкая грудь заслонила от меня вид на могилу. Я позволила себя обнять, и уткнулась ему в грудь.

— Образец взяли при мне, — прошептал он. — Я надавлю через свои связи, заплачу, результат мы узнаем быстро.

Зверь убрал мокрые пряди с моих холодных, скользких щек.

— Спасибо, что поверил, — прошептала я.

— Дело за малым, — продолжил он. — Осталось убедить Руслана сдать анализ. Идти придется тебе, милая. Со мной он говорить не захочет.
0Няколко минути по-късно Звярът дойде към мен, миришещ на дъжд и пот. Русата му коса беше сплъстена и той беше мокър. Но широките ми гърди закриваха погледа ми към гроба. Оставих се да бъда прегърната и се зарових в гърдите му.

-Пробата беше взета в мое присъствие“, прошепна той. - Ще окажа натиск чрез моите връзки, ще платя, бързо ще разберем резултата.

Звярът отметна мокри кичури от студените ми, хлъзгави бузи.

— Благодаря, че повярва — прошепнах.

-Въпрос на дребни неща“, продължи той. - Остава да убедим Руслан да направи теста. Трябва да тръгваме, скъпа. Той няма да иска да говори с мен.
Я остановилась под кустом бузины, прячась от ледяного дождя. Когда раздался первый удар лома об мрамор, я закрыла глаза. Не хочу смотреть, как ломают могилу ребенку. Кто бы в ней ни был погребен — это невинная душа, обретшая там покой.

Несмотря на ночь и холод, скоро Зверь сбросил куртку, и остался в одной футболке под дождем. Она быстро намокла и липла к мускулистому торсу. Руки и мощная шея стали влажными и глянцевыми в свете фонаря.

Наконец, из-под земли извлекли гроб. Маленький, словно игрушечный, и его вид разорвал мне сердце. Но уйти в машину я не могла.

И Зверь не мог.

Как он сказал — это наше дело, семейное.

— Лили, не подходи, — предупредил Зверь, когда гроб опустили на мраморную плиту и к нему поспешил коронер.
0
Спрях под един бъзов храст, скривайки се от ледения дъжд. Когато се чу първият удар на лоста в мрамора, затворих очи. Не искам да гледам как разбиват детски гроб. Който и да е погребан в него, е невинна душа, намерила там покой.

Въпреки нощта и студа, Звярът скоро захвърли якето си и остана по една тениска под дъжда. Тя бързо се намокри и залепна за мускулестия торс. Ръцете и мощната шия станаха влажни и лъскави на светлината на фенера.

Накрая ковчегът беше изваден от земята. Малък, като играчка, и гледката му разби сърцето ми. Но не можах да си наложа да вляза в колата.

И Звярът не можа.

Както каза, това е нашият семейно дело.

-Лили, стой настрана“, предупреди ме той, когато дървената кутия беше спусната върху мраморната плоча и съдебният лекар забърза към него.
— Мне важно твое мнение. Ты же готовилась к поступлению, а зубрилка ты еще та.

Со вздохом она вчиталась в строчки, включив верхний свет в машине.

Ребенка Руслан похоронил по высшему разряду.

Единственного родного сына.

Белый ангел в конце аллеи — надгробие нашего малыша, вызвал в сердце такой острый приступ боли, что я едва подавила порыв броситься к могиле и разрыть ее руками. Как я и поступила когда-то…

— Жди здесь, — хмуро велел Зверь. — Я сам достану.

— Я могу помочь, — предложил коронер.

— Нет. Это семейное дело, — отрезал он, забрал у полицейского лом и саперную лопату, и направился к могиле.
0- Твоето мнение е важно за мен.Ти много научи и знаеш ,докато се подготвяше за прием в медицинският,но ти си беше зубрачка.

С въздишка тя прочете репликите и светна горната лампа в колата.

Руслан погреба детето ни по най-висок ранг.

Единственият роден син.

Белият ангел в края на алеята - надгробният камък на нашето бебе, предизвика такъв остър пристъп на болка в сърцето ми, че едва потиснах импулса да се втурна към гроба и да го разровя с ръце.

— Изчакай тук — каза мрачно Звяра. - Сам ще свърша работа.

— Мога да помогна — предложи съдебният лекар.

- Не. Това е семеен въпрос“, тросна се той, взе лост и сапьорна лопата от полицая и отиде до гроба.


Он не флиртовал, и не веселился, он, черт возьми, был на взводе, словно впереди поджидала западня. Уже не уверена, что он так уж мне не верит.

Зверь выглядел так, словно готов отразить атаку.

Я сглотнула.

Перед Викой вдруг почувствовала скованность, и ограничилась сдержанным:

— Все хорошо. Едем скорее.

Мы выдвинулись в сторону кладбища. Я не знала, стоит ли идти на могилу, сомневалась до последнего. Но когда мы оказались там, сама вышла из машины.

Перед этим я передала бумаги Вике.

— Прочти.

— Ты ведь понимаешь, что я не профессиональный коронер? — уточнила она, но бумаги взяла. — Что могу ошибаться?
0Той не флиртуваше, не се забавляваше, беше, по дяволите, на ръба, като че ли в предусещане на капан пред себе си.Почти съм сигурна,че вече ми вярва.

Звярът изглеждаше готов да отблъсне атака.

Преглътнах.

Пред Вика внезапно почувствах скованост и се ограничих до сдържаност:

- Всичко е наред. Да тръгваме скоро.

Тръгнахме към гробището. Не знаех дали си струва да ходя там, съмнявах се до последно. Но когато стигнахме, сама излезязох от колата.

Преди това предадох документите на Вика.

- Прочети.

— Разбираш ли, че не съм професионален следовател, нали? — уточни тя, но взе книжата. - Какво може да не е наред?

Но если Девин выкрал нашего сына, он мог оставить нам жестокий урок на будущее. Я боялась, что ребенок медленно умирает в инкубаторе, оставленный один.

Я видела, что коронер нам не верит.

Мне не верил и Зверь. Просто делал то, что я просила, видя, что я схожу с ума. Именно этим он меня покорил. Зверь всегда был за меня, в любых ситуациях. Он на моей стороне.

Не верит, но действует, потому что знает, что иначе я не успокоюсь.

Мы вернулись в машину. Коронер сел в свой потрепанный старенький седан мятного цвета. Он поедет за нами. Впереди будет двигаться машина полиции с мигалкой. Замкнет конвой внедорожник с нашей охраной.

Зверь сел за руль, поправил зеркало, глядя назад — то ли на заднее сиденье, где нас безропотно ждала Вика, то ли на машину позади нас, расплывающуюся в потоках осеннего дождя.

— Ты как, малышка? — он повернулся ко мне.

Вокруг рта появились жесткие складки.
0Но ако Девин е отвлякъл сина ни, той може да ни остави жесток урок за бъдещето. Страхувах се, че детето бавно умира в кувьоза, оставено само.

Видях, че съдебният лекар не ни повярва.

Звярът също,но просто направи каквото поисках, като видя, че полудявам. С това ме спечели. Звярът винаги е заставал зад мен , във всички ситуации. Той е на моя страна.

Той не вярва, но действа, защото знае, че иначе няма да се успокоя.

Върнахме се до колата. Съдебният лекар се качи в своя очукан стар седан. Той ще ни последва. Полицейска кола с мигащи светлини ще се движи напред. Всъдеход с наша охрана ще затвори колоната.

Звярът седна зад волана, нагласи огледалото, погледна назад - ту към задната седалка, където Вика кротко ни чакаше да тръгнем,ту към колата зад нас,с размит силует в потоците от есенен дъжд.

- Как си, скъпа? -той се обърна към мен.

Около устата мусе появиха твърди гънки.
— Хорошо, — вздохнул коронер, и неосознанно прикоснулся к нескольким листам, склеенным вместе. — По поводу аутопсии… Это был недоношенный плод сроком двадцать две-двадцать четыре недели.

— У меня было двадцать шесть!

— Лилия, — коронер говорил так, словно ступает по минному полю. — Разница в несколько недель не всегда имеет диагностическое значение. Любая патология, гипоксия, даже наследственность, могли вызвать задержку развития…

— Я была здорова. За моим здоровьем следили лучшие врачи!

Зверь сжал мою руку, и потерся подбородком об макушку, как огромный кот. Но я не могла успокоиться. Коронера я слушала вполуха, мне хотелось скорее узнать результаты анализов и начать поиски.

Мой отец редкостный ублюдок.

Он замучил мою мать до полусмерти. А к женщинам, которые рожали ему детей, из которых выжили только я и моя сестра, относился, как к скоту, а не к людям.

Руслан застрелил этого ублюдка.
0— Добре — въздъхна съдебният лекар и несъзнателно докосна няколко залепени листа от доклада. — Относно аутопсията… Беше недоносен плод на възраст от двадесет и две до двадесет и четири седмици.

— Бях на двадесет и шест!

— Лили — каза съдебният лекар, сякаш минаваше през минно поле. - Разликата от няколко седмици не винаги е диагностична и е допустима.Всяка патология, хипоксия, дори наследственост, може да доведе до забавяне на развитието ...

- Бях здрава.За това следяха най-добрите лекари!

Звярът стисна ръката ми и потърка брадата си в горната част на главата ми като огромна котка. Но не можех да се успокоя. Наполовина слушах съдебния лекар, исках възможно най-скоро да разбера резултатите от тестовете и да започна да търся.

Баща ми е рядко копеле.

Той измъчи майка ми до полусмърт. А към жените, които му родиха деца, от които останахме живи само аз и сестра ми, се отнасяше като към добитък, а не като хора.

Руслан застреля това копеле
— Сравните с образцом Девина, — предложила я. — Он был убит сегодня. Я его дочь, я могу дать разрешение на это.

Коронер облизал губы. По взгляду я поняла, что у нас проблемы.

— Не думаю, что это возможно в ближайшее время… Убийство громкое. Пока не закончат со следственными мероприятиями, вряд ли у нас получится сделать это, не привлекая внимания… Но, если не хотите сохранять процесс в тайне, можно попробовать. Только имейте в виду. Убийство Девина на слуху. Оно начнет привлекать стервятников со всего мира с минуты на минуту.

Я снова взглянула за Зверя, прося совета.

В паузе стало слышно, как колотит дождь по окну.

Хотелось все сделать быстрее, но… А если мой сын правда жив — растрезвонить об этом, и снова навлечь на него опасность?

— Сравним с образцом Руслана, — решил Зверь.

— Он в тюрьме…

— Ничего, Лили. Это проще. Руслан мой брат, с ним легко встретиться.
0— Сравнете с пробата на Девин — предложих аз. - Днес беше убит. Аз съм негова дъщеря, мога да дам разрешение за това.
Съдебният лекар облиза устни. По изражението на лицето си разбрах, че сме в беда.

— Не мисля, че е възможно в близко бъдеще… Убийството е нашумяло. Докато не приключим със следствените действия, е малко вероятно да успеем да направим това, без да привлечем внимание ... Но ако не искате да запазите процеса в тайна, можете да опитате. Просто имайте предвид. Убийството на Девин е достояние на всички.. Всеки момент ще започне да привлича лешояди от цял ​​свят.

Отново погледнах зад Звяра, търсейки съвет.

В паузата се чуваше как дъждът удря по прозореца.

Исках да направя всичко по-бързо, но ... И ако синът ми наистина е жив - да разтревожа и уведомя останалите недоброжелатели за това и отново да го застраша?

Ще сравнимкато вземем образец от Руслан“, реши Звярът.

-Той е в затвора...

-Нищо, Лили. По-лесно е. Руслан ми е брат, лесно ще се среща с него.
Вместо ответа она застонала от страха.

Мне страшно не было.

Руслан был прав, когда сказал, что у нас обоих один огонь внутри и он жжет, пока ты не достигнешь цели. Мы очень похожи. Сейчас этот огонь жег сердце, заставляя не сворачивая идти вперед.

Я сидела в машине, пока Зверь объяснялся с властями. Дело закрутилось быстро. Коронера подняли с постели, и уже через десять минут этот немолодой, замученный жизнью человек сидел перед нами.

— Вот это отчет о вскрытии, — тонкая книжечка из нескольких страниц легла перед Зверем. — Если хотите, мы проведем анализ ДНК. Но есть сложности.

— Какие? — спросил Зверь.

— Образец для сравнения. С чем нам сравнить ДНК ребенка?

Мы со Зверем переглянулись.

Он бы легко дал свой образец, но они с Русланом неродные братья. Кир словно безмолвно спрашивал меня: мы говорим это вслух? Что мы на самом деле подозреваем?
0Вместо отговор изстенах от предположението й.
Но не се уплаших.

Руслан беше прав, когато каза, че в нас двамата вътре гори един и същ огън до постигане на целта си. Много си приличаме. Сега този пламък изгаряше сърцето ми, принуждавайки ме да вървя напред, без да се обръщам.

Седях в колата, докато Звярът говореше представители на властите. Случаят се раздвижи бързо. Съдебният лекар беше вдигнат от леглото и десет минути по-късно този мъж на средна възраст, измъчен от живота, седеше пред нас.

-Ето доклада от аутопсията“, тънка книжка от няколко страници лежеше пред Звяра. -Ако искате, можем да направим ДНК тест. Но има трудности.

- Какви? – попита Звяра.

— Мостра за сравнение. С какво можем да сравним ДНК на едно дете?

Звярът и аз се спогледахме.

Той лесно би дал своята проба, но двамата с Руслан са доведени братя.Кирил сякаш мълчаливо ме питаше: казваме ли това на глас? Какво всъщност подозираме?
Он не верил, потому что это правда.

Тело затекло, одеревенело, но я боялась пошевелиться. Слова Вики, первая часть анализа — все было против меня, но вопреки всему, надежда еще теплилась и пульсировала в сердце.

Когда телефон зазвонил через несколько часов, я попыталась встать, но меня опередил Зверь.

— Сам отвечу, — он поднялся первым, и взял трубку, повернувшись ко мне спиной. — Да?
0Той не повярва, защото е истина.

Тялото ми беше изтръпнало, вдървено, но ме беше страх да мръдна. Думите на Вика, първата част от анализа - всичко беше срещу мен, но въпреки всичко надеждата все още трептеше и туптеше в сърцето ми.

Когато телефонът иззвъня няколко часа по-късно, се опитах да стана, но Звярът ме изпревари.

-Ще отговоря сам“, той стана пръв и вдигна слушалката, обръщайки се с гръб към мен. - Да?
Зверь приподнял голову, и огляделся.

— Лили? — он поднялся с постели. — Милая, ты что, так и не легла?

Он наклонился, глаза спросонья приобрели доброе выражение.

Зверь заметил телефон на полу.

— Я в лабораторию звонила, — прошептала я, не зная, как пережить следующие несколько часов.

— Не нужно было, они сами позвонят, когда закончат. Что тебе сказали?

— По матери есть совпадения.

Он вздохнул, бросил телефон на подоконник и поднял меня на руки. Отнес меня в постель, обнял, прижимая к себе. Зверь хотел спать. С закрытыми глазами, поцеловал мои запястья, и через минуту дыхание стало ровным.

— Дождемся полного анализа, — сквозь сон пробормотал он.

Я не ругала себя, не успокаивала. Просто ждала и время текло, как пытка. Вспоминала глаза Руслана и теперь понимала, почему он был таким спокойным.
0Звярът вдигна глава и се огледа.

— Лили? -той стана от леглото. – Скъпа, защо не си легна?

Той се наведе напред и сънливите му очи придобиха мило изражение.

Звярът забеляза телефона на пода.

-Обадих се в лабораторията“, прошепнах аз, несигурна как ще издържа следващите няколко часа.

- Не беше необходимо, те сами ще се обадят, когато свършат. Какво ти казаха?

- Има съвпадения по майката.

Той въздъхна, хвърли телефона на перваза на прозореца и ме вдигна на ръце. Заведе ме в леглото,прегърна ме. Любимият ми искаше още да спи. Със затворени очи той целуна китките ми и след минута дишането му стана равномерно.

-Да изчакаме пълният анализ“, измърмори той в просъница.

Не се обвинявах,но не можех да се успокоя.. Просто чаках и времето течеше бавно като костенурка. Спомних си очите на Руслан и сега разбрах защо беше толкова спокоен
Женщина молчала, то ли уточняя вопрос, то ли размышляя, стоит ли отвечать мне, а не моему хозяину. Наконец, решилась, наверное, помог мой деловой тон.

— Первая часть анализа готова — по матери, есть совпадения. Над материалом отца еще работают.

У меня в голове помутилось.

Я молча сбросила звонок, и от слабости съехала по стене на пол.

Есть совпадения.

Я старалась ни о чем не думать. Смогу ли я ни о чем не думать и ничего не ощущать еще несколько часов, пока они не закончат с результатом Руслана? Хотя нужен и он. По матери есть совпадения. Я уткнулась носом в колени и обхватила их помертвевшими руками.

Не хотелось искать причины, почему так могло быть. Снова цепляться за надежду. Мне просто стало страшно. Страшно, что все ложь, и на том месте сердца, где проросли зерна надежды, снова появится черная дыра.

Я всхлипнула, пытаясь успокоиться.
0Жената мълчеше, или уточняваше въпроса, или се замисляше дали да отговори на мен, а не на този,който е бащата. Най-накрая взе решение, вероятно подпомогната от деловия ми тон.

- Първата част на анализа е готова - според майката има съвпадения. По материала на бащата все още се работи.

Главата ми някак си стана мътна.

Мълчаливо изключих разговора и от слабост се свлякох по стената на пода.

Има съвпадения.

Опитах се да не мисля за нищо.Дали ще мога да не чувствам нищо след още няколко часа, докато приключат с резултата на Руслан? Въпреки че трябва да сравнят и неговата взета проба. Има съвпадение за майката. Зарових нос в коленете си и обвих внезапно изстиналите си ръце около тях.

Не исках да търся причини защо това може да е така. Отново се вкопчих в надеждата. Просто ми стана страшно.. Ужасно е, че всичко е лъжа и на това място на сърцето, където са поникнали семената на надеждата, отново ще се появи черна дупка.

Изхлипах, опитвайки се да се успокоя.
Доля правды в словах Вики была. Если наш сын жив, Руслан может попытаться меня забрать. Проблема в том, что я совершенно не представляю его реакцию в этом случае. Зная о моих чувствах к Зверю, он обещал, что отпустит меня, если я рожу наследника.

Но это давно было. Мы еще сами не знали, во что ввязываемся.

И для него, и для меня ребенок был еще чем-то очень неопределенным. Просто слово, за которым еще не существовало ни любви, ни боли, ни бессонных ночей. Теперь мы другие.

Он может не отпустить меня. И Зверь об этом знает.

И все равно пытается помочь.

— Алло, — неожиданно раздалось в трубке.

— Это Лилия Девин, — я взяла паузу, чтобы справиться с волнением. Голос звучал сухо и словно издалека. — Результаты анализа готовы?

У меня немного закружилась голова.
0Имаше доза истина в думите на Вики. Ако синът ни е жив, Руслан може да се опита да ме отведе. Проблемът е, че нямам абсолютно никаква представа за реакцията му в този случай. Знаейки за чувствата ми към Звяра, той обеща, че ще ме пусне, ако родя наследник.

Но това беше много отдавна. Дори не знаехме в какво се забъркваме.

И за него, и за мен детето беше все още нещо много неопределено. Просто една дума, зад която не стоеше нито любов, нито болка, нито безсънни нощи. Сега сме различни.

Може и да не ме пусне. И Звярът го знае.

И все още се опитва да помогне.

-Здравейте“, внезапно даде свободен сигнал телефонът.

-Това е Лилия Девин.“ Спрях, за да контролирам вълнението си. Гласът прозвуча сухо и далечно.- Готови ли са резултатите от теста?

Леко ми се зави свят.
Я взглянула, кто делал отчет — это был не коронер Зверя. Я ввела фамилию в поисковик, чтобы понять, с кем имею дело.

На сайте городского департамента нашла фото. Немолодой мужчина в очках, больше похожий на политика, чем на врача. Важная фигура… Регалии я не дочитала, заметив, что фото перечеркнуто черной линией. Неделю назад мужчина погиб от инфаркта.

Я еще раз взглянула на фото и хмыкнула.

Ну да, возраст уже серьезный, смерть могла быть естественной. И все равно подозрительно. Подозрительным мне казалось абсолютно все.

Я поднялась в спальню, выключив телефон.

Понаблюдала за спящим Зверем, поиграла с Голди, которая без меня соскучилась. Нужно было у Вики взять снотворное. Я сильно устала, но понимала, что пока не получу результаты теста, уснуть не смогу.

В семь утра, не выдержав, я решила позвонить в лабораторию.

И либо узнать результат, либо поторопить их, пригрозив всеми карами.

Номер я нашла там же, в интернете, и отошла к окну, чтобы не мешать Зверю. Слушала гудки, и смотрела на кровать со спящим любимым… На фоне черной постели мускулистое тело и светлые волосы были еще красивее.

У него сильный характер.
0Намерих снимка в сайта на градската управа. Възрастен мъж с очила, който прилича повече на политик, отколкото на лекар. Важна фигура… Не дочетох регалията, забелязах, че снимката е зачеркната с черна линия. Преди седмица мъжът починал от инфаркт.

Погледнах отново снимката и се засмях.

Е, да, възрастта е вече сериозна, смъртта може да е естествена. И все пак ми се стори подозрително.

Качих се в спалнята, като изключих телефона си.

Гледах спящия Звяр, играх си с Голди, на която много й липсвах без мен. Наложи се да пия сънотворни от Вики. Бях много уморена, но разбирах, че докато не получа резултатите от теста, няма да мога да заспя.

В седем сутринта, не издържах, реших да се обадя в лабораторията.

И дали разбера резултата, или да ги накарам да побързат, заплашвайки ги с всички наказания.

Намерих номера там, в интернет, и отидох до прозореца, за да не безпокоя Звяра. Слушах звуковите сигнали и гледах леглото със спящия си любим ... На фона на черното легло, мускулестото тяло и русата коса бяха още по-красиви.

А на всичкото отгоре има силен характер.


Вика с сожалением пошелестела бумагами.

— Я не хочу давать тебе ложных надежд. Это лучше, чем верить в неосуществимое. Прости, Лиля.

— Все в порядке, — я с трудом сглотнула.

— Мне нужно идти на бой…

— Иди, — я уверенно взглянула на нее. — Правда, иди. Я не свалюсь в истерику. Только отчет отдай, хорошо?

Вика протянула бумаги, еще раз с сожалением улыбнулась и ушла.

Во второй раз переживать было легче.

К словам Вики я не особо прислушаюсь, пока не получу результаты теста. Отчет могли подделать. Уверена, они так бы и поступили. Если мой отец хотел избавиться от ненужной свидетельницы — матери своего ребенка, то делал это не просто так. Возможно, он пытался скрыть, что у него родился мертвый ребенок.

Я взглянула, кто делал отчет — это был не коронер Зверя. Я ввела фамилию в поисковик, чтобы понять, с кем имею дело.
0Вика разтърси със съжаление вестниците.

Не искам да ти давам фалшиви надежди. По-добре е, отколкото да вярваш в невъзможното. Съжалявам, Лили.

— Всичко е наред — преглътнах с усилие.

Трябва да отида долу на арената...

-Върви.” Погледнах я уверено. - Наистина, давай. Няма да изпадам в истерия. Просто ми дай отчета, става ли?

Вика протегна документите, усмихна се още веднъж със съжаление и си тръгна.

Вторият път да го преживея беше по-лесно.

Няма да се вслушвам в думите на Вики, докато не получа резултатите от теста. Докладът може да е бил фалшифициран. Сигурна съм, че щяха да направят същото. Ако баща ми искаше да се отърве от ненужен свидетел - майката на детето му, значи го направил с причина. Може би се опитваше да скрие факта, че има мъртво дете.

Погледнах кой е направил доклада - не беше съдебният лекар на Звяра. Въведох фамилията в търсачката, за да разбера с кого си имам работа.
Мы уселись рядом, Вика закурила, листая бумаги. Лицо было сосредоточенным и серьезным.

— Лиль, не хочу тебя расстраивать… Но оснований полагать, что это другой ребенок, нет. Давай дождемся результатов теста.

— Уверена? — я не расстроилась, слишком рано сдаваться.

Отчет могли подделать. Скорее всего подделали.

— Я показала Ясмине, она согласна. Без подробностей, но то, что здесь написано, — она встряхнула отчетом, — соответствует твоей картине.

— Срок не совпадает.

— Срок очень примерная вещь, в конце концов, патологоанатом мог ошибиться с цифрой. Похороненный ребенок был глубоко недоношенным, и какое-то время находился на искусственной вентиляции легких.

Настя говорила, что ее ребенок родился уже мертвым.

Я кивнула. Не соглашаясь, просто показывая, что слышу.
0Седнахме една до друга, Вика запали цигара, прелиствайки документите. Лицето й беше съсредоточено и сериозно.

- Лил, не искам да те разстройвам ... Но няма причина да вярваме, че това е друго дете. Да изчакаме резултатите от теста.

- Сигурна ли си? - Не съм разстроена, рано е да се отказвам.

Докладът може да е бил фалшифициран. Най-вероятно фалшив.

- Показах на Ясмина, тя се съгласи. Няма подробности, но написаното тук - тя разклати доклада - отговаря на твоята картина.

- Датата не съвпада.

- Терминът е нещо много приблизително, в крайна сметка патологът може да сбърка цифрата. Погребаното дете е било силно недоносено и известно време е било на изкуствена белодробна вентилация.

Настя каза, че детето й е родено вече мъртво.

Аз кимнах. Не съм съгласна,но просто показвам това, което чувам.
На самом деле меня интересовал Руслан. Но я не знала, как найти то, что я хочу узнать. Он смирился, отказался от помощи и защиты, дал понять, что сам справится с ситуацией. Но какая-то заноза после нашей встречи осталась.

Новостей об убийстве Девина было полно.

Писали и о моем отце, и о Руслане. Строили версии и искали мотивы, но мне были неинтересны чужие домыслы. Я хотела знать, что его ждет. Нужно проконсультироваться с юристом. Узнать, на что Руслан может рассчитывать. Если захочет бороться, конечно.

Он выглядел так, словно ему все равно, что с ним сделают.

Я поняла, что меня так зацепило: Руслан абсолютно не проявил интереса к тому, что я рассказала. Его не воодушевил шанс, что наш сын может быть жив.

— Лиля?

Я подняла голову. Вика таращилась на меня.

— Уснуть не могу, — пояснила я. — Ты прочитала отчет?

— Сейчас принесу, — вздохнула она.
0Всъщност Руслан ме интересуваше. Но не знаех как да намеря това, което искам да знам. Той се е примирил, отказва помощ и защита. Даде да се разбере, че сам ще се справи със ситуацията. Но след срещата ни остана някакъв трън.

Новините за убийството на Девин бяха пълни.

Писаха за баща ми и Руслан. Те градиха версии и търсеха мотиви, но аз не се интересувах от чужди догадки. Исках да знам какво го очаква. Трябва да се консултираме с адвокат. Да знаем на какво може да разчита Руслан. Ако иска да се бие, разбира се.

Изглеждаше така, сякаш не го е грижа какво ще му направят.

Разбрах, какво толкова ме зацепи : Руслан не прояви абсолютно никакъв интерес към това, което казах. Не го въодушевяваше факта,че може синът ни да е още жив.

- Лиля?

Вдигнах глава. Вика се втренчи в мен.

-Не мога да спя“, обясних аз. — Прочете ли доклада?

— Сега ще го донеса — въздъхна тя.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 май 2021 (1266 дни)
Дейност:
649 версии на превод с общ рейтинг 0