Sheba

Проданная невеста.Наследник корпорации / Продадена невеста.Наследникът на корпорацията

→Он мог не помогать, но все же сделал это.

Я уснуть не смогла, и вышла из спальни, чтобы не мешать Зверю. Он заслужил спокойный сон. На кухне взяла большую чашку успокаивающего чая, и направилась в подвал.

В медкабинете никого не было. Ясмина и Вика готовились к боям, зато на столе я увидела отчет о вскрытии, который читала подруга. Может, еще и с Ясминой его обсудила.

Выйдя, я уселась на матах за углом. Здесь была организована Викой курилка, а еще можно было спрятаться. Я включила телефон, чтобы прочесть новости.

Городские сайты уже заполнила информация о вскрытой могиле ребенка. Даже фото Зверя, копающего под плитой, было. В статьях — одни предположения, одно хуже другого. Ничего интересного.

Я поискала информацию о Девине.
0Можеше и да не поиска да ми помогне,но все пак го направи.
Не можах да заспя и за да не безпокоя,Кирил-излязох от спалнята. Заслужаваше спокоен сън. В кухнята взех голяма чаша успокояващ чай и се насочих към мазето.

В медицинския кабинет нямаше никой. Ясмина и Вика се подготвяха за двубоите, но на масата видях протокол от аутопсията, който приятелката ми четеше и го беше оставила разгърнат. Може би го е обсъждала и с Ясмина.

Влязох и седнах на рогозките зад ъгъла. Вика организира стая за пушене тук и също беше възможно човек да се скрие. Включих си телефона, за да прочета новините.

Градските сайтове вече се напълниха с информация за есхумацията на гроб на дете. Имаше дори снимка на Звяра, който рови под плочата. В статиите - едни предположения, едно от друго по-лоши. Нищо интересно.

Потърсих информация за Девин.
→И когда я проснусь, скорее всего, меня будут ждать результаты теста.

Только оказавшись под душем в «Авалоне», я поняла, как чудовищно вымоталась, и продрогла. Мысли крутились вокруг могилы с белым ангелом и встречи с Русланом. Не получалось забыть его убитые глаза. И твердость в голосе — «Это наш сын».

Да, моя уверенность строится на зыбком фундаменте.

Возможно, Руслан прав: мне нужен врач.

Только материнское сердце слишком настойчиво шепчет, чтобы я не сдавалась.

Страшно представить, что со мной будет, если это ошибка.

Второй раз оплакивать ребенка — врагу не пожелаешь.

Когда я вышла из душа, Зверь уже спал. Я присела рядом, ткнулась губами в плечо и на время застыла. Спасибо ему. Всем сердцем я чувствовала благодарность. Дышала его запахом с закрытыми глазами, и чувствовала себя, как дома.
0Едва когато бях под душа в Авалон, осъзнах колко ужасно съм изтощена и премръзнала. Мислите ми се въртяха около гроба с белия ангел и срещата с Руслан. Беше невъзможно да забравя загубилите му жаждата си за живот-очи.Както и твърдостта в гласа му - "Това там е нашият син."

Да, моята увереност е изградена върху нестабилна основа.

Може би Руслан е прав: имам нужда от лекар.

Само майчиното сърце шепне твърде настойчиво, за да не се предавам..

Страшно е да си представя какво ще се случи с мен, ако това е грешка.

Втори път да оплаквам дете - не пожелавам и на врага си.

Когато излязох от душа, Звяра вече спеше. Седнах до него, долепих устни до рамото му и за известно време замръзнах така.. Благодарение на него всичко ще се нареди.. Чувствах се признателна от цялото си сърце. Вдишвах аромата му със затворени очи и се почувствах като у дома си.
→— Лили, — позвал меня Зверь. — Нам лучше вернуться домой.

— Анализ сделают здесь?

— Да.

— Долго? Может быть, подождем?

Я не хотела уходить, словно так надежнее.

— Для нас сделают срочно, но это минимум до утра. Тебе нужно поспать. Не бойся, я оставлю наших людей, ничего не подменят и не украдут…

Он прочел мои страхи. Хотя у убитой горем матери они все на поверхности… Я подошла вплотную, кому действительно нужно поспать — это Зверю. Грязный от могильной земли, с покрасневшими глазами, он выглядел утомленным.

— Спасибо, — прошептала я, ладонями обхватывая лицо и целуя в губы.

— Рано благодарить, милая, — хрипло ответил он.

Мы возвращались уставшие и притихшие. В салоне сонно гудела дорога, глянцевая от выпавшего дождя в свете фар. Я впервые заметила, как красива дорога в «Авалон»: загородный осенний лес, небо в косматых, почти черных облаках, кругом ни души. От усталости и нервов клонило в сон.
0„Лили“, обърна се към мен Звярът. -По-добре да се върнем у дома.

-Тук ли ще се направи анализът?

- Да

- Дълго ли ще продължи? Може би да изчакаме?

Не исках да си тръгвам, сякаш така беше по-надеждно.

- Ще ни го направят спешно, но това е минимум до сутринта. Имаш нужда от сън. Не се страхувай, аз ще оставя нашите хора, нищо няма да бъде заменено и нищо няма да бъде откраднато ...

Той буквално прочете страховете ми. Въпреки че при майката с разбито сърце-те всички са на повърхността ... Доближих се плътно до него и забелязах,че който наистина има нужда да спи - това е Звярът. Мръсен от пръстта на гроба, със зачервени очи, той изглеждаше уморен.

-Благодаря ти“, прошепнах, обхванах лицето му с длани и го целунах по устните.

— Рано е да благодариш, скъпа — дрезгаво отвърна той.

Върнахме се уморени и притихнали. В кабината на колата ласкаво бръмчеше мъркането на мотора. Попадналите пред фаровете парчета от асфалта блестяха под дъжда. За първи път забелязах колко красив е пътят към Авалон: крайградска есенна гора, небето в рунтави, почти черни облаци, нито жива душа наоколо. Умората и нервите ме приспиваха.

И когато се събудя, най-вероятно резултатите от теста ще ме чакат.
→И он прав.

— Я сообщу, что покажет тест, — пробормотала я, и встала.

В этой комнате было слишком много воспоминаний и концентрированной боли, убитые глаза Руслана. А за ее пределами меня ждали надежда, и Зверь.

— Не нужно, — голос догнал меня в дверях. — Тест покажет, что ребенок был нашим. Позаботься о себе.

Я вышла из комнаты, как из преисподней.

— Ну как, милая? — Зверь шагнул ко мне, ловя в руки.

Я молча протянула пробирку.

— Идем, — игнорируя начальника полиции, он увлек меня по коридору.

В окнах частной лаборатории горел свет несмотря на позднюю ночь. Меня отвели внутрь, дали полотенце вытереться, а затем усадили на стул. У меня тоже возьмут образец для сравнения, чтобы исключить возможную ошибку.

— Откройте рот, — попросила медсестра.

Царапающее ощущение на внутренней стороне щеки сделало то, что не смогла встреча с Русланом — привело меня в чувство. Я вправду делаю это, ищу своего ребенка. С пробой медсестра отошла от меня, а я осталась сидеть.
0
И е прав.

— Ще ти кажа какво показва тестът — измърморих аз и се изправих.

Имаше твърде много спомени в мъртвите му очи и концентрирана болка в тази стая. А извън него надеждата чакаше мен и Звяра.

-Няма нужда“, гласът ме настигна на вратата.- Тестът ще покаже, че детето е наше. Грижи се за себе си.

Излязох от стаята като из преизподня.

- Как си, скъпа? - Звярът пристъпи към мен, хващайки ме в ръцете.

Мълчаливо протегнах флакона.

-Да тръгваме“, без да обръща внимание на шефа на полицията, той ме дръпна по коридора.

Прозорците на частната лаборатория светеха въпреки късната нощ. Вкараха ме вътре, дадоха ми кърпа да се изсуша и след това ме настаниха на един стол. Ще ми вземат и образец за сравнение, за да се изключи евентуална грешка.

-Отвори си устата“, каза сестрата.
Усещането за драсване от вътрешната страна на бузата ми направи това, което срещата с Руслан не можа - накараме да се опомня. Наистина правя това,опитвам се да спася една невинна душа,независимо чие е това бебенце.. С пробата сестрата се отдалечи от мен, а аз останах да седя.
→ не смогла за это простить.

Это ты виноват. Ты, ты и только ты. Во всем, что с нами случилось, в нашей боли, и в том, что у нас одинаковая горечь в душе и боль в глазах. В том, что ты сам себя переиграл, потерял все, не сумел сохранить ребенка и заставил меня пережить это.

Теперь его ждет тюрьма.

Но сейчас Руслана было жаль.

— Что с тобой будет? — спросила я.

— Я не знаю, Лили. У твоего отца были влиятельные друзья. Возможно, меня отправят в столицу. Возможно, попытаются убить в камере. Тебе не все ли равно?.. — лицо ничего не выражало, словно ему все равно, жить, умереть или сидеть в тюрьме, в любом случае это не мое дело. — Позаботьтесь о моем приемном сыне, хорошо?

— Мы можем найти адвоката, — предложила я.

Не знаю, зачем.

— На свободе мне нечего делать, — ответил Руслан, и я все поняла: ему действительно все равно.

Его вид, спокойный, но безразличный, словно говорил: ты выходишь за другого, так иди к нему.
0Не можех да простя за това.

Това е по твоя вина. Ти, ти и само ти. Във всичко, което ни се случи, в болката ни и в това, че имаме една и съща горчивина в душите си и болка в очите. Фактът, че сам се надигра, загуби всичко, не успя да спасиш детето и ме накара да го преживея.

Сега той е в затвора.

Но сега Руслан съжаляваше.

- Какво ще стане с теб?- Попитах.

-Не знам, Лили. Баща ти имаше могъщи приятели. Може би ще ме изпратят в столицата. Може би ще се опитат да ме убият в клетката. Пука ли ти?.. - лицето му не изразяваше нищо, сякаш не го интересуваше,дали ще живее,умре или стои в затвора.Във всеки случай не е моя работа. „Погрижете се за осиновения ми син, става ли?

-Можем да намерим адвокат“, предложих аз.

Не знам защо.

-Нямам какво да правя на свобода''. отговори Руслан и аз разбрах всичко: наистина нищо не го интересува.

Все така равнодушеният му поглед, сякаш казваше: омъжваш се за друг, затова иди при него.
→Я заплакала, увидев, каким взглядом Руслан смотрит на мой жалкий лепет.

— Это невозможно, Лили, — вздохнул он, откинувшись на спинку стула. — Наш сын умер в госпитале. Ребенка охраняли, вели круглосуточное наблюдение, поверь, это невозможно. Передай моему брату, чтобы нашел тебе хорошего врача. Мне жаль, что с тобой это произошло.

Выражение лица стало таким, словно во рту было что-то горькое, на челюстях выступили желваки. Руслан правду жалел меня. Жалел, что я помешалась.

Он вынул пробирку из моих пальцев, ватной палочкой потер во рту, и вложил обратно.

— Возьми, если нужно.

Я сжала пробирку.

Пора идти, но я сидела. Колени были слабыми и ватными, я просто не смогла встать. Первое время после гибели ребенка я не могла на Руслана даже смотреть. Впадала в истерику, орала, и пряталась от него.

Его брат за него зализал мои раны.

Он вернул меня к жизни, а не тот, кто должен был!
0
Разплаках се, когато видях как Руслан гледаше на жалкото ми бърборене.

— Това е невъзможно, Лили — въздъхна той и се облегна на стола си. -Синът ни почина в болницата. Детето беше охранявано, наблюдавано денонощно, повярвай ми това е невъзможно. Кажи на брат ми да ти намери добър лекар. Съжалявам, че с теб се случват такива неща-да си внушаваш несъществуващи неща.

Изражението на лицето му стана такова, сякаш изведнъж е налапал нещо горчиво в устата си и на челюстите му изпъкнаха малки мускулчета.. Руслан наистина ме съжаляваше.Как можах в такъв важен момент пак да се объркам и да не мога да го убедя да ми помогне.

Той взе флакона от пръстите ми, потърка го в устата си с памучният тампон и го постави обратно.

- Вземи го, ако ти трябва.

Стиснах шишенцето.

Време е да тръгвам, но аз седях. Коленете ми бяха слаби и меки, просто не можех да стана. Първият път след смъртта на детето не можах дори да погледна Руслан.Бях изпаднала в истерия, крещях и се криех от него.

Брат му ближеше раните ми вместо него.

Звярът ме върна към живота, а не този, който трябваше!
→
С каменным лицом он изучил раскатившиеся по столу пробирки, и взглянул мне в глаза. Не знаю, понял ли, что это. Когда-то я от одного его взгляда дрожала. Но с тех пор слишком много воды утекло.

Я распечатала набор для взятия эпителиального образца. Просто ватная палочка в пробирке. Нужно потереть ее об внутреннюю сторону щеки, и готово.

Проще простого.

— Мне нужна твоя проба ДНК, — запинаясь, сообщила я.

— Зачем? — у него остался равнодушный, спокойный взгляд.

Сердце стучало быстро, как у птички, и горячо. Я была полна надежды, хотя знала — кроме слов и догадок у меня ничего нет. Ни одного факта, ни одной улики, что мой ребенок жив.

Просто верила в это.

Не знаю, что будет, если надежды на подтвердятся.
0С каменно лице той разглеждаше епруветките,които се търкаляха на масата, и ме гледаше в очите. Не знам дали разбираше какво е това. Треперех при вида му. Но оттогава твърде много вода е изтекла под моста.

Разпечатах комплект за вземане на епителни проби. Просто памучен тампон в епруветка. Трябва да се разтрие от вътрешната страна на бузата си и готово.

Много е лесно-само да се направи..

-Трябва ми твоята ДНК проба“, заекнах аз.

- За какво?- Погледът му беше спокоен и безразличен.

Сърцето ми биеше бързо, като на птица и ми беше горещо. Бях изпълнена с надежда, но знаех, че нямам нищо друго освен убеждаване и предположения. Нито един факт, нито едно доказателство, че детето ми е живо.

Просто повярвах в това.

Не знам какво ще стане, ако надеждите не се потвърдят.

→Наверное, умру от отчаяния.

Взгляд Руслана был невыносим. Думала, я легко все объясню, но этот тон, глаза, лишали меня не только уверенности, а простой возможности дышать.

— Это связано с нашим сыном?

— Да, — выдохнула я. — Прошу, дай образец. Я хочу убедиться, что мы похоронили его, а не чужого ребенка…

Долгая пауза.

— Кто вбил тебе эту чушь в голову? Это был наш сын, — тон стал жестче. Я знала, что Руслан не обрадуется, когда я приду с этой просьбой.

Он уже пережил смерть ребенка. У мужчин горе короче, чем у матери. Материалист до последнего вздоха, он не станет цепляться за призрачные надежды, как я.

А у меня кроме них давно ничего не осталось.

— Его мог похитить мой отец, — я зажмурилась. — И заменить своим умершим сыном. Он там, где-то совсем один, Руслан… Счет идут на часы…
0Навярно ще умра от отчаяние.
Погледът на Руслан беше непоносим. Мислех, че мога лесно да обясня всичко, но този тон, очите, ме лишиха не само от увереност, но и от обикновената възможност да дишам.

-Това свързано ли е със сина ни?

-Да“, въздъхнах аз. - Дай ми проба, моля. Искам да съм сигурна, че сме погребали него, а не нечие друго дете...

Дълга пауза.

-Кой ти наби тези глупости в главата? Това беше нашият син.“ -Тонът стана по-груб. Знаех, че Руслан няма да се зарадва, когато дойда с тази молба.

Той вече е преживял смъртта на бебето. Мъжката мъка е по-кратка от майчината. Материалист до последен дъх, той няма да се вкопчва в илюзорни надежди като мен.

А аз отдавна нямам нищо освен тях.

-Той може да е бил отвлечен от баща ми.” Затворих очи. — И да го е заменил с мъртвия си син. Той е там, някъде съвсем сам, Руслан ... Може би часовникът отброява последните му мигове ...
→Ему не позавидуешь: самого влиятельного человека в городе обвинили в убийстве. Руслан убивал и прежде. Моего мужа, например… На это закрыли глаза. Мэр города — его лучший друг. Полиция — прикормлена. Здесь все подчиняются Руслану. Но в этот раз он убил не простого горожанина, а акулу не меньшую, чем он сам. И не просто на глазах у всех, а в прямом эфире, посвященному Дню города.

Мне всегда было интересно, где проходит та грань, за которой Руслана, преступившего закон в очередной раз, перестанут покрывать. Кажется, начальник полиции и сам этого не знает.

По глазам я видела, что Руслану безразлична его судьба. Он отомстил, не позволил собой помыкать, это главное.

— Кое-что произошло… — призналась я.

И не зная, как начать, судорожно вывалила на стол пробирки для взятия образцов. Руслан даже на миг не допустил, что я могла прийти из-за него, хотя мы вместе год прожили. Он знал, что не приду.
0Не беше никак добре: най-влиятелният човек в града беше обвинен в убийство. Руслан е убивал и преди. Съпругът ми, например ... Те си затвориха очите за това. Кметът на града е неговият най-добър приятел. Полицията е нахранена. Тук всички се подчиняват на Руслан. Но този път той уби не обикновен градски жител, а акула не по-малка от себе си. И не просто пред всички, а на празникът, в денят посветен на Деня на града.

Винаги съм се чудила къде минава границата, отвъд която Руслан, който за пореден път наруши закона, вече няма да бъде прикриван. Самият шеф на полицията май не знае това.

Виждах в очите му, че Руслан е безразличен към съдбата си. Отмъсти си,за да не се остави да го натискат, това е основното.

-Да,има нещо ново,което се случи… — признах аз.

И без да знам как да започна, конвулсивно извадих епруветките с пробите на масата. Руслан дори за момент не можеше да допусне, че мога да дойда заради него, въпреки че живяхме заедно една година. Знаеше, че няма да дойда.
→Глава 2

— Зачем пришла?

В участке, среди обшарпанных стен и старой мебель, Руслан выглядел чужеродно. Он привык к шикарным клубам, пентхаусам, крутым машинам. Привык к большим деньгами и огромной власти.

Я была одна. Зверь ждал меня за дверью.

Начальник полиции предоставил нам свой кабинет. Теперь он мялся рядом, смятенно поглядывая то на наручники на массивных запястьях Руслана, то на меня.

Я была в мокрой майке, волосы облепили щеки, и глаза, отражение которых я видела в зеркале напротив, были огромными, потрясенными и темными, как черная дыра. Я тяжело дышала.

По мне видно, что я не в порядке.

— Что случилось, Лили? — в полуоборот он бросил начальнику полиции. — Выйди.

Это звучало, как приказ, но тот послушался.
0Глава 2

- Защо дойде?

В участъка, сред опърпаните стени и стари мебели, Руслан изглеждаше чужд. Той е свикнал с луксозни клубове, мезонети, готини коли.Разполага с големи пари и огромна власт.

Бях сама. Звярът ме чакаше пред вратата.

Шефът на полицията ни даде кабинета си. Сега той тъпчеше колебливо из него, гледайки с ужас ту белезниците на масивните китки на Руслан, ту мен.

Бях с мокра тениска, косата ми беше полепнала по бузите ми, а очите, които видях отсреща отразени в огледалото, бяха огромни, шокирани и тъмни като черна дупка. Дишах тежко.

Виждашесе,че не съм добре.

-Какво се е случило, Лили? - на половин оборот подхвърли той на началника на полицията. - Излез.

Прозвуча като заповед, но униформеният се подчини.
→Но по-настоящему, во всю полноту чувств — еще нет. Я еще не отошла от потрясений. Зверь следил за выражением моих глаз. Ему нравилась моя инициатива.

— Если ты окажешься права, а я нет, ты меня не простишь, — сказал он. — Переодевайся. Едем к коронеру. Проверим, кого мы похоронили на самом деле.

Он вышел из спальни, у меня подкосились ноги, и я оперлась на стену. В спальню влетела перепуганная Вика.

— Помоги переодеться, — я попыталась спустить рукав с плеча, забыв, что корсет зашнурован, и подруга бросилась ко мне. — Ты можешь съездить с нами? Я не справлюсь одна.

— Если ребенок жив, ты снова станешь собственностью Руслана, — зашипела она. — Ты понимаешь?

У подруги были колкие и злые глаза.

— Я ничья не собственность, — отрезала я.

— Это ты так думаешь. А он по-другому. Он дрался с братом. Застрелил твоего отца, мужа. Ты всерьез думаешь, его какие-то слова остановят?

— Руслан в тюрьме, — напомнила я. — А к тебе я обратилась, чтобы ты помогла, а не читала нотации. Ты поможешь, Вика?
0Но няма още истинска пълнотата на чувствата. Още не съм се съвзела от шока. Звярът следеше изражението на очите ми. Той хареса инициативата ми.

-Ако ти си права, а аз греша, няма да ми простиш“, каза той. - Облечи се. Отиваме при съдебния лекар. Да проверим кого всъщност сме погребали.

Той излезе от спалнята, краката ми се подкосиха и се облегнах на стената. Уплашена Вика влетя в спалнята.

-Помогни ми да се преоблека“, опитах се да смъкна ръкава от рамото си, забравяйки, че корсетът е с връзки, и дружката ми се втурна към мен. - Можеш ли да дойдеш с нас? Не мога сама.

-Ако детето е живо, ти отново ще станеш собственост на Руслан“, изсъска тя. - Разбираш ли?

Очите на приятелката ми бяха остри и зли.

-Аз не съм ничия собственост“, сопнах се.

- Така мислиш ти. Но той е различен. Той се би с брат си. Застреля баща ти, съпругът ти. Сериозно ли мислиш, че някакви си думи ще го спрат?

-Руслан е в затвора“, напомних й. - И аз се обърнах към теб да ми помогнеш, а не да ми четеш лекции. Ще помогнеш ли Вики?
→Когда мы говорим о моем отце, наверняка знать не можем. Если он подозревал, что его могут убить, то вполне мог перед этим ребенка спрятать, сделать что угодно. И Зверь знает об этом.

Я не могла успокоиться.

— Пожалуйста, Зверь…

Он любил, когда я его так называю.

— Хорошо, — сдался он. — Сообщу властям, что там может быть ребенок.

Я продолжала смотреть в глаза, гладя мускулистый живот. Пока поверх одежды, но затем вытащила футболку из джинсов и прикоснулась к голой коже, ощущая, как тяжело он дышит, изгибы его мышц и стальной пресс.

У нас уже был секс. До свадьбы.

И не раз.
0Когато говорим за баща ми, не можем да знаем със сигурност. Ако подозираше, че може да бъде убит, тогава можеше да скрие детето преди това, да направи всичко. И Звярът го знае.

Не можех да се успокоя.

„Моля, Звяр...

Много му харесваше, когато го наричах така.

— Добре — предаде се той. „Ще уведомя властите, че някъде може да има скрито бебе.

Продължих да го гледам в очите, галейки мускулестия му корем. Засега над дрехите,но след това издърпах тениската от дънките му и докоснах голата му кожа, усещайки задъханото му дишане, извивките на мускулите му и стоманения корем.

Вече правихме секс. Преди сватбата.

И то повече от веднъж.
→Зверь выдохнул с облегчением, гладя лицо и шею. Затем поцеловал — почти силой, потому что мне было не до поцелуев. Но он большим пальцем раздвинул мне губы, проникая внутрь языком.

— Милая, успокойся, — выдохнул он. — Она сумасшедшая.

— Я не могу так оставить, — запаниковала я. — Мой отец убит. А если это правда и где-то там погибает какой-то ребенок, пусть даже не мой!

Для многих Зверь чудовище.

Но мне всегда помогал.

Я провела ладонями по его груди, пальцами нащупав под футболкой бугорки — это остались шрамы после того, как он вырезал на груди мое имя.

— Милая, подумай сама… Ребенок не может быть один, его кто-то кормит, ухаживает… — начал перечислять он.

Доводы звучали разумно. Но я продолжала с болью смотреть ему в глаза
0Звярът въздъхна с облекчение, галейки лицето и шията ми. После ме целуна — почти насила, защото не ми беше до това.Просто разтвори устните ми с палец, прониквайки вътре с език.

— Скъпа, успокой се — въздъхна той. - Тя е луда.

-Не мога да го оставя това така“, изпаднах в паника. „Баща ми е убит. И ако някъде умира някое дете, макар и да не е моето?!

За мнозина Звярът е чудовище.

Но винаги ми е помагал.

Прокарах ръце по гърдите му, опипвайки с пръсти неравностите под тениската му - това бяха белезите, останали след като издълба името ми на гърдите си.

-Скъпа, помисли сама… Едно дете не може да бъде само, някой трябва поне го храни, да се грижи се за него…“, започна да изброява той.

Аргументите звучаха разумно. Но аз продължих да го гледам с болка в очите.
→Вика ему все доложила.

— Почему ты думаешь, что ребенок жив? — хрипло спросил он. — Его похоронили. Я был на похоронах. Видел тело. В чем дело, крошка? С чего ты стала задавать такие вопросы?

У Зверя были встревоженные глаза.

Не помешалась ли я от горя? Но вдруг про ребенка правда!

— Невеста моего отца сказала, что он похитил какого-то малыша. Она плакала и кричала, что после его смерти ребенок один и может погибнуть… А вдруг это мой? Это ведь был его внук. И сыновей у него быть не может. Он мог его похитить! Назло Руслану — мог!

— Это все? — выдохнул Зверь с видимым облегчением.

— Тебе мало?

— Иди сюда, милая, — прошептал он, ласково ловя в ладони мое лицо. — Давай-давай, не реви…
0Вика му е доложила всичко.

Защо смяташ, че детето е живо? — дрезгаво попита той. - Кого сме погребали? Нали бях на погребението и видях тялото. Какво има, малката? Защо започна изведнъж да задаваш такива въпроси?

Очите му бяха разтревожени..

Дали пък не съм полудяла от мъка? И изведнъж настояването ми да проверим истината за детето!

-Годеницата на баща ми каза, че той е отвлякъл някакво бебе. Тя плачеше и крещеше, че след смъртта му детето е останало само и може да умре... Ами ако беше моето? Все пак това беше негов внук. И той не може да има синове. Можеше като нищо да го отвлече! Напук на Руслан - можеше!

- Това ли е всичко? -Звярът въздъхна с видимо облекчение.

- Не ти е достатъчно?

-Ела тук, скъпа“, прошепна той, като нежно хвана лицето ми в ръцете си. -Хайде, не плачи
→Она оставила меня перед зеркалом, и вышла из спальни.

Я смотрела на себя: на прекрасное платье, которое стоило, как половина особняка, черные волосы рассыпались на плечах. Это всего лишь репетиция примерки, а не настоящая свадьба.

Но и ту я сорвала.

Дверь распахнулась через секунду. Кирилл стоял на пороге.

Высокий и мощный, в его присутствии сразу становилось спокойнее. Не всем, конечно. Свое прозвище он получил не просто так. Но мне — да. Мне всегда было с ним хорошо, несмотря на то, кем он был в городе.

Если Руслан был его хозяином. То Зверь — страшным кошмаром.

Психопат, убийца, садист, полный пороков и темной страсти.

— Лили, что случилось? — он решительно подошел.

Развернул к себе и наклонился, словно хотел поцеловать. Светло-голубые глаза, похожие на осеннее небо, жестко смотрели на меня.
0Остави ме пред огледалото и излезе от спалнята.

Аз пак се погледнах: в красивата рокля, която струваше колкото половин имение, черната коса разпиляна по раменете ми. Това е просто по-подходящо за репетиция, а не за истинска сватба.

Но и нея успях да разваля с настроението си.

Вратата веднага се отвори и Кирил застана на прага.

Висок и мощен, в негово присъствие веднага ми стана по-спокойно.Разбира се не винаги е така,но в повечето случаи.Той е получил прякора си с основателна причина. Но с него винаги съм се чувствала добре, независимо какво положение,заемаше сред населението,тук.

Ако Руслан беше господар на този град,то Звярът е неговият ужасен кошмар.

Психопат, убиец, садист, пълен с пороци и мрачни страсти.

— Лили, какво стана?- Той се приближи решително.

Той ме обърна към себе си и се наведе, сякаш искаше да ме целуне. Светло сините очи, като есенно небе, се взираха строго в мен.
→— Дорогая… Откуда у тебя такие страшные вопросы?

Я знала, что это похоже на безумие. Но не могла перестать думать об этом.

— Лили, не обижайся, но я позову твоего… — подруга осеклась, что хотела сказать — позову твоего мужа, хозяина, господина? — Позову Зверя!

Она оставила меня перед зеркалом, и вышла из спальни.

Я смотрела на себя: на прекрасное платье, которое стоило, как половина особняка, черные волосы рассыпались на плечах. Это всего лишь репетиция примерки, а не настоящая свадьба.

Но и ту я сорвала.

Дверь распахнулась через секунду. Кирилл стоял на пороге.

Высокий и мощный, в его присутствии сразу становилось спокойнее. Не всем, конечно. Свое прозвище он получил не просто так. Но мне — да. Мне всегда было с ним хорошо, несмотря на то, кем он был в городе
0— Скъпa… Защо имаш толкова ужасни въпроси?

Знаех, че е лудост. Нo не можех да спрa да мисля за това.

- Лили, не се обиждай, но аз ще извикам твоя ... - прекъсна приятелката ми каквото искаше да каже - ще извикам твоят човек? Ще се обадя на Звяра!

Остави ме пред огледалото и излезе от спалнята.

Погледнах се: в красивата рокля, която струваше колкото половин имение, черната коса се беше разпиляла по раменете ми. Това е просто по-подходящо за репетиция, а не за истинска сватба.

Но и тази съм на път да разваля.

Вратата се отвори за миг. Кирил застана на прага.

Висок и мощен, в негово присъствие веднага станах по-спокойна.Разбира се,не винаги така се получава. Той е получил прякора си с причина. Но за мен- винаги съм се чувствала добре с него, независимо кой беше той в града.
→И сейчась я выхожу за муж за того,которого по настоящему люблю. За его брата. Он не подарок, совсем нет… Они стоят друг друга. Но я выбрала Зверя сама. Он не заставлял меня.

Сердцу не прикажешь.

Только свое тяжелое материнство забыть не могу. Душа все так же плачет по погибшему ребенку.

— Вика, ты же врач…

— Пока нет.

— Но понимаешь в медицине. Скажи, сколько недоношенный малыш проживет один в инкубаторе?

Она внимательно посмотрела на меня.
0И сега ще се омъжвам за някой, когото наистина обичам. За брат му. Той не е подарък, изобщо не е ... Те се заслужават един друг. Но аз сама избрах Звяра. Той не ме е насилвал.

Не можеш да заповядваш на сърцето си.

Не мога да забравя тежкото си майчинство. Душата ми още плаче за мъртвото дете.

- Вика, ти си лекар...

- Все още не.

-Но ти разбираш от медицина. Кажи ми колко дълго ще живее недоносено бебе самичко в кувьоз.
Тя внимателно ме погледна.
→Это изменило меня. Изменило Руслана.
0Това промени не само мен,но и Руслан.
→Нужно забыть, как Руслан похитил меня и принудил к близости. Как под давлением я подписала контракт, согласно которому должна была родить ему наследника. Забыть, как забеременела. И самое страшное: как меня отравили. Я родила недоношенного малыша, и он умер у нас на руках.
0Трябва да забравя как Руслан ме отвлече и ме принуди към интимност.Под натиск и напрежение подписах договор, според който трябваше да родя наследник. Не мога да забравя как забременях. И най-лошото: как ме отровиха. Родих недоносено бебе и то почина в ръцете ни.
→В этот раз я выхожу замуж по любви.
0Този път се омъжвам по любов.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 29 май 2021 (1266 дни)
Дейност:
649 версии на превод с общ рейтинг 0