ReadingKitty

Kyrie / Кайри

→He found Eloise Waggoner at her post, a cubbyhole with intercom connections directly to the command bridge. Music drew him, a triumphant serenity he did not recognize. Stopping in the doorway, he saw her seated with a small tape machine on the desk.
0Откри Елоиз Уагонър на работното и място, малка кабинка свързана директно с командната зала чрез интерком. Привлече го тържествената ведрина на мелодията, която не успя да разпознае. Спрял на прага на вратата, той я намери седнала, с малък магнетофон на бюрото.
→Captain Teodor Szili went on a last-minute inspection tour. The ship murmured around him, running at one gravity of acceleration to reach the desired intrinsic velocity. Power droned, regulators whickered, ventilation systems rustled. He felt the energies quiver in his bones. But metal surrounded him, blank and comfortless. Viewports gave on a dragon’s hoard of stars, the ghostly arch of the Milky Way: on vacuum, cosmic rays, cold not far above absolute zero, distance beyond imagination to the nearest human hearthfire. He was about to take his people where none had ever been before, into conditions none was sure about, and that was a heavy burden on him.
0Капитан Теодор Сзили започна обиколката за последна проверка. Корабът боботеше около него, работейки на едно гравитационно ускорение докато достигне собствена скорост. Мощности бучаха, стабилизатори свистяха, вентилационни системи бръмчаха. Той усещаше енергийните вибрации в костите си. Но беше заобиколен от метал, гол и неуютен. Прозорците гледаха към драконовите звездни съкровища съставящи призрачната арка на Млечния Път: към вакуум, космически лъчи, студ не много над абсолютната нула, на невъобразимо разстояние от най-близкото човешко огнище. Беше на път да поведе хората си където никой никога не е стъпвал, в условия за които никой не беше уверен, и това за него беше тежко бреме.
→The Raven made ready for her final jump, to the immediate neighborhood of the supernova.
0Рейвън се готвеше за последния си скок, в непосредствена близост до свръхновата звезда.
→Twenty-five years later the central globe had dwindled more, the nebula had expanded and dimmed. But because the distance was now so much less, everything seemed larger and brighter. The naked eye saw a dazzle too fierce to look straight at, making the constellations pale by contrast. Telescopes showed a blue-white spark in the heart of an opalescent cloud delicately filamented at the edges.
0Двадесет години по-късно, централната зона се беше смалила оше повече, мъглявината се беше разширила и помръчняла. Но тъй като сега разстоянието беше много по-малко, всичко изглеждаше по-голямо и по-ярко. Невъоръженото око можеше да види бляскавина прекалено ярка за да се наблюдава директно, в сравнение с която съзвездията бледнееха. Телескопите показваха синкаво-бяла искра в сърцето на облак от преливащи се цветове с деликатни нишки по краищата.
→It faded, leaving an emptiness in heaven, and the Raven moved closer. Fifty light-years—fifty years—inward, she studied a shrinking fieriness in the midst of a fog which shone like lightning.
0Когато избледня, оставяйки празнота на небето, Рейвън се приближи. Петдесет светлинни години - петдесет години - навътре, корабът изследваше угасващите пламъци всред мъгла, която блестеше с яркостта на светкавица.
→Suitably far off, instruments recorded what had been before the outburst: incandescence collapsing upon itself after the last nuclear fuel was burned out. A jump, and they saw what happened a century ago: convulsion, storm of quanta and neutrinos, a radiation equal to the massed hundred billion suns of this galaxy.
0От подобаващо разстояние, уредите записваха събитията преди взрива: нагнетяване последвано от срив след изразходването на последната частица ядрено гориво. Още един скок и видяха какво се бе случило столетие по-рано: сътресения, ураган от кванти и неутрино, радиация равна на сумата на сто билиона слънца от същата галактика.
→That wave front would reach Earth several centuries hence. By then it would be so tenuous that nothing but another bright point would appear in the sky. Meanwhile, though, a ship overleaping the space through which light must creep could track the great star’s death across time.
0Фронтът на взривната вълна щеше да достигне Земята след няколко века. Дотогава щеше да бъде толкова слаб, че на небето нямаше да се забелязва нищо друго освен една светла точка. През това време обаче, кораб способен да надскочи пространството, през което светлината ще трябва да допълзи до нас, би могъл да проследи във времето гибелта на голямата звезда.
→This is the paradox: time and space are aspects of each other. The explosion was more than a hundred years past when noted by men on Lasthope. They were part of a generations-long effort to fathom the civilization of creatures altogether unlike us; but one night they looked up and saw a light so brilliant it cast shadows.
0Парадоксът се състои в следното: времето и пространството се характеризират взаимно. Повече от сто години бяха изминали от момента на експлозията, когато хората от Последна Надежда я забелязаха. Те бяха част от усилията на няколко поколения да проумеят цивилизацията на същества, с които по нищо не си приличаха; и ето че една нощ вдигнаха поглед към небето и видяха светлина толкова ярка, че хвърляше сенки.
→The Supernova Sagittarii expedition comprised fifty human beings and a flame. It went the long way around from Earth orbit, stopping at Epsilon Lyrae to pick up its last member. Thence it approached its destination by stages.
0Експедицията Супернова Сагитарий се състоеше от петдесет човека и един пламък. Дългият маршрут започна от Земна орбита, със спиране на Епсилон Лире за да вземат последния участник. Оттам пътуваха към дестинацията на етапи.
→Christe eleison, Kyrie eleison.
0Христос помилуй, Господи помилуй.
→Kyrie eleison,
0Господи помилуй,
→Domine, et lux perpetua luceat eis.
0Господи, и нека вечната светлина свети над тях.
→Requiem aeternam dona eis,
0Дай им вечен поkой,
→But they are granted some time for contemplation. At night, when for half a month the sun’s glare has departed, the chapel is unshuttered and stars look down through the glaze-dome to the candles. They do not wink and their light is winter cold. One of the nuns in particular is there as often as may be, praying for her own dead. And the abbess sees to it that she can be present when the yearly mass, that she endowed before she took her vows, is sung.
0Но все пак им се полага известно време за размишление. През нощта, когато слънчевата светлина се скрива за половин месец, капаците на параклиса са вдигнати и звезди свеждат поглед през остъкления купол към свещите. Светлината им не трепти и е смръзяващо студена. Една от монахините идва толкова често колкото успее да се моли за своите покойници. А игуменката се грижи винаги да присъства когато се отслужва годишната литургия, към която бе направила дарение преди да се обрече.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 14 април 2024 (270 дни)
Дейност:
34 версии на превод с общ рейтинг 0