| Английски оригинал | Перевод на български | |
|---|---|---|
“And now?” | - А сега? КатеринаК 26.04.18 в 3:27 | |
“Now I have found another who could be to me as she was. Now we find that place again and now we test fate and, perhaps....” Kalgan let his voice fade into silence as he stared at the swirling colors of hyperspace. “Perhaps,” he whispered, “I shall find....” He sighed, and murmuring silence closed over the humming control room. | - Сега намерих друг, който може да бъде за мен това, което беше тя. Сега ще намерим това място отново, ще изпитаме съдбата и може би... КатеринаК 26.04.18 в 3:33 | |
They broke out of hyperspace in a region in which no sun shone, no star glittered with cold but familiar light, only darkness and the coiling clouds of stardust bounding them in a private universe of their own. Kalgan spent long hours at the controls, checking, adjusting, guiding the sleek vessel to a rendezvous with a world that was a machine. | Те излязоха от хиперпространството в регион, където не светеше слънце, нито блестяха звезди със своята студена, но добре позната светлина, само мрак и завихрени облаци от звезден прах ги обгръщаха в тази тяхна тайна вселена. Калган прекара дълги часове в контролната зала, проверявайки, нагласяйки, управлявайки лъскавия кораб към срещата със света, който беше машина. КатеринаК 26.04.18 в 3:42 | |
He found it, setting the starship down on a rolling plain luminous with its own light, smooth and metallic, bare and cold. A tower reared from that surface, a truncated cone, squat and massive, pierced by a huge door and glowing as the plain glowed, with the flaring light of dying atoms. | Той го намери и спусна кораба върху една хълмиста долина, светеща със своя собствена светлина - гладка, металическа, гола и студена. Една кула се издигаше от повърхността, пресечен конус, нисък и масивен с отворена в нея голяма врата. Тя блестеше със същата светлина както и кулата - с пламтящата светлина на умиращи атоми. КатеринаК 26.04.18 в 3:49 | |
“Is this it?” Tharg stared at the tower, and naked hunger glowed in his grey eyes. “Is this the house of immortality?” | - Това ли е ? - Тарг се втренчи в кулата и неприкрит глад заблестя в сивите му очи. - Това ли е домът на безсмъртитето? КатеринаК 26.04.18 в 3:51 | |
“It is.” | - Това е. КатеринаК 26.04.18 в 3:51 | |
“And now?” Tharg stared at the tall figure, then at the woman, and his mouth turned dry as he dreamed incredible dreams. “Kalgan! Do you offer me this prize?” | - И сега? - Тарг погледна към високата фигура, после към жената и устата му пресъхна, докато си мечтаеше невероятни фантазии. - Калган! Предлагаш ли ми тази награда? КатеринаК 26.04.18 в 3:55 | |
“Immortality?” The golden figure stared somberly at the big man. “Are you sure of what you ask? To live forever is not the thing you believe it is. To walk alone, never to know true friendship, to be hated and envied of all men—could you drink of that bitter cup?” | - Безсмъртие? - Златната фигура огледа мрачно големия мъж. - Сигурен ли си в това, което искаш? Да живееш вечно, не е това, което вярваш че е. Да скиташ сам, никога да нямаш истинско приятелство, да бъдеш мразен и всички да ти завиждат - би ли изпил тази горчива чаша? КатеринаК 26.04.18 в 3:58 | |
“Aye! I’ll drink and I’ll enjoy with Leedora to share the draught.” Tharg grinned with a flash of white teeth. “You have been too long alone, Kalgan,” he mocked. “You think too much and let your thoughts poison your mind. You are old.” | - Да! Ще пия и с удоволствие ще я споделя с Лидора. - Тарг се усмихна и белите му зъби пробляснаха. - Бил си твърде дълго сам, Калган. - каза насмешливо. - Мислиш твърде много и мислите тровят ума ти. Стар си. КатеринаК 30.04.18 в 0:55 | |
“Yes,” said the tall man. “I am old.” As he spoke his features relaxed and suddenly all youth had left him, all brightness and strength, so that he seemed an old, old man, dressed in the trappings of what he had once been. For a moment Tharg stared into blue eyes that had somehow lost their brilliance and now mirrored the compressed torment of countless years of frustration and blasted ambition, of thoughts which gnawed like rats at innermost peace, and a terrible, seething mass of thwarted desire and hopeless longing for that which could not be. | - Да. - каза високия мъж. - Стар съм. КатеринаК 30.04.18 в 1:11 | |
He saw it, and for a moment doubt seized him and deep within him a tongueless mouth screamed silent warning, then Leedora spoke and beneath the magic of her voice things snapped back to what they once had been. Almost, for Tharg could never quite forget what he had seen, and now a slow chill had dampened his ardor. | Той ги видя и за момент го обхвана съмнение, а дълбоко в него безгласни устни крещяха мълчаливо предупреждение, но после Лидора заговори и магията на нейния глас разкъса съмнението. Почти, защото Тарг не можа да забрави напълно, това, което беше видял и сега ентусиазмът му беше охладен. КатеринаК 30.04.18 в 1:27 | |
“I remember now,” she said slowly. “My father spoke of such a place as this. A gigantic probability machine he called it, a place wherein the tenuous threads of the paraphysical sciences could be manipulated.” She stared at Kalgan. “Did he learn that from you?” | - Сега си спомням. - каза бавно тя. - Баща ми говореше за място като това. Наричаше го гигантска машина на вероятностите, място, където неуловимите нишки на парафизичните науки могат да бъдат манипулирани. - тя се взря в Калган. - От теб ли го е научил? КатеринаК 30.04.18 в 1:32 | |
“He did.” The tall figure stared bleakly at the truncated tower. “Much has happened since last I set foot on this world, and it has taken me long to understand just what this is and why it was built back in the days when other races than men ruled the galaxy. Long years. Bitter years. Years of waste.” He paused and his lips twisted with inner bitterness. “A golden chance some would call it, and so would I before the ship I rode ran from raiders with a dying crew and wrecked instruments to land on this place with myself as sole living member of a crew of thirty. Since then I have learned that immortality is not what men think it is. The Old Race knew that—for where are they now?—and men are weaker than they. Once, when I found my love, I hoped that with her I could be what I should, but she died—no more of that. Since then I have eaten the years, the centuries, fighting until battle became tedious, traveling until I saw all there was to see, toying with experiments, playing with destinies of men, wasting my gift. I am not proud of those years. | - Да. - Високата фигура се втренчи мрачно в пресечената кула. - Много вода изтече, откакто за последен път бях тук и ми отне много време да разбера какво точно е това и защо е било конструирано много отдавна, когато други раси, а не хората са управлявали галактиката. Много години. Горчиви години. Пропилени години. КатеринаК 30.04.18 в 1:55 | |
“Here then is the birthplace of Legend. Here is the machine that can grant to a man what he thinks he desires most. For this planet is a machine built to assess and control the subtle forces which men call chance.” He stared at Tharg. “And now, if you will, you can gamble for the highest stake of all.” | - Ето тук е родена легендата. Това е машината, която може да дари човек с това, което той си мисли, че желае най-много. Защото тази планета е машината построена да улови и контролира коварните сили, които хората наричат случайност. - Той погледна Тарг. - А сега, ако искаш може да залагаш за най-високата печалба. КатеринаК 30.04.18 в 2:04 | |
“I don’t understand,” muttered the big man, and his hand fell to the steel blade at his side. Kalgan smiled, a twist of the lips utterly without humor, and when he spoke his voice was as the whispering of wind. | - Не разбирам. - промърмори големия мъж и ръката му се спусна към стоманеното му острие. Калган се усмихна, в извивката на устните му нямаше и следа от хумор, а когато заговори гласът му беше като шепотът на вятър. КатеринаК 30.04.18 в 2:05 | |
“Probability,” he said. “Everything in the universe is governed by probability. For look you, what are the chances of a blaster misfiring at the critical moment when it is aimed at your skull? Would you gamble on it? And yet for me it will misfire every time. For there is always the chance that it will misfire, but for me it is no longer a chance but a certainty.” | - Вероятност. - каза той. - Всичко във Вселената се управлява от вероятността. Ето виж например - каква е вероятността бластера да засече в критичния момент, когато е насочен към главата ти? Би ли заложил на това? А при мен би засичал всеки път. Защото винаги има вероятност да засече, но при мен вече не е вероятност, а сигурност. КатеринаК 30.04.18 в 2:14 | |
“I begin to understand,” said Tharg slowly. “It is always possible for anything to happen, possible, but highly improbable.” He stared at the squat tower. “This machine then?” | - Започвам да разбирам. - каза бавно Тарг. - Винаги е възможно нещо да се случи, възможно, но малко вероятно. - Той погледна ниската кула. - Тогава тази машина? КатеринаК 30.04.18 в 2:17 | |
“Alters the probability factor so that what is improbable becomes certain. It is tuned to me, and all the universe is directed by it so that nothing can harm me. As I told you immortality is not a drug or a positive thing, it is the avoidance of death and illness. This machine renders me impervious to dangerous onslaughts, alters the probability factor so that blasters will always misfire when aimed to harm me, influence others to intercede when I need protection, adjusts a million circumstances in a thousand ways so that always the incredible chance must happen in my favor.” | - Променя фактора на вероятността, така че малко вероятното става сигурно. Нагласена е за мен, така че цялата Вселена е настроена, така че нищо да не може да ме нарани. Както ти казах безсмъртието не е лек или нещо положително, то е избягването на смъртта и болестите. Тази машина ме прави наеуязвим при опасни нападения, променя фактора на вероятността така, че бластера винаги да засича, когато е насочен така, че да ме нарани, влияе на другите да ме спасяват, когато имам нужда от защита, наглася милиони обстоятелства по хиляди начини, така че невероятната случайност винаги да се случи в моя полза. КатеринаК 30.04.18 в 2:27 | |
“So simple,” breathed Tharg. “And yet who would have dreamed that every man bears within himself the seeds of eternal life?” | - Толкова просто. - прошепна Тарг. - И все пак кой би повярвал, че всеки човек носи в себе си семената на вечния живот? КатеринаК 30.04.18 в 2:29 | |
“Every man does,” agreed Kalgan. “Some more than others, for you must have met those with charmed lives, men who appear to have fantastic escapes from what seemed certain death? In them the probability factor is higher in their favor than normal. Gamblers have it too, the ability to win and win and keep on winning. Fighters, warriors, rulers, all have it to a greater or lesser degree—but only I have it in full. Only I can claim to be immortal.” | - Да, всеки човек. - съгласи се Калган. - Някои повече от други, ти би трябвало да си срещал такива с омагьосани животи, хора, които изглежда че по фамтастичен начин избягват това, което изглежда като сигурна смърт? При тях факторът на вероятността в тяхна полза е по-висок от нормалното. Някои комарджии имат също способността да печелят непрекъснато. Бойци, воини, управници, всички го имат в по-голяма или по-малка степен. Но само аз го имам напълно. Само аз мога да бъда безсмъртен. КатеринаК 30.04.18 в 2:38 | |
“And yet if the machine could do that for you,” said Tharg slowly. “Why not for other men?” | - И все пак, щом машината е могла да го направи за теб, - каза бавно Тарг. - Защо да не може да го направи за друг? КатеринаК 30.04.18 в 2:39 | |
“You, for example?” | - За теб например? КатеринаК 30.04.18 в 2:39 | |
“Aye, me and Leedora.” | - Да, за мен и Лидора. КатеринаК 30.04.18 в 2:39 | |
“Forget the girl. If I offered you the chance to become immortal, would you take it?” | - Забрави момичето. Ако аз ти предложа шанса да бъдеш безсмъртен, ще го приемеш ли? КатеринаК 30.04.18 в 2:41 | |
Tharg hesitated, feeling the woman’s eyes staring at him, torn between the desire for her and the older desire for eternal life. Dream against dream—and the older dream won. | Тарг се поколеба усещайки очите на жената вперени в него, разкъсан между желанието си към нея и отдавнашното си желание за вечен живот. Мечта срещу мечта... и по-старата мечта спечели. КатеринаК 30.04.18 в 2:42 | |
“Aye,” he said huskily. “I would.” | - Да, - каза дрезгаво. - Бих го приел. КатеринаК 30.04.18 в 2:42 | |
“It is well, but it is not as simple as that.” Kalgan leaned forward and something hot and feral burned in his eyes. “You are strong, Tharg, that is why you are here. I offer you a gamble, immortality against death.” | - Това е добре, но не е толкова просто. - Калган се наведе напред и нещо диво и опасно проблесна в очите му. - Ти си силен ,Тарг, затова си тук. Предлагам ти облог - безсмъртие за смърт. КатеринаК 30.04.18 в 2:45 | |
“Death?” | - Смърт? КатеринаК 30.04.18 в 2:45 | |
“So I have said. Win all or lose all.” He stared at the big man. “Well?” | - Това казах. Спечели всичко или загуби всичко. - той погледна големия мъж. - Е? КатеринаК 30.04.18 в 2:46 | |
“I accept,” gasped Tharg, and sweat ran in thick stream over his face. “I will take the gamble.” | - Приемам. - изпъшка Тарг и пот потече по лицето му. - Приемам облога. КатеринаК 30.04.18 в 2:48 | |
He did not look at the woman. | Не погледна към жената. КатеринаК 30.04.18 в 2:48 | |
* * * | * * * КатеринаК 18.04.18 в 3:39 | |
The tower was bigger than Tharg had imagined; it soared from the bare metal plain and against it he felt dwarfed and insignificant. Impatiently he watched as Kalgan opened the huge doors, slipping after him into a lighted interior, and turning, one hand flashing to his blade as the door swung shut on soundless hinges. | Кулата беше по-голяма отколкото Тарг предполагаше. Извисяваше се от голата метална равнина и до нея той се чувстваше дребен и незначителан. Гледаше нетърпеливо, когато Калган отвори огромните врати и се вмъкна след него в осветената вътрешност опипвайки с една ръка сабята си, докато вратите се затваряха безшумно. КатеринаК 30.04.18 в 2:56 | |
“It is operated by mental control,” said Kalgan easily. “Concentrate on its opening—and it will open.” He smiled “Try it.” | - Управлява се със силата на ума. - каза просто Калган. - Концентрирай се върху отварянето и ще се отвори. - усмихна се. - Опитай. КатеринаК 30.04.18 в 2:58 | |
Tharg tried, frowning as he thought, and the door swung silently open. | Тарг опита, мръщейки докато мислеше и вратата безшумно се отвори. КатеринаК 30.04.18 в 2:59 | |
“Now try again,” said Kalgan after the portal had again closed. He smiled as the door refused to budge. “I an directing a counter summons,” he explained. “Our opposed thoughts conflict and are canceled out. You will only leave here if I wish—or if I am dead.” | - Сега опитай пак. - Каза Калган след като портала се затвори отново. Усмихна се щом вратата не помръдна. - Аз изпращам обратна заповед. - обясни той. - Нашите противоположни мисли се сблъскват и се анулират. Ти ще излезеш оттук само ако поискам... или ако съм мъртъв. КатеринаК 30.04.18 в 3:07 | |
“Dead?” | - Мъртъв? КатеринаК 30.04.18 в 3:08 | |
“Yes, Tharg. Dead.” The golden figure strode to where a titanic helix rose from a shimmering bedplate and lifted its twisted coils to a bank of glowing lenses. “This is the machine, the control, of course; the rest of it is within the metal shell of the planet. It is automatic; stand on this plate and your life-line will be scanned, your paraphysical potential assessed, and the laws of probability adapted to safeguard you from all ills of all time.” | - Да, Тарг, мъртъв. - Златната фигура се приближи до място където титанова спирала се издигаше от блестящия корпус и повдигна извитите й намотки към редица от блестящи лещи. - Това е машината, управлението, разбира се, останалата част е под металната обвивка на планетата. Автоматично е, стой на тази пластина и линията на живота ти ще бъде сканирана, твоят парафизичен потенциал оценен и законите на вероятността адаптирани, така че да те предпазват от всички злини по всяко време. КатеринаК 30.04.18 в 3:18 | |
“Is that all?” | - Това ли е всичко? КатеринаК 30.04.18 в 3:19 | |
“Yes, Tharg, that is all. But there is one other thing, a bargain you made, and a bargain that you must keep. You may enter the machine, but it will not be as easy to leave the tower.” | - Да, Тарг, това е всичко. Но има още нещо, ти сключи сделка и трябва да я спазиш. Може да влезеш в машината, но няма да бъде толкова лесно да напуснеш кулата. КатеринаК 30.04.18 в 3:22 | |
“No?” | - Не? КатеринаК 18.04.18 в 3:37 | |
“No.” Kalgan gestured to the soaring helix. “I think that you are a man of your word, Tharg, and even if you are not, yet there are things beyond your control. Outside lies the ship, Leedora, my gold. Here lies immortality which I have and which you may have if you wish. A gamble, Tharg. Step into the machine and become one with me.” | - Не. - Калган посочи към извитата спирала. - Мисля, че си човек на думата си, Тарг, но и да не си, все пак има неща, които не са под твой контрол. Отвън се намира кораба, Лидора, златото ми. Тук се намира безсмъртието, което имам и което ти можеш да имаш, ако поискаш. Заложи, Тарг. Влез в машината и стани едно с мен. КатеринаК 30.04.18 в 3:26 | |
Tharg hesitated, biting his lip and staring at the tall figure. Then he shrugged and stepped within the glowing helix. | Тарг се поколеба, прехапал устна, гледайки към високата фигура. После сви рамене и пристъпи в блестящата спирала. КатеринаК 30.04.18 в 3:27 | |
Nothing happened. | Нищо не се случи. КатеринаК 30.04.18 в 3:27 | |
He grunted, made as if to step out again, then paused as Kalgan smiled. | Той изсумтя, понечи да излезе, но се спря щом Калган се усмихна. КатеринаК 30.04.18 в 3:28 | |
“Have patience, Tharg. The machine is working, have no fear of that, but it takes a little time for your probability factor to be assessed.” The tall man stared at the intricate coils. “The Old Race must have touched Earth in their wanderings,” he mused. “How else to account for the Legends? The helmets, swords and shields of invulnerability, the wearing or using of which protected the user against all harm. Fragments perhaps of the Old Race’s armor? For both they and their equipment would have been steeped with a high probability factor against harm or damage.” He smiled as a red light shone and from a great distance a bell chimed a soft muting. | - Имай търпение, Тарг. Машината работи, не се бой за това, но отнема известно време да се оцени твоя фактор на вероятностите. Високия мъж се вгледа в сложните намотки. - Старата раса трябва да е достигала до Земята в нейните странствания.- заразмишлява той. - Как иначе да обясним легендите? Неуязвими шлемове, мечове и щитове, чието обличане или използване осигурява невредимост. Вероятно фрагменти от броните на Старата раса? Защото те и тяхната екипировка са били заредени с висок фактор вероятност срещи всякакви вреди и наранявания. - Той се усмихна, когато светна една червена лампа и от далечината се чу приглушеното бръмчене на звънец. КатеринаК 30.04.18 в 3:40 | |
“It is done.” | - Готово е. КатеринаК 18.04.18 в 3:38 | |
“I am immortal?” Tharg stepped from the machine. “I feel no different, are you sure?” | - Безсмъртен ли съм? - Тарг излезе от машината. - Не се чувствам различно, сигурен ли си? КатеринаК 18.04.18 в 3:38 | |
“I am certain.” | - Сигурен съм. КатеринаК 18.04.18 в 3:37 | |
“Then....” Steel whined as the steel blade left its scabbard and Tharg rested the point against his throat. “If you are right I cannot die.” Slowly he began to press the needle tip against his skin. Kalgan shook his head. | - Тогава.. - стоманата изсвистя щом острието напусна ножницата си и Тарг насочи върха му към гърлото си. - Ако си прав, не мога да умра. КатеринаК 4.05.18 в 3:58 |