A Court of Thorns and Roses / Двор от рози и бодли: 1.

Английски оригинал Перевод на български

He collapsed to the ground.

#51

Вълкът се строполи на земята.

Крисито2004 4.06.20 в 16:56

Color and darkness whirled, eddying in my vision, mixing with the snow.

#52

Пред очите ми се завъртяха цветове и мрак, размътиха зрението ми и се смесиха със снега.

Крисито2004 4.06.20 в 16:56

His legs were twitching as a low whine sliced through the wind. Impossible—he should be dead, not dying. The arrow was through his eye almost to the goose fletching.

#53

Краката му потрепваха и вятърът разнесе тихо скимтене. Невъзможно – трябваше вече да е умрял, не тепърва да умира. Стрелата се заби в окото му почти до края, украсен с гъши пера.

Крисито2004 4.06.20 в 16:56

But wolf or faerie, it didn’t matter. Not with that ash arrow buried in his side. He’d be dead soon enough. Still, my hands shook as I brushed off snow and edged closer, still keeping a good distance. Blood gushed from the wounds I’d given him, staining the snow crimson.

#54

Вълк или елф, няма значение. Не и с ясеновата стрела. И все пак ръцете ми трепереха, когато отупах снега от себе си и се приближих до животното, без да скъсявам прекалено много разстоянието помежду ни. От раните, които му нанесох, бликаше кръв и оцветяваше снега в алено.

Крисито2004 4.06.20 в 16:57

He pawed at the ground, his breathing already slowing. Was he in much pain, or was his whimper just his attempt to shove death away? I wasn’t sure I wanted to know.

#55

Той задраска с лапа по земята. Дишането му се забави. Дали го болеше много, или скимтенето е опит да отблъсне смъртта? Не съм сигурна, че искам да знам.

Крисито2004 4.06.20 в 16:57

The snow swirled around us. I stared at him until that coat of charcoal and obsidian and ivory ceased rising and falling. Wolf—definitely just a wolf, despite his size.

#56

Снегът валеше около нас. Взирах се във вълка, докато среб­ристочерните му като снежен обсидиан гърди спряха да се повдигат и спадат. Вълк. Определено вълк, въпреки размерите.

Крисито2004 4.06.20 в 16:57

The tightness in my chest eased, and I loosed a sigh, my breath clouding in front of me. At least the ash arrow had proved itself to be lethal, regardless of who or what it took down.

#57

Тежестта в собствените ми гърди изчезна и дъхът ми излезе в облаче, когато въздъхнах дълбоко. Поне ясеновата стрела доказа, че е смъртоносна, без значение кого или какво уби.

Крисито2004 4.06.20 в 16:58

A rapid examination of the doe told me I could carry only one animal—and even that would be a struggle. But it was a shame to leave the wolf.

#58

Един бърз оглед на сърната ми показа, че мога да нося само едното животно и дори това ще е трудна работа. Но беше срамота да оставя вълка така.

Крисито2004 4.06.20 в 16:58

Though it wasted precious minutes—minutes during which any predator could smell the fresh blood—I skinned him and cleaned my arrows as best I could.

#59

Макар че загубих ценни минути – минути, в които някой хищник можеше да надуши кръвта, одрах вълка и почистих стрелите си колкото можах.

Крисито2004 4.06.20 в 16:58

If anything, it warmed my hands. I wrapped the bloody side of his pelt around the doe’s death-wound before I hoisted her across my shoulders. It was several miles back to our cottage, and I didn’t need a trail of blood leading every animal with fangs and claws straight to me.

#60

Поне си стоплих ръцете. После увих кървавата му кожа около разкъсаната шия на сърната, преди да я метна на раменете си. До колибата ни имаше няколко километра път и нямаше нужда да оставям кървава следа, която всеки звяр със зъби и нокти да надуши и да ме последва.

Крисито2004 4.06.20 в 16:58

Grunting against the weight, I grasped the legs of the deer and spared a final glance at the steaming carcass of the wolf. His remaining golden eye now stared at the snow-heavy sky, and for a moment, I wished I had it in me to feel remorse for the dead thing.

#61

Изпъшках под тежестта на сърната, хванах я здраво за краката и хвърлих последен поглед на димящия труп на вълка. Единственото останало златисто око сега се взираше в снежното небе и за момент ми се прииска да изпитам разкаяние за убийството му.

Крисито2004 4.06.20 в 16:58

But this was the forest, and it was winter.

#62

Но гората е такава, а и беше зима.

Крисито2004 4.06.20 в 16:58

← Предишна страница

Минутку...