→My original loserthink approach involved complaining any time I was in the mood to do so, under the theory that I was just being me. In my complaining years, I didn’t realize I was grinding away on the positive feelings of friends, romantic partners, and coworkers. Now I realize I have a choice not only about how others perceive me but also in creating myself. If I don’t want to be a negative person, I simply remind myself to consider the positive in situations as often as I can. Once it becomes habit to do so, that’s the person I have become. And I like that person.
0Първоначалният ми подход за размисъл включваше мрънкане всеки път, когато бях в настроение да го направя, под теорията, че съм си такъв. В моите мрънкащи години не разбрах, че размивам положителните чувства на приятели, романтични партньори и колеги. Сега осъзнавам, че имам избор не само как ме възприемат другите, но и в създаването на себе си. Ако не искам да бъда отрицателен човек, просто си припомням да търся положителното в ситуации колкото се може по-често. Щом стане навик, това съавам и човекът който съм. И аз харесвам този човек.