thegreenmarker

Knowledge and Decisions by Thomas Sowell / Знание и Решения от Томъс Соуел

→Metaphors which suggest that "society" is a decision-making unit can be very misleading, by ignoring situations in which decisions are what they are precisely because the actual decision-making units face a particular kind of incentive structure.

To ignore the specific nature of the decision-making units is to expect improvement by trying to substitute "the good guys" for "the bad guys," or by waiting for the Messiah or for the general triumph of human reason, whichever seems less improbable or less remote in time.

Sometimes the metaphor of "society" is used more tendentiously, to quietly shift the locus of decision making from smaller and more numerous units to a single nationwide decision-making unit.

The merits or demerits of such a change in any specific case are simply bypassed by metaphors which proceed as if "society" is doing this now and ought to do that instead-when in fact one set of decision-making units is operating under one structure of incentives now and the advantages and disadvantages of an alternative decision-making unit and the alternative set of incentives is precisely what needs to be explicitly analyzed, not covered up by metaphors about "society."
0Метафорите, които внушават, че „обществото“ е "органът който взима решения", могат да бъдат много подвеждащи, като игнорират ситуации, в които решенията са конкретно тези, които са, именно защото действителния орган който е взел тези решения в дадения момент е бил под влиянието на определен вид структура от мотивиращи икономически стимули (инсентиви*)
_____________
(*БЕЛЕЖКА ПРЕВОДАЧ - анг. incentives - на български няма дума, която точно да отговаря на думата инсентив. В речниците се предлага - стимул, но думата стимул съществува и на английски - и макар сходна, тя по смисъл се различава от инсентив.

Може би значението на инцентив е по-близо до насърчаване, мотивиране. Стимулът е нещо, което по-скоро те БУТА да отидеш в някава посока, докато инсентивът е нещо, което те привлича ти сам да отидеш в дадената посока.

Пример - стимул е да ти дам нещо (например пари или нещо друго ценно) за "да те стимулирам" да направиш нещо), докато например приятният аромат на някоя торта ти е инсентив ("те инсентивира"), който те привлича към тортата и те мотивира ти сам да искаш да я изядеш. Разликата привидно е малка, но всъщност е доста важна!
______________

Пренебрегването на специфичната природа на органите за вземане на решения означава да очакваме подобрение, като се опитаме да заменим „лошите хора“ с „добри хора“, или значи да чакаме Месията или всеобщия триумф на човешкия разум, и двете изглеждащи все по-малко вероятни или по-отдалечени във времето.

Понякога метафората за „обществото“ се използва по-тенденциозно, за да се премести тихо центъра на вземане на решения от по-малки и по-многобройни органи на вземане на решения към друг единнен централизиран национален орган за вземане на решения.

По този начин плюсовете и минусите на някаква конкретна промяна във някакъв конкретен случай са просто заобиколени с метафори, за това как решението уж идва от „обществото“. И "обществото" трябва да направи това, вместо онова.

А всъщност, това което трябва да бъде изрично анализирано е дали един набор от органи за вземане на решения, които работят в определен климат от различни мотивации тук и сега има повече плюсове и минуси от друг алтернативен орган за вземане на решения, намиращ се под алтернативнен климат от мотивации - вместо това просто да бъде прикривано от метафори за „обществото“.
→The emphasis on specific decision-making units is especially necessary in an era given to metaphors about an amorphous "society" deciding to do this or that: "Society" doesn't keep its air or water clean; "society" is punitive, permissive, frivolous, uptight, generous, uncaring, etc. While metaphors may sometimes be useful shortcuts, like other shortcuts they can also take us further away from our destination and delay or even prevent our arrival there.
0Акцентът върху конкретните "органи за вземане на решения" е особено необходим в епоха, дадена на метафори за аморфното „общество“, "решило" да направи това или онова, когато някой каже: „Обществото“ не поддържа чист въздуха или водата си; "обществото" е консервативно, либерално, несериозно, стегнато, щедро, безразлично и т.н.

Докато метафорите понякога могат да бъдат полезни преки пътища, понякога някои "преки пътища" могат и да ни отведат по-далеч от нашата дестинация, да ни забавят или дори да попречат на пристигането ни там.
→Knowledge may be enjoyed as a speculative diversion, but it is needed for decision making. The genesis of ideas and the authentication of knowledge are part of a continuous process which ultimately brings knowledge to bear on decisions-when the system is working ideally. In real life, the process may, of course, fail to bring knowledge to bear, when accurate knowledge is available somewhere in the system. What matters, then, is the knowledge actually used at the decision-making point, not the knowledge in process of development or authentication, nor even the knowledge clearly apparent to particular individuals or organizations somewhere in the society. And while decisions may be thought of as made by specific individuals at specific points in space and time, the decision-making process is more usually structured so that various combinations of individuals repeatedly and habitually make certain classes of decisions, so that they form continuously functioning decisionmaking units, which may range from a married couple to a police department to a national government. A single individual may also form a decisionmaking unit for some purposes, or-more likely-he may be part of several decision-making units simultaneously, and the set of such institutions may change over time.
0Знанието може да се използва като спекулативно занимание, но то е необходимо за вземане на решения. Зародишът на идеите и верифицирането на знанията са част от непрекъснат процес, който в крайна сметка носи знанието за вземане на решения - когато системата работи идеално.

В реалния живот процесът, разбира се, може да не успее да донесе знания, макар да е имало налични точни знания някъде в системата.

Следователно, важното е това конкретно знание, което е използвано в конкретния момент на вземането на решение, а не просто знанията, които все още са в процес на разработване или в процес на верефикация, нито дори знанията, които са ясни и очевидни за конкретни индивиди или организации някъде из обществото.

И докато можем да считаме отделните решения за взети от конкретни индивиди в определени точки в пространството и времето, процесът по вземане на решения по-често е структуриран така, че различни комбинации от индивиди многократно и обичайно да вземат определени типове решения, така че те да формират непрекъснато функциониращи органи за вземане на решения, които могат да варират от семейна двойка, през полицейско управление, до национално правителство.

Един отделен индивид може също да образува орган за вземане на решения за някои цели, или-по-вероятно-той може да бъде едновременно част от няколко органа за вземане на решения и наборът от такива институции може да се промени с течение на времето.
→DECISION-MAKING UNITS
0ОРГАНИ КОИТО ВЗИМАТ РЕШЕНИЯ
→The Role of Knowledge
0Глава 1: Ролята на знанието
→The growing complexity of science, technology, and organization does not imply either a growing knowledge or a growing need for knowledge in the general population. On the contrary, the increasingly complex processes tend to lead to increasingly simple and easily understood products. The genius of mass production is precisely in its making more products more accessible, both economically and intellectually to more people. Electronic calculators enable mathematical illiterates to perform operations which only highly trained people could perform with ease in earlier times. The printing press performs daily communications miracles beyond the ability of an army of the most highly trained and dedicated scribes of the Middle Ages. Organizational progress parallels that in science and technology, permitting ultimate simplicity through intermediate complexity. An ordinary individual can easily arrange travel across thousands of miles through cities he has never seen by tapping the knowledge of travel agents and/or the American Automobile Association. Or he can weigh the relative merits of commercial products whose individual mechanisms are wholly unknown to him, by reading the (simple) results of highly complex tests conducted by general consumer magazines or by publications specializing in particular items such as audio equipment or motorcycles.
0Нарастващата сложност на науката, технологиите и организацията не предполага нито нарастващи знания, нито нарастваща нужда от знания в широката популация. Напротив, все по-сложните процеси са склонни да водят до все по-прости и лесно разбираеми продукти. Геният на масовото производство е именно в това, че прави повече продукти по-достъпни, както икономически, така и интелектуално за повече хора. Електронните калкулатори позволяват на математическите неграмотни да извършват операции, които само високо обучени хора биха могли да извършват на ум с лекота в по-ранни времена. Печатната машина извършва ежедневни комуникационни чудеса отвъд способностите на армия от най-добре обучените и всеотдайни книжовници от Средновековието. Организационният прогрес е успореден на този в науката и технологиите, позволявайки максимална простота чрез междинна сложност. Един обикновен човек може лесно да организира пътувания на хиляди километри из градове, които никога не е виждал, като се докосне познанията на туристическите агенти и/или Американската автомобилна асоциация (или до сайтовете и мобилните приложения на 21 век - бел. прев.). Или той може да прецени относителните предимства на търговските продукти, чиито отделни механизми са напълно непознати за него, като чете (прости) резултати от изключително сложни тестове, провеждани от общи потребителски списания или публикации, специализирани в конкретни артикули като аудио оборудване или мотоциклети.
→It is not necessary, at this point, to insist that the average amount of personal knowledge has declined over time. It is sufficient that we realize that conflicting trends are at work, and that the net result is an open question, rather than the foregone conclusion often assumed by those who depict an ever more knowledgeable society needing ever more years of schooling for its citizens. The march of science and technology does not imply growing intellectual complexity in the lives of most people. It often means the opposite. Matthew Brady required far more knowledge of photoghraphic processes to take pictures with his cumbersome equipment during the Civil War than a modern photographer requires to operate his automated cameras. Science and technology lead to far more complexity in producing cameras and film today, but that growing complexity among a handful of technicians permits far more simplicity (and ignorance) in the acutal use of modern photographic equipment and materials by a mass of people. Similar trends are discernible in a wide variety of fields. Automobiles are much more complex to build, but far simpler to operate, than in the days before automatic ignition, automatic transmissions, automatic chokes, self-sealing tires, etc. The technology available in the modern home reduces not only the time but the knowledge required by a modern homemaker. Even a mere man can now perform some chores for which girls and young women were once trained for years.
0На този етап не е необходимо да настояваме, че средното количество лични знания с времето намалява. Достатъчно е да осъзнаем, че противоречивите тенденции действат и че нетният резултат е отворен въпрос, а не предрешеното заключение, често приемано от онези, които изобразяват все по-знаещо общество, което се нуждае от все повече години на обучение за своите граждани. Походът на науката и технологиите не предполага нарастваща интелектуална сложност в живота на повечето хора. Често означава обратното. Матю Бради се е нуждаел от много повече познания за фотографичните процеси, за да прави снимки с тромавото си оборудване по време на Гражданската война, отколкото съвременният фотограф изисква да управлява автоматичната си камера. Науката и технологиите водят до много по-големи сложности в производството на камери и филми днес, но нарастващата сложност сред шепа техници позволява далеч повече простота (и невежество) при реалното използване на съвременна фотографска техника и материали от масовия човек. Подобни тенденции се забелязват в голямо разнообразие от области. Автомобилите са много по-сложни за изграждане, но далеч по-прости за каране, отколкото в дните преди автоматично запалване, автоматични трансмисии, автоматични дросели, самозапечатващи се гуми и пр. Технологията, налична в съвременния дом, намалява не само времето, но и знанията изисквани от модерен домашен производител. Дори обикновеният мъж вече може да изпълнява някои домакински задачи, за които някога момичета и млади жени са били обучавани в продължение на години.
→Because what is meant by "knowing" varies enormously, according to the respective authentication processes available, it is by no means clear that there is more knowledge in civilized countries than in primitive countries or among intellectuals as compared to the less educated members of the same society. It is very possible that, as more people cease being farmers with little or no education, and increasingly acquire more schooling, that their standards for "knowing" decline while the area of their secondhand and tenuous knowledge expands. As a poet said, "we knew a million things we could hardly understand."' There may be not only a qualitative decline in knowledge, but-more important-an erosion of the very meaning of "knowing": for example, a young man might be said to know how to milk a cow if he could write an essay on that subject, and we would no longer demand that he take the pail out to the barn and come back with milk.
0Тъй като това, което се разбира под „знание“ варира значително, според съответните налични процеси за верификация, в никакъв случай не е ясно, че има повече знания в цивилизованите страни, отколкото в примитивните страни или сред интелектуалците в сравнение с по-слабо образованите членове на същото обществото. Много е възможно, тъй като все повече хора престават да бъдат необразовани земеделски производители и все повече хора придобиват висши образования, стандартите им за „знание“ да намаляват, докато областта на техните знания втора ръка и и рехаво знание да се разширява. Както поета казва, „знаехме милион неща, които трудно бихме могли да разберем.“ „Възможно е да има не само качествен спад на знанията, но и още по-важно - ерозия на самото значение на „знанието“: например младеж може да се каже, че знае как да дои крава, ако може да напише есе на тази тема, и ние повече няма да искаме той да извади кофата в плевнята и да я върне пълна с мляко.
→To say that a farm boy knows how to milk a cow is to say that we can send him out to the barn with an empty pail and expect him to return with milk. To say that a criminologist understands crime is not to say that we can send him out with a grant or a law and expect him to return with a lower crime rate. He is more likely to return with a report on why he has not succeeded yet, and including the inevitable need for more money, a larger staff, more sweeping powers, etc. In short, the degree of authentication of knowledge may be lower in the "higher" intellectual levels and much higher in those areas which intellectuals choose to regard as "lower." A business which produces a product that the public will not buy in a sufficient quantity, or at a high enough price to cover production costs, will have its ideas validated-in this case invalidated-in a swift and painful process which must be heeded quickly before bankruptcy sets in. The results cannot be talked away. But in many intellectual areas, notably so-called "social science," there is neither a swift nor a certain authentication process for ideas, and the only ultimate validation is whether the ideas sound plausible to enough people, or to the right people. The stricter standards and independent, often conclusive, evidence in the physical sciences cannot be generalized to intellectual activity as a whole, even though the aura of scientific processes and results is often appropriated by other intellectuals.
0Да кажем, че едно момче от фермата знае как се дои крава означава да кажем, че можем да го изпратим в хамбара с празна кофа и да очакваме той да върне кофата пълна с мляко. Да кажем, че криминалистът разбира престъпността, не означава, че можем да го изпратим с паричен гранд или със закон и да очакваме той да се върне с по-ниска степен на престъпност. По-вероятно е той да се върне с доклад за това, защо все още не е успял, включващ неизбежната нужда от повече пари, по-голям персонал, по-широка власт и т.н. Накратко, степента на верификация на знанията може да е по-ниска в „по-висши“ интелектуални нива и много по-високи в онези области, които интелектуалците избират да считат за „по-нисши“. Предприятие, което произвежда продукт, който обществеността няма да закупи в достатъчно количество или на достатъчно висока цена, за да покрие производствените разходи, валидира идеите си - в този случай невалидни - в бърз и болезнен процес, който трябва да се трябва да му се обърне внимание бързо преди да настъпи фалит. Резултатите не могат да се отложат с говорят. Но в много интелектуални области, по-специално т. нар. „Социални науки“, няма нито бърз, нито определен процес на верификация на идеите и единственото окончателно валидиране е дали идеите звучат правдоподобно за достатъчно хора или за точните хора. По-строгите стандарти и независимите, често убедителни доказателства във физичните науки не могат да бъдат обобщени като интелектуална дейност като цяло, въпреки че аурата на научните процеси и резултати често се присвоява от другите интелектуалци.
→How much knowledge there is depends on where we draw the line on the spectrum of probabilities. Within a given probability requirement for "knowing," how much is known varies enormously from one area of human life to another, and from one historical era to another, and of course from one person to another. Because the arena of decision making almost always exceeds the arena of knowledge, there must be belief-or at least hope-to fill in the gaps where there is no knowledge. This means that the ratio of knowledge to belief may also vary enormously from one aspect of life to another. The specific nature of the respective authentication processes available in various aspects of human life then become crucial.
0Колко знания има, зависи от това къде драснем линията на спектъра на вероятностите. В рамките на дадено изискване за вероятност за „знаене“, колко се знае, варира изключително много от една област на човешкия живот в друга, и от една историческа епоха в друга, и разбира се от един човек на друг. Тъй като арената за вземане на решения почти винаги надвишава арената на знанието, трябва да имаме вяра - или поне надежда да запълним празнините, където няма знания. (maj ne e tova znachenieto)
Това означава, че съотношението на знанието и вярата също може да варира значително от един аспект на живота към друг. Специфичната природа на съответният процес на верификация наличен в различните аспекти на човешкия живот, става решаващ.
→We start with an idea. It may be a sense impression of some sort-something that happened to catch our eye and intrigue our curiosity. Or it may be a speculation in our mind-a daydream or a theory, for example. As the idea or theory passes through the authentication process, it may be verified, refuted, or transformed to accommodate additional and discordant evidence. But if the authentication process is doing its job, whatever conclusion it is reaching about the idea is becoming progressively more certain (even if that means that the original idea itself is becoming progressively more dubious). Therefore, at some point in the authentication process, the probability of a mistaken conclusion is reduced to the point where we can say that we "know" this or that. Where that point is varies from person to person, so that what is "knowledge" to one is merely a plausible belief to another and only a theory to someone else. Each of us has some point-some probability levelbeyond which we will say that we "know" something. But all things fall short of absolute certainty: life itself might be a dream and logic a delusion. Still, because we act, we must decide, and how decisively we can act depends on how well we know the consequences.
0Започваме с идея. Може да е усещане, някакво впечатление - нещо, което се случи да ни хване окото и да заинтригува любопитството ни. Или може да е спекулация в съзнанието ни - дневна мечта или теория, например. Тъй като идеята или теорията преминават през процеса на верефикация, тя може да бъде проверена, опровергана или трансформирана, за да побере допълнителни и противоречиви доказателства. Но ако процесът на верефикация свърши своята работа, каквото и заключение да достигне за идеята, става прогресивно по-сигурно (дори ако това означава, че самата първоначална идея става все по-съмнителна). Следователно, в определен момент от процеса на верефикация, вероятността за грешно заключение се намалява до точката, в която можем да кажем, че „знаем“ това или онова. Като тази точка варира от човек на човек, така че това, което е "знание" за един, е просто възможно идея за друг и само теория за трети. Всеки от нас има някакво ниво - някакво ниво на вероятност, отвъд което ще кажем, че „знаем“ нещо. Но всичко това не достига абсолютна сигурност: самият живот може да е сън, а логиката заблуда. И все пак, понеже предприемаме действия, ние трябва да вземаме решения, и това колко решително действаме, зависи от това колко добре знаем последствията.
→The point here is not simply to deplore the use of certain words. The point is to avoid having our own discussion of knowledge drastically shrunk, arbitrarily, and virtually without our realizing what is happening. We need to consider the full breadth of knowledge and its depth as well. That is, we need to consider not only how much we know, but how well we know it.
0Смисълът тук не е просто да осъждаме използването на определени думи. Въпросът е в нашата дискусия за знания да избегнем произволното и драстично свиване на дефиницията ни за знания без да сме го осъзнали. Трябва да вземем предвид и цялата широта на знанието и неговата дълбочина. Тоест, ние трябва да вземем предвид не само колко много знаем, но и колко добре го знаем.
→Although the phrase "ignorant savage" may be virtually self-contradictory, it is a common conception, and one with a certain basis. The savage is wholly lacking in a narrowly specific kind of knowledge: abstract, systematized, knowledge of the sort generally taught in schools. Considering the enormous range of human knowledge, from intimate personal knowledge of specific individuals to the complexities of organizations and the subtleties of feelings, it is remarkable that one speck in this firmament should be the sole determinant of whether someone is considered knowledgeable or ignorant in general. Yet it is a fact of life that an unlettered peasant is considered ignorant, however much he may know about nature and man, and a Ph.D. is never considered ignorant, however barren his mind might be outside his narrow specialty and however little he grasps about human feelings or social complexities. We do sometimes refer to a "learned fool," but the notion of a "fool" implies deficiencies in the reasoning process (so that one is easily deceived or fooled), whereas it may actually be knowledge that is lacking, so that the "learned" person has simply not learned enough outside a certain sliver of human experience.
0Въпреки че фразата "невеж дивак" може да бъде практически самопротиворечива, това е често срещано схващане и то с право. На дивакът изцяло му липсват тясно специфичен вид знания: абстрактни, систематизирани, познания от рода, които обикновено се преподават в училище. Като се има предвид огромният диапазон на човешкото познание, от интимните лични познания на конкретни личности до сложността на организациите и тънкостите на чувствата, е забележително, че едно петънце в тази среда трябва да бъде единственият определящ факт дали някой се смята за знаещ или за невеж като цяло. И все пак е житейски факт, че един неграмотен селянин се счита за невеж, колкото и да знае за природата и човека и един докторант никога не се счита за невеж, колкото и да е безплоден умът независимо колко е невеж той извън неговата тясна специалност и независимо колко малко разбира за човешките чувства или социални сложности. Понякога се отнасяме до „научен глупак“, но понятието „глупак“ предполага недостатъци в процеса на разсъждение (това че той лесно да бъде измамен или заблуден), докато всъщност знание, може да е това което му липсва, така че този „научен" човек просто да не е научил достатъчно извън определена част от човешкия опит.
→THE MEANING OF "KNOWING"
0ЗНАЧЕНИЕТО НА "ЗНАЕНЕТО"
→Civilization is an enormous device for economizing on knowledge. The time and effort (including costly mistakes) necessary to acquire knowledge are minimized through specialization, which is to say through drastic limitations on the amount of duplication of knowledge among the members of so ciety. A relative handful of civilized people know how to produce food, a different handful how to produce clothing, medicine, electronics, houses, etc. The huge costs saved by not having to duplicate given knowledge and experience widely through the population makes possible the higher development of that knowledge among the various subsets of people in the respective specialties.
0Цивилизацията е огромно устройство за икономия на знания. Времето и усилията (включително скъпите грешки), необходими за придобиване на знания, са сведени до минимум чрез специализация, което означава чрез драстични ограничения на размера на дублирането на знанието сред членовете на обществото. Относителна шепа цивилизовани хора знаят как да произвеждат храна, различни шепи хора знаят как се произвеждат дрехи, лекарства, електроника, къщи и др. Огромните разходи, спестени от това, че не се налага дублиране на дадените знания и опит в широката граница на населението, правят възможно по-високото развитие на тези знания сред различните подгрупи хора от съответните специалности.
→What then is the intellectual advantage of civilization over primitive savagery? It is not necessarily that each civilized man has more knowledge but that he requires far less. A primitive savage must be able to produce a wide variety of goods and services for himself, and a primitive community must repeatedly duplicate his knowledge and experience in innumerable contemporaries. By contrast, the civilized accountant or electronics expert, etc., need know little beyond his accounting or electronics. Food reaches his local supermarket through processes of which he is probably ignorant, if not misinformed. He lives in a home constructed by an involved process whose technical, economic, and political intricacies are barely suspected, much less known to him. His home is likely to be stocked with many devices working on mechanical and electrical principles which he neither understands theoretically nor can cope with as a practical matter. The chronic complaints and scandals about appliance, automobile, and other repair services testify to the civilized man's utter lack of knowledge of the everyday apparatus on which he depends. A primitive savage could never survive knowing so little about the production and use of spears, grass huts, or with such utter naivete about which berries are poisonous, which snakes dangerous, or the ways and means of coexistence in the same jungle with lions, tigers, and gorillas.
0Какво тогава е интелектуалното предимство на развитата цивилизация пред примитивното дивачество? Предимството не е , че всеки цивилизован човек да притежава повече знания, а напротив - че този човек изисква много по-малко знания. Един примитивен дивак трябва да може да произвежда голямо разнообразие от стоки и услуги за себе си, а примитивната общност трябва многократно да дублира своите знания и опит в безброй съвременници. За разлика от това, цивилизованият счетоводител или експерт по електроника и т.н., трябва да знае много малко отвъд счетоводството или електрониката. Храната достига до неговия местен супермаркет чрез процеси, за които той вероятно е невеж, ако не и дезинформиран. Той живее в дом, изграден от процеси, за чиито технически, икономически и политически тънкости едва ли подозира, много по-малко известни му в дълбочина. Домът му вероятно ще бъде зареден с много устройства, работещи на механични и електрически принципи, които той нито теоретично не разбира, нито може да се справи като практически въпрос. Хроничните оплаквания и скандали относно уреди, автомобили и други ремонтни услуги свидетелстват за пълната липса на познания на цивилизования човек за ежедневния апарат, от който животът му зависи. Един примитивен дивак никога не би могъл да оцелее, знаейки толкова малко за производството и използването на копия, тревни колиби или с такава пълна наивност, кои плодове са отровни, кои змии опасни или начините и средствата за съвместно съществуване в същата джунгла с лъвове, тигри и горили.
→Consider a modern civilized man suddenly stranded in a primitive jungle, cut off from modern technology, and unaided by such primitive peoples as might exist in that environment. Although the civilized man might be a well educated individual, working in a complex profession such as accounting or electronics, it is doubtful whether his knowledge would be sufficient to merely sustain his life in an environment where primitive peoples have lived for untold generations. The civilized man might often have a choice of going hungry or eating wild vegetation which could prove either nutritious or poisonous. Finding a safe place to sleep at night would require more knowledge of the habits and capabilities of wild animals than he possessed. Avoiding snake bites, infected water, and predatory beasts would be among his other problems, and ordinary illnesses easily cured in a civilized community could be far more dangerous away from scientific medical knowledge and without the herbal and other folk remedies available to primitive man. In the same environment, the savage could not merely survive, but thrive, producing housing, clothing, and other amenities. But of course the primitive man's chances of survival if suddenly dropped down in the midst of New York or Los Angeles might also be bleak.
0Представете си един съвременен цивилизован човек внезапно да се озове в примитивна джунгла, откъснат от съвременните технологии и без помощ - така както са били примитивни народи, които биха могли да съществуват в тази среда. Въпреки че цивилизованият човек може да е добре образован индивид, работещ в сложна професия като счетоводство или електроника, е съмнително дали знанията му биха били достатъчни, за да поддържат живота си в среда, в която примитивните народи са живели поколения наред. Цивилизованият човек често може да има избор да гладува или да яде дива растителност, която може да се окаже или хранителна, или отровна. Намирането на безопасно място за нощуване през нощта ще изисква повече познания за навиците и възможностите на дивите животни, отколкото този съвременен човек притежава. Избягването на ухапвания от змия, заразена вода и хищни зверове би било сред другите му проблеми, а обикновените болести, лесно излекувани в цивилизованата общност, биха могли да бъдат значително по-опасни далече от научните медицински познания и без билковите и други народни средства, достъпни за примитивния човек. В същата среда дивакът не просто оцелява, а процъфтява, произвеждайки жилища, дрехи и други удобства. Но разбира се шансовете за оцеляването на един примитивен човек, ако внезапно попадне сред Ню Йорк или Лос Анджелис, също могат да бъдат мрачни.
→It is widely believed that modern society has a larger quantity of knowledge than more primitive societies, that this quantity of knowledge is growing, and that the knowledge "required" for the average citizen to live in a modern society is also growing. Certainly the complex apparatus of modern life is beyond the grasp of most non-modern peoples, past or present. What is not so obvious, but true nonetheless, is that most modern peoples would find it equally-or more-difficult to survive individually in a "primitive" or nonmodern world. In short, it is not clear or demonstrable that the total quantity of knowledge differs as between "savage" and "civilized" man. What is more readily established is that the kinds of knowledge possessed by the average inhabitant of the primitive and the modern world are very different, and that each would be at considerable hazard in the world of the other.
0Широко разпространено е мнението, че съвременното общество разполага с по-голямо количество знания в сравнение с по-примитивните общества, че това количество знания нараства и че знанията, „необходими“ за обикновения гражданин да живее в съвременното общество, също нараства. Със сигурност сложният апарат на съвременния живот е извън схващането на повечето немодерни народи, минали или настоящи. Това, което не е толкова очевидно, но все пак е вярно, е, че на повечето съвременни народи би било еднакво - или по-трудно да оцелеят поотделно в „примитивен“ или немодерен свят. Накратко, не е ясно или доказуемо, че общото количество знание се различава между един "дивак" и един "цивилизован" човек. По-лесно се установява, че видовете знания, притежавани от обикновения жител на примитивния и съвременния свят, са много различни и всеки от тях би представлявал значителен риск в света на другия. (doopravi)
→THE QUANTITY OF KNOWLEDGE
0КОЛИЧЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО
→This brief and general sketch of the production of authenticated knowledge from raw, unsubstantiated ideas must be elaborated more specifically in later discussions of economic, legal, and political organizations. At this point, it is necessary to consider-in equally brief and general terms-the amount and kinds of knowledge produced, and the manner in which it is used.
0Тази кратка и обща скица на производството на верифицирани знания от сурови и необосновани идеи трябва да бъде разработена по-конкретно в по-късни дискусиите на икономически, правни и политически организации. В този момент е необходимо да се вземат предвид в еднакво кратки и общи термини - количеството и видовете произведени знания и начинът, по който знанието се използва.
Резюме
Пол:
мъж
Роден език:
български
С нас:
с 06 август 2018 (2089 дни)
Дейност:
276 версии на превод с общ рейтинг 2
9 коментара