Decision / Решение

The drugs hadn't been invented to cure the condition. The schools to train spastics had vanished with their staffs and all he could do was to sympathize with the mother and express his regret. She left, carrying her cross, her eyes bitter with frustrated hope.
0Нямаше лекарства, които да излекуват това състояние. Специализираните училища бяха изчезнали заедно с персонала им и всичко, което можеше да направи е да съчувства на майката и да изкаже съжалението си. Тя излезе носейки кръста си, а очите бяха пълни с горчиво разочарование.
A mother entered with a bundle in her arms. It wasn't a baby she carried, but a ten-year-old boy, lank haired, loose mouthed, dangling limbed. Not an idiot; that would have been kinder; an idiot would have been taken care of in the old days and would have died as the rest had died. Her son was a spastic, one of those unfortunates who, while mentally sound, had such poor control of their bodies as to be a constant burden on those around them.
0Една майка влезе с вързоп на ръце, но не носеше бебе, а десет годишно момче с рядка коса, зяпнала уста и поклащащи се крайници. Не беше слабоумен, това щеше да е по-милостиво, за слабоумния в миналото щяха да се погрижат и щеше да е мъртъв заедно с останалите. Синът й беше парализиран, един от онези нещастници, които ментално бяха здрави, но нямаха контрол върху телата си и бяха зависими от онези около тях.
There was nothing John could do.
0Джон нямаше какво да направи.
It hurt to see him go. It hurt not to be able to give the lying words of comfort, the useless injections, the bottle of colored water. Nothing could prevent the man's death, but now, devoid of the trappings of faith, he would die cursing the "doctors" who had refused to help him. Slowly John pulled the bell and signaled for the next patient.
0Заболя го като видя мъжа да си тръгва. Заболя го, че не е в състояние да го успокои с лъжливи думи, с безполезни инжекции, с бутилка оцветена вода. Нищо не можеше да предотврати смъртта на мъжа, но сега той лишен от илюзиите на вярата, ще проклина "лекарите", които са отказали да му помогнат. Бавно Джон дръпна звънеца за да повика следващият пациент.
"I'm sorry."
0 - Съжалявам.
"But..."
0 - Но...
"Nothing I can give you will do any good. Rest and food are all that can help you. I'm sorry."
0 - Нищо, което мога да ти дам няма ти свърши работа. Почивка и храна са всичко, което може да ти помогне. Съжалявам.
"Aren't you going to give me something?"
0 - Няма ли да ми дадете нещо?
"I'm sorry." John hesitated at the naked panic in the man's eyes. "You'll have to take things very quietly from now on. Rest as much as you can, sleep all you want to, eat plenty of good food and get out in the sun." He reached for the bell wire.
0 - Съжалявам. - Джон се поколеба от откровената паника в очите на мъжа. - Трябва отсега нататък да я караш по-полека. Почивай си когато можеш, спи колкото искаш , яж много качествена храна и излизай на слънце. - той посегна към въжето на звънеца.
"Can you cure me, doctor?" The man leaned forward with pathetic faith in the power of the man in charge. "I feel sick and can't work as hard as I did."
0 - Можеш ли да ме излекуваш, докторе? - мъжът се приближи с трогателна вяра в силата на човека с престилката. - Лошо ми е и не мога да работя толкова, колкото преди.
The first man was a victim of his own ignorance. He was dying and didn't know why, but John could tell that he had blandly disregarded the overall command never to enter a contaminated area. He shook his head as he finished the tests.
0Първият мъж беше жертва на собственото си невежество. Умираше и не знаеше защо, но Джон се досещаше че небрежно е игнорирал повсеместната заповед да не се влиза в заразената област. Поклати глава, когато свърши с изследванията.
* * *
0 * * *
"Yes," agreed John shortly. He reached for the bell wire. "Let's get back to work."
0 - Да, - съгласи се меко Джон. Посегна към въжето на звънеца. - Да се връщаме на работа.
"We should have a priest," said Collins cynically. "They used to be pretty good at that sort of thing."
0 - Би трябвало да имаме свещеник. - каза Колинс цинично. - те са били доста добри в тази област.
"We must tell them the truth. We're only wasting their time and arousing false hopes by offering something to them we can't accomplish." John flushed as he saw the expression in the other's eyes. "I, too, can be a realist, Collins, but there is a big difference between handing a man a gun and telling him to shoot himself, and helping him to accept the inevitable with kindness and understanding. We can tell them the truth, but we needn't be sadistic about it."
0 - Трябва да им кажем истината.Само им губим времето и събуждаме лъжливи надежди, като им предлагаме нещо, което не можем да изпълним. - Джон се изчерви, като видя изражението в очите на колегата си. - Аз също мога да бъда реалист Колинс, но има голяма разлика между това да дадеш на един човек пистолет и да му кажеш да се гръмне и това а му помогнеш да приеме неизбежното с доброта и разбиране. Можем да им кажем истината, но няма нужда да сме жестоки.
"What about them?" Collins jerked his thumb towards the waiting room. "You think that they will get less?"
0 - А тези та,? - Колинс посочи с пръст към чакалнята. - Мислиш ли че ще намалеят?
"Forget it." With victory came lassitude and a craving for peace and quiet away from the clash of wills and the storms of emotion. "We're all overworked, but things may get better soon. When the midwives are trained and the visiting nurses established we should be able to take things a little easier. Anyway, I want to get started on the medical school as soon as possible; the quicker we train some new blood the happier I will be."
0 - Забрави за това. - с победата дойде изтощението и копнежът мир и тишина, далеч от сблъсъка на волите и бурята на емоциите. - Всички сме преуморени, но нещата може скоро да се подобрят. Щом акушерките се обучат и приходящите сестри се установят, би трябвало да можем да облекчим положението. Във всеки случай искам да започна с медицинското училища възможно най-скоро, колкото по-бързо обучим нови кадри, толкова по-доволен ще съм аз.
"Sorry, John. I suppose that I'm just too tired to think straight."
0 - Извинявай, Джон. Изглежда съм твърде уморен за да мисля трезво.
For a moment they stared at each other, the older man, his face sagging with fatigue, his body slumped with weariness, and yet with his eyes bright with the inner fires of his conviction. Collins stared back, hard, brash, certain that he was right, almost contemptuous of the other man's idealism, and yet, as they stared at each other, it was the younger man who admitted defeat.
0 -За момент те се взряха един в друг - по-стария мъж с отпуснато от умора лице, тяло прегърбено от изтощение, но в ясните му очи горяха пламъците на убеждението. Колинс се взираше също - твърд, безочлив, убеден в правотата си, почти презрителен към идеализма на другия мъж и все пак докато се взираха един в друг, младият беше този, който си призна поражението.
"You're not threatening me, Collins. A bad doctor is worse than no doctor at all. Go if you like, but while you remain here you'll obey my orders."
0 - Не се чувствам заплашен Колинс. Лош лекар е по-лошо от никакъв лекар. Заминавай ако искаш, но докато си тук, ще изпълняваш нарежданията ми.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (779 дена)
Дейност:
587 версии на превод с общ рейтинг 1