Kalgan the Golden / Калган Златния

“Have an end,” snapped Kalgan. “Ten thousand stellars.”
0 - Да приключваме, - отсече Калган. - Десет хиляди стелара.
“Seven!”
0 - Седем!
“Six!”
0 - Шест!
“Five thousand for the pearl of perfection!”
0 - Пет хиляди за съвършената перла!
“Three thousand.” A sweating nomad thrust his way to the edge of the crowd, then swore as his bid was topped by a man from Zedroni.
0 - Три хиляди. - един потен номад си проби път през тълпата, после изпсува, след като мъж от Зедрони вдигна залога.
“Fifteen hundred,” called a voice from the rear, and.... “Two thousand.” This from a glinting-eyed woman wearing an elaborate headdress, a procuress from the whispered kingdom of Sith.
0 - Хиляда и петстотин. - извика глас някъде отзад и ...
- Две хиляди. - дойде от жена с блестящи очи и сложна прическа, сводница от потайното кралство на Сит.
“One thousand stellars,” rapped Kalgan, interrupting the auctioneer’s flow of praise. Tharg stared at him, then at the girl, then back to the impassive man of gold. He smiled.
0 - Хиляда стелара, - избъбри Калган, прекъсвайки потока хвалби на аукционера.
Тарг се вгледа в него, после в момичето, после пак в безстрастния златен мъж. Усмихна се.
A woman stood on the worn stone of the block. Tall she was and with skin holding an inner light of its own, pearl-like, almost translucent, the color of old ivory and as smooth and flawless as a new-hatched dream. Black hair rippled from a high forehead, falling in thick waves over naked shoulders, half-revealing, half-concealing the ripe curves of her lissome figure and the slender grace of waist and thighs. Her lips were a crushed rose, her teeth gleaming white, her eyes twin pools of trapped midnight.
0Върху износения камък на подиума стоеше жена. Тя беше висока, с кожа озарена от своя вътрешна светлина, като перла, почти прозрачна с цвета на стара слонова кост и толкова гладка и безупречна като блян. Черни коси се виеха от високото й чело, падаха на дебели вълни над голите й рамена, полуразкриващи, полуприкриващи сочните извивки на гъвкавата й фигура и стройната грация на талията и бедрата й. Устните й бяха като роза, зъбите й блестяха в бяло, очите й - две полунощни езера.
“A rare and delectable gem, culled from the starships of space, won in fair combat and brought here for your admiration.” The old man clapped his hands and an assistant stripped the robe away from a hidden shape. “See?”
0 - Рядко и възхитително съкровище подбрано от космическите кораби, спечелено в честна битка и донесено тук за ваша радост. - Старецът плясна с ръце и един помощник съблече робата от скритата фигура. - Виждате ли?
“So?” The golden cloak rippled over the golden shoulders as the tall man shrugged. “That can be remedied.” He stared at Tharg with a peculiar expression, his cold blue eyes drifting over the great thews and barrel chest, then looked towards the block as the auctioneer resumed his business.
0 - Така ли? - Златното наметало се нагъна над златните рамене, когато високият мъж ги присви. - Това може да се поправи.
Той се вгледа в Тарг с особено изражение, студените му сини очи преминаха по огромните мускули и мощния гръден кош, после погледна към платформата където аукционерът беше продължил с бизнеса си.
“I’ve had practice and I can’t afford a blaster.”
0 - Тренирал съм, а и не мога да си позволя бластер.
“You throw a steel blade well.”
0 - Добре хвърляш стоманеното острие.
“Tharg.”
0 - Тарг.
“But it didn’t,” reminded Kalgan evenly. He had not altered his calm posture. “Your name?”
0 - Но не го направи. - напомни му спокойно Калган. Той дори не беше променил невъзмутимата си поза. - Името ти?
“You must love death,” he said dryly. “One more step and the thing would have smashed your skull.”
0 - Трябва да обичаш смъртта, - каза му сухо. - Още една стъпка и нещото щеше да смаже черепа ти.
The beast stumbled, fell, rolled as a gush of blood spouted from its mouth, paralyzed and helpless from the cold steel severing its spine. Tharg strode over to it, turned it with a thrust of his foot, and tugged at the embedded blade. Wiping it on the thick fur, he slammed it back into its scabbard and stared curiously at the calm face of Kalgan.
0Чудовището се препъна, падна, търкули се и струя кръв бликна от устата му, бе парализирано и безпомощно от студената стомана прекъснала гръбнака му.Тарг го прекрачи, ритна за да го завърти и дръпна меча. Избърса го в гъстата козина и го върна с трясък в ножницата му, после се взря любопитно в спокойното лица на Калган.
Light splintered from the steel blade as it whined from its scabbard at his side. Splintered too from the razor-edged steel as it arced through the air, driven with all the force of mighty muscles, whining from the speed of its passing. So fast did the sword travel that it was as if a thin ribbon of light stretched from the big man’s hand to the back of the lunging creature, and the sound as the steel sheared home to the hilt in the shaggy back echoed over the breathless watchers.
0Светлината се отрази от стоманеното острие, когато то със свистене излезе от ножницата му. Отрази се отново от острата като бръснач стомана, когато се изви във въздуха, задвижена от цялата сила на мощните мускули, фучейки от скоростта на замаха. Толкова бързо се движеше мечът, че изглеждаше сякаш тънка панделка от светлина се простираше от ръката на огромния мъж до гърба на нападащото създание, а звукът, когато стоманата се заби до дръжката в рунтавия гръб отекна над останалите без дъх наблюдатели.
He didn’t move. That to Tharg, when afterwards he thought about it, was the strangest thing of all. Kalgan just stood, arms folded, making no move towards his weapons, staring at the distorted monstrosity bearing down at him. For a moment, Tharg stared at the strange tableau, stunned by the Golden One’s immobility, then, instinctively, he swung into action.
0Той не помръдна.Това за Тарг, когато после размишляваше за ситуацията, беше най-странното от всички неща. Калган просто стоеше, скръстил ръце, без да посегне към оръжията си, взирайки се в гротескното чудовище спуснало се към него. За момент Тарг се вгледа в необикновената сцена, изумен от неподвижността на Златния, после инстинктивно се хвърли в действие.
The beast hesitated, its sunken eyes glaring from one man to the other, and guards sweated as they struggled to align the slender barrel of a Nione projector. Before they could bring the weapon to bear, the mutated horror moved, tentacles writhing and spatulate fingers clawing as it launched itself forward in a shambling run. Directly towards the slender man in bronze.
0Чудовището се поколеба, хлътналите му очи се местеха от един човек на друг, а охранителите се потяха мъчейки се да сглобят тънката цев на нионния проектор. Преди да успеят да донесат оръжието, мутиралия ужас се задвижи, гърчейки пипала и извивайки пръсти се втурна напред в тромав бяг. Право срещу стройния бронзов мъж.
For a moment there was panic as men fought to get away from the shambling thing, and abruptly Tharg found himself in the front of the crowd, alone but for the slender golden shape of Kalgan.
0За миг настъпи паника, хората се бореха да избягат от тромавото нещо и внезапно Тарг се намери най-отпред в тълпата заедно с стройната златна фигура на Калган.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2574 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1