КатеринаК

Decision / Решение

→"I see." Carl nodded, his eyes heavy with inner thoughts. "How is your general health?"
0 - Разбирам - кимна Карл с мрачни очи. - Как е общото ви здравословно състояние?
→"Jimmy?" The priest looked compassionately at the cripple. "One of the unfortunate victims of man's inhumanity to man. He was caught in a fire, his legs were badly burned. I fear that he will never walk unaided again."
0 - Джими? - Свещеникът погледна състрадателно сакатия. - Една от нещастните жертви на човешката нечовечност към човека. Той беше попаднал в пожар, краката му бяха силно обгорени. Страхувам се, че никога повече няма да ходи без чужда помощ.“
→"Who's that?"
0Кой е този?
→He frowned at the sight of a boy on crutches.
0Намръщи се когато забеляза момче с патерици.
→Carl nodded, not answering the old man, his eyes busy as he mentally evaluated the assembled group. The women—good, there was always a need of women if for no other reason than to mother a new generation. The men? Some useful acquisitions, young and healthy, or they would be, once they were fattened up a little; good workers for the farms and the reclamation squads. The oldsters—not so good, but some of them might prove of service if only to chop wood and carry burdens.
0Карл кимна, без да отговори на стареца, очите му бяха заети, докато мислено оценяваше събралата се група. Жените — добре, винаги е имало нужда от жени, ако не за друго, то за майки на ново поколение. Мъжете? Малко полезни попълнения, млади и здрави, или щяха да бъдат, след като се поналеят малко; добри работници за фермите и мелиоративните отряди. Старците — не толкова добре, но някои от тях биха могли да се окажат полезни дори само да цепят дърва и да разнасят товари.
→"Let's be reasonable, John. Sally is too old to bear children now and, in that alone, she is disqualified. We must look to the future, John, not the past. Sally has had her life, but Carl can make life possible for generations yet to come." He stepped forward, his hands extended in mute appeal. "I can't operate, John, I haven't the skill. You can. In your hands rests the destiny of England. Literally. Save Carl and the nation can recover; let him die and we revert to savagery. Need I tell you what to do?"
0 - Бъди разумен, Джон. Сали е вече твърде стара за да ражда деца и дори само заради това отпада. Трябва да гледаме в бъдещето, Джон, не в миналото. Сали e изживяла своя живот, а Карл може да направи живота възможен за поколения напред. - Той пристъпи, протегнал ръце в ням призив. - Не мога да оперирам, Джон, нямам необходимите умения. Ти можеш. В твоите ръце е съдбата на Англия. Буквално. Спаси Карл и нацията може да се възстанови; остави го да умре и ние ще се върнем към дивачеството. Трябва ли да казвам ти какво да правиш?
→"Heaven be praised for this day, my son. I had begun to think that we were alone."
0 - Слава на Бога за този ден, сине мой! Бях започнал да мисля, че сме сами.
→It was the biggest find to date: over sixty people, twenty of them women, together with stores of canned food and heaps of salvaged equipment. Their leader was a priest, an old man still managing to appear dignified in his soiled robes of rusty black, and his face beamed with excited gratitude as he ran up to Carl.
0Това беше най-голямата находка до момента: над шестдесет души, двадесет от които жени, заедно със запаси от консерви и купища спасено оборудване. Водачът им беше свещеник, старец, който все още успяваше да изглежда достолепно в мръсните си дрехи от избелял черен плат, а лицето му сияеше от възбудена благодарност, докато тичаше към Карл.
→"Friendly. I thought that they would be." Carl turned to where two cycles leaned against each other. "Come on, Janson, let's see what we've found."
0 - Приятели. Така и предполагах. - Карл се обърна към два подпряни един на друг велосипеда. - Хайде, Янсън, нека видим какво сме открили.
→Both men waited, each tense; then, as the sound was repeated in three short blasts, they relaxed.
0Двамата мъже чакаха напрегнати и когато изсвирването прозвуча още три пъти, се отпуснаха.
→"I'll get you treatment when we get back," promised Carl. "I can't have my right-hand man incapacitated for the lack of a little attention. I..." He broke off as the harsh blast of a whistle echoed towards them. "They made contact!"
0 - Ще ти осигуря лечение, когато се върнем,- обеща Карл. - Не мога да оставя човекът, който е моя дясна ръка да бъде неработоспособен поради неглижиране. Аз ... - Той замлъкна, когато остро изсвирване отекна към тях. - Те осъществиха контакт!
→* * *
0* * *
→"And Sally?"
0 - А Сали?
→"You've got to save Carl. You've got to!"
0 - Трябва да спасиш Карл. Трябва да го спасиш!
→"What are you trying to say, Collins?"
0 - Какво се опитваш да кажеш, Колинс?
→* * *
0 * * *
→"I went once, sir, but the waiting room was full and I couldn't wait."
0 - Отидох един път, сър, но чакалнята беше пълна и не можех да чакам.
→"Haven't you been for treatment?"
0 - Не си ли ходил на лекар?
→"It's that wound on my leg, sir. It doesn't seem to be healing, and having to cycle everywhere we go isn't helping it."
0 - Това е раната на крака ми, сър. Изглежда не заздравява, а това че се налага да караме колело навсякъде, където ходим не е от полза.
→Carl smiled at the gratitude in the sergeant's voice then frowned as he winced. "What's the matter?"
0Карл се усмихна на благодарността в гласът на сержанта, после се намръщи, когато той трепна.
- Какво има?
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2600 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1