КатеринаК

Kalgan the Golden / Калган Златния

→“I begin to understand,” said Tharg slowly. “It is always possible for anything to happen, possible, but highly improbable.” He stared at the squat tower. “This machine then?”
0 - Започвам да разбирам. - каза бавно Тарг. - Винаги е възможно нещо да се случи, възможно, но малко вероятно. - Той погледна ниската кула. - Тогава тази машина?
→“Probability,” he said. “Everything in the universe is governed by probability. For look you, what are the chances of a blaster misfiring at the critical moment when it is aimed at your skull? Would you gamble on it? And yet for me it will misfire every time. For there is always the chance that it will misfire, but for me it is no longer a chance but a certainty.”
0 - Вероятност. - каза той. - Всичко във Вселената се управлява от вероятността. Ето виж например - каква е вероятността бластера да засече в критичния момент, когато е насочен към главата ти? Би ли заложил на това? А при мен би засичал всеки път. Защото винаги има вероятност да засече, но при мен вече не е вероятност, а сигурност.
→“I don’t understand,” muttered the big man, and his hand fell to the steel blade at his side. Kalgan smiled, a twist of the lips utterly without humor, and when he spoke his voice was as the whispering of wind.
0 - Не разбирам. - промърмори големия мъж и ръката му се спусна към стоманеното му острие. Калган се усмихна, в извивката на устните му нямаше и следа от хумор, а когато заговори гласът му беше като шепотът на вятър.
→“Here then is the birthplace of Legend. Here is the machine that can grant to a man what he thinks he desires most. For this planet is a machine built to assess and control the subtle forces which men call chance.” He stared at Tharg. “And now, if you will, you can gamble for the highest stake of all.”
0 - Ето тук е родена легендата. Това е машината, която може да дари човек с това, което той си мисли, че желае най-много. Защото тази планета е машината построена да улови и контролира коварните сили, които хората наричат случайност. - Той погледна Тарг. - А сега, ако искаш може да залагаш за най-високата печалба.
→“He did.” The tall figure stared bleakly at the truncated tower. “Much has happened since last I set foot on this world, and it has taken me long to understand just what this is and why it was built back in the days when other races than men ruled the galaxy. Long years. Bitter years. Years of waste.” He paused and his lips twisted with inner bitterness. “A golden chance some would call it, and so would I before the ship I rode ran from raiders with a dying crew and wrecked instruments to land on this place with myself as sole living member of a crew of thirty. Since then I have learned that immortality is not what men think it is. The Old Race knew that—for where are they now?—and men are weaker than they. Once, when I found my love, I hoped that with her I could be what I should, but she died—no more of that. Since then I have eaten the years, the centuries, fighting until battle became tedious, traveling until I saw all there was to see, toying with experiments, playing with destinies of men, wasting my gift. I am not proud of those years.
0 - Да. - Високата фигура се втренчи мрачно в пресечената кула. - Много вода изтече, откакто за последен път бях тук и ми отне много време да разбера какво точно е това и защо е било конструирано много отдавна, когато други раси, а не хората са управлявали галактиката. Много години. Горчиви години. Пропилени години.
Той замълча и устните му се изкривиха с горчивина.
- Някои ще го нарекат щастлива случайност и така смятах и аз, когато корабът с който бягах от нападатели, с умиращ екипаж и повредени прибори кацна на тази земя с мен на борда - единствен оцелял от тридесетчленен екипаж. Тогава разбрах, че безсмъртието не е това, което хората смятат. Старата раса е знаела това - защото къде са те сега? А хората са много по-слаби от тях. Някога, когато намерих любовта си се надявах, че с нея бих могъл да бъда такъв, какъвто трябва, но тя умря и това приключи. Оттогава аз прахосвам годините, вековете, сражавайки се, докато битката стана досадна, пътешествайки, докате не видях всичко, което има да се види, експериментирайки, играейки си със съдбите на хората, пропилявайки дара си. Не се гордея с тези години.
→“I remember now,” she said slowly. “My father spoke of such a place as this. A gigantic probability machine he called it, a place wherein the tenuous threads of the paraphysical sciences could be manipulated.” She stared at Kalgan. “Did he learn that from you?”
0 - Сега си спомням. - каза бавно тя. - Баща ми говореше за място като това. Наричаше го гигантска машина на вероятностите, място, където неуловимите нишки на парафизичните науки могат да бъдат манипулирани. - тя се взря в Калган. - От теб ли го е научил?
→He saw it, and for a moment doubt seized him and deep within him a tongueless mouth screamed silent warning, then Leedora spoke and beneath the magic of her voice things snapped back to what they once had been. Almost, for Tharg could never quite forget what he had seen, and now a slow chill had dampened his ardor.
0Той ги видя и за момент го обхвана съмнение, а дълбоко в него безгласни устни крещяха мълчаливо предупреждение, но после Лидора заговори и магията на нейния глас разкъса съмнението. Почти, защото Тарг не можа да забрави напълно, това, което беше видял и сега ентусиазмът му беше охладен.
→“Yes,” said the tall man. “I am old.” As he spoke his features relaxed and suddenly all youth had left him, all brightness and strength, so that he seemed an old, old man, dressed in the trappings of what he had once been. For a moment Tharg stared into blue eyes that had somehow lost their brilliance and now mirrored the compressed torment of countless years of frustration and blasted ambition, of thoughts which gnawed like rats at innermost peace, and a terrible, seething mass of thwarted desire and hopeless longing for that which could not be.
0 - Да. - каза високия мъж. - Стар съм.
Докато го казваше чертите му се отпуснаха и внезапно цялата младост го напусна, цялата жизненост и сила, така че заприлича на старец пременен в това, което е бил някога. За момент Тарг се втренчи в сините очи, които някак бяха загубили блясъка си и сега отразяваха всичките мъки от безбройни години на неудовлетворение и рухнали мечти, от мисли, които като плъхове гризяха вътрешния му покой и от ужасната вряща грамада на осуетени желания и безнадеждни копнежи за това, което не може да бъде.
→“Aye! I’ll drink and I’ll enjoy with Leedora to share the draught.” Tharg grinned with a flash of white teeth. “You have been too long alone, Kalgan,” he mocked. “You think too much and let your thoughts poison your mind. You are old.”
0 - Да! Ще пия и с удоволствие ще я споделя с Лидора. - Тарг се усмихна и белите му зъби пробляснаха. - Бил си твърде дълго сам, Калган. - каза насмешливо. - Мислиш твърде много и мислите тровят ума ти. Стар си.
→“Immortality?” The golden figure stared somberly at the big man. “Are you sure of what you ask? To live forever is not the thing you believe it is. To walk alone, never to know true friendship, to be hated and envied of all men—could you drink of that bitter cup?”
0 - Безсмъртие? - Златната фигура огледа мрачно големия мъж. - Сигурен ли си в това, което искаш? Да живееш вечно, не е това, което вярваш че е. Да скиташ сам, никога да нямаш истинско приятелство, да бъдеш мразен и всички да ти завиждат - би ли изпил тази горчива чаша?
→“And now?” Tharg stared at the tall figure, then at the woman, and his mouth turned dry as he dreamed incredible dreams. “Kalgan! Do you offer me this prize?”
0 - И сега? - Тарг погледна към високата фигура, после към жената и устата му пресъхна, докато си мечтаеше невероятни фантазии. - Калган! Предлагаш ли ми тази награда?
→“It is.”
0 - Това е.
→“Is this it?” Tharg stared at the tower, and naked hunger glowed in his grey eyes. “Is this the house of immortality?”
0 - Това ли е ? - Тарг се втренчи в кулата и неприкрит глад заблестя в сивите му очи. - Това ли е домът на безсмъртитето?
→He found it, setting the starship down on a rolling plain luminous with its own light, smooth and metallic, bare and cold. A tower reared from that surface, a truncated cone, squat and massive, pierced by a huge door and glowing as the plain glowed, with the flaring light of dying atoms.
0Той го намери и спусна кораба върху една хълмиста долина, светеща със своя собствена светлина - гладка, металическа, гола и студена. Една кула се издигаше от повърхността, пресечен конус, нисък и масивен с отворена в нея голяма врата. Тя блестеше със същата светлина както и кулата - с пламтящата светлина на умиращи атоми.
→They broke out of hyperspace in a region in which no sun shone, no star glittered with cold but familiar light, only darkness and the coiling clouds of stardust bounding them in a private universe of their own. Kalgan spent long hours at the controls, checking, adjusting, guiding the sleek vessel to a rendezvous with a world that was a machine.
0Те излязоха от хиперпространството в регион, където не светеше слънце, нито блестяха звезди със своята студена, но добре позната светлина, само мрак и завихрени облаци от звезден прах ги обгръщаха в тази тяхна тайна вселена. Калган прекара дълги часове в контролната зала, проверявайки, нагласяйки, управлявайки лъскавия кораб към срещата със света, който беше машина.
→“Now I have found another who could be to me as she was. Now we find that place again and now we test fate and, perhaps....” Kalgan let his voice fade into silence as he stared at the swirling colors of hyperspace. “Perhaps,” he whispered, “I shall find....” He sighed, and murmuring silence closed over the humming control room.
0 - Сега намерих друг, който може да бъде за мен това, което беше тя. Сега ще намерим това място отново, ще изпитаме съдбата и може би...
Калган остави гласа си да заглъхне втренчен в завихрящите се цветове на хиперпространството. - Може би..- Прошепна той. - бих намерил..- Той въздъхна и в контролната зала настъпи жужащо мълчание
→“And now?”
0 - А сега?
→“I am sorry,” whispered Leedora, and Tharg felt quick jealousy as her slender fingers rested on the Golden One’s hand. He spoke quickly, sharply, breaking the unspoken bond between them.
0 - Съжалявам. - прошепна Лидора,а Тарг беше пронизан от ревност, когато тънките й пръсти хванаха ръката на Златния. Той заговори припряно и рязко прекъсвайки мълчаливата връзка между тях.
→“Why did I not share my secret?” Kalgan stared at the rainbow hues on the visiscreen. “I could not. There was no time, for know this. Deep in space there is a planet that is not a planet, a world that is a machine. Once I found it, no matter how long ago now, found it by chance and never knew at the time what it was that I had discovered. When I did know, a long time afterwards, I had lost the co-ordinates and before I could locate that place again the woman who was my life had died.”
0 - Защо не съм споделил тайната си? - Калган се вгледа в многоцветните нюанси върху екрана. - Не можех. Дълбоко в космоса има планета, която не е планета, свят който е машина. Някога го открих, вече няма значение преди колко време, открих го случайно и тогава не разбрах какво е това, което съм открил. Когато разбрах, много време след това, бях загубил координатите и преди да успея да намеря това място отново, жената, която беше в живота ми умря.
→“And so also do I.” A shadow passed over the tall man’s face. “Once, how long ago now? I thought that I had found such a woman. She was to me as breath is to other men, a being of incarnate beauty of mind and flesh, of soul and understanding. We loved, she and I, and I dreamed great dreams.” Emotion tore the mask from the impassive features, and Tharg caught a glimpse of the hell within. “She died. She died, do you understand? Died while I lived and lived and kept on living! Gods! Was there any mockery so cruel in the worlds before? For I could not even die to be with her in the Great Beyond.”
0 - Аз също. - сянка премина по лицето на високия мъж. - Някога, вече колко отдавна? Мислех, че съм намерил такава жена. Тя беше за мен като въздуха за другите хора, същество въплътило красотата на ума и тялото, душевността и разбирателството. Обичахме се, аз и тя, и аз имах големи мечти. - Емоция разкъса маската на безстрастното му лице и Тарг зърна ада отдолу. - Тя умря. Тя умря, разбираш ли? Умря докато аз живеех и живеех и продължавах да живея! Богове! Имало ли е някога по- жестока подигравка? Не можех дори да умра за да бъда с нея във Великото Отвъд.
Резюме
Пол:
същество
Роден език:
български
С нас:
с 05 декември 2017 (2574 дни)
Дейност:
872 версии на превод с общ рейтинг 1